Оптимален начин на игра

Въведение

В тази статия

• Какво представлява оптималният начин на игра и как да го намеря?
  
• Какви са типичните характеристики на оптималния начин?
  
• Какви са ефектите върху годността за игра?
  

Почти всички покер сблъсъци имат за цел да спечелят максимума от лоши играчи. Целта може също така да е да се възползваш възможно най-много от слабостите на подобен опонент. Но ако опонентът е много силен играч? В подобен случай много от ходовете, които са ефективни срещу слаби играчи, са дори вредни в тази ситуация. Затова и срещу силен играч не е толкова важно да се възползваш от слабостите му, тъй като той почти няма такива, а по-скоро да играеш по начин, който да не му дава преимущество.

Част I: Игра срещу трудни опоненти - Теорията

Джак е loose-пасивен. Той колва на флопа с почти всяка ръка - без значение дали е ударил нещо или не. На търна обаче става tight и фолдва често.

Затова и срещу Джак ще заложим отново на търна след залог на флопа и той често ще фолдва. Ако ни рейзне на търна, ние ще знаем, че има силна ръка и обикновено можем да фолднем лесно след това.

Джо е познат на Джак и е силен играч. Той наблюдава играта ни срещу Джак и когато Джак вече не иска да играе, Джо сяда на негово място. Неправилно предполагаме, че Джо играе точно като Джак. Джо обаче е силен играч. Той използва склонността ни да залагаме на търна след залог на флопа, като играе кол на флопа и безмилостен рейз на търна.  Той често рейзва като полублъф, така че предишните лесни фолдове вече са фатални грешки.

Накратко: Джо е изключително добър в това да разпознава слабостите ни и оптимално да ги експлоатира. Начинът ни на игра е много печеливш срещу рибка като Джак, но би ни струвал много срещу Джо.

Нататък ще разгледаме начини на игра, които почти нямат слабости и затова много силните играчи не могат да се възползват от тях. Ако се придържаш стриктно към тези "оптимални" начини за игра обаче, няма да спечелиш максимума срещу рибките. На теория обаче те имат поне неутрална стойност срещу *всеки* опонент, но тъй като никой не играе перфектно, тези начини са обикновено поне малко +EV срещу всеки опонент

Оптималният начин на игра означава начин на игра без слабости. Дори и най-силният играч в света, този който знае как точно играем с всяка ръка и може да определи с точност диапазоните ни, не може да има преимущество, ако играем оптимално.

Оптималният начин за игра е изцяло защитен. Не търсим слабости в опонента, от които можем да се възползваме, а по-скоро решаваме, че опонентът е перфектен играч и че всяко отклонение от оптималния начин ще бъде наказано от него.

Ако играеш напълно оптимално, то информацията и статистиките на опонента вече не са от значение. Играем по един и също начин срещу всеки опонент и сме поне на нулата срещу всеки опонент. Всъщност сме малко напред, тъй като няма опонент, който да играе без грешки.

Ясно е обаче, че няма да спечелим максимума. За да направим това - както в горния пример срещу Джак - ние трябва да се отклоним от оптималния начин на игра, за да се възползваме от дадени слабости на опонента ни.

Максималният начин за игра се основава върху слабостите на опонентите. Колкото по-малко слабости има опонентът, толкова повече максималният начин ще прилича на оптималния.

Двата начина ще бъдат идентични срещу перфектния опонент, тоест този без никакви слабости.

Естествено, ние се опитваме да извлечем максимума от всички опоненти. Срещу рибки оптималният начин би бил +EV, но бихме загубили много стойност.

Срещу силни играчи обаче оптималният начин много често е близо до максималния, така че оптималната игра печели максималната стойност. Оптималната игра обаче има решаващо преимущество: тя не зависи от информация и статистики. Няма как да "грешим" и да бъдем изиграни от опонента. Без значение как играе опонентът и колко добър е той, ние сме поне на нулата, но обикновено почти винаги +EV.

Tипични характеристики на оптималния начин

Оптималният начин е равносилен на максималния срещу перфектни опоненти.

Представи си, че опонентът играе перфектно. Той напълно ни е разгадал и знае цялата ни стратегия. Единственото нещо, което не знае, са картите ни. Знае обаче диапазона ни на рейз. Знае как играем дроус, готови ръце и т.н.

Подобен опонент не съществува? Напротив! Ако си представим, че играем срещу себе си, без да знаем картите си, но диапазоните "ни" са ни известни.

Поредици като залог/фолд с проблемни ръце лесно биха били обърнати срещу нас от силните опоненти. Залог/фолд може да бъде обмислен само ако ръката ни няма шоудаун стойност в дадена ситуация.   Залог/фолд за стойност трябва да бъде избягвано.

Възниква трудно математическо покер решение, когато опонентът ни постави в ситуация, в която очакваната ни стойност е близо до 0. Такъв може да е случаят с тънки стойностни залози на ривъра с проблемни ръце, когато опонентът рейзне (виж горе линията залог/фолд). Ясно е, че ако опонентът рейзва рядко, то залог/фолд линията е много силна. Тя е добро оръжие срещу пасивни рибки. Но с нея бихме дали възможност на добрия играч да ни затрудни максимално.

Друга формулировка: оптималният начин цели минимален риск. Всичко опира до максимизирането на минималната EV.

В горния пример минималната EV на чек/кол е "+", минималната EV на залог/фолд обаче е 0. Затова и играем чек/кол, дори и да е възможно залог/фолд да е по-печеливша линия.

Както казахме, предполагаме, че сме срещу перфектен играч, който знае стратегията ни. Да си представим, че играем монстър ръце хедс-ъп извън позиция без инициатива по следния начин: чек/кол на флопа, донкбет на търна. Тази линия е много подходяща срещу типични LAG играчи. Да предположим и че ще използваме тази линия само когато имаме монстър ръка.

Тази стратегия би била фатална срещу перфектен опонент, който вече е разбрал за нея - той може лесно да фолдне срещу нас. Затова и този начин не е оптимален.

За да бъде начинът ни на игра оптимален, ние трябва да балансираме поредиците си на залагане. Опонентът не трябва да разбира веднага от дадена поредица дали е напред или назад.

Нека погледнем от гледната точка на опонента този път. Той рейзва на бутона, ние колваме от ВВ. Флопът е      Jh 8h 6s. Чекваме, той залага, ние рейзваме.

Опонентът знае стратегията ни. Коя ръка имаме?

• група 0: чисти блъфове
• група 1: дроус T9, 75, XXh
• група 2: слаби готови ръце: X8, X6 и т.н.
• група 3: слаби готови ръце с дроу: ....
• група 4: силни готови ръце XJ и т.н.
• група 5: монстър ръце 66, 68, и т.н.

Както виждаме, познаването на стратегията ни почти не носи преимущество за опонента. Той няма как ефективно да предположи ръката ни. Затова и стратегията ни е балансирана. С този диапазон от ръце линията чек/рейз на флопа, залог на търна на теория е по-подходяща.

В някои ситуации по-скоро бихме играли чек/кол на флопа. Такъв е случаят при много назад / много напред ситуации.

Да предположим, че опонентът ни рейзва от МР3 и ние колваме от ВВ. Флопът е А22 трицветен. Чекваме, опонентът залага и колваме.

Каква ръка имаме? Обикновено имаме А с нисък кикър или нисък покет чифт.

например

• група 0: A7 - A3
• група 1: 77-33

Ако играем чек/фолд с всички други ръце в тази ситуация, ние имаме проблем: опонентът знае диапазона ни от ръце и този диапазон е хомогенен: той вече знае как да играе перфектно с ръце като AK – A8 и също така KQ, KJ и т.н. В следствие на това информационно преимущество можем просто да покажем картите си на опонента. Това означава, че в тази форма линията чек/кол не е балансирана.

Вече имаме две възможности:

• 1. Да елиминираме напълно линията чек/кол
• 2. Да вкараме малко заблуда в линията чек/кол

Първата възможност би била срамота, тъй като линията чек/кол е по-добра от чек/рейз. Поради тази причина ще разгледаме втората възможност. Как да добавим заблуда в линията? Разпределяме групите си:

• група 2: Блъф кол извън позиция. (Цел: чек/кол на флопа, чек - чек на търна, залог - фолд на ривъра)
• група 3: Монстър ръце. Цел: чек/кол на флопа, чек/рейз на търна)

По този начин можем да играем главните си групи 0 и 1 за максимална стойност, без да даваме твърде много информация на опонента. Балансирахме линията си.

Това е изключително важно, за да предотврати често срещано погрешно схващане. Балансирането на стратегията не означава, че просто играеш различно от обикновеното в произволно избрани ситуации. Подобни ръце постоянно се появяват в покер книги: "Обикновено рейзвам АА префлоп, но тук ще лимпна за заблуда". Това е точен пример за това как не трябва да мислиш и играеш.

Трябва да ти е абсолютно ясно от самото начало как изглежда стратегията ти и как да я балансираш. Например, аксиомата: рейз или фолд пръв в пота вече води до перфектно балансирана стратегия - опонентът не може да разгадае ръката ни от действията ни, тъй като рейзваме с всяка годна за игра ръка - без значение силата й. Находчивото лимпване на силни ръце не би било добра идея.

Същото е в сила за типични ситуации на флопа: ако сме извън позиция от ВВ без инициатива и играем или чек/фолд, или чек/рейз, то няма причина за допълнителна заблуда. Да добавиш чек/кол тук или там не е добра идея, тъй като опонентът ще забележи нещо гнило в ръката ти. Имаш достатъчно заблуда, играейки чек/рейз с годни за игра готови ръце и дроус.

Дори и да кажеш на опонента си точно как и на кои бордове играеш различните ръце, той почти няма как да използва тази информация, ако на теория стратегията ти е оптимална.

Класически пример е следният:
Потът на ривъра е 8 BB. Опонентът ти казва, че има ловец на блъфове. Казваш на опонента, че имаш нътс или блъфираш. Също така му казваш, че 90% от залозите ти са с нътс и 10% са блъфове. Всъщност имаш нътс в 20% от случаите, така че в 22% от случаите ще заложиш на ривъра.

Залагаш. Опонентът има шансове за кол от 1:9. Печели в 10% от случаите, тоест EV на кола му е 0. Същото е с EV на фолда.

Твоята EV е +9 BB в 22% от случаите, без значение какво прави опонентът. Но добавяйки 10% блъфове в стратегията си, ти можеш да заложиш на ривъра в 2% от случаите като блъф и опонентът не може да направи нищо по въпроса. Затова и средната ти EV е .22*9=1.98ВВ. Без тези 10% блъфове тя би била само 2.9- 1.8. Честота на блъфиране от повече от 10% би намалила очакваната ти стойност, тъй като опонентът би имал +EV кол.

Идеята е, че дори и опонентът да знае точно какво правиш, той не може да го използва, за да добие преимущество. Ръката ти има EV oт поне +1.98, без значение какво прави той.

На практика - Как да намеря оптималния начин?

Рейзваме префлоп от SB  с Kc8d. Силен играч колва от ВВ.

Флоп: 9h 8h 2s.
Hero залага, Villian колва.

Търн: Ah
Hero ???

Вече играем срещу себе си. Знаем, че често ще рейзнем за безплатен шоудаун или като полублъф, ако опонентът заложи.

Също така знаем, че с много готови ръце бихме играли кол на флопа, рейз на търна - тъй като знаем, че ще заложим отново на търна на борд с много дроус с готова ръка.

Освен това знаем, че обикновено бихме колнали на търна с 9 или 8 и най-често няма да фолднем.

Ако направим това, ние бихме дали перфектната възможност на опонента да се възползва от играта ни. Ако рейзне, ние не знаем къде по сила се намира ръката ни. Математически това се равнява на  +- 0 EV решение. Това означава, че даваме възможността на опонента да открадне всичката EV на ръката ни.

Каква е алтернативата? Чек/кол на търна. Това не дава на опонента ни възможността да ни вкара в неприятна ситуация.

За сравнение: срещу слаби играчи залогът на търна често е силен. Пасивен играч често ще държи купа и няма да полублъфира, но ще рейзне със силните си ръце. Срещу подобен играч имаме лесен залог/фолд. Силен играч обаче ще обърне този залог/фолд срещу нас.

Разгледай историите си от ръце, без да гледаш собствените си карти. Знаейки собствената си стратегия, опитай се да разгадаеш собствените си диапазони от ръце въз основа на поредиците ти на залагане. Провери дали диапазоните ти са достатъчно смесени, за да не може перфектният играч да получи информация за теб.
Ако намериш поредици от залагане, които играеш само с определена група ръце (например само със силни готови ръце), ти трябва или да ги елиминираш, или да добавиш заблуда към тях. Винаги помни следното правило: естествено е, че поредицата ще бъде определена от основната група ръце. Това означава, че не трябва изведнъж да започнеш да играеш всичките си топ пеър ръце слабо за заблуда, а вместо това да играеш малка част от дроу ръцете си, както би играл топ пеърите и обратно.

Играеш хедс-ъп срещу някой, който те познава, в идеалния случай за виртуални пари или за малки суми. Съгласете се преди това с какви поредици на залагане ще играеш различните ръце, тоест няма да правиш "специфични" промени в играта си. След време ще можеш да разбереш дали една поредица от залагане е твърде прозрачна и затова трябва да бъде смесена с други групи ръце.

Обзор

Максималният начин на игра е този, който се възползва от слабостите на опонента, за да максимизира нашата EV срещу него.

Оптималният начин на игра е този, който сам по себе си няма слабости и не оставя място за атакуване на силен опонент. Оптималният начин не се основава на информация и статистики.

Оптималният начин е поне неутрален срещу който и да е опонент, но де факто е +EV срещу почти всички опоненти, тъй като опонентите ни дават +EV с грешките си.

Как тогава да играем? Срещу слаби опоненти ще търсим екзотични и лесни за изчисляване поредици на залагания, за да извлечем максимална стойност. Тези опоненти са неспособни да превърнат тези стратегии в слабост.

Срещу силни опоненти ще се доближим възможно най-много до оптималния начин. Това ще доведе до липса на слабости, които той да атакува и ще бъдем поне неутрални срещу него.

По този начин извличаме максимална стойност от рибката, без да я даваме обратно да силните играчи на масата.

Прогноза

Оптималният начин не се нуждае от информация или статистики и е поне неутрален срещу който и да е играч. Той по принцип е малко +EV срещу силни опоненти и солидно +EV срещу рибки.

Това ни оставя следната възможност: Ако усвоиш напълно оптималната стратегия, ти ще можеш да играеш на 10 маси - дори и на най-високите лимити - на автопилот и все пак ще имаш гарантирана печалба. Няма да възможно най-много срещу рибките, но ще имаш повече време за игра на повече маси. Тази стратегия се използва от Senorpata в PartyPoker и от други.

Склански, Теория на покера, p. 179 - 190

Чен и Акерман, [0,1] игра час 1 - 8, rec.gambling.poker

Улиямс, Завършеният стратег

Част II: Детайлни настройки префлоп

Всички знаем принципа за очаквания дял префлоп. Също така знаем, че в префлоп играта имат роля годността за игра на ръката и постфлоп силата на опонента.

Сега си задай следния въпрос: възможно ли е да събереш тези три фактора (очакван дял, годност за игра, сила на опонента), за да откриеш истинската сила на ръката?

Как годността за игра и очакваният дял на ръката се вписват в нейната EV? Може ли годността за игра да бъде изчислена в очакван дял?

За да тестваме това, ние ще ти представим следното: взимаме две ръце с една и съща EV хедс-ъп. Една от тези ръце е много добра за игра, а другата много лоша.

А2о има очакван дял от около 55% срещу произволна ръка и е лоша за игра.
EV на А2о от SB хедс-ъп -.09 спрямо EV статистиките на PokerRoom.

98o има очакван дял от около 48% срещу произволна ръка и е много добра за игра. Очакваният дял на 98о спрямо PokerRoom EV статистиките също е -.09.

Разликата в очакван дял между тези ръце е около 7%. Това означава, че променяме очаквания дял спрямо годността за игра по следния начин: в зависимост от годността си за игра всяка ръка получава плюс/минус 3.5% очакван дял.

Това означава следното: да предположим, че имаме А2о от ВВ и TAG от МР2 рейзне. Той играе приблизително спрямо ORC. Имаме очакван дял от около 35.5% срещу диапазона му и изключително лоша за игра ръка. Намаляваме очаквания си дял с 3.5%, което ни дава "истински очакван дял" от 32% и затова и фолдваме. Ръка като 65s има очакван дял от 34%. Поради добрата си годност за игра увеличаваме това с 1%. Затова и имаме "истински очакван дял" от повече от 35% и колваме.

Този ефект е много труден за изчисление. Знаем, че лош играч може да направи до -5 ВВ/100 и дори повече в екстремни случаи. Това е .05 ВВ на ръка. Средният пот хедс-ъп е около 5ВВ. Затова и за кол от ВВ де факто не смятаме 1 SB, а 0.9. Това означава, че вместо 35%, 35%*.9 = 31.5% е достатъчен очакван дял, преимущество срещу рибката от 3.5%. Не сме взели предвид обаче, че все пак ще имаме ръка под оптималната на флопа, търна и ривъра. Преимуществото ни срещу рибката за всичките 5ВВ е само 1%. Мисля, че средна стойност от 2% е реалистична.

Това означава: срещу големи рибки можем да добавим максимум 2% очакван дял.

Затова и:
 

Общо очакван дял= Очакван дял плюс/минус до 3.5% за годността за игра плюс до 2% срещу слаби опоненти.