Как трябва да играеш със средни и най-ниски чифтове

Въведение

В тази статия

• Кога можеш да стигнеш до шоудаун с ръката си
  
• Кои бордове са най-удобни за блъфове
  
• Кога би трябвало да не блъфираш
  

Когато играеш покет чифтове (различни от аса), понякога ще се оказваш в ситуации, в които се сблъскваш с овър карти на флопа и единственото, което имаш, е среден или най-нисък чифт. Въпросът е как би трябвало да продължиш да играеш в такива случаи? Колко силен е средният чифт? Можеш ли изобщо да продължиш да играеш с най-нисък чифт? На какво би трябвало да обръщаш внимание?

Тази статия ще ти покаже на какво да обръщаш внимание след флопа, за да не правиш ненужни грешки, когато държиш среден/най-нисък чифт.

Ще започнем, като погледнем какви са вероятностите да държиш чифтове на флопа. Таблицата по-долу показва колко точно вероятно е това за ръцете от 22 до KK:

Вероятност да има овър карти на флопа

(Всички стойности са в %.)

Тази таблица показва точната вероятност за това да видиш една, две или три овър карти на флопа и ръката ти да не се подобри до сет или четири еднакви.

Забележи, че с JJ ще се сблъскваш с поне една овър карта всеки втори път, когато си колнал преди флопа. Познанието за това би могло да те накара да вземеш различно префлоп решение, след като знаеш, че ще трябва да вземеш трудно такова след флопа и няма да знаеш къде по сила се намира средният/най-ниският ти чифт.

Тази статия обаче не се отнася до играта преди флопа с покет чифтове; ще се концентрираме върху това какво би трябвало да правиш, след като си видял флопа и на него има овър карти.

След като си разбрал каква е вероятността да държиш среден/най-нисък чифт на флопа, следващата стъпка е да научиш кои са силните и слаби страни на тези чифтове.

Силните страни на средните и най-ниски чифтове

Когато опонентът ти няма покет чифт, често ще е пропуснал флопа. Нямаш силна ръка, но все пак можеш да победиш най-висока карта A или K на шоудаун. Ако си изправен срещу агресивен играч, който обича да прави блъфове и полублъфове, можеш да играеш покет чифта си пасивно и да го превърнеш в капан за блъфове.

Когато колваш залозите на опонента със среден/най-нисък чифт, единствената ръка, която побеждаваш, е блъф. Все пак това би могло да бъде много печелившо отиграване, когато си изправен срещу по-агресивен играч, който обича да блъфира.

Ако рейзнеш пръв в пота с покет чифт, бъдеш колнат, видиш овър карта на флопа, то обикновено се намираш в ситуация, в която е важно да направиш продължаващ залог. Ако се замислиш, ще искаш да правиш продължаващ залог за стойност и защита, когато имаш силна ръка, но със слабите ръце и ръцете, които не са чифтове, можеш да балансираш линията си за продължаващ залог на флопа.

От друга страна, може да предпочиташ да видиш евтин шоудаун със среден чифт, тъй като имаш някаква шоудаун стойност, а не искаш да превърнеш ръката си в блъф, като направиш продължаващ залог.

Това може да е много ефективно, ако играеш срещу пасивни опоненти, но имай предвид, че не искаш да поляризираш диапазона си от ръце, след като си направил продължаващ залог на флопа. Ако си изправен срещу опонент, който обича да флоутва в позиция, обикновено е по-добре да направиш продължаващ залог, ако средният ти чифт не е застрашен от прекалено много овър карти. Този продължаващ залог ти носи множество предимства:

Ако на търна се появи празна карта, а ти се намираш извън позиция, можеш да предизвикаш флоут и по този начин да се възползваш от силата на ръката си като капан за блъфове. Дори когато опонентът чекне бихайнд и вземе безплатна карта, състоянието ти няма да е никак лошо. Успял си да контролираш пота извън позиция и се намираш в удобна ситуация на ривъра. В зависимост от структурата на борда, можеш да направиш малък залог за стойност или да опиташ да предизвикаш нов блъф, като чек/колнеш. Опонентът ти може да се заблуди, че може да направи стойностен залог.

Продължаващият залог не само позволява да предизвикаш флоут на търна, но и помага да играеш по-печелившо ръката си като цяло. Ако опонентът колне и на търна излезе овър карта (в най-добрия случай това би била най-високата карта), можеш да използваш тази овър карта и да направиш втори продължаващ залог, тъй като е възможно противникът да се страхува от нея.

Като направиш втори продължаващ залог, репрезентираш много по-силна ръка, отколкото реално имаш. Като цяло можеш да продължиш с чек/фолд до края на ръката. Линията с втори продължаващ залог/фолд ти помага да не се притесняваш за това, че ще трябва да играеш за целия си стак с топ пеър топ кикър или че няма да получиш никакво действие с овър пеърите или сетовете си, когато си изправен срещу правилните опоненти.

Погледни следния пример, за да добиеш по-ясна представа за това, което се има в предвид по-горе:

0.50$/1.00$ No-Limit Hold’em (6 handed)

Stacks & Stats
Hero (MP) 100$
Villain (BU) 100$

Pre-flop: Hero is MP with 9, 9
UTG folds, Hero bets 4$, CO folds, BU calls 4$, 2folds.

Flop: (9.5$) Q, 5, 8 (2 players)
Hero bets 8$, BU calls 8$.

Turn 1: (25.5$) 5 (2 players)
Hero checks

Това е удобен момент да играеш чек/кол на търна и по този начин да изкусиш агресивен опонент да флоутне. Това ще запази пота малък, а и все още имаш шанс да спечелиш шоудауна. Ако си изправен срещу по-пасивен опонент, който може да държи флъш или стрейт дроу, ще бъде по-добре, ако направиш втори продължаващ залог.

Turn 2: (25.5$) A (2 players)
Hero bets 20$

Този път картата не е празна. Това асо попада в диапазона ти от ръце за рейз от MP и продължаващ залог на флопа. Тук ситуацията предразполага превръщането на ръката ти в блъф, като по този начин ще откажеш опонента от всички дроус, дама или по-добър покет чифт (TT, JJ). Ако той не се откаже, ще знаеш, че нямаш най-добрата ръка.

Ако чекнеш търна, създаваш си много проблеми: няма да знаеш къде по сила се намира ръката ти, а и даваш на опонента добра възможност да извлече максимална стойност от ръката си. Ако противникът колне втория ти продължаващ залог на търна, все още можеш да опиташ да го откажеш от Q или A, като блъфираш с трети продължаващ залог.

Слабите страни на средните и най-ниски чифтове

Понякога ще изпитваш трудности при определянето на това къде по сила се намира ръката ти. Срещу някои опоненти не може да си сигурен, че си назад, ако са колнали продължаващия ти залог.

В такива ситуации е много важно да държиш под око структурата на борда и стила на игра на опонентите. Някои играчи винаги колват продължаващия залог на флопа, когато имат дроу или чифт. Други пък са по-предпазливи и ще фолдват голяма част от ръцете, ако направиш продължаващ залог. Силата на най-ниския/средния чифт зависи от структурата на борда; има по-голяма вероятност да си назад спрямо диапазона на опонента на борд с много дроус в него, отколкото на сух борд.

Ако решиш да не правиш продължаващ залог на флопа, ще имаш проблеми при преценката за това къде по сила се намира ръката ти. Някои опоненти ще залагат на търна със 100% от диапазона си, други няма да залагат изобщо. И в двата случая ще се чудиш дали вече не си победен и дали можеш да колнеш непознат играч на две улици, ако нямаш необходимата информация. Най-често ще си назад.

Правилната преценка за това къде по сила се намира ръката ти, ще бъде най-големият проблем, с който трябва да се справиш. Освен това в тези ситуации няма как автоматично да приемаш, че най-нисък чифт е по-слаб от среден чифт. Друга грешка е да смяташ, че с най-нисък чифт винаги си назад.

Следващият проблем, който обикновено произлиза от това, че не знаеш къде по сила се намира ръката ти, е, че като играеш пасивно след флопа, често ще играеш с обърнати скрити шансове. Само в извънредни случаи, в които имаш информация за играча - той е изключително агресивен и блъфира със силно поляризиран диапазон от ръце - можеш да намалиш влиянието на обърнатите скрити шансове, предизвиквайки блъф.

Не подценявай този аспект за сметка на стратегията на опонента и твоята собствена. Ако забележиш, че играч се опитва да реши проблема, че не знае къде по сила се намира ръката му, направи бележка за това и я използвай, за да пригодиш по-добре диапазона си срещу този човек.

Никога няма да се намираш в печеливша ситуация за полублъф, когато държиш среден/най-нисък чифт. Няма да имаш достатъчно очакван дял, за да можеш да изиграеш ръката печелившо, в случай че опонентът не фолдне.

Бъди наясно, че всеки блъф, който правиш след флопа, не е полублъф, а чист блъф, което е и причината ол-ин блъфовете със среден/най-нисък чифт да са голяма грешка. За да направиш блъфа си +EV, ще се нуждаеш от огромна вероятност за фолд, тъй като ако те колнат, очакваният ти дял е много малък. Почти никога няма да си способен да генерираш толкова вероятност за фолд, че да оправдаеш ол-ин в ситуация, в която си ъндър дог (underdog) с около 85/15.

Най-важните концепции при играта със среден/най-нисък чифт

За да постигнеш възможно най-висока стойност на EV след флопа, когато държиш среден/най-нисък чифт, не трябва да избираш линията си единствено на базата на структурата на борда и вида опонент. Един от най-важните фактори тук е начинът, по който си стигнал до този етап на ръката. Има две различни ситуации:

• проявил си агресия преди флопа и са те колнали; сега се намираш на флопа, имаш среден/най-нисък чифт и инициативата;
• колнал/лимпнал си преди флопа и играеш покет чифта си, за да удариш сет.

Вариантите, които имаш след флопа, се променят понякога драстично, спрямо това кой сценарий отговаря на играта преди флопа. Това, както и позицията ти, са основните аспекти, които трябва да вземеш предвид, когато анализираш ситуацията. Запомни, че не играеш среден/най-нисък чифт на флопа, а играеш целия си диапазон за подобна ситуация. Поради това можеш да направиш продължаващ залог на борд KA2 от различна боя на боя с покет петици, в случай че си рейзнал от UTG. Целта ти е да се възползваш от балансирането на линиите, когато имаш по-силна ръка, както и да се възползваш от кредита, който опонентът дава на рейза и позицията ти.

Същият е случаят, когато колд колнеш MP рейз от BU с 33, за да удариш сет, но бордът е T52r. Дори когато опонентът направи продължаващ залог, фолдът не е лесно решение, както впрочем колът и рейзът. Като цяло можеш да предприемеш всяко едно от тези три възможни действия, стига да знаеш защо го правиш.

Опонентът ти рядко ще има монстър ръка на такъв борд. Продължаващият му залог лесно би могъл да представлява най-висока карта A или 8, сет или овър пеър. Широкият му диапазон от ръце е това, което ти подсказва колко слаб е средният/най-ниският ти чифт в тази ситуация.

Няма почти никакъв начин да определиш силата на ръката си. Често ще си напред и това ти дава причина да колнеш. Освен това би могъл да кажеш, че най-вероятно няма да можеш да колнеш два продължаващи залога след флопа, тъй като почти всяка бъдеща карта носи опасност за твоите тройки, а и обърнатите скрити шансове са срещу теб.

Фолдът срещу толкова широк диапазон от ръце обаче е доказано слабо отиграване, тъй като така ти би се отказал от добрия очакван дял, който имаш срещу пълния диапазон от ръце на опонента. Освен това не искаш диапазонът ти от ръце да бъде твърде очевиден. Опонентът ти не би трябвало да разбира, че имаш сет, когато рейзваш продължаващия му залог и имаш среден/най-нисък чифт, когато колваш.

Това прави рейза със среден/най-нисък чифт в подобни ситуации добра алтернатива. Разбира се, превръщаш ръката си в блъф и се отказваш от всякаква шоудаун стойност, която би могъл да имаш, но по този начин отваряш диапазона си и добавяш ръце различни от сет, с които би играл по същия начин.

Тъй като имаш много различни варианти за игра преди флопа, би трябвало да имаш идея как ще изиграеш ръката си след флопа. Когато взимаш решение преди флопа, опитвай да поставиш опонента на определен диапазон от ръце. Пасивната защита на блинда със среден чифт срещу играч, който е опитал кражба от късна позиция, би могла да те вкара в много проблемна ситуация.

Ако играеш предпазливо (и се отказваш при продължаващ залог), няма да загубиш много пари, но ако не вземеш предвид факторите, които оказват влияние в тези ситуации, ще пропуснеш много стойност.

Ако решиш да не се отказваш от средния/най-ниския си чифт, когато опонент прояви агресия на флопа, то има няколко важни аспекта, на които да обърнеш внимание.

• 1. Опит да предизвикаш блъф би трябвало да се основава на информация за играча. Колът, просто защото не си сигурен дали не си напред, не е добра идея. Това обаче е добра линия срещу много агресивни опоненти, способни да направят втори и трети продължаващ залог като блъф.
• 2. Структурата на борда е много важна. Колкото повече опасни карти биха могли да се появят, толкова по-вероятно е да се окажеш в ситуация с обърнати скрити шансове. Възможно е опонентът ти да удари един от аутовете си (3-6 аута), след което да направи стойностен залог в края на ръката. Чифтът ти рядко е силен, когато разликата между него и най-високата карта на борда е голяма. Не искаш, нито да се окаже, че си фолднал най-добрата ръка, когато се появи опасна карта, нито да създаваш удобни за блъф ситуации, от които опонентът да се възползва.

• 3. Позицията ти е важен аспект при опитите за предизвикване на блъф. Като цяло линия, която цели да предизвика блъф, е най-добре приложима, когато се намираш в позиция. Когато си извън позиция, опонентът най-често ще чеква бихайнд, ако има дроу или средна по сила готова ръка, ако иска да запази пота малък или ако иска да вземе безплатна карта. Проблемът на ривъра е, че със среден/най-нисък чифт рядко можеш да направиш стойностен залог извън позиция.

Ако чекнеш отново, обикновено опонентът ще чекне бихайнд с всяка ръка, която има шоудаун стойност, но е по-слаба от твоята, а същевременно ще залага с по-добрите ръце или като блъф. Проблемът е, че ще извличаш много малко стойност от по-слабите ръце/блъфовете, а пък ще плащаш добре на добрите му ръце.

Ако обаче си в позиция, опонентът ще има малко опции за игра след флопа, тъй като ще се намира извън позиция. Той често ще залага на търна с ръка като най-висока карта А или дроу. Ако на ривъра ръката му не се подобри, той все още ще се изкушава да направи трети продължаващ залог с най-висока карта А или дроу, надявайки се да те откаже от по-слаб чифт (предполагаме, че той е агресивен). Точно този тип ситуации са тези, които правят предизвикването на блъф най-печелившо.

Ако опонентът чекне, можеш да избереш между чек бихайнд за контрол на пота и залог за стойност/защита. Обмисли какъв би могъл да бъде диапазонът от ръце на опонента, преди да предприемеш действие на ривъра, в случай че той отново чекне.

Залагането със среден/най-нисък чифт обикновено е грешно, тъй като най-често опонентът би колнал само с по-добри ръце, а ръце, които така и така побеждаваш на шоудаун би фолднал. Блъф би могъл да има +EV, ако можеш да генерираш достатъчно вероятност за фолд, но като цяло чек бихайнд е по-добър избор.

Погледни няколко примера, за да добиеш по-добра представа за проблемите, които биха могли да възникнат, когато предизвикваш блъф със среден/най-нисък чифт.

0.50$/1.00$ No-Limit Hold’em (6 handed)

Stacks & Stats
Hero (BB) 100$
Villain (UTG) 100$

Pre-flop: Hero is BB with 8, 8
UTG bets 4$, 4 folds, Hero calls.

Flop: (8.5$) K, 5, 2 (2 players)
Hero checks, UTG bets 7$, Hero calls

Агресивен опонент често ще прави продължаващ залог на такъв сух борд, за да те откаже от ръката. Не се притесняваш от много овър карти и се замисляш за блъф, но после решаваш да колнеш и да се опитваш да стигнеш до евтин шоудаун.

Turn: (22.5$) K (2 players)
Hero checks, UTG checks.

River: (22.5$) T (2 players)
Hero checks, UTG checks

Играта с покет чифт на ривъра ще те затрудни. Дали опонентът би колнал с по-слаба ръка? Най-вероятно не, поради което решаваш да не правиш стойностен залог. Проблемът е, че ако опонентът заложи, ще държиш капан за блъфове, с който няма да можеш да направиш стандартен кол, тъй като залогът на опонента няма достатъчно често да се оказва блъф.

0.50$/1.00$ No-Limit Hold’em (6 handed)

Stacks & Stats
Hero (Button) 100$
Villain (CO) 100$ (pretty aggressive regular)

Pre-flop: Hero is BU with 7, 7
2 folds, CO bets 4$, Hero calls, 2 folds.

Flop: (9.5$) 8, 5, 3 (2 players)
CO bets 7$, Hero calls.

Turn: (23.5$) 2 (2 players)
CO bets 17$, Hero calls.

Колваш търна, защото поставяш опонента на широк диапазон от ръце, който включва овър карти, флъш дроус и гътшот. Той често ще прави втори продължаващ залог в тази ситуация.

River: (57.5$) K (2 players)
CO checks, Hero checks.

Вероятно си забелязал, че тук не си изправен срещу залог на ривъра. Това е така, за да ти покаже, че в тези случаи се нуждаеш от добра информация за играча. Всеки подобен пример, който включва залог на ривъра, би се нуждал от пояснение относно историята и динамиката на масата. Няма генерална концепция за игра в такава ситуация.

Вместо да играеш пасивно, можеш просто да играеш борда. Опонентът ще се нуждае от доста по-добра ръка от среден/най-нисък чифт, за да предприеме каквото и да било действие. Ето и пример:

0.50$/1.00$ No-Limit Hold’em (6 handed)

Stacks & Stats
Hero (BB) 100$
Villain (CO) 100$

Pre-flop: Hero is BB with 7, 7
2 folds, CO bets 4$, 2 folds, Hero calls.

Flop: (8.5$) K, T, 3 (2 players)
Hero bets 7$

Би могъл да чек/фолднеш на флопа, но това не е единствената ти възможност. Това е добра ситуация за балансиране на диапазона ти за донк залог. Опонентът ти ще се нуждае от висока спатия, за да остане в ръката и няма да може да предприеме действие, ако има само чифт.

Освен това по този начин отваряш врата за стойностен залог/защита директно на флопа, когато имаш флъш. Няма да се налага да чекваш на флопа, за да видиш какво ще се случи на търна.

Много покер играчи имат голяма слабост - не знаят кога би трябвало да защитават среден/най-нисък чифт и кога би трябвало да играят за шоудаун стойност. Следващият пример демонстрира този проблем.

0.50$/1.00$ No-Limit Hold’em (6 handed)

Stacks & Stats
Hero (CO) 100$
Villain (UTG) 100$

Pre-flop: Hero is CO with 7, 7
UTG bets 4$, 2 folds, Hero calls, 2 folds.

Flop: (9.5$) J, 5, 2 (2 players)
UTG bets 7$, Hero calls.

Turn: (23.5$) T (2 players)
UTG checks, Hero checks.

River: (23.5$) 8 (2 players)
UTG checks, Hero checks.

Някои играчи биха помислили, че ситуацията е подходяща за флоут. Как обаче би ти помогнал флоутът? Защита? Балансиране на диапазона от ръце?

Ако заложиш на търна, след като опонентът чекне, би трябвало да осъзнаваш, че намаляваш шоудаун стойността на ръката си със 100%. Единственият начин да спечелиш ръката е преди шоудауна. Ако опонентът не фолдне на залога ти на търна (или на следващ залог на ривъра), то неговата ръка със сигурност е по-добра.

Ако чекнеш бихайнд, ще запазиш пота малък и все още ще имаш шанса да спечелиш шоудаун срещу най-висока карта А или по-нисък чифт. Очевидно няма нужда да се защитаваш.

Ръце като топ пеър (която има достатъчно шоудаун стойност, за да спечели, дори ако опонентът колне), чисти блъфове и полублъфове (ръце, чиято шоудаун стойност не намалява, като залагаш) са много по-подходящи за флоут в такива ситуации.

0.50$/1.00$ No-Limit Hold’em (6 handed)

Stacks & Stats
Hero (BU) 100$
Villain (MP) 100$

Pre-flop: Hero is BU with 8, 8
UTG folds, MP bets 4$, CO folds, Hero calls, 2 folds.

Flop: (9.5$) 3, T, 2 (2 players)
MP bets 7$, Hero calls.

Turn: (23.5$) 5 (2 players)
MP checks, Hero bets 15$

Можеш да флоутваш със средни/най-ниски чифтове на борд с много дроус в него, тъй като не отнемаш кой знае колко от шоудаун стойността им. Опонентът ти лесно би могъл да играе чек/кол с дроу ръка, а има голям брой карти, които не искаш да видиш на ривъра. Поради това искаш да защитиш ръката си.

Подобна ситуация възниква, когато си проявил агресия преди флопа и трябва да избереш между втори продължаващ залог и чек на търна. Пример:

0.50$/1.00$ No-Limit Hold’em (6 handed)

Stacks & Stats
Hero (CO) 100$
Villain (BB) 100$ - TAG

Pre-flop: Hero is BU with J, J
2 folds, Hero bets 4$, 2 folds, BB calls.

Flop: (8.5$) 3, 3, 2 (2 players)
BB checks, Hero bets 7$, BB calls.

Turn: (22.5$) K (2 players)
BB checks, Hero bets 15$, BB raises to 89$ (ALL-In)

Чрез този втори продължаващ залог надценяваш ръката си и няма да можеш да останеш в ръката, ако опонентът предприеме някакво действие. Чек бихайнд с такъв чифт по принцип е по-добрият избор срещу повечето опоненти, които ще срещнеш.

Ръката ти има шоудаун стойност и като чекнеш, даваш на опонента шанс да заложи на ривъра с незавършен дроу (или да чек/колне с по-слаба ръка). В такива ситуации направата на втори продължаващ залог в позиция често е грешка.

Когато се намираш извън позиция, изборът между втори продължаващ залог и чек е още по-труден. Като цяло ще имаш по-висока стойност за EV на чек, отколкото за направата на втори продължаващ залог, а и ако направиш втори продължаващ залог, ще играеш за пот, който е прекалено голям в сравнение със силата на ръката ти.

Заключение

Вече би трябвало да си запознат със силните и слабите страни на играта със средни/най-ниски чифтове, както и с проблемите, които поражда тя. Това е кратко резюме на най-важните неща, които трябва да ти останат в главата, след като си прочел статията:

• вариантите, които имаш след флопа, се променят драстично в зависимост от действията преди флопа;
• средните/най-ниските чифтове никога не са подходящи за направата на полублъф;
• предизвикването на блъф до голяма степен зависи от опонента, позицията ти и борда;
• не лишавай ръката си от шоудаун стойност, като правиш ненужни залози.