Фил Галфонд е добре познат със своите подвизи по виртуалните покер маси, но той е много повече отколкото прозвището му “OMGClayAiken” показва от монитора. Галфонд има гривна от Световните серии по покер, чест гост е в предавания като "High Stakes Poker" и е допринесъл много за развитието на играта. В продължение на няколко седмици ще имаме удоволствието да ти представим историята на Фил Галфонд, разказана от самия него.

В рубриката "Покер биографии" ще ти представяме покер личности повлияли най-силно върху играта през годините, играчи от високите нива на кеш игрите, новоизгряващи таланти или лица приковали вниманието върху себе си в един или друг аспект.

Фил Галфонд /Phil Galfond/

Към част 1

Голямото решение

Когато навърших 21 през януари на моята трета година в университета, аз взех решение да изпусна първата седмица на новия семестър и да пътува към Мисисипи, за да участвам в турнирите $10 000 WPT и $10 000 WSOP. Моята банка възлизаше на около $100 000, така че това ми решение не беше едно от най-умните от гледна точка на управлението на банката, но беше нещо, което много исках да направя. Исках да играя с играчите, които само съм гледал по телевизията и евентуално да ги победя пред очите на телевизионната аудитория.

Единият от моите двама покер приятели от Мадисън дойде с мен, за да ме подкрепя и да поиграе малко кеш игри на живо. Имаше много сателити в SnG формат, в които и двамата участвахме, и които спечелихме (другите играеха ужасно).

Отпаднах на турнира от WPT рано, но не съжалявах. Натрупах много опит, а на турнира от WSOP беше даже още по-вълнуващо.

Успях да оцелея в началото и да натрупам солиден стак. През Ден 1 стоях на една маса с Тод Брънсън. Играех срещу някои от телевизионния екран! Тод изглеждаше разсеян през цялото време, сякаш умът му беше някъде другаде. Бях шокиран и отвратен (сега вече го разбирам). Как може някои, които изживява мечтите си и играе турнир за $10 000 да бъде недоволен? Това беше нещо невероятно за мен и не можех да разбера Тод изобщо. Тогава реших да играя повече SnG турнири през годината, за да събера пари за още такива турнири на живо.

През Ден 2, жребият ме постави на една маса с Даниел Негреану – една от най-известните звезди в покера. Той беше съвсем различна история. Даниел си прекарваше невероятно, бъзикаше се и си говореше с всички. Той беше през едно място от мен и често си подмятахме по нещо. Аз просто не можех да го повярвам. Той, голямата суперзвезда, говори като обикновен човек с ... друг обикновен човек.

Аз продължавах да увеличавам своя стак. Нещата вървяха по мед и масло.

Всъщност на първата ми маса бях също и до Бил Едлър /снимката долу/, който ми помогна много да се успокоя и да вляза бързо в турнира. И до ден днешен той е един от най-дружелюбните и приятни хора, срещу които съм играл. Тогава си нямах и на идея кой е, докато сам не се представи. Все още съм му благодарен, че направи първото ми участие в събитие от WSOP толкова приятно.

Турнирът вървеше с пълна сила. Играх няколко кръга с Даниел, после отново се паднах с Бил и вече бях започнал да се чувствам доста по-уверен.

Не си спомням нищо конкретно за това как отпаднах, но стигнах доста навътре в турнира. Останах около 20-то място, което беше равностойно на награда от около $22 000. Бях успял да избия разходите си по пътуването /даже бях и отгоре, защото след като отпаднах отидох да играя блекджек и спечелих около $6000/ . Въпреки това бях малко разочарован, защото бях близко до така желаната телевизионна финална маса.

Върнах се обратно в Мадисън с желанието да наваксам всичко изтървано в колежа. Това продължи за около седмица и половина. Прегледах програмата си и започнах да търся информация за часовете си, но усещах, че върша нещата без желание. Реших да прекъсна този семестър и да играя покер, като се върна отново към ученето след края на лятото. Бях добре подготвен, така че нямаше да ми отнеме кои знае колко време да наваксам изоставането си.

Опс, забравих нещо

По време на тези последни две години, бях ходил на екскурзия до Лас Вегас с цел да се срещна с някои други SnG професионалисти от форума на 2+2. Срещнах цяла камара знаменитости като Raptor517, g0od2cu, theUsher, Apathy и Daliman. Сега по-известни като Дейв Бенефилд, Андрю Робл, Алан Сас, Питър Джетен и Далиман.

Също някъде по това време, успях да се добера и до Бахамите за своето първо участие на PCA. Това фактически беше първия ми турнир на живо и успях да стигна доста напред, но все пак извън зоната на парите. Пазя още някои незабравими спомени от тогава.

Бях сам в ръка срещу играч, който беше изключително ядосан от развитието на ръката преди това. Вероятно са го ударили на ривъра или просто си е такъв по природа. Повечето от ръката ми се губи, но помня, че бях на ривъра с висока карта асо и пропуснах флъш.

Разбирате ли, ние SnG играчите не ни се налага да играем след флопа. По време на ранните фази на играта трябва да играеш консервативно. Правиш продължаваш залог и след това се отказваш освен ако нямаш проекто ръка с минимум 8 аута или поне топ чифт, в която ситуация залагаш два ли дори три пъти! Предимството в този тип турнири идва в играта в късната фаза, когато трябва да преценяш умело диапазоните на опонентите си и да можеш бързо да смяташ на ум дали да фолднеш или да влезеш ол ин. Бях станал много добър в тази бърза преценка срещу различните опоненти. Вярвам, че това беше моето предимство пред другите професионалисти тогава. Бях в състояние да кажа, дали играч е по-склонен да плати или да си хвърли картите на базата на развитието на играта до момента и на моите предположения за начина им на мислене.

Да се върнем на ръката от РСА. Аз бях на ривъра с нищо повече от висока карта асо срещу един ядосан опонент. Бях платил търна в очакване да дочакам боята си, но не се получи. Аз чекнах и ядосания заложи ... и то го направи гневно. Дойде ми на ум тогава (на срамно късен етап в моята кариера), че той може да има също пропусната проекто ръка или просто да залагаше, защото беше афектиран. Смятах, че имам право да му платя без нищо... нещо, което го няма в учебниците по SnG.

След известно мислене платих залога на опонента си.

Ядосаният мъж отказа да покаже картите си и ги хвърли към дилъра. Аз държах моите пред мен, а раздаващия стоеше и ме гледаше. Не знаех, че съм длъжен да си покажа карите. Не търсех никакво признание или нещо подобно. Всъщност не исках никой да види картите ми и да ядосан още повече съперника си. Плъзнах картите си към дилъра, който ги обърна. Масата изригна. Поглеждайки назад ми се струва доста странно, защото към днешна дата никой не се впряга толкова на плащане с висока карта асо. Смятам, че играта беше много различна тогава или масата ми беше пълна с аматьори (вероятно и двете). Другите играчи ме бъзикаха, а сърдиткото стана още по-ядосан. Аз мълчаливо си подреждах чипчетата, опитвайки се да скрия напиращата ми усмивка.

След тази ръка, аз бях зарибен. Бях вманиачен да правя такива плащания и да играя след флопа.

Моя добър приятел Дан смята, че съм платил заради своята същност. Аз съм пасивен човек и не харесвам агресивните такива. Какъв по-добър начин да се почувстваш удовлетворен, от това да ги надхитриш и да ги накараш да се чувстват глупаво от своята собствена агресия?

През февруари на третата си година в колежа, по съвет на Питър Джетен, реших да изляза от своето амплоа на SnG играч и да се гмурна в кеш игрите където ще мога на воля да упражнявам своята нова мания. Питър ми каза, че в кеш игрите са големите пари и беше прав.

В долното видео можете да видите една на ръка на Фил Галфонд вече като кеш играч, срещу Фил Лаак, състояла се в сезон 7 на "High stakes poker".

Очаквайте следващата част след седмица!

Автор: Antonka

Още покер биографии

Можеш да откриеш списък с публикуваните до сега покер биографии в следната форумна тема:

Форум: Покер биографии