От Fixed Limit към No Limit
Въведение
В тази статия
- Разлики в стиловете на залагане, играта преди и след флопа
- Значимост на топ пеър, вариращи залози, размер на стаковете и позиция
- Какво влияние оказват статистиките на проследяващия софтуер
- Колко голяма е очакваната печалба?
Когато играеш Fixed Limit, ти си свикнал да правиш малки залози до и на флопа, и големи залози (2 малки залога = 1 голям залог) на търна и на ривъра. Това специфично поведение при залагане означава, че дадени ходове се превръщат в навик, тъй като предоставените шансове обикновено са едни и същи и се променят единствено в зависимост от броя на опонентите. Като резултат от това, играта преди флопа може да бъде изобразена в таблици, които ти помагат да играеш най-добрата възможна игра, тъй като, що се отнася до шансовете, не можеш да направиш каквито и да било грешки.
Разбира се, това контролирано поведение на залагане очевидно дава отражение и върху играта след флопа. Практически е невъзможно да изгониш от ръката флъш дроу, тъй като такъв дроу почти винаги има правилните шансове. Същото се отнася и за търна. От друга страна си наясно с факта, че ръка с предполагаема шоудаун стойност в хедс-ъп игра ти струва максимум 2.5 големи залога, в случай че играеш много напред / назад.
От гледна точка на математиката, тук могат да се избегнат много грешки и по този начин да се приближиш до възможно най-добрата игра (както префлоп, така и постфлоп). Това е голямата разлика спрямо No Limit Hold'em.
Когато играеш No Limit Hold'em всички тези точки отпадат, тъй като няма предварително зададен размер на залозите. Това означава, че всеки един от опонентите ти е свободен да заложи толкова, колкото иска (това също така означава, че може да влезе ол-ин, когато си пожелае). Следователно опонентът ти може да променя шансовете в своя полза – както префлоп, така и постфлоп. Последствията от това следва да бъдат обяснени, както и следващите точки, които би трябвало да обмислиш.
Основни разлики
Трудно е да се каже в кой формат е по-лесно да победиш рибата, а и уменията в различните формати са от значение. Но ако риба седне на масата, ето някои предимства:
- По-лесно е да го изолираш, като използваш различни размери на залозите
- Можеш да го отървеш от целия му стак в една единствена ръка
- Можеш да го принудиш да направи много грешки
Използвай възможностите, които ти се отдават срещу по-слабите опоненти, като винаги им даваш грешни шансове или правиш големи стойностни залози. Колинг стейшъните са изключително подходящи за такъв подход. Няма нужда да използваш много трикове, но може да принудиш опонент да плати много по-висока цена за слабата си ръка, като правиш големи стойностни залози. Не можеш да направиш това, когато играеш Fixed Limit! Ако опонентът ти просто колва даун, във Fixed Limit можеш да вземеш стойност в размер на най-много 2.5 големи залога след флопа.
Очакваната печалба е много трудно предвидима. Като цяло се смята, че ако си усъвършенствал даден формат, очакваната печалба е приблизително еднаква. Поради рибата и броя на масите обаче, които ще обсъдим по-детайлно долу, очакванията за No Limit вероятно са малко по-високи.
Ами вариацията? Не е много лесно да се отговори на този въпрос, тъй като има значение как гледаш на нея. Ако вземеш предвид честотата, с която реално печелиш, когато държиш най-силната ръка преди и на флопа, то Fixed Limit определено съдържа по-висока вариация.
Това е свързано с факта, че не можеш да защитиш достатъчно добре ръцете си и сравнително често опонентите ще завършват своите дроус. От друга страна, когато играеш No Limit, често инвестираш много пари в доста тънки ситуации.
Много е възможно например да загубиш 5 стака (500 големи блинда) в една сесия, без да си направил голяма грешка. Така че, ако гледаш на вариацията от гледна точка на големи блиндове, ще откриеш, че колебанията в No Limit са по-големи.
Това определено е голямо предимство в No Limit. Подборът на маси – особено на по-високите лимити – е значително по-лесен в No Limit, отколкото в областта на Fixed Limit. Можеш да откриеш много маси – на по-високите лимити също – по всяко време на деня.
В допълнение на това, в областта на Fixed Limit количеството риба на по-високите лимити е много по-малко. Най-добрата игра реално не е толкова печеливша, докато поне една риба, която често ще прави точно тези грешки, които ти носят пари, заиграе на масата.
Освен това има много възможности на най-високите лимити, докато във Fixed Limit трябва сериозно да се оглеждаш за тях. Това има общо с факта, че No Limit играта е най-популярната сред обществото. С други думи: много нови играчи, които плащат вход и искат веднага да започнат на по-висок лимит, предпочитат да играят формата, който познават от рекламите по телевизията.
Притежанието на статистики, разбира се, представлява голямо предимство. То означава, че няма да трябва да гледаш всяка изиграна ръка и да я наизустяваш. Когато от време навреме се нуждаеш от това или имаш някаква причина, ще си способен просто да поглеждаш съответните стойности. Има обаче една съществена разлика в анализирането на статистики. В Fixed Limit можеш да видиш дали опонент играе силно в дългосрочен план, като погледнеш определени стойности. Например:
- Ако VPIP е много висока, в дългосрочен план опонентът ти прави много грешки, тъй като твърде често играе с проблемни ръце и не разполага с необходимия очакван дял за шоудаун.
- Ако PFR е твърде ниска, в дългосрочен план опонентът ти прави много грешки, тъй като не извлича достатъчно стойност с ръцете, които се предполага, че са силни, докато има предимство.
- Ако стойността за "Went to Showdown" е прекалено висока, опонентът ти твърде често стига до шоудаун със слаби ръце
- ...
Можеш да продължиш този списък, както си пожелаеш. Когато обаче става дума за No Limit, не можеш да си направиш такива генерални заключения от тези стойности. Играч със статистики 13/10 (VPIP/PFR) би могъл да бъде точно толкова успешен, колкото играч с 40/35 или дори 40/10, стига играта му след флопа да е съобразена с това.
Поради възможностите за по-големи залози на късните улици, грешките преди флопа не винаги показват, дали някой играе добре в дългосрочен план. Освен това има много играчи, които играят пасивно и се опитват да стигнат до шоудаун с възможно най-много ръце. Не можеш автоматично да приемеш, че висока стойност за WTS винаги трябва да бъде разглеждана негативно.
Обикновено можеш да спечелиш повече StrategyPoints (разбира се, при различните платформи това варира), когато играеш Fixed Limit, поне що се отнася до брой изиграни ръце. От друга страна във Fixed Limit игрите се налага да взимаш решения на търна и ривъра, които изискват по-високо ниво на концентрация. Това е така поради факта, че си "ангажиран към шоудаун". Това означава, че No Limit ти дава възможността да играеш малко повече маси и съответно можеш да наваксаш спрямо Fixed Limit от гледна точка на StrategyPoints.
Разлики в играта преди флопа
На разположение има няколко таблици за играта преди флопа във Fixed Limit игрите. Тези таблици показват дали шансовете, които началната ти ръка има, изискват фолд, кол или рейз. За съжаление в No Limit не е възможно това да се изрази в таблица. Има много причини за това.
Динамиката е решаващ фактор в No Limit играта. Това идва да подскаже, че много фактори играят роля и следователно трябва да бъдат обмислени, когато се взима решение преди флопа. Такива например са:
- Твоята позиция
- Видът и броят на опонентите
- Играта на опонентите след флопа
- Размера на стаковете на опонентите
- Преценка на скритите шансове и/или опасността от доминация
- Твоят имидж на базата на играта на масата до този момент
- ...
Има още няколко фактора, които биха могли да бъдат споменати тук. Би трябвало обаче да се съсредоточиш върху споменатите по-горе, тъй като те са значително по-важни.
Очакваният дял на дадена ръка е от първостепенно значение. Ако държиш по-добра ръка от опонента си, би трябвало да опитваш да вкараш пари в пота и да накараш играчът с по-лошата ръка да си плати.
Във Fixed Limit игрите тази процедира не е много трудна. Таблиците ти показват с кои ръце и от коя позиция да рейзваш. Особено ръцете с Бродуей карти (AK/AQ/AJ/KQ/KJ) имат добър очакван дял и биха могли да бъдат играни агресивно от флопа нататък, в случай че удариш. Същото важи за ръце като (AX/KX) от късна позиция. Това изкарва на преден план две неща:
- Имаш ниски скрити шансове
- Имаш ниски обърнати скрити шансове
С други думи: трудно е да изкараш все пак добра печалба на предстоящите улици с ръка, която по-скоро е дроу. Също така обаче не можеш и да загубиш много с ръка като топ пеър.
в No Limit игрите това е различно. Не плащаш много преди флопа, но съществува вероятността да спечелиш или загубиш цял стак след флопа. Следователно тук дроу ръка би могла да има много по-висока стойност. Ръка като ATo обаче е опасна, тъй като често ще трябва да играеш за прекалено голям пот след флопа. Тук си имаш работа с обърнати скрити шансове, тъй като можеш да приемеш, че на борд с най-висока карта асо ще плащаш на по-добрата ръка по-често, отколкото ще извличаш стойност от по-лошата ръка.
Сценарий, който е невъзможен във Fixed Limit: ол-ин преди флопа. В No Limit игрите обаче ти можеш да решиш, дали искаш да поставиш 100 големи блинда, или дори по-голяма част от целия си стак, по средата още преди флопа. Направата на това с най-добрите ръце, разбира се, носи най-високата възможна печалба. Това включва ръце като аса и попове, а и такива като AK и QQ (предвид, разбира се, че теоретично това е възможна с всяка ръка). Би трябвало да е ясно, че по този начин вариацията може да се увеличи драстично.
Но това предизвиква въпроса: защо да се влиза ол-ин?
От една страна искаш да накараш опонента да вкара пари в пота и да допусне грешка, когато се предполага, че ти държиш най-силната ръка преди флопа. Разбира се, да се наложи да вкараш всичките си пари преди флопа с ръка като QQ или AK не е най-добрият вариант. Често обаче няма да имаш друг избор. Ако бъдеш 3-бетнат, няма да си способен да кажеш достатъчно за силата на ръката на опонента. В повечето случаи ще имаш най-добрата ръка, поради което си фаворит и 4-бетваш. Ако след това опонентът ти пушне, можеш да направиш математически правилен кол с QQ или AK срещу диапазона на опонента, състоящ се от AK, QQ+.
Разлики в играта след флопа
Когато на преден план се постави аргументът, че в No Limit има по-добри възможности за блъфове, отколкото във Fixed Limit, той предизвиква горещи дискусии. Разбира се, че във Fixed Limit има много възможности за блъфове, но би трябвало да си наясно, че като цяло вероятността за фолд не е особено голяма, тъй като в сравнение с пота залозите са сравнително малки.
Основното приложение на блъфа е да накара по-силна ръка да фолдне. По-добра ръка обаче обикновено е ударила нещо и като цяло не би имала проблем просто да колне даун до шоудауна. Следователно има сравнително малко поле за блъфове.
В No Limit има достатъчно поле за действие и наистина е възможно да накараш по-добра ръка да фолдне след флопа, като блъфираш. Разбира се, и тук споменатият по-рано фактор "вариращи залози" играе решаваща роля, тъй като даваш шансове, при които опонентът просто не може да колне, държейки посредствената си ръка.
Основното правило в No Limit Hold'em, гласящо, че не бива да губиш целия си стак с топ пеър / топ кикър, беше в сила много време. То обаче не е вярно. Има много малко "стандартни ситуации", но сравнително често ще си напред с овър пеър или дори топ пеър.
С ръце като AJ/AT или KQ/KJ проблемът придобива по-реални измерения. Проблемът тук е, че би имало прекалено малко по-лоши ръце, които биха платили. Тези ръце обаче много често ще се оказват доминирани, като например играеш срещу ръка, която има по-висок кикър. Освен това ще ти е много трудно да фолднеш. Поради това в No Limit е много важно да играеш тези ръце в повишено внимание. Във Fixed Limit обикновено стигаш до шоудаун с топ пеър, но в No Limit игрите това не е стандартна процедура.
За разлика от фиксирания размер на залозите във Fixed Limit, които са под формата на малък и голям залог, ти можеш да заложиш колкото си поискаш във всеки един момент в No Limit игра. Това ти позволява да влезеш ол-ин преди флопа, както описахме по-рано, както и възможността да определяш пот шансовете на опонента по всяко време.
Ако например направиш залог с размера на пота, ти даваш на опонента пот шансове от 2 към 1. Ако заложиш само две трети от размер на пота, опонентът ти ще има шансове от 2,5 към 1. Ако решиш да направиш залог, равен на половината пот, ще предоставиш на опонента възможността да колне при шансове от 3 към 1. Вариращи залози от подобен тип не могат да бъдат използвани във Fixed Limit игрите.
Действията, описани по-горе, водят до появата на друг важен фактор: защитата на собствената ти ръка. Като използваш гореспоменатите вариращи размери на залозите, можеш по-лесно да накараш опонента да направи грешка, като колне с дроуа си, без да има правилните шансове за това.
Тази възможност почти не съществува във Fixed Limit. Ако заложиш с топ пеър на флопа и на търна например, опонентът ти почти винаги ще може да колне печелившо с възможен стрейт и/или флъш дроу. Дори да е очевидно, че се опитваш да предпазиш ръката си, като залагаш и вкарваш пари в пота с по-добрата ръка, опонентът ти не прави грешка, като колва залозите ти. Когато играеш No Limit обаче, можеш реално да защитиш ръката си, като правиш големи залози, така че опонентът да прави скъпа грешка, като колва даун.
Позицията винаги е важен фактор в Hold'em. В No Limit обаче тя играе още по-значима роля. Налага се да обръщаш внимание на аспекти като контрол на пота и защита. Вече говорихме за защитата, но контролът на пота също е важен. Способен си да контролираш размера на пота в зависимост от силата на ръката ти, а това, разбира се, работи значително по-добре в позиция.
Докато във Fixed Limit игрите си способен да играеш линия като залог/кол на флопа и да колнеш даун (много напред / назад ситуация), в No Limit не можеш. С тази честота и при нормални условия ще си ол-ин на ривъра, а това е нещо, което по принцип целиш да избягваш със средни по сила ръце. Това, което обаче този пример показва, е, че извън позиция често няма да имаш алтернатива. Поради това позицията в No Limit Hold'em без съмнение е един от най-важните фактори.
Поради фиксираните размери на залозите, стаковете, които ти и опонентът притежавате, оказват незначително влияние във Fixed Limit. В No Limit обаче относителният размер на стаковете е много важен фактор. "Относителен" означава, че можеш да играеш най-много за по-малкия от двата стака. Това трябва да се има предвид от самото начало на играта, тъй като би трябвало д играеш различно спрямо различните размери на стаковете. Можеш грубо да разделиш стаковете на четири категории:
- Малки стакове (15-30 Големи блинда)
- Междинни стакове (~ 50 Големи блинда)
- Пълни стакове (~ 100 Големи блинда)
- Дълбоки стакове (125+ Големи блинда)
Също така би трябвало да си наясно, че няма да имаш добри скрити шансове срещу играчи с малки стакове, а ще се нуждаеш от ръце, които имат добър очакван дял. Колкото по-голям е ефективният стак обаче, толкова по-голямо поле за действие ще имаш след флопа и толкова по-голяма печалба можеш да очакваш на предстоящите улици.
Във Fixed Limit обикновено можеш да стигнеш до шоудаун със слаб топ пеър или дори със среден чифт, без каквито и да било проблеми. В No Limit това съвсем не е толкова лесно.
Кол даун с лекота обикновено не се препоръчва, тъй като очевидно ще ти струва повече от 2 големи залога. Идеята за много напред / назад съществува и в No Limit, но трябва да бъде използвана внимателно.
във Fixed Limit много напред / назад означава, че като цяло си съгласен да играеш чек/кол до ривъра. В No Limit обаче не можеш просто да колваш даун опонента, без да мислиш, тъй като рядко ще знаеш как ще изглеждат шансовете.
Ако например потът на ривъра във Fixed Limit игра е 8 големи блинда, ще знаеш, че чек/кол ще ти коства един голям залог и че трябва да си напред в (само) един от осем случая. В No Limit от друга страна потът на ривъра би могъл да бъде $8. Ако опонентът ти сега заложи например $1, същите условия от примера за Fixed Limit ще важат. Но ако той заложи размера на пота ($8), ти би трябва да си напред в един на всеки три случая. Следователно би трябвало да претеглиш възможността в зависимост от опонента.
Като резултат от горепосочените точки, ще виждаш шоудаун значително по-често във Fixed Limit игра, отколкото в No Limit игра. Това, разбира се, е особено важно за играта ти, тъй като ще се наложи да приемеш, че ще трябва да си напред достатъчно често, в случай че стигнеш до шоудаун.
От друга страна в No Limit играта няма да стигаш до шоудаун толкова често, което означава, че ще караш опонентите си да фолдват, давайки им по-лоши шансове на предходните улици или пък ще имаш повече възможности за блъфове, чрез които ще си способен да спечелиш ръката, без да се стига до шоудаун.
Кое е по-добре? От една страна трябва да преценяваш колко често ще си напред във Fixed Limit игра, тъй като обикновено няма да имаш друг избор, освен да стигнеш до шоудаун, поради това, че шансовете на готова ръка са привлекателни чак до финалните улици. В No Limit обаче играчът с най-добрата ръка няма винаги да печели. Тук имаш повече възможности да спечелиш, без да си подобрил ръката си.
Заключение
Вече си научил основните разлики между двата формата. Разбира се, важно е да знаеш кое ти носи най-голямо удоволствие. Ако предпочиташ да играеш даден формат или поради някаква причина смяташ, че той е по-подходящ за теб, то това е форматът, който би трябвало да играеш.
Освен това е препоръчително да добиеш опит и в двата формата. Изиграването на някоя No Limit сесия от време навреме няма да навреди на един Fixed Limit играч. Същото, разбира се, важи и за обратния случай. Бъди отворен, опитвай да откриеш нови начини за игра, както и нови перспективи и чак тогава виж дали си способен да ги интегрираш в предпочитания от теб покер формат.
| ЛИНКОВЕ | |||||
|
|||||
