{"id":30243,"date":"2010-02-19T10:59:00","date_gmt":"2010-02-19T10:59:00","guid":{"rendered":"https:\/\/www.pokerstrategy.com\/bg\/strategy\/%d1%82%d0%b8%d0%bb%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%ba%d1%83%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d1%80%d0%b8%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b0\/"},"modified":"2026-06-11T08:58:35","modified_gmt":"2026-06-11T08:58:35","slug":"%d1%82%d0%b8%d0%bb%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%ba%d1%83%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d1%80%d0%b8%d0%b1%d0%b0%d1%82%d0%b0","status":"publish","type":"strategy","link":"https:\/\/www.pokerstrategy.com\/bg\/strategy\/poker-psychology\/%25d1%2582%25d0%25b8%25d0%25bb%25d1%2582-%25d0%25b7%25d0%25b0-%25d0%25b0%25d0%25ba%25d1%2583%25d0%25bb%25d0%25b0%25d1%2582%25d0%25b0-%25d0%25b8-%25d1%2580%25d0%25b8%25d0%25b1%25d0%25b0%25d1%2582%25d0%25b0\/","title":{"rendered":"\u0422\u0438\u043b\u0442: \u0437\u0430 \u0430\u043a\u0443\u043b\u0430\u0442\u0430 \u0438 \u0440\u0438\u0431\u0430\u0442\u0430"},"content":{"rendered":"

Тилт: за акулата и рибата<\/h1>

\"\"<\/p>

Когато си в тилт, нямаш предимство<\/h1>

\"Състезанието се печели на онова шестинчово поле между ушите\"<\/i> (Боби Джоунс, легендарен голф играч)<\/p>

Всеки би си помислил, че добрите играчи биха искали винаги да се изправят срещу най-лошите играчи, срещу така наречените \"риби\". В крайна сметка нали те са тези, които осигуряват добавените пари? Не правят ли те грешки, от които добрите играчи извличат печалба? Не са ли те тези, които колват с всичко и се надяват да ударят слабия си дроу? Не е ли вярно, че те не разбират нищо от математическите вероятности и просто залагат, играят твърде много начални ръце, избират ужасни размери за залозите си, пренебрегват позицията и....... колинг стейшън, пасивен tight играч? Пфф!<\/p>

Да, всичко това е вярно. Чрез тези грешки рибите осигуряват съществуването на добрите играчи. И все пак те са непреодолима преграда за много добри играчи, тъй като лошата им игра понякога води до отвратителни бед бийтс с по 2 аута. Или пък просто е един от онези дни, в които рибите непрекъснато имат късмет, правейки изнервящи ходове, които те вкарват в тилт.<\/p>\n\n\n\n
\"\"<\/td>\n<\/tr>\n
Лошите играчи също могат да спечелят.<\/b><\/td>\n<\/tr>\n<\/tbody>\n<\/table>

Ако рибите никога не печелеха с лошата си игра, добрите играчи биха имали астрономически уинрейт. Единственият проблем би бил, че след известно време океаните ще гъмжат от рибари. <\/span>Би трябвало да се позволи на бедните рибки да се чувстват комфортно в ролята на губещи играчи. Би трябвало да им бъде позволено да изгубят толкова пари, колкото им се иска, без да се оплакваме, оставяйки парите им на другите играчи.<\/p>

Всеки с малко повече опит в покера е наясно с този проблем. Лошите играчи ни ядосват, въпреки че в същото време се налага да признаем, че голяма част от покер печалбите ни идват от тях. Ядът обаче често ще надделява и ще те вкарва в тилт. Каква е причината?<\/p>

Причината е, че ядът е емоция и ни влияе директно. Разсейва ни и ни прави тъжни, докато фактът, че лошите играчи плащат сметките ни, остава на заден план. Тъй като мозъкът ни степенува тези възприятия по различен начин, мисловният процес има по-малко влияние върху емоционалното ни състояние. По подобен начин, когато печелим, обикновено отдаваме това на собствените си умения и познания, а не на грешките на другите.<\/p>

Това обаче води до промяна в начина, по който възприемаме нещата - обръщаме повече внимание на играта на другите, отколкото на нашата собствена. Въпреки че това би могло да отнеме от емоционалния товар, то не помага особено на играта ти. Когато те обхванат подобни мисли, ти спираш да се опитваш да подобриш действията си, тъй като държиш отговорни останалите играчи за това, което става на масата. Резултатът от това е, че им позволяваш да определят крайния резултат, въпреки че всъщност ти оказваш основното влияние.<\/p>

 <\/p>

Твоите умения или уменията на опонентите обясняват резултата?<\/h1>

Всеки, който отдава резултата на компетентността или некомпетентността на опонентите, се освобождава от отговорност за това, което се случва, но с това се отказва от ролята си на човек, който е способен да контролира събитията. Превръщаш се в човек, който не може да действа, а единствено противодейства на ходовете, които другите предприемат. В крайна сметка се оказва, че играеш играта на другите, а не своята игра. Ти би искал да играеш своята игра, но другите няма да ти позволят, защото те играят както решат за най-добре.<\/span><\/p>

Играчите, които са уверени в себе си, приемат фактите от играта и разбират отговорността си. Те знаят, че могат да работят единствено върху своята игра, а не върху играта на останалите<\/b>. Виждат лошите сесии и даунсуингс като повод да подобрят ходовете си. Може да имат по-малко извинения, чрез които да се освободят от отговорност<\/span>, но имат силата да подобрят ситуацията си.<\/p>

 <\/p>\n\n\n\n
\"\"<\/td>\n<\/tr>\n
Преднината ти не е голяма<\/b>.<\/td>\n<\/tr>\n<\/tbody>\n<\/table>

Покерът е игра на минималното предимство пред опонентите. В краткосрочен план дори много добър играч би имал съвсем малко предимство пред конкуренцията, тъй като късметът в тази ситуация играе голяма роля.<\/p>

В дългосрочен план това малко предимство се натрупва и се превръща в забележимо (и привлекателно) предимство пред конкуренцията.<\/p>

Все пак покерът поне за момента остава игра на минималното предимство и това се изразява чрез високата вариация, която се наблюдава в него. Вариацията е това, което води до познатите ни емоционални ситуации по време на сесия или покер вечер. От друга страна, статистиките и графиките за цялата година обикновено показват разликата.<\/p>

Ако си мислиш, че просто ще седнеш на масата и веднага ще разгромиш очевидно слабата конкуренция, то ти се поставяш в психологически опасна ситуация. Реалното ти ниво на успеваемост неизбежно ще е по-ниско от това, което си мислиш, че би трябвало да бъде. <\/font><\/p>

Всъщност много играчи имат доста по-малко предимство пред конкуренцията, отколкото си мислят. Това убеждение...<\/font>
<\/font><\/p>