"Играя покер" - Имате нещо за споделяне?

Съвсем наскоро в twoplustwo се появи нова форумна дискусия по повод това дали ни е от полза да разкрием пред евентуален работодател, че сме били успешни покер играчи. В тази статия ще коментираме именно тази тема.

Забележителна графика: Бен Грунди

Ровейки из форумите на twoplustwo за нещо различно от скандала с Girah, се натъкнах на тема, озаглавена "Трябва ли да кажа на потенциалния си работодател, че съм бил успешен покер играч?".

Това всъщност е доста уместен въпрос - много студенти жертват възможността да придобият работен опит в барове или друга обикновена работа, като се занимават с онлайн покер.

За хора като 22-годишният играч от Ноемврийската деветка Сам Холдън, който се обучава в Университета в Кент, това е от голяма полза.

Във времена на криза обаче (говоря от позицията на гражданин на Обединеното кралство - б.а.), когато се нуждаете от работен опит и допълнителна квалификация, които да попълните в своето CV, прекараните стотици часове пред монитора надали ще са +EV за кариерата ви извън покера.

Тук ще обсъдим всички позитиви и негативи от това да разкажете за миналото си в покера на потенциалните си работодатели. Тъй като живея в Обединеното кралство, ще си позволя да говоря за нещата, случващи се там.

Запазете го за себе си

Въпреки получения през 2003 г. "Ефект на Мънимейкър" и "глобализацията" на покера, все още съществува неприятно петно сред обществото, когато се засегне темата за покера и хазарта.

Това е най-ясно забележимо при по-старото поколение (например родителите на сегашните онлайн вундеркинди). Без значение дали е истина или не, разказът на Girah, който обяснява на майка си, че покерът е уважавано съревнование, е типичен пример за това какво се случва в немалко домове.

Това напомня и за социалното разделение, тъй като често средната класа гледа неодобрително как представителите на работническата класа тичат при своя букмейкър за поредния залог. Това е доста иронично, особено с оглед на това че най-големите състезания за коне, например, като Royal Ascot и The Grand National, са арена за демонстрация на последните модни новости от страна на богатите и известни хора.

Покерът често се приема за тема "табу" по няколко причини. Много от по-старите хора отказват да го разграничат от останалите форми на хазарта, в които играете срещу казиното.

В Обединеното кралство, покерът и залозите често се свързват с пияни утрепки и дегенерирали общества. И въпреки, че рядкото залагане, например на кучета в Grand National, е сравнително приемливо, посвещаването на живота ви на хазарта определено е пълен провал.

Вероятно презирането на хазарта, датиращо още от Викторианската епоха, налага тенденциите сред обществото и днес. Покерът не е типичното британско занимание. Да стоиш на масата и да събираш пари от другите не изглежда като типичното ежедневие на един истински "джентълмен".

Именно заради това, пътят към върха на покера може да бъде изпълнен с доста неравности, дори за професионалистите. Книгата на Фил Хелмут "Deal Me In" изпитанията и премеждията на двадесет професионалисти. От буйния опит на Дойл Брънсън в обирите и изнудванията
в мизерни квартални клубове за игра до необходимостта на Фил Айви да спи под кея в опит да достигне до Атлантик сити, пътят към успеха неминуемо е изпълнен с много тръни.

За да го кажем малко по-просто, съществува елемент на "опасност" и "поемане на риск", често присъщи за покера, които надали ще се понравят на потенциалните ви работодатели. Те няма да са сигурни в това дали назначават служител, на когото да се има доверие. Дали тези служители ще бъдат стриктно в офиса всяка сутрин в 9. Ще могат ли да се справят с работа с ясни разграничения в ролите, след като дълги години практически са били "шефове" на самите себе си ?

Разкажете на света

От друга страна, да опишете опита си като стабилен, печеливш играч, може да бъде вашето скрито оръжие.  В пренаситения пазар на работна ръка, работодателите се нуждаят от кандидати, които да изпъкнат, а един успешен покер играч притежава набор от умения, които определено ще му помогнат за това.

Покер играчите придобиват умения в анализа на ситуацията (без значение дали разглеждат изминалата сесия или си избират маса) и умението да се самообучават (гледайки образователни видеоматериали и анализирайки ръце). Познанията в математиката очевидно са необходими, както и умението да анализирате статистиките, които получавате от вашия покер HUD.

Но това, което наистина би ви издигнало в очите на работодателите, са познанията в областта на психологията както на масата, така и извън нея и развитото аналитично мислене.

Добрите покер играчи са много схватливи и аналитични хора. Можем само да посочим Брендън Адамс (преподавател в Харвард) и Анди Блок (завършил MIT в Бостън), за да докажем, че покерът и интелигентността вървят ръка за ръка.

Разбира се, съществува и проблема с доказването на успехите ви. Липсата на доказан начин за проверяване на постиженията е особено актуален напоследък след скандала с Girah. Може би най-добре е да покажете на потенциалния си работодател графика с вашите постижения, която можете да вземете от всеки добър софтуер, например PokerTracker. Тази графика е на британския специалист в Pot Limit Omaha Бен Грунди. Няма нужда да пишем каквото и да е след нея.

Заключителни разсъждения

В крайна сметка смятам, че трябва да заложите на вашите инстинкти за това дали даден работодател ще се трогне от вашите резултати в покера. Дали пък той не търси нещо иновативно, някой с нещо специално в биографията си? Обича ли да изслушва хората?

Да разкажете за миналото си с покера е от доста голямо значение, когато кандидатствате за работа, например в сектор Финанси, където познанията по математика и управлението на парите са доста уважавани. Сигурен съм, че ако покажете нужната страст и увереност в това, за което говорите, вашият потенциален работодател ще бъде впечатлен.

Ще ни бъде интересно да чуем дали някои от вас, членовете на PokerStrategy.com, е споделял в интервюта за работа за миналото си с покера и как се е отразило това на развитието му впоследствие.

Може би също ще разгледате и нашия вълнуващ документ за Обединеното кралство, наречен просто "£50 Says You Are
Going to Watch This" ("£50 казват, че ще гледате това"). Журналистът Хардийп Синг Коли успява да срещне Антонио Есфандиари по време на едно от пътуванията си. Можете да видите част едно от поредицата му тук: