Игра на ривъра - основни идеи
Въведение
В тази статия
- Какви възможности имаш на ривъра
- Колко ценна е ръката ти
- Каква роля играе позицията ти
За да стигнеш до шоудаун в дадена ръка, трябва да си пробиеш път през четири улици на игра, всяка от които със свое развитие и проблемни аспекти. Сред тези четири улици ривърът се слави с това, че е особено труден за игра.
Тази статия разглежда особеностите на играта на ривъра, както и специфичните характеристики, на които трябва да се обръща внимание. Следващата статия съдържа различни примери с различни ситуации и опоненти, които са анализирани, като е отделено специално внимание на позицията.
С какви проблеми се сблъскваш на ривъра?
Както вече споменахме, всяка улица има свои проблемни аспекти, но важността на ривъра често е подценявана. До голяма степен е като при истинска река - ако не внимаваш, може да те отнесе течението.
Добиването на правилно усещане за играта на ривъра може да е трудно. Човешкият мозък запомня стандартни ситуации и ще опитва да обясни всичко спрямо дадени шаблони. Като покер играч ти знаеш каква опасност крие това. Би трябвало винаги да анализираш ръцете си спрямо индивидуалния им характер, а не да се опитваш да изграждаш играта си на базата на предишен опит и "стандартни" отигравания. В края на деня може да си доволен, ако стигнеш до заключението, че начинът ти на игра е натрупал положителна очаквана печалба.
Този вид обучение очевидно е важен, но реално ще се облагодетелстваш от него, само ако премисляш всичките си решения по този начин и прилагаш наученото от дадена ръка в подобна ситуация на по-късен етап. Докато развиваш и подобряваш този мисловен процес, все по-често ще се оказва, че взимаш правилното решение. Много опит и практика са нужни, за да бъдеш перфектен в това.
Когато погледнеш всички улици, ще видиш разбира се, че повечето решения, които взимаш в покера, са преди флопа. Като резултат твоите префлоп умения и стратегия срещу различни опоненти са много силни, а и с течение на времето си започнал да правиш по-малко грешки.
До ривъра стигаме само в самия край. Логично е, че последната улица се играе относително рядко в сравнение с трите преди нея. Когато погледнеш своите стойности за VPIP и "went to showdown", веднага ще видиш, че рядко ти се налага да взимаш решение на ривъра (всъщност правиш това веднъж на около 25 ръце). С други думи - получаваш сравнително малък опит за играта на ривъра.
До голяма степен е подтискащо, като се сетиш, че най-скъпите решения се взимат на ривъра. Тук размерът на пота обикновено е много голям, а и залозите в No-Limit Hold'em винаги са пропорционални на пота, също както и инвестициите ти.
Още повече, че има голяма разлика между ривъра и всички останали улици: ръцете са завършени и не се раздават повече карти. Има две противопоставени ръце, от които една е по-добра и тя има правото да поиска пота. Все пак това дали най-добрата ръка наистина ще вземе пота предстои да се реши.
Често се отнасяш към ръката на ривъра като към приключила, тъй като единственото нещо, което остава, е да се стигне шоудауна. Ако си поставил опонента си на дроу, тогава той или го е завършил и ти трябва да си внимателен, или е пропуснал и ти най-вероятно си напред. В този случай би трябвало още на търна да си взел решението дали искаш да предизвикаш блъф или искаш да заложиш за стойност. Въпреки това, за съжаление, към края на ръката хората често губят последната си останала концентрация.
Обикновено шансовете също се променят. На първата улица най-общо разглеждаш шансовете като "каква е вероятността един от аутовете ми да се появи на следващите улици?". Най-вече предполагаш, че си назад, но математически можеш сравнително точно да прецениш каква е вероятността следващата карта да ти даде най-добрата ръка. И така, с помощта на пот шансовете, скритите шансове и много опит можеш да определиш дали кол с например дроу на флопа има положителна очаквана печалба в дългосрочен план.
На ривъра също получаваш шансове, когато опонент залага, въпреки това не можеш да разчиташ на строга математика, която да те води.
Party Poker No-Limit Hold'em 11$ Tourney, Big Blind is t40 (10 handed)
Stacks & Reads
UTG (t2000)
UTG+1 (t2000)
UTG+2 (t2000)
MP1 (t2000)
MP2 (t2000)
MP3 (t2000)
CO (t2000)
Hero (t2000)
SB (t2000)
BB (t2000)
Preflop:
Hero is Button with A
, K
UTG calls 40, 2 folds, Hero raises to 200, 2 folds, UTG calls 160
Flop: (460) K, 3
, 4 (2 players)
UTG checks, Hero bets 300, UTG calls 300
Turn: (1060) 5 (2 players)
UTG checks, Hero checks
River: (1060) 6 (2 players)
UTG bets 500, Hero ???
Това е стандартна ръка до търна, където решаваш да чекнеш бихайнд, за да предизвикаш блъф. Можеш също така да играеш залог/кол на търна, тъй като си в 3-бетнат пот, но нека първо разгледаме всичките ти възможности.
В този случай опонентът ти залага. Трябва да платиш 500, за да имаш възможността да спечелиш 1560. Това ти дава шансове от около 3 към 1, което означава, че трябва да си напред в един от четири случая, за да бъде този кол печеливш.
Да използваш тези шансове може да бъде сложно. Дали си напред в един от всеки четири случая? От пръв поглед ще видиш, че бърза математическа преценка не е възможна. Тази е точно от ситуациите, които изискват опит и е очевидно, че трябва да си внимателен, тъй като решенията тук са скъпи.
Не можеш просто да използваш Equilator, за да дадеш на опонента си някакъв диапазон и после да видиш дали в повечето случаи си напред; не би трябвало да се отдаваш на подобно шаблонно мислене и накрая да се окаже, че използваш едни и същи линии. Размерът на залога или рейзът на опонента могат драстично да променят шансовете и бързо да превърнат положителната очаквана стойност за кол в отрицателна такава.
Горният пример е ясен: чекнал си бихайнд на търна, за да предизвикаш блъф. Поради малкия размер на залога и вероятността Villain да блъфира, това е кол, който задължително трябва да направиш с топ пеър/топ кикър.
Не на последно място би било грешка да използваш линията чек бихайнд търн/кол всеки ривър, без да вземеш предвид шансовете. Залог с размера на пота в същата ситуация би дал основание за повече размисли и със сигурност не би трябвало да колваш пуш на сляпо.
Какво искаш да постигнеш на ривъра?
Най-грубо казано - имаш четири различни начина за игра на ривъра. Вариантите ти са:
-
Блъфираш
Не мислиш, че на ривъра си напред, но искаш да накараш опонента да се откаже от по-добра ръка. Освен че трябва да помниш действията преди теб и това как се е развил бордът, също така се нуждаеш от основни познания за опонента и да имаш предвид имиджа си на масата. Очевидно можеш да направиш само чист блъф, тъй като всички карти са вече раздадени.
Целта ти: да накараш по-добра ръка да се откаже.
-
Искаш да видиш евтин шоудаун
Ако имаш тази възможност, би искал да видиш шоудауна възможно най-евтино. Преценяваш, че ръката ти има някаква шоудаун стойност, но не мислиш, че имаш голямо предимство и следователно не искаш да инвестираш повече от необходимото.
Целта ти: благоприятен шоудаун.
-
Искаш стойност
Мислиш, че имаш голямо предимство, без значение дали ривърът ти е помогнал, или ръката ти вече е била достатъчно силна. Цялото ти внимание е насочено върху това как да извлечеш максимално количество пари от опонента си.
Целта ти: да получиш максимална печалба за силната си ръка.
-
Предаваш се
Мислиш, че си много назад и искаш да се предадеш, тъй като е много малко вероятно опонентът ти да се откаже от по-добра ръка. Например, ако си пропуснал своя дроу и не мислиш, че блъфът е възможен - можеш да се откажеш от ръката си.
Целта ти: отказваш се от ръката си и не инвестираш повече пари в нея.
Разбира се, силата на ръката ти е от решаващо значение. Винаги можеш да я поставиш в една от тези категории:
-
Слаба ръка
Ръката ти е слаба и няма никаква шоудаун стойност. Би могло да имаш незавършен дроу, неподобрени овър карти или би могло да си колнал с междинен чифт на флопа, който в последствие е намалял, тъй като са се появили още овър карти на търна и ривъра.
-
Готова ръка
Имаш доста добра готова ръка, която има и шоудаун стойност, но не е задължително най-добрата ръка. Това би могло да е овър пеър или топ пеър/топ кикър. Точно толкова вероятни са и ръцете, които могат да бъдат победени, ако излезе някой дроу; например - сет, когато удари стрейт, или два чифта на едноцветен борд.
-
Силна готова ръка
Имаш много силна готова ръка на ривъра. Мислиш, че си напред толкова често, че искаш да ти бъде платено. Имаш нътс или нещо много близко и е много малко вероятно опонентът да има по-добра ръка.
Както виждаш би трябвало да блъфираш със слаба ръка, да се опиташ да стигнеш до шоудаун с готова ръка и да играеш за печалба със силна готова ръка. Обмисляй фолд, само когато имаш много слаба ръка.
Не прави ръката прекалено скъпа като рейзваш с готова ръка и винаги прави стойностен залог, когато имаш силна готова ръка.
Предизвикването на блъф не изпълнява целите си, докато не се стигне до късните улици. Често използваш този ход на търна, когато си в позиция, като чекваш бихайнд, за да предизвикаш блъфиращ залог на ривъра.
Може също така да бъде използван със същата цел на ривъра, когато си извън позиция. Много пъти, когато имаш шоудаун стойност, ще опитваш да предизвикаш блъф, като чекнеш, за да получиш по-висока очаквана печалба от опонент, чийто диапазон включва ръце, с които той би опитал блъф.
Ти си в позиция
Тук изниква важен въпрос: кой е най-добрият начин да постигнеш целите за всеки един вариант? В тази секция ще видим как да играеш в позиция и как най-добре да постигаш целите си в зависимост от вида опонент, срещу който си изправен.
Без значение от ситуацията, в която си се озовал, почти винаги е по-добре да действаш в позиция, когато играеш No-Limit Hold'em. Това важи и за ривъра. Получаваш съществено повече информация за силата на ръката на опонента и следователно можеш да вземеш по-добре информирано решение.
Когато си в позиция се налага да се сблъскаш със само два възможни варианта: или опонентът чеква на ривъра, или залага. Във всеки от случаит имаш три възможни начина да реагираш. Би трябвало да избереш на базата на горепосочените размишления, претеглени внимателно спрямо горепосочените критерии.
На ривъра е важно да разбереш къде по сила се намира ръката ти. Ако смяташ, че си назад, можеш да блъфираш или да се предадеш. От друга страна, ако мислиш, че си в много напред/много назад ситуация със средна по сила готова ръка, би искал да стигнеш до шоудаун възможно най-изгодно като или чекнеш бихайнд, или колнеш залог. И накрая, когато мислиш, че със сигурност си напред - искаш печалба от ръката си.
Имаш лесно решение, ако той чекне. Направи стандартен чек бихайнд, ако имаш достатъчно добра ръка за шоудаун - понякога ще си напред, а и не очакваш опонентът ти да колне с по-слаба ръка. Залагай, когато си сигурен, че си напред и блъфирай, когато имаш слаба ръка, но мислиш, че можеш да накараш опонентите да фолднат.
Ще трябва да помислиш повече, ако той заложи. Както беше споменато по-рано, сега имаш предимството на позицията и неговият залог ти дава информация за ръката му.
Колваш, когато искаш да видиш шоудаун. Въпросът е дали това е +EV. За съжаление това не може да получи стандартен отговор, без да се вземе предвид размерът на залога, ривър картата и действията преди това. Същото е в сила за блъфа.
Единственият начин да спечелиш с блъф е като рейзваш (или дори влизаш ол-ин в рейзнат пот). Това очевидно трябва да проработва често, за да е печелившо в дългосрочен план; опонентът ти демонстрира много силна ръка. Добрата информация за играча е голямо предимство, когато преценяваш дали той би могъл да фолдне ръката си достатъчно често, за да проработи ходът ти. Не рискувай стака си с хитри ходове срещу непознати опоненти.
Рейзът е възможен и когато имаш много силна ръка. Не би сгрешил, ако в тази ситуация още един път поставиш под съмнение реалната сила на ръката си. Наистина ли тя е толкова силна (близка до нътс)? Има ли той в диапазона си достатъчно ръце, с които да играе залог/кол на ривъра? Ако все пак случаят е такъв, то тогава рейз вероятно е добра идея. Ако се съмняваш, можеш просто да колнеш - все пак той демонстрира много силна ръка.
Ясно е, че начинът, по който се играе ривърът, е важен не само за теб, но и за опонента ти. И двамата ще се сблъскате с еднакви проблеми.
Важно е да си наясно срещу какъв вид опонент си изправен, за да разбираш по-добре начина му на игра.
-
Стандартният вид
Стандартен играч обикновено играе ръката си с прогресивно намаляваща агресия и не продължава с пълна скорост, когато стигне до ривъра. Иначе казано - той често ще залага много на предишните улици, но ще преминава към чек/кол на ривъра. Като цяло този вид са добри играчи като например TAG играчи или пък LAG играчи с ръце, с които искат да видят шоудауна. Когато си изправен срещу стандартен вид, трябва да решиш дали има смисъл от блъф и дали имаш достатъчно вероятност за фолд, която да го оправдае. Разбира се, би трябвало да правиш стойностен залог с много силна ръка.
-
Weak-tight вид
Weak-tight видът обикновено го облива студена пот на ривъра поради големите потове. Дори да има проблясъци на агресия на флопа и търна, той няма да продължи на ривъра. На този етап той също често ще преминава към чек/кол, нещо, което останалите weak-tight играчи вече са направили на по-ранните улици. По принцип weak-tight са или колинг стейшъните или изключително tight играчите. Тук също е важно да решиш дали имаш вероятност за фолд в случай, че решиш да блъфираш. Като цяло този вид играчи ще държат по-силни ръце на ривъра. Дори когато имат монстъри, просто биха чекнали. Залог от този вид играчи би трябвало да бъде приет с доверие, тъй като показва, че имат ръка, така че би трябвало да се запиташ дали играта за шоудаун с проблемна ръка е наистина +EV.
-
Агресивният вид
Опонентите, които причиняват най-много проблеми, са агресивният вид. Не само защото като цяло ще трябва да взимаш по-скъпи решения, когато играеш срещу тях, но и защото може да бъде трудно да разбереш какво точно означава агресията им (имат ли ръка, или не?). Притежанието на по-високa AF на ривъра, отколкото на търна, е отличителна черта за този вид играчи.
Агресията на ривъра може да произтича от две неща: или е, защото опонентът иска да се възползва от възможна твоя слабост на ривъра, за да те извади от ръката. Той блъфира.
Или може би Villain често иска да предизвика блъф на търна, но после трябва да направи стойностен залог, след като ти си чекнал бихайнд. Той слоуплейва.
Проблемът трябва да е изяснен. В първия случай си изправен пред блъф, срещу който си напред с повечето ръце. От друга страна, ако той слоуплейва, най-често ще се сблъскваш с монстър, с който не е започнал да залага до този момент. Може да се окаже трудно да определиш срещу кое от двете си изправен и да ти се наложи да използваш цялата информация, която си събрал за опонента си, за да имаш шанс да направиш разграничение.
Маниаците с високa VPIP, които имат и високa PFR, често опитват да те откажат от ръката ти, тъй като относителната сила на ръката им е далеч зад диапазона ти. Тъй като агресията на ривъра спада сред почти всички видове играчи, това е подходящо място за наистина странни блъфове. Ниска "went to showdown" стойност е още един показател за този вид играчи.
Маниаци, които имат високa VPIP, но нисka PFR, често се оказват колинг стейшъни. По-висока "went to showdown" стойност допълва картината на някой, чиято агресия би могъл да приемеш като много по-неясна, от да кажем, ако беше срещу вида, който слоуплейва монстъри.
Ти си извън позиция
До сега би трябвало да си разбрал, че играта извън позиция е голям недостатък и че следователно би трябвало да се опитваш да действаш в позиция, колкото се може по-често. Това обаче е ситуация, която не винаги можеш да избегнеш, а все пак би трябвало да играеш силните ръце агресивно дори от ранна позиция.
Без значение как се е развила ръката до този момент, ще си изправен пред трудно решение на ривъра, когато си извън позиция. Освен че се питаме дали можем да направим полезен блъф, сега също ще гледаме как да извлечем максимална стойност от силните ти ръце.
Двата стандартни варианта, които имаш, са: или чекваш, или залагаш. Все пак има и трети по-малко удобен вариант. Вместо стандартния стойностен залог от около 2/3 от размера на пота (чийто размер можеш да променяш на ривъра, тъй като не е необходима защита ), можеш да използваш така наречения блокиращ залог.
Блокиращият залог може да има много предназначения. Като правиш блокиращ залог, преодоляваш недостатъка на позицията си, като същевременно си купуваш ценна информация на приемлива цена (блокиращите залози обикновено са по-малки от стандартен залог). За да проработи все пак това, трябва да си сигурен, че Villain няма да направи блъф рейз.
Би трябвало да прибавиш блокиращия залог към репертоара си, който би трябвало вече да съдържа нормален по размер залог и чек. Внимателно обмисляй кога можеш да го ползваш печелившо.
Предполагаш, че нямаш никаква шоудаун стойност и че си назад на ривъра. В допълнение не виждаш голям шанс да накараш Villain да фолдне като заложиш. Помни, че няма никакъв смисъл от блъфа, ако нямаш достатъчно вероятност за фолд. Просто се отказваш от ръката.
Когато чек/колваш, преминаваш в ситуация, подобна на много напред/много назад. Не искаш да плащаш на силните ръце, обаче по възможност би искал да видиш благоприятен шоудаун. Тази ситуация се случва доста по-рядко на ривъра, отколкото на флопа и на търна, където чек/кол е стандартно.
Първо, трябва да прецениш силата на ръката си и да определиш дали имаш някаква шоудаун стойност. Дори когато имаш шоудаун стойност, няма никаква нужда от защита, тъй като вече са раздадени всички карти. За разлика от търна, Villain ще блъфира достатъчно често, за да бъде един кол +EV, когато имаш шоудаун стойност.
Бордът играе огромна роля. Чек/кол с ръка като TPTK е много добър избор, когато смяташ, че опонентът ти е например на незавършен дроу. Агресивен опонент често ще възприема чека ти като слабост и ще прави блъфиращ залог с пропуснат дроу без шоудаун стойност.
Чек/кол също е възможен и когато държиш много проблемна ръка като например топ пеър с лош кикър. Искаш да видиш шоудауна и смяташ, че опонентът е способен да заложи с по-слаба ръка, но рядко да колне с такава.
В същото време чек/кол не винаги е стандартен избор и до голяма степен зависи от размера на залога и размера на пота. Има ситуации, където лесно можеш да колнеш залог с размер ½ от размера на пота, но би трябвало да фолднеш при пуш.
Чек/рейз е оръжие, което би трябвало да използваш, само ако вече си го използвал на флопа или на търна.
Основните изисквания за чек/рейз са много силна ръка и агресивен опонент. За да направиш това би трябвало да имаш причина да вярваш, че опонентът е способен да блъфира на ривъра, СЛЕД КОЕТО да колне рейз (в повечето случаи - пуш ол-ин) с по-слаба ръка. Този вид ситуации са много редки, а и много играчи имат проблем с разпознаването им (и изиграването им) правилно.
Залог/фолд трябва да се прави внимателно. Трябва да си наясно какво точно искаш да постигнеш. Стабилен залог на ривъра обикновено струва много, а и трябва да си готов да се откажеш, ако те рейзнат.
Можеш да направиш този ход, когато си сигурен, че опонентът ти има слаба ръка, с която не би заложил, но би стигнал до шоудаун. Също така ще трябва да приемеш, че ръката ти е втора по сила, ако той рейзне, и да не инвестираш повече в нея.
Като цяло ходът залог/фолд намира най-добро приложение в ситуация срещу слаб loose-пасивен играч или колинг стейшън, който не би рейзнал с нищо различно от нътс.
Залог/кол е един от най-лесните варианти. Ако държиш много силна ръка, с която си готов да вкараш всичките си чипове, би трябвало да заложиш срещу всеки опонент, вместо да се опитваш да чек/рейзваш (което така и така би било в противоречие с предишните ти действия).
Ако например флъш дроуът не излезе, чек/кол би бил по-добрият вариант. Като го изпозлваш можеш да предизвикаш блъф. Помни, че е много важно решението да колнеш да бъде взето, след като си прегледал внимателно пот шансовете.
Нека все пак вземем ситуация, където дроуът излиза. Имаш ръка като топ пеър с топ кикър или слаби два чифта, но не смяташ, че си напред. Чек/кол вече не е печелившо, защото е малко вероятно да си напред достатъчно често, за да колнеш залог, равен на 2/3 от размера на пота. В допълнение нямаш интерес да предизвикваш блъф, тъй като смяташ, че си назад срещу повечето от ръцете, които са в диапазона за залагане на опонента.
Като цяло не искаш да плащаш на по-силна ръка; същевременно не искаш да се отказваш евтино. Изборът ти: блокиращ залог.
Това се основава на факта, че опонентът ти ще рейзва като блъф доста по-рядко, отколкото ще залага като блъф. Ако е имал намерението да блъфира със слаба ръка на ривъра, то е вероятно да се откаже от нея, ако срещне блокиращ залог. Ако все пак рейзне, това обикновено означава силна ръка и ти би трябвало да се откажеш от своята.
За съжаление, това не работи срещу всички играчи. Искаш да правиш това срещу слаби играчи, без значение като какви ги категоризираш. Опонентът не би трябвало да разбира какво се опитваш да постигнеш с блокиращия си залог. Например би могло да получиш стойност от по-слаби ръце срещу колинг стейшъни, които са известни с това, че докарват до шоудаун слабите си ръце. Също така може да накараш агресивен играч да не блъфира.
Блокиращият залог е полезно попълнение за арсенала ти. Или получаваш допълнителна стойност за ръката си или разбираш къде по сила е ръката ти, ако опонентът рейзне.
Блокиращ залог/кол е вариант, който се налага да изучиш подробно преди да разбереш смисъла му. На пръв поглед може да изглежда странно, тъй като целта на блокиращия залог е да фолднеш, ако те рейзнат (в противен случай би бил стойностен залог).
Все пак има две ситуации - изключения, където това би могло да проработи:
- Има ситуации, в които блокиращият ти залог среща минимален рейз. Както беше споменато - шансовете все още играят важна роля на ривъра. Ако са ти предложени добри шансове срещу минималния залог, тъй като стандартният ти блокиращ залог е 1/4-3/4 от размера на пота, все още можеш да решиш да колнеш, ако мислиш, че опонентът ти просто иска да направи ход.
-
Би могло също така да получиш обратен блокиращ залог, ако играеш срещу мислещ играч. Когато знаеш, че опонентът ти е запознат с блокиращите залози и знае, че си способен на такъв, той би могъл да направи блъф рейз без ръка. Следователно понякога има смисъл да правиш фалшиви блокиращи залози със силни ръце, като се надяваш да предизвикаш блъф, който печелившо да колнеш. Преди да направиш това обаче ти трябва много точна информация за опонента.
Заключение
Ще срещнеш много трудни и скъпи решения на ривъра. На базата на предполагаемата сила на ръката ти, начинът, по който се е развил бордът и картите на него, информацията за играчите, с която разполагаш и предходните действия в ръката, трябва да решиш кои варианти са подходящи за конкретната ситуация.
Позицията също е от голямо значение. Както вече обсъждахме, тя носи много предимства: oсвен другите неща, имаш предимството да решиш дали искаш да видиш шоудауна на предложената цена или би предпочел да заложиш за стойност (или дори да блъфираш).
Нещата са по-трудни извън позиция; опонентът ти би имал последната дума. Би трябвало да имаш предвид горепосочените опции и винаги да се питаш какво точно искаш да постигнеш с чек или залог.
| ВРЪЗКИ | |||||
|
|||||
