Профили на опоненти: Как да използваме статистиката на къси маса

Въведение

В тази статия

• Най-важните статистики за къса маса
  
• Препоръки за собствената ти игра
  
• Статистиките трябва да се интерпретират
  

Проследяващи програми като PokerTracker или The PokerStrategy Elephant записват всички важни стойности от сесиите. По този начин от една страна се води отчет за загубите и печалбите ти, а от друга, имаш и необходимата база данни, за да изследваш емпирично игровия си стил. Дава ти се и възможност да откриеш пропуски, като сравняваш стойностите с тези на други печеливши играчи. Дали играеш твърде loose? Или твърде tight? Достатъчно агресивен ли си? Или си твърде агресивен?

Tази статия цели да ти помогне в ориентацията измежду различните статистики. Във втората част ще видиш как да използваш тези статистики на масата, т.е. каква роля имат те при определянето на стила на опонента.

Няма оптимални статистики. Покерът е ситуационна игра. Не всеки се изправя срещу едни и същи опоненти. Те варират от платформа до платформа, от лимит до лимит и даже в различните часове. Различните опоненти изискват различни стратегии, за да се експлоатират слабостите им.

Освен това не всеки играе еднакво добре. Ако знаеш, че не играеш особено добре, когато си извън позиция и без инициатива, може да е по-подходящо за теб да защитаваш малко по-tight своя голям блинд. Ако, от друга страна, можеш да се справяш достатъчно добре с проблемните ситуации, можеш да играеш доста по-свободно.

Размерът на статистическата извадка (брой изиграни ръце) е изключително важен при анализирането на емпиричната информация. Някои стойности, като твоите VPIP и PFR, са доста точни, тъй като често имаш възможността да инвестираш пари в пота и също така често опитваш шанса си. След 10 000 ръце, тези стойности вече са доста правдоподобни.

Обратно: специфични стойности, като например Folded To River Bet (Фолд срещу залог на ривъра), се нуждаят от по-голяма извадка, тъй като значително по-рядко се изправяш срещу залог на ривъра.

Следователно, ако оценяваш статистиките, винаги трябва да имаш предвид размера на извадката. Някои стойности са доста показателни и след относително кратко време. Докато други се нуждаят от доста повече време, за да станат правдоподобни. За съжаление, най-добрият пример за това е уинрейтът. Повече за това обаче - по-късно.

Собствените статистики

VPIP е абревиатура на “Voluntarily Put Money Into The Pot” (доброволно вкарани пари в пота). Tова означава, че е индикация под формата на процент, която показва колко често желаеш доброволно да инвестираш пари в пота. Всеки кол и рейз се броят. Ако получиш безплатен флоп на ВВ, не се брои, тъй като не си платил блинда доброволно.

Preflop Raise - PFR (префлоп рейзът) очевидно говори за това колко често рейзваш префлоп. Ако имаш PFR от 20 след 100 ръце, то си рейзнал 20 пъти. Или: ако вече е имало рейз преди теб, съответно си 3-бетвал. Ако си рейзнал префлоп, то ти си вкарал доброволно пари в пота и следователно PFR никога не може да е повече от VPIP.

Пример: Играч със статистики 25/20 за 100 ръце средно инвестира 25 пъти пари в пота и рейзва общо 20 пъти. Това означава, че в 5 от случаите той не е рейзнал, а или е лимпнал, или е колд колнал/защитавал своя ВВ.

Според таблиците на PokerStrategy VPIP 24 и PFR 18 са добри стандартни стойности. Това е така обаче, ако играеш основно на маси с 5 или 6 играчи. Ако играеш на много къси маси с 4 или по-малко играчи, получаваш по-високи стойности. Тогава трябва да филтрираш до маси с 5/6 играчи, за да направиш по-добро сравнение. Същото важи и за почти всяка друга стойност като VPIP SB, Folded SB/BB, WTS, ...

VPIP/PFR също така зависят от опонентите. На маса с доста loose и пасивни опоненти би могъл да овър лимпваш малко по-често, докато на маса с много агресивни опоненти често трябва да играеш 3-бет или фолд.

Ако VPIP стойността падне под 20, играеш твърде tight; VPIP над 28 е твърде loose. Според това и PFR трябва да се покачва. 22/16 - 26/20 все още е в лимита. Трябва обаче да избягваш статистики като 26/16 или 22/20, тъй като тогава или колваш твърде често, или твърде рядко.

Стойностите за игрите на супер къси маси се споменават само за груба представа. Начинаещите на късите маси по-скоро не трябва да играят на ултра къси маси, тъй като в този вариант ще се озовават в още повече проблемни ситуации. Освен това "oптималните статистики" са все по-размито понятие с намаляването на играчите на масата, тъй като се адаптираш все повече и повече към останалите.

4 играчи: VPIP 35 +-5, PFR 26 +-3
3 играчи: VPIP 50 +-8, PFR 38 +-5

VPIP SB (доброволно вкарани пари в пота от малкия блинд) много зависи от опонентите. Ако те са loose и често има лимпнати потове, тогава получаваш добри шансове и можеш да доплатиш от SB с множество ръце. Дори само срещу един зле играещ лимпър пак ще можеш да доплатиш с проблемна ръка особено когато големият блинд е пасивен. По този начин можеш да достигнеш VPIP SB до 40 в много loose игри.

В агресивни игри, в които често има рейзнати потове, получаваш доста по-лоши шансове. Тъй като трябва да играеш извън позиция постфлоп, трябва да играеш само тези ръце, които са достатъчно силни за 3-бет. В такива игри срещу агресивни, съответно сносни опоненти, можеш да очакваш VPIP SB от около 30.

В средностатистическата игра на ниски лимити VPIP SB е около 33.

Естествено, това отношение се променя в зависимост от структурата на блиндовете. На 5/10 с блиндове $2 и $5 трябва да играеш малко по-tight. Не е особено лесно да се открият емпирични референтни стойности, тъй като опонентите на 5/10 общо взето също са по-добри, отколкото на 2/4 и следователно така или иначе VPIP SB автоматически ще намалее. Като цяло ще е с около 3% по-малко, отколкото на 0.5/1-2/4 лимитите. Ако там си имал VPIP от 33, тогава на 5/10 ще е около 30.

На 3/6 със структурата $1 и $3 трябва да играеш още по-tight. Не само доплащаш по-tight, а и по-рядко правиш отварящ рейз от SB. VPIP SB е с около 5-6% по-малко, отколкото при нормална структура на блиндовете.

Срещу отварящ рейз от CO или BU трябва да фолдваш своя SB в 85% +-5% oт случаите, макар че стойност, близка до 90%, по-скоро ще е твърде tight. Освен това обаче и обстоятелствата имат значение. Когато знаеш, че твоите опоненти рейзват доста tight и не са особено наясно с позицията, трябва да защитаваш своя ВВ малко по-tight, тъй като техните рейзове по-често са легитимни.

Ако LAG направи отварящ рейз, трябва да играеш доста по-либерално. Ако си уверен в постфлоп играта, можеш да свалиш тази стойност до 80. Трябва обаче да имаш предвид, че понякога може да е трудно да се играе извън позиция срещу LAG, тъй като той знае как да използва позицията си. Ако си несигурен в такива ситуации, по-скоро трябва да 3-бетваш по-tight.

Когато защитаваш своя SB, почти винаги си 3-бет или фолд. Поради възможно най-лошата си позиция желаеш да си осигуриш инициативата постфлоп и в същото време да изгониш ВВ от пота. Ако само колнем, големият блинд ще получи шансове от 5:1 и ще има позиция спрямо нас. Следователно, той може да колне с много ръце и да е +EV, което ни струва стойност. С променена структура на блиндовете Folded SB To Steal статиcтиката също се променя.

Защитата на големия блинд зависи от редица фактори. Най-важните са това как преценяваш диапазона на опонента, колко добре играе опонентът постфлоп и колко добре играеш постфлоп самият ти.

Ако не си трениран в постфлоп играта и по-скоро би избягвал проблемни ситуации (особено когато опонентите опитват кражби доста tight), ОК е да започнеш със стойност от 65%. Трябва обаче да се опиташ да я свалиш до 60% възможно най-бързо. С по-голям опит в битката на блиндовете можеш дори да свалиш Folded BB стойността до 55.

Срещу loose кражби желателна е Folded BB стойност от 55. Всъщност, доста добрите играчи могат да защитават големия блинд много либерално. На средните лимити, където рейкът е малък и опонентите са много агресивни, възможна е Folded BB стойност от 40 или дори по-малко. За неопитните играчи това обаче не е препоръчително: 55% е добра референтна точка.

Ако ръката стане с повече опоненти, тъй като има друг колд колър между рейзъра и теб, тогава - разбира се - трябва да се защитаваме по различен начин. За пот шансове от 5:1 може да играеш множество ръце за потове с повече опоненти. Всяка ръка от една боя (с изключение може би на безполезни ръце като 72s), както и доста поредни карти от различни бои. Ръце с обратни скрити шансове и лоша годност за игра, като К6о, по-скоро трябва да се фолдват.

Разликата между VPIP и PFR идва най-вече от защитата на ВВ, тъй като иначе рядко лимпваме и най-вече играем рейз или фолд. Ако разликата между VPIP и PFR е особено голяма или малка, трябва да провериш да не би Folded BB To Steal стойността също да е твърде голяма или малка - и съответно да адаптираш своите стандарти при защитата на блиндовете.

Attempt To Steal (опит за кражба) е всеки отварящ рейз от CO, BU или SB. От опит ATS представлява приблизително BU диапазона на крадящия. Според таблицата за отварящ рейз от BU правиш 37.7% отварящ рейз. АТS обаче няма да е толкова високо. Според PokerStrategy таблиците ще получиш ATS oт около 35. Ако желаеш да поразшириш диапазона си за кражба, можеш да увеличиш тази стойност до към 40.

Покерът е битка за блиндовете. Без блиндове нямаше да има причина дори да рейзнеш. Освен това добавените пари правят печеливши ръцете по-слаби от АА. Колкото повече добавени пари има, толкова повече ръце стават печеливши.

От своя страна, това означава, че трябва да опитваш кражби по-tight при променени структури на блиндовете на 3/6 и 5/10. Трябва да ограничиш най-вече проблемните ръце от долната страна на диапазона, особено трудни ръце като К7о или А2о от бутона.

От CO на 3/6 можеш да премахнеш и JTo. Тези ръце са на ръба при нормалните структури на блиндовете и губят доста стойност, когато потът стане с повече опоненти. Въпреки това АТS стойността не трябва да е повече от 3-4% под нивото при нормални структури на блиндовете.

Тенденциозно проблемните ръце имат по-голяма стойност, колкото по-малко са играчите в ръката. Следователно, ще имаш по-висока WTS стойност на къса маса, отколкото на пълна. Стойност от 33% може би е подходящ минимум, 42% общо взето е най-горният лимит; но трябва да имаш предвид, че имаш над 40% само в агресивни игри. WTS от 33% обикновено е твърде ниско, освен ако нямаш специфична ситуация с опонентите - като например много предвидими опоненти, които са агресивни само с добри ръце.

Препоръчителна WTS стойност за ниските лимити е 35-38.

На по-агресивните средни лимити WTS oт 38+ е по-добре.

За WTS oт 35-38, WSD oт 51-55 е реалистично. Tази стойност зависи най-вече от WTS. При високо WTS WSD намалява и обратно. Ако правиш много tight фолдове на ривъра - както и ако по принцип по-скоро фолдваш, отколкото правиш кол даун - тогава твоето WSD ще се увеличи.

Често получаваш действително добри шансове за кол даун. Ако имаш много високо WTS, вероятно фолдваш твърде често. Трябва също да включиш стойностите Went To Showdown (достигане до шоудаун) и Folded To River Bet (фолд срещу залог на ривъра). Разбира се, обратното също е вярно. Когато твоето WSD е много ниско, вероятно правиш твърде много loose колове.

WSD също така се влияе от размера на извадката, подобно на уинрейта. Играч в даунсуинг има доста ниско WSD, докато играч в ъпсуинг може да генерира доста висока WSD стойност. При малък размер на извадката (20к ръце) не трябва да се доверяваш прекалено много на WSD.

Префлоп агресията се отразява най-вече от PFR. Следователно, префлоп АF е доста безполезно и трябва да бъде премахнато, тъй като иначе ще се използва в пресмятането на цялостната агресия. В Pokertracker, отиди на "General Info" таба и оттам в "More Detail..." и махни отметката на “Include Pre-flop numbers in Total Aggression Factor calculation”.

Тъй като TAG стилът се състои не само от tight, а и от агресивна игра, то това означава, че нашият AF вероятно е висок. АF се изчислява като (Залози + Рейзове)/Колове. Тъй като сме доста tight, ще колваме по-рядко, а тъй като сме агресивни, ще залагаме/рейзваме доста.

AF е най-висок на флопа и намалява към ривъра. На ривъра например потът вече е доста голям и рядко ще правим tight фолд, а по-често - наложителен кол.

Нашите залози и рейзове също ще станат по-оскъдни, тъй като залагаме само за стойност или на блъф. Концепцията за защитата не важи на ривъра. Добри AF за флоп/търн/ривър са 2.8/2.3/1.8. На ниските лимити малко по-високи AF като 3.3/2.6/1.9 също са добри, тъй като често можем да правим добри фолдове на флопа и на търна (

→ по-малко колове), а и нашите опоненти са доста пасивни, така че в повечето случаи залагането/рейзването ще е в наши ръце.

На по-високите лимити опонентите стават по-агресивни и често е по-печелившо да се откажеш от инициативата и да предизвикваш блъфове. Следователно, твоите AF на флопа и на търна също може да са малко по-ниски. Поглед към WTS също помага. Ако имаш сравнително високо WTS, OK e, aко AF са малко по-ниски. Докато може да очакваш по-високи AF при по-ниска WTS стойност. От друга страна, висок AF може да причини и ниско WTS, защото когато играеш агресивно, ще завършваш повече ръце без шоудаун.

Не забравяй да залагаш за стойност на ривъра. В миналото се твърдеше, че AF на ривъра от 2 ще е добре, но това е трудно осъществимо. На ривъра често ти се налага да правиш наложителни колове, с които AF автоматически намалява, дори ако правиш тънки стойностни залози.

AF от 1.8 е много добър. Ако AF на ривъра ти е само 1.6, ти или не правиш достатъчно стойностни залози, или съответно пропускаш печеливши възможности за блъф. На ниските лимити проблемът е по-скоро в пропуснатите стойностни залози, отколкото в пропуснатите блъфове. ;>

Общият AF в loose-passive игра трябва да е между 2.3 и 2.8, а в агресивни LAG игри - между 2.0 и 2.3.

Въпреки това AF статистиките са тези, с които най-много трябва да внимаваш. Не променяй агресията си само за да накараш статистиките си да изглеждат по-добре! По-скоро разгледай форумите за примерни ръце и научи в кои ситуации агресията е подходяща и в кои - пасивността.

40 и по-малко е добре. Ако си доста над 40, при съответния размер на извадката, вероятно фолдваш твърде често. Потовете на ривъра са големи и дори пасивните колинг стейшъни понякога са склонни на донк блъф. Тъй като често стигат твърде далеч с проблемни ръце, те също така по-често се озовават с пропуснали дроус на ривъра.

TAG би фолднал гътшот дроуа си или овър картата още на търна, докато loose опонент може да остане с неподобрена ръка на ривъра и да направи отчаян опит да спечели чрез блъф. Тъй като получаваме добри пот шансове и не трябва да хващаме блъф твърде често, за да бъде това +EV, на ривъра не трябва да фолдваме толкова често.

По-tight стил префлоп и постфлоп осигурява това да имаме ръце над средното ниво на ривъра. Можеш да си позволиш свободата да фолдваш tight редовно само ако имаш много надеждна информация. Иначе просто трябва да се изплатиш на опонентите. Освен това доста опоненти на ниските лимити пропускат тънки стойностни залози, поради което диапазонът им клони към силни готови ръце или блъфове. Това, от своя страна, прави блъфовете по-лесни за съзиране и хващане.

Разбира се, може и да прекалиш с колването и да правиш много безнадеждни колове. Това може да се открие в твърде ниска Folded To River Bet стойност, твърде високо WTS и ниско WSD.

Нека си го кажем направо, цялата работа е за него. Постоянно се питаш: колко добър съм в действителност? Не си прави илюзии: уинрейтът няма да ти помогне толкова много.

Защо не? Защото ти трябва много голям размер на извадката, за да бъде донякъде точен. Стандартно отклонение за маси с максимум 6 играчи за TAG e 1.7 ВВ/ръка. За 300*300 = 90к ръце, стандартното отклонение е 300*1.7ВВ = 510 ВВ.

Tова означава, че при извадка от 90к ръце можем да сме 70% сигурни, че ще сме на +- 510ВВ от очакваната стойност. В 30% от случаите дори може да се окажем извън този интервал! А 510 ВВ за 90к ръце отговаря на 0.56 ВВ/100.

Следователно, трябва да изиграеш поне 100к ръце, за да си сигурен за уинрейта си в граници до 0.5ВВ/100. Дори тогава не може да си напълно сигурен. Ако искаш 95% гаранция, отклонението е дори 1 ВВ/100.

Алтернативата: уинрейтът помага само частично, за да определиш способността си за игра. Какво помага тогава? Сравнението на уменията на опонентите ти с твоите собствени!

Ако виждаш, че опонентите ти често правят скъпи грешки, които ти би избегнал, тогава също ще играеш +EV. Колкото по-лоши опоненти намериш, толкова по-добре → добра селекция на маси.

Освен това е важно да подобряваш уменията си. Така се увеличава разликата в уменията спрямо конкуренцията или съответно предимството ти се запазва, когато опонентите също станат по-добри (когато качиш лимит например). Най-добрите методи за подобряването на уменията ти и за откриването на пропуски са: анализ на примерни ръце, тренировки, видеоматериали, дискусии с потребители и т.н.

Конкретни стойности: всичко, което е позитивно, е добро. Повечето от покер играчите са губещи. Дори като играч, който само излиза на чисто, ти си успял да победиш рейка, което може да отговаря на до 3.5 BB/100. Уинрейт >1 BB/100 е добър, а уинрейт от >2 BB/100 е много добър.

Разбира се, много зависи от игровите умения на опонентите и от рейка. В особено слаби игри възможно е също така да имаш уинрейт >3 BB/100, макар че такива игри вече трудно се намират (напоследък). Играч с уинрейт по-голям от 1.5 ВВ/100 вече би могъл да се смята за силен играч. Но както споменахме преди: дръж под око размера на извадката!

Статистики на опонента

Много важен момент в определянето на статистиките на опонента е значимостта им. Понякога имаш много малка извадка от може би 50 ръце за опонентите си и се питаш до каква степен можеш да вярваш на дадени стойности.

Пример: След 100 ръце наблюдаваното VPIP се различава с по-малко от 10 от реалното в 95% от случаите. Следователно, вече можеш да кажеш, че някой с VPIP 60 е голяма риба (50<70), докато TAG с VPIP 25 може също да е скала (VPIP=15) или полу-loose риба (VPIP=35).

Предупреждение: Ако обичаш да имаш показани екзотични стойности като "check/raise turn (чек/рейз на търна)" или "won SD when raised turn (спечелен шоудаун след рейз на търна)", трябва също да имаш предвид, че размерът на извадката трябва да е доста голям, за да получиш значими стойности.

Например в Pokertracker-a на автора, той е рейзнал на търна само в 1.5к от случаите в последните 80к ръце. Следователно, ситуацията се появява само веднъж на всеки 50 ръце. Дори тогава трябва да се стигне и до шоудаун, за да се промени нещо в стойността "won SD when raised turn (спечелен шоудаун след рейз на търна)". За извадка от само 50, вече ще ти трябват над 3к ръце!

Идея: За да получиш бързо по-голяма база данни, заслужава си да погледнеш форума за бази данни (англ. език).

Някой рейзва от СО и ти искаш да знаеш с кои ръце можеш да 3-бетнеш от BU. Тук диапазонът на рейзъра е много важен, но статистиките не ни дават реални твърдения за диапазона. Първо на първо, знаем само PFR, което обаче е съставено от различни позиции и ситуации: много играчи рейзват по-loose от бутона, отколкото от MP2; един играч би рейзнал по-tight от нормалното срещу лимпър, докато друг човек обратно - по-loose.

Второ, никой не ни казва с кои ръце се рейзва. PFR показва единствено колко често се случва рейз, но не ни казва с кои ръце е рейзнал опонентът: един опонент може да рейзне топ 20% от Equilator, а друг може винаги да рейзва топ 10%, а 10%-30% - само в половината от случаите.

Колинг стейшън с 4 PFR не е задължително да рейзва с топ 4%. Често рибите с нискo PFR рейзват, когато им скимне, без оглед на ръцете им всъщност.

За да изведеш диапазона, базирайки се на статистиките, все още необходим е друг процес на трансформация, в който се намесват специални предположения за опонента. Ако опонент с PFR 18 и ATS 35 направи отварящ рейз от BU, разумно е да се предположи, че той играе според таблицата за отварящи рейзове, но не можеш да знаеш това със сигурност.

Това е просто предположение, чрез което преобразуваме статистиките в диапазон с помощта на логика, опит, история и т.н. И в покера, който прави най-добрите предположения, той печели най-много пари.

Ако знаеш какво означава дадено действие на опонента, тогава имаш информация за него. Статистиките са част от информацията, но определено не единствената. Ако знаеш, че опонентът ти преиграва с проблемни ръце като най-нисък чифт, това е по-полезно от неговия AF. Да знаеш, че опонент рейзва до максимума своите дроус на флопа за безплатни карти или че пасивна риба прави полублъф със силен дроу, или да знаеш с кои карти опонентът донква срещу нас, всичко това е информация. Такава информация не може да се спечели чрез статистики, а само с наблюдение на опонента.

Статистиките VPIP, AF и WTS не са независими една от друга. Опонент с високо VPIP обикновено има по-слаби ръце на флопа, отколкото опонент с ниско VPIP. Когато и двамата играчи са идентично loose или съответно tight постфлоп, тогава играчът с високото VPIP ще има по-ниско WTS.

Aко например риба с 90 VPIP и скала с 10 VPIP играят "удрям или фолдвам" на флопа, тогава рибата ще трябва да чек/фолдне много по-голяма част от диапазона си в сравнение със скалата. Причината много колинг стейшъни да имат толкова високо WTS е, защото те също така играят loose и постфлоп и защото играят твърде пасивно.

→ ако играч има високо VPIP и високо WTS, той играе изключително loose постфлоп.

Висок AF води до ниско WTS. Първо, ще печелиш повече потове без шоудаун поради агресивната игра. Второ, AF се пресмята като (Залози+Рейзове)/Колове. Следователно, ако никога не колваш, ще имаш неограничено висок АF.

→ ако играч има висок AF и високо WTS, той играе много агресивно постфлоп

От опит знаем, че loose рибите с високо VPIP префлоп и високо WTS постфлоп често имат нисък AF. Колинг стейшъните имат AF от около 0.6. Ако сега се изправиш срещу един от тези loose играчи, но с AF oт 1.3, трябва да си внимателен, тъй като постфлоп той е агресивен. Понякога ще прави полублъфове, а в някои ситуации дори и чисти блъфове. Следователно, трябва да проверяваш VPIP, AF и WTS в комбинация.

Примери: Кой тип играч има такива статистики?

• (25/18/2.5/37) ....TAG
• (60/04/0.5/48) ....колинг стейшън
• (60/04/1.2/45) ....колинг стейшън, агресивен с дроус и способен да блъфира
• (69/33/2.2/45) ....маниак
• (35/25/2.4/44) ....LAG
• (35/10/1.1/41) ....полу-loose; слаб, пасивен играч

Заключение

Статистиките са най-важен инструмент. Те позволяват оценка на собствената игра и по-добра преценка за опонентите. Собствените възприятия и наблюдения също са важни, но те също така винаги са субективни.

Статистиките, от друга страна, са обективни. Можеш субективно да се убеждаваш, че понякога би играл ръка извън таблицата за отварящ рейз, но когато твоето VPIP e 33, няма как да му добавиш повече блясък.

В тази статия препоръчахме референции, с които можеш да сравняваш собствената си игра. Но въпреки обективността на стойностите, съществува достатъчно пространство за интерпретация, тъй като динамичният компонент на покера изисква адаптация към различните игрови текстури. Затова не трябва да се опитваш да променяш собствените си статистики, само за да изглеждат по-добре. По-скоро трябва да търсиш подходящи ситуации. Най-добрите начини да ги откриваш са като дискутираш специфични ръце, било то по време на тренировка, било при анализ на ръце, видеоматериали или чрез дискусии.