Въведение

В тази статия

• Защо да залагаш
  
• Какви видове залози са на твое разположение
  

Какви оръжия са на твое разположение в No-Limit Hold'em? Имаш собствените си логика и опит, както и информацията за другите играчи. Най-важни обаче са чиповете ти!

Това означава, че главните въпроси са: кога рискуваш чиповете си и колко от тях? Друго важно нещо е да знаеш защо ги рискуваш и какво се надяваш да постигнеш с това. Тази статия има за цел да ти даде общ преглед на причините, които те карат именно да рискуваш чиповете си и какви цели искаш да постигнеш в различните ситуации.

Защо изобщо да залагаш?

Защо изобщо да залагаш? Някои играчи, така наречените колинг стейшъни, рядко залагат или рейзват, а просто колват с всичко. Дори и понякога да изглежда, че те печелят в краткосрочен или дори в не толкова краткосрочен план, те всички са губещи играчи в дългосрочен план.

Причините за това са прости:

• Пасивната им игра не генерира никаква вероятност за фолд: това означава, че те рядко ще спечелят пот с по-слаба ръка, тъй като на практика винаги ще стигат до шоудаун.

• Те не могат да заложат за стойност. Играч, който постоянно колва, може да влияе върху размера на пота само индиректно (като цяло той винаги играе за контрол на пота). Той не може да уголемява пота със силни ръце, тъй като ще трябва да се отклони от стандартната си линия и да се активизира. В случай, че го направи, всеки наблюдателен опонент ще види "червена лампичка" и затова и рядко ще бъде платено на монстър ръцете му.

• Те никога не знаят къде в ръката се намират. Колвайки с проблемни ръце префлоп, се озовават в трудни ситуации на флопа, когато ударят топ пеър. Може ли да рискува целия си стак, ако опонентът заложи и на трите улици? Обикновено обаче топ пеър и без това е нътс за този тип играчи и ще им е много трудно да го хвърлят. Доста съмнително е дали това често ще е печеливш ход, тъй като всичко, което могат да направят, поради липсата на информация за ръката на опонента, е да колнат даун и да се надяват да имат по-силен кикър.

• Те са лесни за разгадаване. Както вече споменахме, обикновено можеш да предположиш, че си назад, ако някой от тези пасивни играчи те рейзне. От друга страна, те ще те колват даун и ще ти плащат с много на брой проблемни ръце. Единствената им заблуда се състои във факта, че колват даун с много дроус и с много силни ръце, както и със средно силни ръце и с абсолютно нищо, което означава, че често може да им излезе късметът и понякога можеш да се натъкнеш на истински монстър.

Въпреки това би трябвало вече да е очевидно за теб защо този пасивен стил на игра няма как да е печеливш. Ти искаш да играеш агресивно, да рейзваш префлоп и да поддържаш агресията постфлоп; тази продължителна дейност не само ще ти помогне да спечелиш приличен брой потове, без да си се подобрил, но и ще осигури изплащането на много силните ти ръце.

Какво искаш да постигнеш със залагане?

Знаеш, че пасивен кол даун на ръцете ти няма да работи в дългосрочен план, ето защо залагаш и рейзваш. Но какво точно искаш да постигнеш? Каква е целта на действията ти? За начало можеш да разделиш залозите и рейзовете си в две категории:

• стойностни залози;
• блъфове.

Ръката ти е толкова силна, че искаш villain да те колне - затова и залагаш, за да извлечеш максимална стойност от villain. Естествено, твоят предпочитан опонент би бил гореописаният играч, който колва даун дори с проблемни ръце, тъй като няма ни най-малка представа къде по сила стои ръката му. Ако знаеш, че той е такъв, ти залагаш силните си ръце на флопа, на търна и на ривъра, опитвайки всячески да го вкараш ол-ин, просто защото искаш всичките му пари, съответно целия му стак, ако това е възможно.

Това е най-основната мисъл в покера: искаш възможно най-много пари със силните си ръце. Но тъй като опонентът ти може да не заложи, ти трябва да се погрижиш за това сам: залагаш и рейзваш възможно най-много, за да извлечеш възможно най-голяма стойност.

Втората категория разчита на напълно различен подход - ако нямаш силна ръка, а ръка, която може да се определи като слаба или дори безполезна. С нея няма да можеш да спечелиш шоудаун в повечето случаи. Няма смисъл да мислим за стойност тук - няма по-слаба ръка, която да ти даде пари. Каква би била целта на подобна ръка тогава?

Имаш две възможности. Първата е просто да се откажеш; чек/фолдваш и предаваш пота на опонента. Не ти струва повече пари и би си спестил притесненията и нервите. Ако го правиш всеки път обаче, ще ти е тежко: ще бъдеш лесен за разгадаване и ще се съмняваш в способността си да заблуждаваш. Ако залагаш само силните си ръце и винаги чек/фолдваш слабите, опонентите ти могат да се адаптират по съответния начин.

Това означава, че трябва и да рейзваш от време на време. Целта тогава е да накараш опонента да фолдне. В идеалния случай той дори ще фолдне по-силна ръка, което и е определението на блъфа. Залагаш, за да накараш по-силна ръка да фолдне и да спечелиш директно пота.

Естествено, това разграничение е много общо и ще бъде разширено в посочените статии в края на сегашната. Основният принцип трябва винаги да бъде иман предвид: трябва винаги да знаеш какви възможности имаш при залагането на чиповете си.

Разширени видове залози

Както вече казахме, разграничението в предишния параграф беше много общо. Следващият списък ти дава по-разширен преглед върху това каква може да е целта на един залог:

• Стойностни залози:
  
  • защитни залози.
• Блъфове:
  • полублъфове;
  • продължаващи залози.
• Проучващи залози:
  
  • позиционни залози;
  • информационни залози;
  • блокиращи залози;
  • донк залози.

Този списък обаче е само началото. В този случай защитните залози се причисляват към стойностните залози, докато блъфовете, полублъфовете и продължаващите залози и няколко други видове залози са отделени. Можеш да решиш сам дали виждаш смисъл в това след края на статията, тъй като скоро ще видим, че залогът рядко има само една цел.

Погледни залозите в списъка и се попитай какво би искал да постигнеш с различните видове залози. Определенията на стойностния залог и на блъфа ще бъдат игнорирани засега.

Защитата означава, че искаш да защитиш ръката си. Когато удариш на флопа и ръката ти е достатъчно силна, за да мислиш, че най-често си напред, ти трябва да се опиташ да я защитиш. Естествено, колкото повече възможни дроус има на борда и колкото по-вероятно е опонентът да държи подходяща за дроуа ръка и много аутове срещу теб, толкова по-важна е тази точка.

Едно е ясно: когато мислиш, че защитата е важна, ти в същото време залагаш и за стойност. Ако, спрямо определението, предположиш, че може да ти се плати от по-слаби (готови) ръце, в това число и дроус. Искаш да дадеш неправилни шансове на опонента си, за да чака аутовете си, но в същото време искаш да печелиш пари, ако допуска грешки.

Полублъфът се случва в ситуация, в която обикновено имаш дроу или няколко аута, и залагаш или рейзваш, за да накараш опонента си да фолдне по-силна ръка.

Това означава, че успехът ти не зависи само от вероятността за фолд, тъй като, ако блъфът не успее и удариш дроуа си или подобриш ръката си, ти можеш да извлечеш още стойност на следващите улици.

Тези залози са особено важни, за да не си лесно разгадаем. Стига да играеш силни ръце и дроус със същата агресия, ти караш опонента си да допуска грешки. Ако обаче залагаш само силни готови ръце и чек/колваш силните и средно силните си дроус, то силните ти ръце няма да се изплащат достатъчно често и рядко ще получиш допълнителна стойност в случай, че удариш дроуа си, тъй като опонентите ти ще забележат как точно го играеш.

За разлика от чистия блъф, полублъфът винаги може да се превърне в силна готова ръка на следващите улици, отварящ път за смяна към стойностни залози. Освен флъш и стрейт дроус можеш например да имаш и овър карти.

Дори и мненията за този въпрос да са различни, ние ще се опитаме да дефинираме продължаващия залог. Първо, продължаващ залог е залог на флопа от префлоп агресора, следователно с инициативата. Ако си рейзнал префлоп, обикновено залагаш и на флопа, тъй като смяташ, че имаш необходимата вероятност за фолд.

Когато се опитваш да накараш по-силна ръка да фолдне, ти се придвижваш към зоната на блъфовете. Ами ако удариш силна ръка? Обикновено и тогава ще заложиш на флопа, но в този случай искаш да ти се плати от опонента. Това означава, че продължаващият залог не може да бъде определен само като блъф.

Като цяло продължаващ залог е залог на флопа от префлоп агресора, без значение дали ще удариш и ще заложиш за стойност, или ще пропуснеш и ще разчиташ на вероятността си за фолд. Затова и е очевидно, че трябва да залагаш на флопове, на които не си ударил, за да не си лесен за разгадаване. Много рядко удряш перфектно на флопа и още по-рядко ще ти се плати, ако залагаш само тогава. Подразбира се, че чек/фолд на всеки флоп, на който пропуснеш, няма как да е печеливш ход.

Проучващият залог се прави с целта да видиш дали случайно не можеш да спечелиш пота с малък залог. Необходими са ти най-вече малък пот и проблемна ръка, с която не е сигурно, че искаш да стигаш до шоудаун, и с която би се уплашил при залог от опонента.

Ако например удариш междинен чифт в нерейзнат пот срещу повече опоненти и трябва да действаш пръв (например ако си допълнил от SB или си чекнал от ВВ), можеш просто да заложиш. Най-вероятно би фолднал срещу повечето рейзове, така че този залог подхожда на категорията блъф. Рядко ще извлечеш стойност от по-слаби ръце, но това зависи от опонентите ти. Тъй като все пак има такава възможност (например дроу или междинен чифт с по-нисък кикър), твоят проучващ залог постига няколко цели, затова и определено трябва да заложиш, ако виждаш възможност да вземеш пота или да ти се плати от по-слаби ръце.

Основната идея тук е: ако смяташ да играеш чек/кол на някоя улица, често е по-добра идея да заложиш сам.

Позиционният залог е много близък до проучващия залог, но съществуват две фундаментални разлики:

Първо, както името подсказва, ти залагаш в позиция, което означава, че обикновено действаш последен. Залогът може лесно да се направи в рейзнати потове, където префлоп агресорът и всички други играчи са чекнали и са ти предоставили възможността да заложиш пръв на флопа.

В случай, че имаш ръка без никаква шоудаун стойност, такава, с която ще печелиш много рядко, правейки кола на следващите улици невъзможен, можеш просто да заложиш. В този случай позиционният залог всъщност е блъф, който разчита най-вече на вероятност за фолд.

Ако имаш монстър ръка обаче, ти залагаш, за да извлечеш стойност. Ако имаш средно силна ръка, можеш да чекнеш бихайнд и да превключиш на много напред / много назад, тъй като би било неприятно, ако ти се наложи да играеш залог/фолд, превръщайки ръка с шоудаун стойност в блъф.

Силен дроу обаче е граничен случай: тъй като си в позиция, завършването на дроуа означава, че ще играеш следващите улици в позиция и ще има немалко възможности да ти бъде платено. Но тук в сила са и други идеи. Например имаш преимуществото на две предстоящи улици на флопа и следователно по-висок очакван дял, отколкото ако си пропуснал на търна. Освен това ти можеш да заложиш на флопа за безплатна карта на търна, тъй като опонентът ти често ще чеква, предлагайки ти безплатен ривър.

Има много дискусии относно информационните залози. Дори и на теория да има смисъл от тях, съществува същият проблем, както и с позиционните залози.

Ако имаш готова ръка, която евентуално е най-силната, залог/фолд е много неприятен ход. Залог/фолд превръща ръката ти в блъф, който за начало няма нужда от готова ръка. От друга страна, би желал да се защитиш, но срещу силна съпротива по-скоро ще получиш информацията, че държиш втората по сила ръка, отколкото че си срещу дроу.

В този случай противоречащи си причини се събират в едно и те оставят да се чудиш. За стойност ли залагам? Защитавам ли се? Блъфирам ли? Не преигравам ли твърде слаба ръка?

Блокиращият залог е залог, който има за цел да ти даде възможно най-много информация извън позиция - опитваш се да неутрализираш позиционната си недостатъчност. Често виждаме този залог на ривъра.

Когато заложиш с добра ръка на флопа и на търна, за да я защитиш и за да ти бъде платено от по-слаба ръка, често се озоваваш на ривъра със съмнения за това дали да направиш още един залог за стойност. В случай, че дроу удари на ривъра, не би желал да му платиш. Ако заложиш отново след три залога, шансовете най-вероятно биха били толкова добри, че ще трябва да колнеш пуш от опонент с нормален стак от 100ВВ. Ако обаче играеш чек/кол потът ще е доста голям, което не винаги е желан ефект, но въпреки това смяташ, че си напред достатъчно често, за да колнеш залог от 2/3 размера на пота от опонента.

Но каква друга възможност имаш? Тук в игра влиза блокиращият залог. Правиш залог от около 1/5 до 1/3 размера на пота. Опонентът ти обикновено ще рейзне само с много силни ръце и тогава ще си победен и ще ти е лесно да фолднеш. На опонентите обикновено им е по-лесно да заложат блъфирайки, отколкото да рейзнат блъфирайки - възползвай се от това.

В същото време все пак можеш да се надяваш, че опонентът ще колне малкия ти залог с много слаба ръка. Блокиращият залог следователно е тънък стойностен залог, комбиниран с информационен залог.

Името на този залог идва от "магаре" (англ. donkey), което означава, че играеш против всякаква логика, която предишните улици биха предложили. Префлоп агресорът например на теория има право на първото действие на флопа. Ако обаче играч извън позиция заложи пръв, той нарушава този ненаписан закон и следователно самата логика на играта.

Този ход естествено е абсолютно правилен и може да има различни оправдания; можеш например да играеш донк/фолд на флоп, на който си пропуснал като чист блъф. Можеш и да играеш донк/фолд, за да видиш къде по сила се намира ръката ти: в този случай залогът е сходен с информационния залог, което означава, че отново можеш да се усъмниш в смисъла му (слабите ръце ще фолднат и няма да извлечеш стойност; освен това отваряш възможност за блъф рейз, срещу който ще се наложи да фолднеш по-силната ръка).

Възможно е и да играеш донк/3-бет с много силна ръка. Това е особено ефективно, ако използваш и двете предишни вариации, тоест донкваш често и се отказваш от ръката при допълнителни действия. Можеш да го използваш, за да "балансираш" поведението си, така че опонентът да не знае дали имаш силна ръка и искаш да извлечеш стойност, или дали просто се опитваш да блъфираш.

Заключение

Разгледа различните видове залози и видя целите им. Това обаче са само основни идеи, с помощта на които да забележиш предоставените ти възможности.

Както видяхме, един залог рядко изпълнява само една цел; следователно е важно да вземеш предвид преимуществата и недостатъците му. Често ще се озоваваш в ситуации, където не знаеш дали искаш да заложиш, за да извлечеш стойност от по-слаба ръка или дали искаш да накараш по-силна ръка да фолдне.

Ще можеш да прецениш вероятността за успех на един залог само ако знаеш точно какво целиш с него в дадената ситуация.

ЛИНКОВЕ
Свързани статии: Размери на залога - колко да заложиш? Видове залози - стойностният залог Видове залози - защитният залог Видове залози - блъфът Форумна дискусия: Дискутирай съдържанието на тази статия във форума