Хедс-ъп: Донкбет на флопа

Въведение

В тази статия

• Кога можеш да донкбетнеш на флопа
• Как да продължиш на търна
• Срещу какви опоненти можеш да правиш донкбет

Донкбет на флопа означава да заложиш на флопа, въпреки че опонентът е взел инициативата префлоп.

Фиксирана поредица на залагане:

Нека разгледаме следната ситуация:

Бутонът рейзва, ВВ колва и бордът е K 7 2.
Бутонът залага, ВВ фолдва.

Бутонът репрезентира силна ръка с рейза си префлоп. Играе ръката си като висок покет чифт, като АА например. Но може и да има J T и веднага да фолдне след рейз от ВВ.

Логиката зад продължаващия му залог е, че слабите ръце от широкия му диапазон (нека да кажем най-силните 38%) печелят, тъй като опонентът винаги трябва да предположи, че бутонът има АА/КК или друга силна ръка. В последствие ВВ ще фолдне с ръка като A 3, дори и често да е напред.

В същото време много силните ръце печелят от широкия му диапазон. Нека предположим, че ВВ има ръка като A 7, така че бутонът ще събере наградите от следващите залози с минимален риск с ръка като КК. Виждаме, че бутонът може да се възползва от широкия си диапазон. Въпреки че е твърде обобщаващо, можеш дори да поставиш правило, че бутонът печели пота, ако има готова ръка на флопа, а ВВ няма.

Ако знаехме, че BU рейзва само с AA, ние бихме колнали със 72о и бихме продължили да играем само когато побеждаваме АА. Печелим много голям пот (средно 18-20 SB постфлоп), когато сме напред; губим само един малък залог, когато сме назад. Затова и бутонът не може да се възползва от диапазона си или инициативата си.

Тъй като нямаме това информационно предимство, необходими са ни много повече от 22% очакван дял (получаваме 3,5:1 за кол), за да се защитим от ВВ. Само по този начин можем да компенсираме факта, че нямаме инициативата, липсата на информацията и други фактори като обратните скрити шансове.

Aко мислиш, че всъщност нашият диапазон е много по-широк от този на опонента, просто сравни ръцете в диапазона си и тези в диапазона на опонента. Сам по себе си броят на възможни ръце може да е по-голям в диапазона на ВВ, но той съдържа само ръце, които Дойл Брънсън определя като "безполезни ръце" в "Super System 2". От друга страна, диапазонът на BU съдържа високи покет чифтове, както и АК. Това е голяма разлика и ВВ никога не е сигурен къде по сила се намира ръката му. В следствие на това той ще фолдне по-силната ръка с А3о, както в предишния пример.

Бутонът използва това информационно преимущество и инициативата си, правейки продължаващ залог на флопа. Ако бутонът има няколко опоненти, информационното преимущество става по-малко и инициативата му също не струва толкова, тъй като поне един от опонентите му често ще стига до шоудаун със силна ръка и затова е важна само силата на ръцете. Малко противодействие е, че ВВ има възможността да чек/рейзне със силни ръце и да вземе поне един малък залог от BU.

В хедс-ъп ситуация можем да предположим, че бутонът винаги ще прави продължаващ залог. ВВ е изправен пред решение и може да фолдне, колне или рейзне. След продължаващия залог на бутона фиксираната поредица на залагане (ФПЗ) свършва.

Но какво общо има всичко това с донкбетовете? Донкбетовете нарушават ФПЗ.

На пръв поглед донкбет на флопа изглежда нелогичен: защо да донкваш със силна ръка, когато можеш да се възползваш от ФПЗ на опонента и да чек/рейзнеш?

Причини за донкбет на флопа

Ако донкваме само със силни ръце, ние не бихме имали преимущество от тази стратегия, тъй като би имало повече смисъл да се възползваме от ФПЗ и да чек/рейзнем или да определим ситуацията като много напред/ много назад.

Впечатляващо би било обаче да смесиш донкбетове със силни ръце и донкбетове със слаби ръце, като по този начин да създадеш равновесие, от което опонентът ти няма как да се възползва. Естествено: важно е да забележиш, ако играчът срещу теб винаги рейзва донкбетове. Ако случаят е такъв, ти ще можеш да играеш със силните си ръце дори по-печелившо от обикновено.

Ако имаме безполезна ръка без чифт на А72 трицветен борд, ние можем да играем +EV с нея (обикновено ще трябва да я фолднем, което означава 0 EV на флопа). Тъй като най-често държим безполезни ръце на подобни бордове, веднага става ясно, че има стойност за взимане. Опонентът е изправен пред трудна ситуация: даваме му възможността да допусне грешки.

Тъй като инвестираш само един малък залог за блъфа си, не е възможно опонентът винаги да фолдва карти без чифт (тъй като в този случай донкбетът би бил твърде +EV).

Достатъчно е той да фолдва в 18.2% от случаите, за да бъде блъфът ни печеливш.
По този начин играчът срещу теб трябва поне веднъж да колне с карти без чифт, като например KQ. Всеки знае колко неприятно е да колнеш с ръка, която може вече е без аутове.

Ако чекнем на търна с намерението да фолднем при залог, опонентът ще трябва да "реблъфира" или да ни даде още една безплатна карта (тоест максимум 6 пълни аута). Той отново е изправен пред трудно решение.

Със силна ръка като А3о можем да играем или чек/рейз, или да получим геройски кол на ривъра. В идеалния случай печелим срещу безполезна ръка на опонента, като например КQо, и имаме 2 SB в повече от обикновеното (опонентът ни най-често фолдва след чек/рейза на флопа). Ако, от друга страна, изобщо не ползваме донкбетове, ние даваме възможност на опонента да играе перфектно с ръката си. Ако има безполезна ръка, той може да види безплатно търна и да фолдне неподобрен на ривъра. Ако има силна ръка, той трябва просто да заложи. Ако има проблемна готова ръка в нещо, което смята за много напред / много назад ситуация, той трябва само да обмисли дали да направи стойностен залог на ривъра.
Нека разгледаме ситуацията, в която имаме А3о на А72 трицветен борд и чек/рейзваме след защита на големия блинд. Опонентът ти колва и те рейзва на търна.

Сега си изправен пред трудно решение и колът ти ще бъде съвсем леко +EV, ако е печеливш изобщо. Донкваш, за да избегнеш тази възможност (опонентът печели много стойност със силните си ръце). Ако, от друга страна, играеш колдаун със същата ръка, трудно ще извлечеш повече от 3 SB постфлоп от по-слаби ръце, тъй като опонентът ще приеме безплатния шоудаун или ще трябва да направиш опасен донкбет на ривъра. Отново се виждат преимуществата на донкбета.

Ами ако опонентът играе перфектно?

Ако предположим, че опонентът се възползва напълно от предоставената информация, знае точното процентно съотношение на блъфове към донкбетове за стойност и освен това прави продължаващ залог в 100% от случаите, донкбет на флопа е слабо отиграване от теоретична гледна точка.

На практика това е много трудно и дори невъзможно, тъй като тези изчисления са твърде сложни, за да бъдат направени във времевия интервал от 20 секунди. Освен това е много трудно за опонентите да знаят точното съотношение на блъфове към донкбетове за стойност (тоест донкбетове с готови ръце).

Затова и тази стратегия е приложима и на най-високите лимити и не е вероятно да бъде контрирана на практика.

Кога да използваме донкбет на флопа?

Бордът трябва да има следните характеристики:

• без дроус;
• опонентът рядко да удря на него;
• да имаме възможността да накараме висока карта асо да фолдне;
• бордът да е достатъчно опасен, за да може блъф донкбетовете ни да карат опонента да фолдва възможно най-често.

Когато тези 4 условия са налице, ние можем да мислим за донкбет на флопа. С подобна структура на борда опонентът ни обикновено има или много силна ръка, или много слаба ръка (която почти няма аутове).

Ръката ни трябва да има следните характеристики:

• не трябва да е достатъчно силна за 3-бет на флопа - в този случай е по-добре да чек/рейзнем, тъй като ще извлечем повече стойност с тази линия;
• трябва да е достатъчно слаба, за да можеш да я фолднеш при 3-бет на търна;
• безплатните карти не трябва да са проблем за ръката ни, тъй като искаме да чек/рейзнем на търна и опонентът ни често приема безплатната карта.

Донкът на много опасни бордове, като например 7 8 9, е препоръчителен срещу някои опоненти, но не можем да балансираме тази ръка с готови ръце. На по-ниските лимити донкбетът ни обикновено води до колдаун от висока карта асо. Затова и трябва да внимаваш - донкбетът обикновено не е препоръчителен там. Вместо това е по-добре да се възползваш от ФПЗ на опонента с чек/рейз на флопа.

Опонентът е рейзнал на флопа, как да продължим?

Веднага фолдваш безполезни ръце без достатъчно аутове. Готовите ти ръце не са достатъчно силни за 3-бет, тъй като донкваш само с готови ръце, които са или годни за Ч/К на флопа, Ч/К на търна, или Ч/Р на флопа, залог на търна.

Затова и предпочитаната линия е някъде по-средата. Ако опонентът рейзне на флопа, равновесието се измества към пасивната линия - да колнеш рейза.

След 3-бет опонентът лесно ще може да фолдне слабите си ръце или да рейзне силните си за стойност на търна. Затова и сме в много напред/ много назад ситуация.

• Играем залог/кол на флопа.

Често опонентът ще рейзне на флопа и ще вземе безплатна карта на търна. Това обаче не е толкова лошо, тъй като той рядко има аутове, когато е назад и ние често получаваме един голям залог на ривъра от слаба готова ръка.

Игра на търна

На търна се сбогуваш с безполезните си ръце в почти всеки случай и играеш чек/фолд. Следващ залог (обикновено получаваме ~3:1) най-често не предлага достатъчно вероятност за фолд.

Чек/рейзваш със силните си ръце, тъй като опонентът често залага с безполезни ръце (след "блъф кол"), когато усети слабост. Затова и можеш да балансираш идеално честите си чек/фолдове и често ще получаваш безплатна карта с безполезните си ръце.

Ако опонентът 3-бетне, това обикновено е много силна ръка. Чек/рейзът ти на търна извън позиция убива действието. Ето защо ръцете ти не трябва да са много силни.

Затова и внимателно избирай точно тези ръце, с които можеш лесно да фолднеш при 3-бет на търна, но и с които не искаш и повече действие.

Сет в тази ситуация би бил пример за обратното, тъй като искаш да вкараш 6 или дори 8 залога в пота на търна и чек/рейз би показал толкова сила, че най-често се избягва.

В същото време трябва да можеш да направиш стойностен залог на ривъра и да не трябва да играеш чек/фолд. Чек/фолд на ривъра е немислим, тъй като често биваш колнат даун loose, защото опонентите рядко смятат донкбета ти за силен.

Междинните чифтове с междинни кикъри са уязвими от безплатни карти и обикновено искаме да накараме опонента да фолдне веднага на флопа.

Затова и единствената оставаща група ръце е междинни чифтове с кикър асо (с които често доминираме опонента) до топ пеър със слаб кикър.

Понякога ръката ни не е достатъчно силна, за да заложим за стойност на ривъра или съответно да спечелим още пари чрез предизвикване на блъф.

Например на K72r борд, търнът може да е асо. Ръката ни вече не е достатъчно силна, за да чек/рейзнем и да направим стойностен залог на ривъра.

Причината за това е, че смятаме тази ситуация като много напред/много назад и играем чек/кол на търна. Но дори и бордът да остане същия, ние често сме изправени пред същото решение с междинни чифтове: Бордът е K722r и имаме A7o.

С чек/рейз можем да накараме по-слаби ръце да фолднат. Често трябва да играем чек/фолд на ривъра. Затова и има повече смисъл да играеш чек/кол на търна и да предизвикаш следващ блъф на ривъра.

На примерния ни борд K722r даваме на опонента 6 пълни аута с ръка като QJ и поне 3 аута с ръка като А3. За нещастие, това няма как да се избегне, тъй като няма как да се надяваме, че държи по-слаба ръка след колнат чек/рейз на търна. В този смисъл искаме или а) да стигнем до шоудаун и да не трябва да играем чек/фолд на ривъра, или б) да предизвикаме блъфове. Затова и Ч/К на търна е най-добрият вариант.

Адаптиране към опонентите

С тази стратегия разграничаваме опонентите в две групи:

• опоненти, които не са впечатлени от донкбета ни на флопа и го смятат за слабост;
• опоненти, които са твърде впечатлени от донкбета ни и фолдват твърде често.

Въз основа на това към коя група принадлежат опонентите ни, ние трябва да настроим съотношението между чисти блъфове и донкбетове за стойност.

Ако опонентът ни винаги колва, ние никога не блъфираме. Ако опонентът ни винаги фолдва, ние блъфираме винаги. В екстремен случай трябва напълно да забравим за блъфовете.

Опонентите от група 1) са по-често срещани на междинните лимити. Възползваме се от тях, печелейки повече от обикновено със силните си ръце.

Обикновено е преимущество, ако опонентът ни играе по-tight, тъй като блъфовете ни (които ще са по-чести от готовите ни ръце) имат по-добри шансове за успех. Най-добрият случай е опонентът винаги или никога да фолдва срещу донкбет на флопа. В този случай можем много лесно да се възползваме от стратегията му. Най-трудният опонент е този, който рейзва донкбета ни на флопа със силни ръце и с някои безполезни ръце, колва с проблемни (но все пак по-силни) ръце, фолдва веднага някои от безполезните си ръце и всичко това в правилното съотношение.

Ако диапазона на префлоп рейз на опонента е по-tight, то е по-вероятно да е ударил на борда. Затова и трябва да блъфираме с по-малко безполезни ръце, отколкото ако диапазонът му е по-loose.

В този случай трябва да решим да използваме донкбет на флопа срещу опонент ХУ само като чист блъф или като донкбет за стойност. Можем да променяме свободно това при различните опоненти. След успешен блъф може би трябва да го променим отново, тъй като най-вероятно опонентът няма да го допусне следващия път.

След като сме показали силна ръка обаче, ние имаме оптимална вероятност за фолд и трябва да използваме блъф възможно най-скоро.

Донкбетове на флопа от психологическа гледна точка

Както вече споменахме, караме опонента да допуска грешки, когато просто му дадем тази възможност.

Нека разгледаме ситуация, в която имаме A3o на K72r борд.

Ако опонентът колне донкбета на флопа с QJo, но не заложи на търна или на ривъра, ако не се подобри, ние печелим пота с висока карта асо. Затова и опонентът трябва да заложи с ръка като QJo, а блъфирането не е по вкуса на всеки. Колинг стейшън често ще ни даде безплатни карти и дори безплатни шоудауни, докато LAG би заложил всяка безполезна ръка и би я докарал до шоудаун, ако подозира, че "нелогичната" и "мистериозна" линия е блъф. Или може би ще осъзнае, че информацията му е била тотално грешна след чек/рейза ни. Това предизвиква не само гняв, който често води до слаби колдаунове, но и тилт.

Друго важно нещо е, че опонентите често инстинктивно ще се адаптират твърде много.

Първия път опонентът ще фолдне срещу донкбета на флопа без възражения; втория път обаче веднага ще ни рейзне, с или без ръка. Затова и трябва да променим съотношението си между блъф и донкбет за стойност, за да бъдем винаги на крачка пред опонента.

Примери

Кътофът рейзва, ние колваме от ВВ:

борд: A 7 3;

Идеален пример за донкбет на флопа. Опонентът е TAG със статистики 30/20/2,2/35 и няма никаква информация за нас, освен статистиките ни.

Донкваме с асо с лош кикър (A 5) и включваме и някои безполезни ръце. Естествено е по-добре да имаме още аутове, ако бъдем колнати. Затова и ръка като 56 /45 е идеална за това. Освен това трябва да вземеш предивд, че поп в ръката трябва да бъден изваден като аут заради доминирането. Следователно: ръка като 89 е по-подходяща за донкбет, отколкото К9. Една възможност би била да донкваме най-силните 30% от безполезните си ръце. Друга възможност е да донкваме с всяка безполезна ръка с основанието, че опонентът ни не преценява точно съотношението между блъфове и донкбетове за стойност.

В нашия пример залагаме с A 5, опонентът колва и търн картата е Q.

Опитваме се да чек/рейзнем, но този път опонентът 3-бетва. Ако разгледаме диапазона му, ще забележим, че няма ръка, която бием, с която опонентът да играе праволинейно - затова и фолдваме.

С този (лесен) фолд възниква проблем:

Няма ръце, с които донкваме на флопа и плащаме 3-бет на търна, освен ако не се подобрим. Следователно, трябва да сме убедени, че опонентът не знае линията ни и играе достатъчно праволинейно. Маниакът не би бил добра мишена за донкбет стратегията ни.

A 7 2 - двуцветен борд.

Тук може да донкнем с някои резерви, но трябва да блъфираме по-рядко, тъй като има по-малка вероятност блъфът да успее.

J 7 3

На този борд не искаме безплатни карти с топ пеър и затова не трябва да чекваме на търна. Освен това очакваният ни дял нараства с топ пеър, тъй като опонентът по-рядко има топ пеър с по-добър кикър, отколкото на А73 борд. Затова и този борд не е подходящ и вместо това трябва да чек/рейзнем на флопа с топ пеър.

Ако високата карта е дама, а не вале, ние сме в гранична ситуация и трябва да решим дали да донкбетнем, или не (по-често) в зависимост от опонента.

борд: K 7 2;

Опонентът е LAG със статистики 40/25/2,2/37.

При този опонент трябва да се съобразим с факта, че може да ни рейзне с всеки две карти, затова и трябва рядко да блъфираме.

Залагаме K6s, опонентът ни колва и стигаме до търна.

Ако картата на търна е асо минаваме на Ч/К, тъй като сме в много напред/много назад ситуация.

Ако картата на търна е неутрална, можем да чек/рейзнем.

Ако картата на търна е поп или шестица, ние все още продължаваме с Ч/Р.

Можем, естествено, да опитаме залог/3-бет, но 3-бетът ни показва много сила и опонентът ще може лесно да хвърли много на брой по-слаби ръце. Освен това опонентът рядко ще ни рейзне. Той по-скоро ще се опита да предизвика следващи блъфове от нас със средно силни готови ръце, с които ще бъде "ангажиран за шоудаун". Затова и чек/рейзът е малко по-добър.

В този пример картата на търна е двойка и опонентът взима безплатна карта. Ривърът е асо, но въпреки това трябва да играеш залог/фолд, тъй като опонентът обикновено не залага по-слаби готови ръце (донякъде заради объркването, което създава донкбетът). Играчът срещу теб също така често ще колва с всеки чифт, тъй като смята, че е силно вероятно да блъфираш.