Рубрика: Игра на умението

След като съдът в Ню Йорк призна покера за игра на умението, Бари Картър се пита дали премахването на хазартния елемент от разбирането за покера е нещо добро.

Айви доказва, че покерът е игра на умението...

Въпреки че всеки, който чете това знае, че покерът е игра на умението, останалата част от света понякога се нуждае от убеждаване.

През последните няколко седмици този дебат отново е на дневен ред; двете най-забележими събития - съдия от Ню Йорк отсъди, че покерът не е хазарт (на английски език) и доклад от Erasmus School of Economics (на английски език) - потвърждават същото нещо.

Това очевидно са много добри новини, особено за покер играчите от САЩ или други райони, в които покерът е забранен или се правят опити да бъде забранен, защото се слага под общ знаменател с казино игри като рулетка или Блекджек.

Мисля, че повечето покер играчи не искат да видят останалите хазартни игри забранени. Много от нас са открили покера покрай тях, а и все още се наслаждават на останалите хазартни игри.

Погледнато от политическа гледна точка, за нас има голяма полза, ако успеем да се разграничим от хазартните игри и спортните залагания. В някои региони хазартът е потъващ кораб и ние не искаме покерът да потъне с него.

Друго предимство на това покерът да бъде признат за игра на умението е престижът, който следва от това. Покер играчите ще се радват играта да бъде сравнявана повече със спорт отколкото с хазарт, искат да се чувстват като шампиони или професионалисти, а не като измамници.

За голяма част от покер играчите е важно да получат уважението, което чувстват, че заслужават от семейството си и приятелите си и това отсъждане ще помогне за това. Повечето от нас вероятно са имали близък човек, който не харесва или не уважава това, че играем покер. Още по-трудно е, ако покерът представлява значима част от доходите ни или трябва да издържаме някого.

Убеждаването на любимите, че не играеш хазарт

...но най-добрите играчи не винаги печелят

Когато започнах да играя, тази част от играта се оказа истинско предизвикателство. В частност, убеждаването на хората, които не играят покер, че това е игра на умението, а не пристрастяващ хазарт.

При мен имаше допълнителен изнервящ елемент, тъй като бях покер автор. Приятелите ми и близките ми не можеха да разберат какво толкова има за писане в покера, което правеше професията ми да изглежда несериозна.

Научих се по трудния начин, че не може вечно да убеждаваш някого в тази ситуация. Преминеш или определена граница, опитвайки се да обясниш защо в играта са необходими умения, започваш да звучиш сякаш се опитваш да убедиш себе си, а не тях.

Спомням си как един път се впуснах в детайлно обяснение пред един приятел за всички книги, които съм прочел, обучителните видео материали, които съм гледал и нивото на задълбоченост, с което анализирам базата си данни в Hold'em Manager. Надявах се, че мога да обясня сложността на играта, а с това и необходимите умения. Но приятелят ми отговори просто "Боже, обсебен си от хазарта!".

Въпросният приятел е много интелигентен, спокоен и широкоскроен човек, който ми мисли само доброто. Без значение колко силно се опитваш, винаги ще има хора, които няма да могат да приемат умението в покера и съм сигурен, че има неща извън покер, за които аз и ти сме също толкова упорити и неинформирани. 

Искаме ли в действителност да премахнем хазарта от покера?

Лошо нещо ли е вариацията в покера?

Искаме ли обаче покерът да бъде общопризнат за игра на умението? Поради гореспоменатите причини, става ясно, че искаме да приближим покера до понятието умение. Но се притеснявам, че опитваме ли твърде силно, може да разрушим играта.

Някои хора толкова отчаяно се борят за каузата, че покерът е игра на умението, че забравят колко много късмет има в него и по-важното - колко важна роля играе той. Без вариацията в играта няма да има и печалба.

Изглежда сякаш всяка година някой излиза с нова идея за вариант на покера, в който вариацията е премахната. Без значение дали е някаква бъбъл застраховка, застраховка на очаквания дял, премахване на дроус от играта или нещо като покер варианта, в който всеки получава еднаква ръка на много маси.

Хората твърдят, че искат различни версии на играта, но практиката показва, че те никога не са успешни. Без вариацията повече играчи никога няма да спечелят. Това е така, защото по-малко добрите играчи не успяват да печелят толкова, колкото добрите успяват да ги открият на масите. Важно е новите играчи да могат да спечелят незабавно, това ги кара да идват отново и отново, а от това умеещите играчи печелят повече.

Всъщност, без вариацията повечето от нас нямаше да играят покер в момента. Вярвам, че повечето от нас, които все още играем покер след няколко години, сме извадили доста късмет в началото. Никой не обича да губи пари, а възможността да спечелиш незабавно държи мотивацията на ниво достатъчно дълго, за да научиш играта. Тези от нас, които са положили усилия да се подобрят като играчи, вероятно не оценяват или не признават помощта, която им е оказала вариацията в началото.

Избирането на покера за игра на уменията е добра новина за индустрията. Възможността политически да се отделим от останалите хазартни игри е добре за оцеляването на покера. Най-доброто нещо в покера обаче - за професионалистите и за тези, които играят за забавление - е, че той е игра на умението, но и на достатъчно късмет, че всеки да може да спечели във всеки един момент.

Това е причината да си в играта и в крайна сметка това е причината да изкарваш пари от нея.

От Бари Картър

Рубрика: Игра на умението

След като съдът в Ню Йорк призна покера за игра на умението, Бари Картър се пита дали премахването на хазартния елемент от разбирането за покера е нещо добро.

Айви доказва, че покерът е игра на умението...

Въпреки че всеки, който чете това знае, че покерът е игра на умението, останалата част от света понякога се нуждае от убеждаване.

През последните няколко седмици този дебат отново е на дневен ред; двете най-забележими събития - съдия от Ню Йорк отсъди, че покерът не е хазарт (на английски език) и доклад от Erasmus School of Economics (на английски език) - потвърждават същото нещо.

Това очевидно са много добри новини, особено за покер играчите от САЩ или други райони, в които покерът е забранен или се правят опити да бъде забранен, защото се слага под общ знаменател с казино игри като рулетка или Блекджек.

Мисля, че повечето покер играчи не искат да видят останалите хазартни игри забранени. Много от нас са открили покера покрай тях, а и все още се наслаждават на останалите хазартни игри.

Погледнато от политическа гледна точка, за нас има голяма полза, ако успеем да се разграничим от хазартните игри и спортните залагания. В някои региони хазартът е потъващ кораб и ние не искаме покерът да потъне с него.

Друго предимство на това покерът да бъде признат за игра на умението е престижът, който следва от това. Покер играчите ще се радват играта да бъде сравнявана повече със спорт отколкото с хазарт, искат да се чувстват като шампиони или професионалисти, а не като измамници.

За голяма част от покер играчите е важно да получат уважението, което чувстват, че заслужават от семейството си и приятелите си и това отсъждане ще помогне за това. Повечето от нас вероятно са имали близък човек, който не харесва или не уважава това, че играем покер. Още по-трудно е, ако покерът представлява значима част от доходите ни или трябва да издържаме някого.

Убеждаването на любимите, че не играеш хазарт

...но най-добрите играчи не винаги печелят

Когато започнах да играя, тази част от играта се оказа истинско предизвикателство. В частност, убеждаването на хората, които не играят покер, че това е игра на умението, а не пристрастяващ хазарт.

При мен имаше допълнителен изнервящ елемент, тъй като бях покер автор. Приятелите ми и близките ми не можеха да разберат какво толкова има за писане в покера, което правеше професията ми да изглежда несериозна.

Научих се по трудния начин, че не може вечно да убеждаваш някого в тази ситуация. Преминеш или определена граница, опитвайки се да обясниш защо в играта са необходими умения, започваш да звучиш сякаш се опитваш да убедиш себе си, а не тях.

Спомням си как един път се впуснах в детайлно обяснение пред един приятел за всички книги, които съм прочел, обучителните видео материали, които съм гледал и нивото на задълбоченост, с което анализирам базата си данни в Hold'em Manager. Надявах се, че мога да обясня сложността на играта, а с това и необходимите умения. Но приятелят ми отговори просто "Боже, обсебен си от хазарта!".

Въпросният приятел е много интелигентен, спокоен и широкоскроен човек, който ми мисли само доброто. Без значение колко силно се опитваш, винаги ще има хора, които няма да могат да приемат умението в покера и съм сигурен, че има неща извън покер, за които аз и ти сме също толкова упорити и неинформирани. 

Искаме ли в действителност да премахнем хазарта от покера?

Лошо нещо ли е вариацията в покера?

Искаме ли обаче покерът да бъде общопризнат за игра на умението? Поради гореспоменатите причини, става ясно, че искаме да приближим покера до понятието умение. Но се притеснявам, че опитваме ли твърде силно, може да разрушим играта.

Някои хора толкова отчаяно се борят за каузата, че покерът е игра на умението, че забравят колко много късмет има в него и по-важното - колко важна роля играе той. Без вариацията в играта няма да има и печалба.

Изглежда сякаш всяка година някой излиза с нова идея за вариант на покера, в който вариацията е премахната. Без значение дали е някаква бъбъл застраховка, застраховка на очаквания дял, премахване на дроус от играта или нещо като покер варианта, в който всеки получава еднаква ръка на много маси.

Хората твърдят, че искат различни версии на играта, но практиката показва, че те никога не са успешни. Без вариацията повече играчи никога няма да спечелят. Това е така, защото по-малко добрите играчи не успяват да печелят толкова, колкото добрите успяват да ги открият на масите. Важно е новите играчи да могат да спечелят незабавно, това ги кара да идват отново и отново, а от това умеещите играчи печелят повече.

Всъщност, без вариацията повечето от нас нямаше да играят покер в момента. Вярвам, че повечето от нас, които все още играем покер след няколко години, сме извадили доста късмет в началото. Никой не обича да губи пари, а възможността да спечелиш незабавно държи мотивацията на ниво достатъчно дълго, за да научиш играта. Тези от нас, които са положили усилия да се подобрят като играчи, вероятно не оценяват или не признават помощта, която им е оказала вариацията в началото.

Избирането на покера за игра на уменията е добра новина за индустрията. Възможността политически да се отделим от останалите хазартни игри е добре за оцеляването на покера. Най-доброто нещо в покера обаче - за професионалистите и за тези, които играят за забавление - е, че той е игра на умението, но и на достатъчно късмет, че всеки да може да спечели във всеки един момент.

Това е причината да си в играта и в крайна сметка това е причината да изкарваш пари от нея.

От Бари Картър