Префлоп: начални ръце - експертна теория
Въведение
В тази статия
- Принципът на очаквания дял
- Tаблицата за отварящ рейз
Ключовият фактор при определянето на печелившото отиграване на ръката ти е така нареченият очакван дял от пота. Очакваният дял от пота на твоята ръка представлява процент, отговарящ на шансовете ти да спечелиш пота спрямо ръцете на опонентите ти - в случай че всички играчи останат в ръката до шоудауна. Например, ако имаш AQo срещу две случайни ръце, очакваният ти дял от пота е 46%.
Очакван дял
Нека допуснем, че рейзваш префлоп и играчите на SB и BB колват със своите случайни ръце ('случайни' означава, че те може да имат която и да е ръка). Така 6 малки залога вече са в пота. От тях 46% - или 2.76 малки залога - "принадлежат" на теб. Тъй като си инвестирал само 2 малки залога, на теория си направил "печалба" от 0.76 малки залога.
Разбира се, това са само теоретични числа. Ръката не завършва след префлоп рунда и тепърва може да се случат доста неща. Ако продължиш да играеш своите AQo по неразумен начин, а твоите опоненти изиграват своите случайни ръце перфектно, твоята печалба от 0.76 малки залога ще намалее до края на ръката.
Големи бази данни и симулации обаче показват, че процентното преимущество префлоп води и до предимство в очакваната стойност, ако играеш правилно. Рейз допълнително увеличава това преимущество.
Затова трябва да използваш и да максимизираш всяко процентно преимущество, дори и съвсем малко такова, възможно най-рано, рейзвайки префлоп. Имаш процентно преимущество, когато очакваният дял на твоята ръка е по-голям от средния очакван дял, който се изчислява на база броя на играчите вече в ръката - включително и ти.
Блиндовете обаче не се включват в това изчисление. Ако има n играчи, средният очакван дял е (1/n)*100%. Ако например точно един играч се е включил в ръката преди теб, средният очакван дял е 50%. Ако са се присъединили двама играчи, тогава е 33%. Ако играчите са трима - 25%...
За сваляне
Taблицата за отварящ рейз като PDF файл
Как да прилагаш принципа на очаквания дял?
Как точно прилагаш принципа на очаквания дял при префлоп играта си? Тук трябва да вземеш предвид 2 фактора.
-
A: Какво по принцип се случва след мен? На колко играчи все още им предстои да действат? Колко вероятно е някой след мен да има силна ръка?
-
Б: Какво се е случило преди мен? Какво са направили опонентите, които са се включили в пота преди мен? Какъв тип играчи са те, т.е. какви ръце обикновено играят? Имам ли процентно преимущество срещу ръцете преди мен?
Фактор A е относително стабилен. Тъй като опонентите след теб все още не са действали, ти просто няма как да знаеш какви ръце може да имат те. Но базирайки се на броя опоненти след теб, можеш да определиш риска да се натъкнеш на по-силна ръка след теб.
Фактор Б варира в различните случаи. Действията на опонентите ти и стилът им на игра ти дават ценна информация, която трябва да вземеш предвид при следващите си решения.
Фактор A се покрива почти изцяло от специална таблица, както ще покажем в следващата секция. Ако опоненти вече са влезли в пота, все още можеш да изхождаш от таблицата и да я модифицираш спрямо случилото се преди теб.
Таблицата за отварящ рейз (ТОР)
Базирайки се на тези идеи, така наречената таблица за отварящ рейз формира основата на префлоп стратегията. Тази таблица изброява най-ниските ръце, които са ти необходими, за да рейзнеш, ако никой не е влязъл в пота преди теб. Очевидно, трябва да рейзваш и с всички по-добри ръце. Ако например таблицата показва АТ, рейзваш и с AJ, AQ и AK.
Ако играеш според тази таблица, ще рейзваш всички тези ръце, които - в дългосрочен план - ще гарантират печалба срещу опонентите след теб, дори те да са разумни играчи, които фолдват своите слаби ръце и 3-бетват със силните си.
Tази таблица е универсална за всякакъв размер на масите, с изключение на хедс-ъп. Ако на масата има по-малко от 10 играчи, разглеждай ситуацията сякаш първите играчи вече са фолднали своите ръце. Това означава, че ако се намираш на маса за максимум 6 играчи, секцията започваща от МР2 е тази, която е от значение за теб.
Свали ТОР като Adobe Reader PDF файл, който може да принтираш
 |
Taблицата за отварящ рейз
|
Кога трябва да се отклоняваш от ТОР?
Tаблицата за отварящ рейз ти казва какво да правиш само ако преди теб няма опоненти, които вече са влезли в пота. Ако в пота вече има други играчи, така нареченият принцип на очаквания дял влиза в сила. В този случай трябва да вземеш предвид две неща:
- A: Средно погледнато, има ли ръката ти процентно преимущество срещу играчите след теб?
- Б: Средно погледнато, има ли ръката ти процентно преимущество срещу играчите преди теб?
Отговорът на първия въпрос е лесен. Ръката ти винаги има процентно преимущество спрямо опонентите след теб, ако е включена в таблицата за отварящия рейз.
Отговорът на въпрос Б е по-сложен. Зависи най-вече от това какви типове играчи какви действия са предприели преди теб. В зависимост от типа играчи и действията им (кол, рейз, 3-бет и т.н.), можеш да прецениш възможните им ръце и да назовеш диапазона им от ръце, които може да имат.
Веднъж щом си направил своята преценка, можеш да използваш Equilator, за да провериш дали ръката ти има процентно преимущество срещу диапазоните от ръце на опонентите преди теб.
Запомни, тук не става дума за оценка на очаквания ти дял спрямо случайна ръка. Тук говорим за оценка на очаквания ти дял срещу специфични диапазони от ръце на опонентите ти, които ръчно си въвел в Equilator.
Ако смяташ, че имаш процентно преимущество срещу играчите както преди теб, така и след теб, трябва да рейзнеш или съответно - да рирейзнеш. Ако виждаш процентно преимущество само в една от двете ситуации, в повечето случаи ще се наложи да фолднеш. При някои изключения и колът може да е разумен. По-нататък ще разгледаме тези изключения по-подробно.
Свали PokerStrategy.com Equilator
Според тази теория префлоп стратегията ти се базира стриктно на принципа "рейз или фолд". Има обаче случаи, в които и коловете са подходящи. Също така има ситуации, в които би могъл да рейзнеш или да 3-бетнеш с ръце, които всъщност са твърде слаби за съответното действие, ако следваше стриктно теорията.
Отварящият лимп е кол, който правиш, когато си първият играч, който влиза в пота. Това отиграване обикновено е вариант само в ранна позиция. Правиш отварящ лимп с ръце, които не са изброени в ТОР, но имат добри скрити шансове. Надеждата ти е възможно най-много опоненти с по-слаби ръце също да колнат, така че в крайна сметка да видиш евтин флоп.
На ниските лимити до 0.5/1 това доста често ще се оказва успешно. Ти си първият, който колва с ръка като 22, трима играчи след теб колват, като никой не рейзва. На по-високи лимити и по-tight и по-агресивни маси, това обикновено няма да проработи. Ако тук колнеш с 22, доста вероятно е всички опоненти освен един да фолднат и този, който остане, да те постави в изключително неизгодна ситуация, като те изолира с рейз.
Поради тази причина относително често ще виждаш отварящи лимпове от ранна позиция на лимит като 0.5/1, където опонентите ти са склонни да играят твърде много ръце. На по-tight маси рядко ще виждаш отварящи лимпове.
Следните диапазони са препоръчителни за отварящи лимпове от UTG и UTG+1:
- На loose маси и лимити от 0.5/1 до 2/4: 88-22, KJs-KTs, QJs-QTs, JTs, A9s-A2s
- На донякъде по-loose маси и лимити между 3/6 и 5/10: 88-77, KJs, QJs, A9s-A8s
В зависимост от това колко loose или tight е масата ти, можеш да добавиш още ръце към списъка или да премахнеш някои. Когато се съмняваш, трябва да избереш по-tight алтернативата.
Както споменахме, отварящият лимп е вариант само в ранна позиция, т.е. първите три места на пълна маса с 10 играчи. От МР1 нататък, следователно и на маси със 7 или по-малко играчи, отварящият лимп почти винаги е грешка.
Ако точно един опонент е колнал или рейзнал преди теб, колът ще е правилното решение в доста редки случаи. Или рейзваш, или фолдваш. Всяко решение тук трябва да се основава на принципа на очаквания дял.
На изключително loose и пасивни маси имаш и варианта да лимпваш loose. Можеш да помислиш за това с ръце, които имат добро процентно преимущество срещу опонента преди теб, но не са изброени в ТОР. Ако си сигурен, че след теб има няколко loose пасивни риби, които ще влязат в пота с ръце, които като цяло ще са по-слаби, можеш и да лимпнеш при само един лимпър преди теб. Причината е, че можеш да допуснеш, че в края на префлоп рунда ще имаш процентно преимущество срещу всички тези играчи, които са влезли в ръката. Теоретичната основа на тези така наречени loose лимпове е много подобна на тази на отварящите лимпове.
Ако двама или повече опоненти преди теб единствено са колнали, ти все още рейзваш всички ръце, които имат предимство според принципа на очаквания дял. Освен това можеш да колваш с някои ръце, които имат добри скрити шансове. Това са предимно средни и ниски чифтове, които имат отлични скрити шансове в потове с повече опоненти.
Може да добавим и силните поредни карти от една боя като T9s и 98s. Колкото по-слаба е ръката ти, обикновено толкова повече опоненти ще са необходими за кол. Тъй като вече си усвоил таблиците от бронзовата секция и тази за начинаещи, вече си развил усещане за такива колове. Имай предвид обаче, че трябва да рейзваш с всяка ръка, която има процентно преимущество. Ако преди теб имаш двама изключително loose опоненти, които само колват, трябва да рейзваш с ръце като A7s или A9s, например.
В особено редки ситуации може и да е най-добре просто да колнеш, когато си изправен срещу рейз и няколко колнали преди теб. Това се нарича колд кол и понякога може да се обмисли с чифтове, например. Ако имаш 66 в късна позиция и преди теб има трима колнали и един рейзнал, можеш да колнеш два залога. Ръката ти определено е твърде слаба за рирейз, но колът е печеливш поради големия брой опоненти и благоприятните скрити шансове.
В този контекст слаба ръка е тази, която не е изброена в таблицата за отварящ рейз за конкретната ти позиция. Т.е. KQo е слаба ръка от UTG. На маса с класни играчи действително ще губиш пари, рейзвайки с KQo от UTG. На такава маса трябва да фолднеш ръката си.
На обикновена маса на ниски или средни лимити обаче винаги ще намираш хора, които ще играят твърде loose срещу рейзове. Ако например рейзнеш с KQo, те биха колд колнали рейза ти с ръце като KJo или QJs и т.н. Това е ефектът, който прави ръка като KQo oт UTG печеливша на една типична маса.
Всичко на всичко това засяга само две ръце: AJo и KQo. На всяка типична маса тези ръце могат да се рейзват печелившо от UTG.
Стандартната ситуация на къса маса: точно един опонент преди теб рейзва и никой не колва. Ти обмисляш 3-бет или фолд. Досега нямаш почти никаква информация и статистика за опонента. От префлоп теорията знаеш, че ти трябва очакван дял от 46% срещу типичен опонент. Ако си на малкия блинд, необходимият ти очакван дял е едва 43%. Но какъв е типичният играч?
Ако не знаеш нищо за опонента си, ще си от безопасната страна, ако допуснеш, че той играе според ТОР и следователно има идеална префлоп игра. Тази основна идея води до 3-бет таблицата, която можеш да видиш по-долу. Тя допуска, че опонентът ти играе според ТОР и изброява всички ръце, с които 3-бетваш в зависимост от позицията, от която опонентът ти е рейзнал. Собствената ти позиция тук не играе роля, тъй като ти така или иначе обмисляш 3-бет само със силни ръце.
Всяка колонка се отнася до позицията на рейзъра. Вече знаеш това от разширените таблици в бронзовата секция.
Свали таблицата като Adobe Reader PDF файл, който може да принтираш
|
3-бет срещу отварящ рейз (вкл. SB защита)
|
Както споменахме по-рано, трябва да 3-бетваш един рейзър преди теб, първо, когато ръката ти е упомената в ТОР, и второ, когато очакваният ти дял срещу този опонент е равен на 50% или е по-голям.
На практика можеш да намалиш до известна степен изискването за 50%. Има две причини за това: първо, имаш позиция спрямо опонента и второ, 3-бетът ти често ще кара и двата блинда да фолднат. Следователно, ще има мъртви пари в пота, които се разпределят между теб и опонента ти.
Без да навлизаме в математически детайли: срещу loose-aggressive oпонент са ти необходими поне 48% очакван дял. Срещу типичен опонент 46% са достатъчни.
Как да играеш на блиндовете?
Принципът на очаквания дял е фундаментален и е валиден и за блиндовете. Всяка ръка с процентно преимущество трябва да бъде рейзвана или рирейзвана.
Тук обаче има случаи, в които може да играеш ръце, които иначе не би могъл от позиция извън блиндовете. Причината за това е, че вече си направил задължителен залог - блиндовете. Като резултат коловете, както и рейзовете, ще са ти по-евтини, отколкото от позиция извън блиндовете.
По принцип това означава, че често можеш да играеш ръце от блиндовете, които имат по-малък от средния очакван дял.
Ключовият въпрос тук е: до колко можеш да намалиш критериите си за очаквания дял, преди ръката ти да стане губеща?
Ако се намираш на големия блинд и някой е рейзнал преди теб, ти естествено ще рейзнеш всички тези ръце, които имат очакван дял, по-голям от средния.
Ръце, които са твърде слаби за рейз, но имат очакван дял, равняващ се на поне 70% от средния очакван дял, трябва единствено да колват.
При хедс-ъп например средният очакван дял е 50%. 70% от това се равнява на 35%. Ако си на големия блинд, бутонът рейзне и SB фолдне, ще ти е необходима ръка, която има минимален очакван дял от 35% срещу диапазона за рейз на опонента ти.
При трима играчи средният очакван дял е 33%, 70% oт които се равняват на около 23%. Tова е очакваният дял, който ти трябва. При повече играчи в ръката изчислението варира, следвайки идентична логика.
Често ще се озоваваш в следната ситуация: намираш се на SB и всички поненти преди теб фолдват, с изключение на един. Този опонент рейзва. Отново основният принцип е в сила и трябва или да 3-бетнеш, или да фолднеш.
Но вече си инвестирал известна сума пари под формата на малкия блинд. Затова 3-бетът ще стане по-евтин за теб. Това означава, че обикновено можеш да направиш печеливш 3-бет с очакван дял от поне 43% срещу диапазона за рейз на понента. И тук обаче срещу loose-aggressive играч трябва да имаш поне 45% очакван дял.
Ако малкият блинд представлява само 1/3 от малкия залог, за да направиш 3-бет ще се нуждаеш от 45% срещу типичен опонент и 47% срещу LAG.
Ако малкият блинд е 2/3 oт малкия залог, за да направиш 3-бет ще са ти необходими само 41% срещу типичен опонент и 43% срещу LAG.
Доплащането от малкия блинд означава, че колваш от малкия блинд, когато никой преди теб не е рейзнал. Тъй като вече си платил малкия блинд, колът на практика ще ти струва само част от малкия залог. Понеже получаваш отстъпка за кола си, можеш да играеш повече ръце, отколкото ако следваше принципа на очаквания дял.
Тъй като тук обикновено плащаш половината цена за кола, може да се каже, че ще ти трябва и половината очакван дял, за да играеш ръката си. Това щеше да е вярно, ако ръката завършваше преди флопа. Но особено когато държиш много слаба ръка, ще се озоваваш в неблагоприятни постфлоп ситуации с обратни скрити шансове. Това означава, че ако си назад, ще загубиш повече пари от нормалното на флопа, търна и ривъра. Префлоп изоставането в очаквания дял се увеличава в постфлоп рундовете.
Поради тази причина трябва да имаш предвид следната препоръка: когато си на малкия блинд, трябва да доплащаш с всички ръце, с които иначе би колнал на бутона. Освен това трябва да доплащаш с всички ръце от малкия блинд, които имат очакван дял, равен на поне 70% от средния очакван дял. Ако следваш този принцип, ще доплащаш с много повече ръце, отколкото си свикнал. Така ще е правилно, например, да доплатиш с ръка като Т6s след 2 tight лимпъра.
Ако малкият блинд представлява 2/3 oт малкия залог, трябва да доплащаш с тези ръце, с които иначе би колнал от бутона и с тези ръце, които имат очакван дял, равен на поне 50% от средния очакван дял.
Ако малкият блинд е само 1/3 от малкия залог, ще доплащаш само с тези ръце, с които иначе би колнал от бутона.
Особено в игри на къси маси често се случва да се намираш на малкия блинд и всички опоненти преди теб да са фолднали. Срещу типичен агресивен опонент на големия блинд трябва да се придържаш към принципа "рейз или фолд". Рейзваш всички ръце, които за изброени в ТОР в графата SB. Трябва да фолдваш всички други ръце.
Единствено доплащане срещу агресивен опонент в такава "SB срещу BB" ситуация ще е грешка. Ще дадеш на опонента си възможността да те рейзне със своите силни ръце и да види безплатен флоп със слабите.
Често обаче отварящото доплащане е добър вариант срещу пасивен опонент. Той надали ще реагира с рейз. Освен това често можеш да фолднеш срещу tight рейзовете след теб, когато очакваният ти дял срещу диапазона му за рейз е по-малък от 35%.
В повечето случаи обаче пасивният опонент няма да рейзва след доплащането ти от SB. Ако той чекне и стигнеш до флопа, можеш да заложиш почти всеки флоп, без дори да поглеждаш борда. За да бъде този залог печеливш, ще е достатъчно опонентът да фолдва в 33% от всички случаи. А при такъв малък пот опонентът ще фолдва в 33% от случаите. Трябва да правиш изключение само ако ръката ти е изключително силна и смяташ, че можеш да извлечеш допълнителна стойност, играейки по друг начин.
Tочно поради тази причина доплащането от SB е силна стратегия, когато ръката ти е слаба - стига опонентът да го позволява. Срещу такъв опонент, можеш да доплащаш всяка ръка от малкия блинд, дори 32о, и да залагаш на флопа.
Примери за анализ
Tеорията, която току-що представихме, е доста комплексна и ще има ситуации, в които няма веднага да знаеш какво да правиш. В такива случаи, имай предвид: когато се съмняваш, играй така, както би играл според таблиците от секцията за начинаещи и бронзовата секция. Отбележи си ръката и отдели време за анализ след играта, за да откриеш кое действие е било правилното.
Разбира се, по време на игра не винаги ще можеш да изчисляваш очаквания си дял срещу диапазоните на опонентите и да играеш според това.
Постави си дългосрочната цел да развиеш усещане за процентните преимущества префлоп. Ще усъвършенстваш този усет, като използваш често Equilator, за да пресмяташ и да анализираш типичните очаквани дялове срещу определени диапазони от ръце. Тогава грубо ще знаеш с кои ръце можеш или не можеш да изолираш 10 PFR/30 VPIP лимпър, с кои ръце си заслужава да се 3-бетне срещу 10PFR играч и т.н.
Проблем: Опонент с PFR oт 10% рейзва от MP1. Ти се намираш на MP2. С кои ръце трябва да 3-бетнеш, с кои трябва да колнеш и с кои трябва да фолднеш?
Отговор: Преценяваш, че опонент с PFR oт 10% ще рейзва около 8% от ръцете си от МР1. Според Equilator той има следния диапазон: 88+, ATs+, KTs+, QJs, AJo+.
Сега използваш Еquilator, за да видиш кои ръце имат очакван дял от поне 46% срещу този диапазон. Отговорът е: TT+, AQs+, AQo+.
Tова е диапазонът за 3-бет. Няма ръце, с които само би колнал.
Проблем: Опонент с PFR 10 и VPIP 30 лимпва от MP2. Намираш се на MP3. С кои ръце трябва да го изолираш, рейзвайки?
Oтговор: Посочваш диапазона му от ръце, въвеждайки диапазон от 30% в Equilator, и тогава премахваш горните 10%, защото в тези случаи той би рейзнал.
Получаваш следния диапазон за лимп на опонента: 77-55, A8s-A2s, K9s-K5s, Q9s-Q7s, J8s+, T8s+, 98s, ATo-A7o, A5o, KJo-K9o, Q9o+, J9o+, T9o
Първият въпрос, който трябва да се запиташ: кои ръце ще ти дадат поне 50% очакван дял срещу този диапазон? Според Equilator това ще е 55+, A2s+, K9s+, QTs+, A5o+, KTo+, QJo
Това обаче не са всички ръце, с които можеш да рейзнеш, тъй като след теб има още играчи, които да действат. Следователно, ти вземаш предвид не само този диапазон, а и ръцете, които ТОР изброява за твоята позиция, тъй като тези ръце имат и необходимия очакван дял срещу играчите след теб.
Останалите ръце са: 55+, A9o+, KJo+, QJo+, A6s+, K9s+, QTs+
JTs, J9s и T9s следователно биват премахнати от ТОР диапазона за отварящ рейз. JTs има очакван дял от 47%, но все пак може да се рейзне въпреки незначителния недостиг на очакван дял. Тази ръка може да се играе доста печелившо в позиция и рейзнат пот, защото често можеш да вземеш безплатна карта на флопа, стига блиндовете да колнат.
Срещу този опонент няма допълнителни ръце, с които можеш да лимпнеш, тъй като тук вторият критерий (достатъчно процентно преимущество срещу играчите след теб) не е изпълнен и ръце като А8о, които имат очакван дял от 53% срещу лимпъра, не са подходящи за лимп предвид обратните скрити шансове. В този случай обаче можеш да рейзнеш с А8о.
Проблем: Опонент с PFR 10 и VPIP 15 лимпва от UTG. Всички преди теб фолдват, а ти си на бутона. С кои ръце трябва да играеш?
Отговор: Tози до известна степен краен пример илюстрира това, че особено в късна позиция много от ръцете, изброени в таблицата за отварящ рейз, трябва да бъдат фолднати в доста случаи, когато преди теб има лимпъри.
И тук трябва на първо време да дефинираш диапазона от ръце на опонента ти. Типичният диапазон на 15 VPIP/10 PFR играч, който лимпва от UTG е подобен на следния диапазон: 99-88, ATs-A9s, KJs, QJs. Не използвахме Equilator, за да установим това, но го извеждаме от практически примери.
Сега ще провериш резултатите на тези ръце срещу този диапазон, използвайки ТОР, и както обикновено, според принципа на очаквания дял. Тъй като точно един опонент е влязъл в пота преди теб, ще ти трябва очакван дял от 50% или повече. Поради твоето предимство спрямо блиндовете можеш да намалиш това число до известна степен, до около 48%.
Следните ръце имат необходимия очакван дял от поне 48% срещу посочения диапазон: 99+, ATs+, KJs+, ATo+, KQо.
Тъй като всички тези ръце са изброени и в ТОР за бутона, те формират твоя диапазон за рейз в тази ситуация. Ръце като KJo (46.4%) трябва да бъдат фолднати.
Заключение
Преходът от сляпо разчитане на таблица до независима игра за очаквана стойност е ключов момент в развитието на всеки покер играч. Тази статия ти показа как можеш да прилагаш принципа на очаквания дял, за да анализираш префлоп ситуации и да откриваш правилните решения, макар че това често е възможно едва след играта.
Tаблицата за отварящ рейз, която ти представихме в тази статия, представлява основата на префлоп играта. Тя съдържа всички тези ръце, с които винаги можеш да направиш печеливш отварящ рейз. Вече трябва и да си разбрал кога и как да се отклоняваш от ТОР и как да реагираш на лимпъри и рейзъри. Също така трябва да си научил как да ползваш Equilator и калкулатора си, за да определяш диапазони и да установяваш идеалното отиграване във всяка дадена ситуация.
| ЛИНКОВЕ | |||||
|
|||||
