Размисли: Теорията на забавянето

Въведение

В тази статия

• Теорията на забавянето
  
• Преимущества и недостатъци на стратегията
  
• Практическо приложение на теорията на забавянето
  

Недостатък на стратегията е, че няма как да бъде рейзнато до максимума префлоп. Искаш точно това обаче, когато имаш силна ръка. Ако например имаш QQ от ВВ срещу рейз от бутона, най-добрата ситуация би била да 3-бетнеш префлоп и опонентът да 4-бетне. Дори и срещу неговия диапазон на 4-бет все още имаш преимущество.

Поради тази причина би трябвало да 3-бетваш с най-силните си ръце, които имат преимущество срещу 4-бет диапазона на опонента.

Въз основа на това развиваме следната теория, наречена Теория на забавянето.

Идеята, от която изхождаме, е, че много опоненти играят механично в хедс-ъп ситуации, когато имат инициативата. Ако са префлоп агресори и чекнеш преди тях, те винаги ще заложат. Този механизъм може да бъде експлоатиран: опонент, който винаги залага на флопа не може да се възползва от информацията, която получава от него. Той все едно залага на сляпо, без да го е видял. Това се нарича фиксирана поредица на залагане или ФПЗ.

Ако знаем, че опонентът играе ФПЗ в дадената ситуация, ние можем да продължим с годните си за игра ръце до края на ФПЗ и след това да решим как да играем нататък. Това е голямо информационно преимущество за нас - знаем предварително как той ще играе голяма част от ръцете си - тоест неговата ФПЗ. Този ефект има поне толкова стойност, колкото това да си в позиция срещу опонента.

Съществуват обаче поне 2 изключения:

• Много силни ръце, с които искаме опонентът да прекрати своя ФПЗ и да преиграе ръката си.
• Поредици на полублъф спрямо статията "Слаби места".

С нормални до добри ръце искаме да използваме Теорията на забавяне, за да се възползваме максимално от ФПЗ на опонента. За това е необходимо да сме хедс-ъп срещу него на флопа.

Двете максими на теорията на забавянето са:
1. Играй префлоп така, че опонентът да попадне в своята ФПЗ!
2. Изчакай до края на ФПЗ, преди да направиш хода си!

Пример:
На бутона си и рейзваш с К3s. ВВ 3-бетва. Флопът е КТ2. Опонентът е типичен SH LAG. Залага на флопа. Сигурен си, че ще заложи и на търна, ако само колнеш. Затова и има ФПЗ: 3-бет префлоп, залог на флопа, залог на търна. Изчакваш до края на поредицата му, тоест до търна, преди да рейзнеш.

Следната идея е нова и за мен обаче: в същата ситуация можеш да играеш и монстър ръка като АА по подобен начин. Колваш 3-бета му префлоп, колваш залога на флопа и рейзваш търна. По този начин го караш да инвестира поне 6 SB в ръката.

Спрямо теорията на забавянето ти би играл всяка годна за игра ръка по един и същи начин до търна. Спрямо теорията искаме да предизвикаме ФПЗ от опонента и да се възползваме максимално от нея.

Практическо приложение на теорията на забавяне срещу полу-loose агресивни играчи:

Условия:

• потът постфлоп със сигурност е хедс-ъп;
  
• ръката ти не е толкова силна, че да искаш да бъде 4-бетнато префлоп;
• след префлоп рейз опонентът залага на флопа.

След това трябва:
- да колнеш рейзовете и 3-бетовете на опонента;
- когато си извън позиция - или да чек/фолднеш, или да чек/рейзнеш на флопа и да заложиш на търна;
- когато си в позиция - фолд на флопа или кол на флопа и рейз на търна. (също така фолд на търна на лоши карти).

Други размисли

Теорията на забавянето е лесна за обобщаване; нека наречем това Теория на ФПЗ. При нея искаме да разпознаем и да се възползваме от общи ФПЗ на опонента. Теорията на забавянето е само един специфичен случай, тъй като е пасивна и дава инициативата на опонента до определен момент в ръката. Има и опоненти, които реагират с дадена поредица срещу агресия и можем да се възползваме от това. Много играчи обичат да рейзват до максимума или да фолдват хедс-ъп на флопа, което означава, че или фолдват директно, или са готови да рейзнат до максимума на флопа. Те стават пасивни чак на търна. Срещу подобни играчи можеш да играеш силните си ръце агресивно на флопа и да взимаш 2ВВ.