Фил Галфонд е добре познат със своите подвизи по виртуалните покер маси, но той е много повече отколкото прозвището му “OMGClayAiken” показва от монитора. Галфонд има гривна от Световните серии по покер, чест гост е в предавания като "High Stakes Poker" и е допринесъл много за развитието на играта. В продължение на няколко седмици ще имаме удоволствието да ти представим историята на Фил Галфонд, разказана от самия него.

В рубриката "Покер биографии" ще Ви представяме покер личности повлияли най-силно върху играта през годините, играчи от високите нива на кеш игрите, новоизгряващи таланти или лица приковали вниманието върху себе си в един или друг аспект.

Фил Галфонд /Phil Galfond/

Към част 1

Към част 2

Кеш игри

Започнах да играя 5/10nl 6max в Party Poker. Оше от началото бях на печалба от 5BB/100 (игрите бяха изключително лесни в тези дни). Въпреки това бях нервен, че нямам твърда основа, върху която да градя, за да играя кеш игри.

Наех двама учители. Първият беше Емил Пател (whitelime), и след него Томи Анджело. Емил ми помогна с някои основни концепции за играта преди флопа и ако не бъркам взех само три часа уроци с него.

Мислех, че Томи ще ме учи за стратегията около кеш игрите, но човече, нямаше как да бъркам повече. Прекарах един уикенд във Вегас следвайки програмата на Томи. Работихме основно върху избора на игри, контролирането на тилта, ставането от масата и всичко друго, в което изглеждах слаб, а беше от жизнена важност. Томи не ме учеше как да играя покер, той ме научи как да бъде покер играч.

От тогава Томи и аз станахме приятели. Все още му звъня от време на време за съвети (всъщност последно ми обаждане към него беше преди два дни). С Емил също станахме приятели, но това щеше да се случи така или иначе, защото пътищата ни се пресичаха толкова много пъти.

Прекарах семестъра в Мадисън играейки толкова покер, колкото ми бяха силите, като същевременно още играех в „Атлас” и се срещах с приятелите си. Общо взето същите неща като преди само без досадното ходене на лекции. Все още играех от същото бюро в моята тясна стаичка в стария си тристаен апартамент. Сега обаче, имах два плоски монитора Dell 21″, мръсните ми дрехи вече не бяха по пода, защото си плащах на фирма да се грижи за тези неща, а и Каролин вече не мислеше, че съм гей.

Първото ми истинско лято

Фил Галфодн и баща му Глен на WSOP 2011 МЕ

През лятото на 2006 година отидох в Лас Вегас за първото си участие в WSOP. Наех си къща заедно с Питър Джетенс, Алан Сас, Макс Грийнууд, Андрю Робл и споменатия преди това Дан Куин.

Научих за покера толкова много през този период, колкото не бях за всичките тези години досега. Покерът беше това, което ни свързваше, и за което имахме обща приказка. Всички още учехме играта и да го правим заедно имаше невероятен резултат.

Разбира се, също се и забавлявахме много (даже твърде много за моя вкус). Бяхме млади, пълни с пари и се застояхме във Вегас за по-дълго, което значеше много тежки нощи. Фактически за мен беше доста стресиращо лято, защото почти нямах моменти на уединение.

През това лято започнах да правя сесии и в по-големите кеш игри. Моето основно поприще все още бяха 5/10 и 10/20, но вече се пусках и на 25/50 или дори 50/100 ако имаше подходящи игри.

Един ден бях напред с около $100 000 от масите на UB на лимити от 10/25 и 25/50, но след това бързо ги загубих. Игрите там бяха доста слаби, като често играех с Тейлър Каби (Green Plastic) и Фахлад Фрийдман (Mahatma/Spirit Rock). Започнах да играя и във FTP. Мисля, че съм говорил за това нееднократно през миналото, но това беше лятото, когато изиграх моята най-запомняща се ръка в живота.

Всички бяха излезли от къщата да купонясват някъде. Бяхме останали с Андрю Робъл, но и на него му се обадиха са покер сесия. Така останах сам в хола, изтегнат на дивана играейки през лаптопа ми на една маса срещу 10lbBASS. Ръката протече нещо от сорта:

$50/100nl hu

Аз имам KQs

Той рейзва от бутона до $300

Аз 3-бетвам до $1 111

Той само плаща.

Флопът: 236 разноцветни

Залагам $1 111, той плаща.

Търн 2o

Аз чеквам. Той залага $3 300 в пот от $4 444, оставяйки ме с около $3 200 (той ме покриваше в стаковете).

Поисках време да помисля (не чак толкова дълго… тогава нямаше запас от време като опция).

Той не би платил преди флопа с 2-ка в ръката и не би заложил така много на търна с шестица в ръка. Възможно бе да има по-голям чифт или сет, но беше малко вероятно. Можех ли да вляза ол ин с тази ръка? Изглеждаше, че начина ми на мислене ме води точно в тази посока.

Канейки се да вляза ол ин, пулсът ми започна да се увеличава и взех да чувам сърцето си. Бях назад с около $20 000 този ден, а и нямах почти пари останали по сметката. “Не трябваше да сядам на толкова високи нива” – си помислих аз. Не следвах наученото от Томи.

Приближих курсора на мишката си към бутона за качване и влязох ол ин.

Той също си взе време да помисли. Заедно с отброяването на секундите му, аз се опитвах да отгатна какво би имал, за да мисли толкова. Фактически нямах и представа. Предположих, че може да има чифт 5-ци и да си мисли, че аз може да съм с по-голям чифт. (сърцето ми подскачаше). "Дори и да платеше, все още имах 6 аута, така че успокой се Фил. Правилно го отигра, независимо от развоя. Не се кахъри."

Половин секунда преди да изтече времето му, той плати. Сърцето ми спря.

Обръщайки си картите видях… KJo

Сърцето заподскача от радост. Докосвах се до $10 000 и бях с отлични шансове. Чудесна работа Фил. Човече направо летях. Щях да прекъсна губещата си серия и да обърна нещата!

Ривър… J

???

Не знаех какво да си мисля. Лоши работи със сигурност, но не бях сигурен да ги мисля ли или да ги чувствам. Искаше ми се всичко това да не беше реално. Така се почувствах. Искаше ми се да не бях сядал да играя на тези нива изобщо. Бях смазан. Сметката ми беше изпразнена, така че бях приключил с игрите за деня.

Андрю се прибра пръв и ме намери да стоя седнал на дивана в тъмното. Разказах му какво се беше случило. Той ми разказа, че току що е бил „прескочен от Уейн Нютън” в голям пот в Беладжио. Не ми изглеждаше толкова съкрушен. Той тръгна към стаята си с типичното подхилкване на Робъл ... ако сте го срещали, знаете за какво говоря.

След известно време се прибраха останалите ми съквартиранти и помня, че прекарах доста време разговаряйки с Макс, обяснявайки му, че се чувствам депресиран от случилото се. Всички ми влязоха в положението и се опитаха да ме разведрят.

При мен, когато нещо такова грешно се случи, независимо какво е то, просто не мога „да го оставя зад гърба си”. Трябва да направя нещо по въпроса. Сядам да правя план, който да промени това нещо, каквото и да е то. Тази нощ също си направих план, да се върна обратно на 5/10, и да трупам неуморно, докато се върна обратно на фронта. Лесна работа. Тъгата беше отминала, решимостта ми я беше заместила.

Следващият ден бях се захванал за работа. Имах мисия и се чувствах мотивиран и щастлив.

Пак беше през това лято, когато за първи път срещнах durrrr, който може би познавате като Том Дуан – човек, мит, легенда. Отначало бяхме само познати и нещата стояха така до есента, че и до другото лято, когато (като съквартиранти във Вегас) станахме добри приятели. Това беше времето, и когато ме запозна с неговите близки дружки Z и Хак Данг. Тези хора оказаха изключително влияние върху израстването на покер кариера ми и особено върху моята PLO игра. Мисля да спра с това до тук, за да не стане твърде дълго.

Очаквайте последната част следващата седмица!

Автор: Antonka

Още покер биографии

Можеш да откриеш списък с публикуваните до сега покер биографии в следната форумна тема:

Форум: Покер биографии