Фил Галфонд е добре познат със своите подвизи по виртуалните покер маси, но той е много повече отколкото прозвището му “OMGClayAiken” показва от монитора. Галфонд има гривна от Световните серии по покер, чест гост е в предавания като "High Stakes Poker" и е допринесъл много за развитието на играта. В продължение на няколко седмици ще имаме удоволствието да ти представим историята на Фил Галфонд, разказана от самия него.

В рубриката "Покер биографии" ще Ви представяме покер личности повлияли най-силно върху играта през годините, играчи от високите нива на кеш игрите, новоизгряващи таланти или лица приковали вниманието върху себе си в един или друг аспект.

Фил Галфонд /Phil Galfond/

Към част 1

Към част 2

Към част 3

Годината на завършването

Есента дойде и аз се завърнах отново в клас в университета на Мадисън. Ходех на лекции, играех покер, участвах в представления, точно както в доброто старо време.

В тези дни по груба преценка правех по около $500 на час от играта си на покер. Когато ходих на лекции бях само тялом там, слушах професорите, но и думичка не влизаше в главата ми. Мислех само за покер, за моята стратегия и за моите цели. Просто не вземах училището на сериозно.

След около две седмици реших да спра да посещавам университета окончателно. Казах решението си на своите родители. Показах на баща си графиките от тракинг софтуера и някои извадки на ръце. Опитах се да им обясня нещата максимално разбираемо.

По-късно научих, че майка ми е била съкрушена от моето решение, но в онзи момент не го показа изобщо. Не знам как е успяла да го направи, но съм и благодарен за това. Знаейки, че съм виновен за разбирането на сърцето й, щеше да ми се отрази доста депресиращо.

Тя ми каза, че нищо не е разбрала от обясненията ми, но ми вярва и се доверя на моята преценка. Баща ми ме разбра. Каза, че би предпочел да си завърша училището, но ако е бил на мое място и той би постъпил така.

Това беше – официално бях професионален покер играч (и полупрофесионален актьор).

Моят приятел Дан (от Лас Вегас) по съвпадение се беше преместил в Мадисън, за да бъде със своята приятелка (сега съпруга). Помогнахме си един на друг да пренесем играта си на следващото ниво. Аз бях изградил своята банка отново и предприех нов щурм на 25/50 и 50/100. Не се получи отново и се върнах обратно надолу.

Ключът за мен беше способността ми да се върна назад и да остана концентриран. Някой хора не могат да го преживеят ако се наложи да се върнат назад, но аз нямах проблем с това. Вземах 4-5 бай ина и се пробвах на горното ниво, ако нещата не се получеха, слизах отново надолу. Принципно не препоръчвам такава тактика на хората, но за мен се оказа успешна.

Понякога Дан идваше у нас със своя лаптоп и двамата играехме покер по цял ден. Вече имах по-голяма стая.

Бях се преместил в нов апартамент, който беше също толкова евтин. Практически почти нямах никакви големи разходи до момента, в който се преместих в Ню Йорк след около две години. Каролин прекара този семестър в Южна Африка, така че двамата с Шанън се преместихме в двустаен апартамент на отсрещния тротоар.

Равносметка

И така, напуснах университета, за да играя покер. Дали бих го направил отново? Дали съжалявах?

Истината е, че съжалявам, че напуснах, и че толкова от рано се отдадох само на покера. Не ме притеснява, че нямам диплома (и без това какво щях да правя с бакалавърска степен по „Философия”), но съжалявам, че не се насладих на студентските си години и така изпуснах част от младостта си.

Разбира се, все още се размотавах със своите приятели, които още бяха студенти, но не беше същото. Аз имах други грижи и отговорности. Имах предложения за работа от сайтове за тренировки, търсех си счетоводител и т.н. Бях пораснал твърде бързо.

Искаше ми се да бях останал в университета и странично да поръчквам по малко покер, а не той изцяло да обсеби живота ми, както се беше случило.

Човек винаги може да се върне в училище и да изкара образованието си, но никога не можеш да бъдеш на 21 години отново.

Мога да говоря още много за направата на големи решения като тези, но ще ти ги спестя за сега.

Останалото е история

Прекарах остатъка от тази година вършейки същите неща. Обичах живота си – играта на покер, Атлас, моите приятели.

След “последната” година нещата започнаха да се променят. Шанън завърши и си замина, заедно с много от приятелите, които бях срещнал. Мадисън е предимно студентски град и хората завършвайки поемат по пътя си. Това беше една от причините да се отправя към Ню Йорк. Исках да си купя свой дом и да не дам възможност на събитията да ме разделят с част от приятелите ми. Томас и аз последвахме Каролин, Ан и неспоменатите досега Габи и Тереса, заедно с други познати, които се бяха отправили към „Голямата ябълка”.

Апартаментът на Фил Галфонд в Ню Йорк

Но преди това, след края на учебната година се преместих в 5 стаен апартамент, заедно с Томас, Джош и Дейв ... трима невероятни пича от „Атлас”. Вече имах две стаи на свое разположение: спалня и работен офис. Двете бяха на последния етаж и само тук имаше баня. Всеки, който искаше да се окъпе, трябваше да го направи в моя офис, което беше интересно.

Прекарах си още една невероятна година живеейки с тях. Винаги съм бил голям късметлия относно попадането ми на съквартиранти. Моите пет години в Мадисън (фактически последните четири) бяха най-добрите години от живота ми засега. Не искам да звуча сякаш не съм щастлив,... щастлив съм. Но това бяха години пълни с много смях, забавления, покер, много нови приятелства и това съчетано с липсата на последвалите задължения, идващи с порастването на човек.

Имах предостатъчно място за Дан да идва и да играем заедно в новата си бърлога. Вече имах два монитора Apple 30″ и аеродинамичен стол. Все още ползвах маса вместо бюро, но като цяло се бях идеално подредил.

Около началото на тази година предприех нов поход към високите нива. Този път не погледнах назад. Минах $25/$50 и $50/$100, след това $100/$200, и накрая $200/$400. Играех предимно HU и избирателно някои 6 max игри. След като биех в HU някой на едно ниво, минавах на следващото такова и се изправех срещу следващия „узурпатор”.

Конкуренцията ставаше все по-вълнуваща. Ударите ми ставаха все по-силни. Видео играта ставаше все по-реална.

Онлайн покер общността скоро започна да говори за OMGClayAiken.

Автор: Antonka