Актуализирано на 11 юни 26 от

Осемте типа играчи - как да им вземем парите

Въведение

В тази статия

  • Как се различават типовете опоненти
  • Осемте типа играчи
  • Как да ги победиш

Когато играеш на по-ниските лимити, няма нужда да се притесняваш за получаването на специфична информация за индивидуалните ти опоненти на масата, тъй като най-вероятно никога повече няма да ги видиш. Важно е да знаеш какъв тип играч е опонентът ти и как да настроиш играта си, за да контрираш стила му.

Как се различават типовете опоненти?

Трябва да си зададеш два основни въпроса:

  • Много ли ръце играе или малко?
  • Агресивно или пасивно играе?

Някой, който обича да играе много ръце, се определя като 'loose,' докато някой, който играе само малко и внимателно избрани начални ръце, е 'tight.'

Tова със сигурност се отнася до стила на играчите префлоп, но можеш да използваш същите термини, за да обясниш постфлоп играта. Един от термините, например, е "loose, удря или фолдва". Това се отнася до играчи, които обичат да виждат много флопове, но винаги фолдват, ако не ударят нищо. Това естествено не се случва често, което прави изгонването им от пота лесно.

Вторият въпрос се отнася до това как играчът играе ръката си. Ако е агресивен, можеш да избереш линия, която очаква агресията му. Тя може да е просто чек/рейз (чекваш, знаейки че той най-вероятно ще заложи и ще ти даде възможността да рейзнеш). Естествено тази линия може да проработи само ако опонентът ти заложи.

Също така можеш да опиташ да предизвикаш блъф. Показваш слабост, за да подтикнеш опонентът ти да блъфира. Отново тази линия ще проработи само ако опонентът ти заложи. Пасивен играч най-вероятно няма да се хване, тъй като блъфирането е агресивен ход.

Най-добрият начин за игра срещу пасивни опоненти е да правиш стандартни стойностни залози. Имаш добра ръка и знаеш, че играчът няма да вложи никакви пари по своя инициатива, така че помогни му.

Без значение срещу какъв тип опонент си изправен, трябва да играеш по обратния начин. Ако той е loose, бъди tight. Ако той е tight, бъди по-loose. Ако обича да блъфира, бъди пасивен и му дай възможност за това. Ако е пасивен, вземи инициативата.

Типична грешка на много играчи е мисленето: той играе всяка ръка, която получава, следователно и аз мога. В сила е точно обратното.

Скали (Rocks)

Нека започнем с един от по-екстремните типове играчи: скалата.

Скалите лесно се забелязват, тъй като почти не играят ръце. Те седят на масата в продължение на часове и не правят нищо. Те не чакат добри ръце, те чакат най-добрите.

Ако той се активизира, можеш да си сигурен, че има пет аса (или по-добра ръка...) и подписана от Бог гаранция, че именно той ще спечели ръката.

Настройването на играта ти към скала е доста лесно, просто:

  • Игнорирай го ...
  • Aтакувай блиндовете му при всяка възможност.
  • Ако колне префлоп рейза ти, можеш почти винаги да вземеш пота с продължаващ залог.
  • Хвърли ръката си, ако той започне активни действия.

Скалата може да направи печалба на по-ниските лимити, въпреки че играта му е слаба. Той се нуждае само от едно нещо: от идиот. Печалбата на скалата идва от играчи, които избират грешния момент, за да блъфират, мислейки: "Той досега не е играл нито една ръка и в момента рейзва като маниак - няма как да не блъфира!". Не бъди идиотът, който му плаща.

Нитове (Nits)

По-малко екстремен, но доста забележителен тип играч е нитът. Те се опитват да играят добър покер, но просто не разбират какво означава tight игра.

Нитовете също така обичат да фолдват. Те са научили достатъчно за покера, за да мислят, че знаят какво правят. Най-често са намерили таблица с начални ръце от някъде и имат солидна и агресивна префлоп игра.

Tе се замесват в неприятности след флопа, където най-често осъзнават, че не държат ситуацията под контрол и накрая съжаляват, че участват в ръката изобщо.

Същото е в сила, както и срещу скалата: агресивната игра срещу него не е добра само за егото ти, но и за банката ти. Нитовете постоянно си търсят причина да фолднат, така че дай им я.

Нитовете рядко блъфират, единственото изключение са продължаващите залози. Уважавай това и не започвай да колваш, защото мислиш, че може да блъфира. Ако нит рейзне, направи продължаващ залог на флопа и заложи отново на търна, той почти гарантирано има по-добрата ръка.

Слаби Tight играчи

Продължаваме напред и се сблъскваме със слабите, tight играчи (скалите и нитовете са ектремни форми на този тип играч).

Главният проблем на слабите tight играчи е, че не знаят как да реагират на агресия и най-често са твърде уплашени, за да вземат правилното решение.

Няма винаги да го разбираш веднага, но след достатъчно ръце ще можеш да забелязваш кой фолдва твърде често, когато е изправен срещу агресия.

Атакувай блиндовете им, прави продължаващи залози и бъди (избирателно) агресивен. Слабите tight играчи не са най-лошите играчи, но можеш да вземеш парите им сравнително лесно чрез правилната доза агресия.

TAG играчи

TAG е абревиатура на "tight агресивен", което означава, че ще имаш проблеми, тъй като и ти самият си TAG. TAG стилът е най-силният - ако Боби Фишър играеше покер, той би бил TAG.  

Няма какво да кажем за TAG играчите. Веднъж усвоил стратегията, просто трябва да се попиташ къде играта ти е слаба. Същото е в сила и за подобен опонент.

Можеш да си агресивен, но избирай местата за това внимателно. Можеш и да атакуваш блиндовете на TAG играч, но и там бъди внимателен.

Като цяло, когато играеш срещу TAG, можеш да кажеш:

  • Той не е твоят тип опонент.
  • Концентрирай се върху рибките.
  • Ако няма рибки на масата ти, опитай на друго място.

Можеш да получиш много добри тренировки, играейки срещу TAG играчи, особено срещу по-слабите TAG играчи, които ще намериш на по-ниските лимити. Това е добър начин за намиране на слаби места в собствената ти игра и за запушване на пробойните, преди да стигнеш по-високите лимити, където ще намериш много повече TAG играчи. Като цяло обаче, те не са идеалният опонент, когато става въпрос за правене на пари.

Маниаци

Maниаците са пълна противоположност на това, което дискутирахме досега. Маниаците са като Джеймс Дийн на покер масата: диви и неукротими. Разликата е, че те не са толкова готини, колкото Джеймс Дийн - те по-скоро са като куп Роб Шнайдъри.

Маниаците са loose и изключително агресивни. Маниакът не гледа на покера като на стратегическа игра, а като на игра за това на кой му стиска най-много. И той е сигурен, че този човек е именно той.

Лесно можеш да предизвикаш маниака да блъфира. Те обичат да блъфират, така че остави ги да го правят. Слоуплеят обикновено не работи на ниските лимити, но можеш да направиш изключение за маниаците.

Когато играеш срещу маниак, ти трябва да:

  • играеш tight;
  • предизвикваш блъфове;
  • не се опитваш да блъфираш.

Изчакай добра ръка и изиграй ролята на невинното малко момиченце, което не го е страх от големия лош вълк. Не се оставяй да те въвлече в многобройни безсмислени конфронтации. Приятелите ти може и да те наричат Големия Шеф, но играта на покер опира до това да реализираш печалба, взимайки правилното решение на точните места, а не до това да бъдеш шефа на масата. Не можеш да противодействаш на маниак, като и ти станеш такъв.

За опонента ти си просто прякор и аватар. Нищо не можеш да му докажеш, колкото и да се опитваш. Запази спокойствие и следвай стратегията си, за да извлечеш възможно най-много пари от него.

Както и другите екстремни типове опоненти, маниаците имат дарбата да тилтват останалите играчи. Ако се хванеш да мислиш, че искаш не само да вземеш парите на опонента си, но и да го научиш на урок, по-скоро потърси друга маса с нормални опоненти. Тези маси може да са дори по-доходоносни.

LAG играчи

LAG е абревиатура на loose агресивен. LAG играчите играят много ръце и ги играят агресивно. Те са като маниаците с доза самоконтрол.

LAG стилът беше доходоносен на по-високите лимити за кратко, но времето му премина и положението се промени към TAG стила. Що се отнася до по-ниските лимити: няма LAG играчи. Има маниаци (или почти маниаци), както и много играчи, които имитират LAG стила, без всъщност да знаят какво правят (особено във Full Tilt).

Добър LAG играч реализира печалбата си след флопа. Там той взима правилните решения в проблемни ситуации, за да извлече максимума от ръцете си. Неговата loose селекция от начални ръце го поставя в подобни проблемни ситуации на и след флопа. Опонентите му често го подценяват, мислейки го за маниак, но той знае какво прави.

Няма какво повече да кажем в тази статия, тъй като няма да намериш никакви LAG играчи на ниските лимити. Ако видиш опонент, който по някакъв начин пасва на профила, можеш да настроиш играта си, като стесниш селекцията си от ръце, предизвикваш блъфове и избягваш конфронтации в проблемни ситуации.

Колинг стейшъни (Calling stations)

Колинг стейшъните са изчезващ вид през последните няколко години. Някои от по-старите играчи помнят добрите стари дни, когато масите бяха пълни с играчи, които не знаеха за какво служи бутонът фолд. Те не са толкова често срещани в сегашно време, но все пак ще ги виждаш понякога.

Колинг стейшъните знаят само едно: кол. Те искат да стигнат до шоудаун и рядко показват агресия, дори и да имат (много) добри ръце.

Не им е необходима дори и причина, за да колнат. Ако колнат рейза ти преди флопа, ще колнат и залога ти на флопа, дори и да държат деветка и шестица и на флопа да има тройка, осмица и вале.

Не си губи времето в опити да разбереш смисъла на лудостта им. Ето какво трява да направиш:

  • никога не блъфирай колинг стейшън. Не го прави твърде често и с полублъфове;
  • ако имаш ръка, заложи;
  • не се опитвай да предизвикаш блъф, тъй като колинг стейшъните рядко ще блъфират;
  • прави по-тънки стойностни залози. Това означава, че можеш да заложиш със средна по сила готова ръка, тъй като е много вероятно колинг стейшънът да намери причина да колне с дори по-слаба ръка;
  • играй дроус пасивно; колинг стейшъните ще ти дават безплатни карти;
  • запомни, ако колинг стейшънът показва агресия, то най-вероятно той има монстър ръка.

Съществуват естествено изключения на това правило. Колинг стейшъните блъфират от време на време, когато не завършват дроуа си на ривъра. Все пак като цяло трябва да играеш за стойност. Когато удариш прилична ръка, опитай се да извлечеш възможно най-много от нея.

Това е доста лесен покер, стига да не се тилтнеш. Това може да се случи, когато колинг стейшън започне да удря добре. Те са тези, които ще те победят благодарение на единствената карта, която не си искал да видиш на ривъра. Ако знаеш, че това е достатъчно, за да ти скъса нервите, може би е по-добре да си потърсиш друга маса.

Магарета (Donkeys)

Mагаре е общият термин за слаби играчи, които изпъкват чрез ходове, от които няма никакъв смисъл.

Типично магаре на ниските лимити обича да вижда флопа и не разбира защо би искал да рейзнеш префлоп... все пак не знаеш какво ще дойде на него.

Той обича да блъфира с мисълта: "Той няма нищо". И е склонен да колне дори с по-малко.

Той обича да играе своите дроус пасивно и след това да блъфира, ако не ги завърши до ривъра. Той залага и рейзва без причина. Той блъфира, когато би следвало да знае, че е победен, и също така колва с нищо. Що се отнася до банката ти, той е чудесен играч.

Магаретата са склонни да са твърде loose и твърде пасивни. Те обичат да слоуплейват, когато имат ръка, и са склонни да заложат всичко, когато усетят нуждата да блъфират. Те също така претърпяват огромни промени в настроението и могат да минат от модел на колинг стейшън към такъв на маниак, в зависимост от това дали печелят, или губят. Обръщай внимание на тези неща. Повечето магарета променят стила си на игра няколко пъти по време на сесията.

Магаретата са талантливи в едно: тилта. Проблемът е, че те не просто се тилтват, но тилтват и другите с абсолютно нелогичния си стил на игра. Магаретата обичат да играят гътшотите си, но понякога удрят на ривъра. Не всеки може да се справи с подобна доза лош късмет.

Ако на масата ти има магаре, просто се придържай към стандартния АБВ покер. Наблюдавай го. Как играе монстър ръцете си? Кога фолдва? Не всички магарета са едни и същи, но всички са лесно забележими и предлагат много възможности за атака.

Веднъж попаднал в твоето полезрение, може да започнеш малко по малко да взимаш парите му, освен ако не удари гътшота си на ривъра три пъти подред. Ако пък излезе чак такъв късметлия, запази спокойствие и не се тилтвай. Ако усетиш гнева ти да се надига, намери си нова маса.

Заключение

Не печелиш пари на покер, защото от време на време имаш по-добра ръка от опонента си. Всеки получава добри ръце. Ако искаш да печелиш пари, трябва да играеш добрите си ръце по-добре от опонента ти. Това важи и за лошите ти ръце.

Няма смисъл да играеш срещу най-добрите, когато изграждаш банката си на ниските лимити. Търси колинг стейшъни, нитове и слаби tight опоненти и, ако имаш здрави нерви, маниаци.

Ще се срещнеш с достатъчно добри опоненти на средноголемите залози. Ниските лимити са пълни с идиоти; разграничаването им и взимането на парите им е тайната към проправянето на път нагоре.

Най-важното нещо, когато започнеш да играеш покер, е да увеличаваш банката си. Това става чрез внимателен подбор на опонентите ти. Вече знаеш кого да търсиш, така че отиди и ги хвани.