Как да запазиш страстта си към покера
Защо някои хора могат да напуснат играта, въпреки че правят милиони, а други на пръв поглед никога не губят ентусиазма си - дори при ниските лимити?
Страстта е нещо забавно. Преди време отразихме две истории, които в много отношения не могат да бъдат по-диаметрално противоположни в покера, но всъщност постоянно виждаме такива примери и вероятно самите ние сме били на двете крайности в даден момент.
Легендарният играч от високите лимити Йенс Килонен обяви оттеглянето си от покера. Той има титли от EPT и WSOP, освен тях $5 448 811 в печалби от онлайн масите и едва наскоро спечели първата си гривна. Въпреки това той избира да напусне играта и да учи финанси. Времето ще покаже дали това ще е истинско оттегляне или ще е като онова на Фьодор Холц.
В ярък контраст имаме потребител, който успешно изпълни самоналоженото си предизвикателство да изиграе 500 000 ръце на NL2 в рамките на месец февруари (най-краткият месец от годината). Той е играл общо около 280 часа, като едва е успял да изкара $1000 от това предизвикателство, като в сумата са включени и спечелените от облози пари.
Повечето от нас ще се затруднят да играят 280 часа и 500 000 ръце в рамките на 28 дни срещу обещанието за $1000. Също така, обаче, на повечето от нас едва ли ще бъде лесно да напуснат покера, ако са направили милиони от тази игра.
Важността на други интереси
Не съм сигурен каква е разликата между двамата и как можем да пресъздадем такъв ентусиазъм към играта. Наскоро забелязах че най-голямо удоволствие и ентусиазъм към покера, както и добри резултати в играта, имат играчите които се занимават и с нещо друго. Независимо дали имат други интереси, други начини да изкарват пари или поне мотивация да играят извън паричното измерение.
Един от най-добрите ми приятели в играта неколкократно е печелил шест-цифрени суми в отделни турнири и въпреки това никога не се е замислял да напусне нормалната си работа като продавач. За него това означава да е с единия крак в “реалния свят” и никога да не се безпокои от натиска на големия даунсуинг. Освен това той се наслаждава на играта много повече, от колкото обвързани само с нея. Познавам безброй други играчи, които вероятно са достатъчно добри, за да се превърнат в покер професионалисти, но вместо това балансират кариерата си в нормалната работа и покера поради същата тази причина. Изглежда че всички те са наистина щастливи и обичат да играят покер много повече от по-голямата част сред познатите ми професионалисти.
Всъщност можеш да го видиш и сред покер играчите. Много от печелещите големи суми играчи използват играта като трамплин към други занимания около нея. Дъг Полк разбива рекорди в Twitch и YouTube, Даниел Негреану играе Hearthstone, Фил Галфонд стартира покер зала, Тони Джи стана политик, Лив Боере прави около 30 други забавни неща, а много от играчите се занимават и с големи благотворителни дейности. Нека не забравяме и огромният брой играчи, които използват играта като оправдание да пътуват из цял свят.
Направи го нещо повече от просто покер
Това важи и когато погледнеш към нещо откачено като предизвикателство за изиграването на 500 000 в рамките на месец. Да - всичко това е свързано с покера, но съм готов да се обзаложа, че истинската причина да направиш нещо толкова огромно е самото предизвикателство. Ето защо в покера виждаме толкова много някакви щури облози за колоездене, MMA, отслабване и така нататък, и така нататък.
Сам по себе си покерът е удивителна игра, но истинският чар в него е възможността да бъде използван като помощник за други дейности. Независимо дали ще става дума за пътуване, социализиране, свободата да вършиш нещо което обичаш, да инвестираш в играчи или дори просто да откриваш хора с желание да се обзаложат с теб за нещо откачено, което искаш да направиш.
Предполагам че проблемите на страстта към покера идват когато той буквално се свързва само с парите. Да са цел не е лошо, защото когато наистина знаеш какво значат за теб (сигурност, напускане на лоша работа, подкрепа за семейството, нужда за хобита), ти можеш да използваш тази цел като искра за дълготраен ентусиазъм към играта.
Как запазваш страстта си към играта? Сподели тайната си с нас.
