Битка на блиндовете - играта на малкия блинд

Въведение

В тази статия

• С какъв диапазон трябва да играеш
  
• Как да се адаптираш към различните размери на стаковете
  
• Как да играеш срещу пасивни и как срещу агресивни опоненти
  
• Как да играеш срещу редовни играчи
  

Освен нормалната ситуация на защита на блиндовете (срещу играчи, които не са на блиндовете), съществува специална такава, която се различава от всички останали ситуации на къса или на пълна маса. Това е битката на блиндовете. Тя е доста динамична тема.

Ставаме свидетели на това нещо, когато други играчи не са вкарали пари в пота и малкият блинд има възможността да действа първи и да отвори рунда.

Tази статия ще разгледа играта в такава битка от перспективата на малкия блинд - как да действа и как да се адаптира най-добре към опонентите.

Какви са особеностите на играта на SB срещу BB?

Изниква въпросът защо битката на блиндовете се разглежда толкова специално и как трябва да се адаптираме ни към нея. Трябва да се фокусираме върху специфичната динамика на хедс-ъп ситуацията. Най-общо казано ситуацията не е нищо повече от една хедс-ъп ръка на къса или на пълна маса. За теб това означава, че играта ти зависи много от играта на опонента, трябва да обръщаш внимание на тенденциите в играта му и да мислиш как да ги експлоатираш. Следователно, случаят тук е такъв, че няма стандартен подход на игра, за който да си сигурен, че е +EV.

Психологическият аспект e на преден план, но не можеш да се отнесеш към него по същия начин като в стандартния хедс-ъп, тъй като времевият период между битките на блиндовете може да е дълъг, особено на агресивни маси. Това означава, че е по-малко вероятно опонентите ти да запомнят какво се е случвало в предишни битки на блиндовете. Не можеш да разчиташ, че предишният ти кол даун или флоут са останали в паметта на опонента.

Ако той играе на няколко маси или прави други неща на компютъра си, освен онлайн покер, той често отдавна ще е забравил ситуацията. Това никога няма да се случи в стандартна хедс-ъп игра, тъй като играчите ще се опитват да се адаптират към своите опоненти.

Oсвен психологическите особености, има и друг фактор, който да вземеш предвид. Тъй като сега си в хедс-ъп ситуация, силата на замесените ръце се променя драстично. По-трудно е да хвърлиш топ пеър, среден кикър срещу линията на опонента "рейз на флопа/залог на търна" на сух борд, докато това обикновено ще е стандартен фолд при 6 играчи.

Също така обаче не можем да кажем, че кол даун с топ пеър е стандартен начин на игра в тази ситуация. Факт е, че при само един опонент шансовете и двамата да ударите добър флоп са малки, но отделните специфични игрови тенденции на противника са от такава важност, че винаги трябва да се адаптираш към тях.

В такава битка на блиндовете трябва да имаш куража да следваш преценките си, например за кол даун със среден чифт и без кикър срещу линия "рейз на флопа / залог на търна / залог на ривъра" от страна на агресивен опонент, за да хванеш блъф. Такива специфични напасвания ще обсъдим по-нататък. Първо ще се насочим към някои по-фундаментални теми.

Каква е разликата между битка на блиндовете от малкия блинд в сравнение с такава от големия блинд?

Въпросът е каква е разликата между играта от малкия и от големия блинд при битката на блиндовете? Защо има две статии вместо една? Не може ли да се играе почти идентично, независимо дали е платен голям или малък блинд? Все пак в основата си това е една и съща игрова ситуация.

Трябва обаче да кажем, че докато битката на блиндовете винаги описва една и съща игрова ситуация, то тази ситуация винаги може да бъде разгледана от две напълно различни гледни точки. Тази разлика в перспективите е резултат главно от разликата в позициите, в които се намираш.

Играейки от малкия блинд, ти винаги имаш позиционна пречка, тъй като трябва да действаш първи във всеки рунд на залагане. Това означава, че опонентът ти има информационно предимство. Никога няма да можеш да завършиш рунд на залагане със своето решение и така имаш малък контрол върху размера на пота. Във всеки един момент може да се наложи да се справяш с рейз на опонента и изведнъж може да се озовеш в игра за голям пот, извън позиция и с проблемна ръка. Това ще е огромно неудобство за теб, тъй като често ще се озоваваш в трудни ситуации, където срещу много добри опоненти, надали ще имаш някакво предимство и в най-добрия случай можеш да играеш с неутрално EV.

Следователно грижата ти тук е да избегнеш загубата на твърде много пари в такива ситуации. Това съответно изисква от теб да играеш по различен начин от своя опонент.

Oтварящ рейз или доплащане от малкия блинд?

Първо трябва да отговорим на въпроса с кои ръце трябва да рейзнеш и с кои трябва само да доплатиш?

Няма общ отговор на този въпрос, тъй като е зададен твърде просто и така предполага прости и грешни отговори. Решението ти дали да рейзнеш, или да доплатиш, не зависи само от ръката ти, но е и силно свързано с тенденциите при противниковия играч.

Разглеждайки набързо ситуацията от математическа гледна точка, става ясно, че винаги имаш правилните пот шансове, за да доплатиш. Получаваш 3:1 шансове за доплащане и следователно ти трябва само 25% очакван дял, за да бъде отиграването +EV. От тази перспектива всяка ръка има EV(кол) > ЕV(фолд). Toва обаче е твърде едностранчив поглед над нещата.

Когато разглеждаш ситуацията само от математическа гледна точка, напълно пренебрегваш факта, че с доплащането не настъпва краят на рунда на залагане и опонентът ти спокойно може да рейзне, карайки те да платиш по-висока цена, за да видиш флопа. Също така не трябва да забравяш, че с линия доплащане/кол оставаш извън позиция постфлоп и без позиция спрямо опонент, който може да има всякакви видове ръце.

Следователно, като основна стратегия е препоръчително или да рейзваш, или да фолдваш, поне за начало. Това също така ще направи по-лесно определянето на тенденциите при опонента ти. Защо рейз или фолд? Причината за това е проста. Рейзвайки, поемаш инициативата и опростяваш постфлоп играта срещу нормален опонент, оказвайки му натиск и карайки го да прави грешки. Освен това играейки агресивно, получаваш директна информация за префлоп навиците на опонента ти.

Ако той фолдва твърде често срещу такива рейзове? Това е добре за теб - продължаваш да играеш агресивно и печелиш директно от ситуацията. Ако той е склонен да колва рейзовете ти или да 3-бетва, можеш да напаснеш играта си и към това.

Ако обаче не започнеш с агресивен подход, губиш тази информация за своя опонент и не можеш директно да го прецениш. Освен това доплащайки, не получаваш никаква инфомация за диапазона на опонента си и следователно той може да държи монстър на всеки един флоп. Ако уменията ти за разчитане на ръце не са добре развити, тогава често ще се озоваваш в неприятни ситуации постфлоп след доплащане и е по-вероятно да допуснеш грешки. А грешките трябва да бъдат избягвани, ако желаеш да играеш печеливш покер.

Колко трябва да рейзнеш префлоп?

Може да се каже, че разликата в размера на залозите не е толкова голяма. Въпреки това има малка разлика. Въпросът е дали с 3 ВВ или с 4 ВВ трябва да рейзнем от малкия блинд?

Има аргументи в полза и на двете решения. Предимството на по-големия рейз е, че генерираме повече вероятност за фолд и по-рядко ще играем извън позиция постфлоп.

В полза на по-малкия рейз говори фактът, че ще играеш за по-малък пот постфлоп, ако бъдеш колнат. Трябва да обмислиш предимствата и на двата варианта и да избереш, базирайки се на своя собствен стил на игра.

Разликите, които евентуално ще възникнат, имат последици на индивидуално ниво, т.е. това, което носи негативи срещу един играч, може да е от полза срещу друг. Необходимо е да откриеш индивидуалния си "правилен отговор", с който се чувстваш добре. Рейз от 3,5 BB също може да върши работа. Всичко опира до стила ти на игра.

Kaк изглежда стандартен диапазон за отварящ рейз от малкия блинд?

Много често, когато визираме стандартен диапазон, искаме специфична таблица за ръцете, към която стриктно да се придържаме. Можеш да си съставиш таблица за отварящ рейз, която да ползваш срещу непознати опоненти със 100 ВВ стакове.

Можем да ползваме например следния диапазон: 22+, A2s+, K9s+, QTs+, T8s+, 95s+, 65s+, A2o+, KTo+, QTo+, 87o+.

Наистина няма нищо лошо да използваш такъв диапазон като основа при игра срещу непознат опонент и в последствие да се адаптираш, когато си натрупал информация. Ако разгледаш подробно горния диапазон, ще видиш, че това не е лоша отправна точка за определяне на диапазон за рейз. Съдържа обаче сериозни недостатъци, които може да пропуснеш.

Особено при малките аса трябва да се ограничаваме, тъй като те биват доминирани твърде лесно. Много е трудно да играеш вън от позиция ръка, която е склонна да бъде доминирана. В битката на блиндовете, винаги играеш асата с обратни скрити шансове и трябва да си наясно с този факт.

Следователно трябва да направиш частично орязване при асата с друга карта от различна боя и да рейзваш само с А8о+.

Същата идея е в сила и при едноцветните аса, но имаме допълнителната възможност да се озовем с флъш дроу, който ако бъде игран агресивно, има много добри скрити шансове. Следователно не правим толкова голямо орязване на диапазона ни, както при разноцветните аса. В зависимост от собствената ти игра, можеш да рейзваш всички едноцветни аса или да пропускаш много малък брой от тях.

Друг тип ръце под въпрос са малките покет чифтове. Много хора играят всички покет чифтове от каквато и да е позиция. При битка на блиндовете трябва да отбележим, че неподобрени покет чифтове извън позиция се превръщат в ръка за блъф с малки шансове за подобряване. Ако не удариш сета си, най-често ще играеш тази ръка като залог/фолд на флопа, залог/фолд на търна или залог/фолд на флопа, чек/фолд на търна, чек/фолд на ривъра.

Taка че ако играеш срещу опонент, който е склонен да колва постфлоп залозите ти и да поставя твоите малки покет чифтове в некомфортни ситуаци, вероятно трябва да помислиш за премахнване на най-ниските чифтове от диапазона си, тъй като те рядко ще имат шанса да спечелят шоудаун, без да са подобрени, след като продължаващият залог ти е бил колнат. От 66 и 77 нагоре шансовете ти да спечелиш шоудаун срещу ръце, които колват на флопа, стават по-големи, поради това че те могат да ударят малък чифт на флопа.

Срещу непознат опонент можеш да започнеш с малки чифтове в своя диапазон, ако си достатъчно сигурен, че можеш да се справиш със ситуацията постфлоп. Ако обаче започнеш да си имаш проблеми с постфлоп играта, след като правиш продължаващите си залози, няма нищо срамно в това вече да не правиш отварящ рейз с тези чифтове.

Като цяло диапазонът ти трябва да се състои от два различни типа ръце:

• ръце с добри шансове да ударят топ пеър на флопа;
• ръце с добра годност за игра и голям потенциал.

И за двата типа ръце има изключения от правилото, както посочихме по-горе. Макар А4 да има добър очакван дял срещу диапазона за кол на опонента с шанса си да направи топ пеър, тази ръка обаче има лоши обратни скрити шансове. В крайна сметка решението къде да е границата остава за самия играч. Важно е да не се забъркваш префлоп в ситуации, с които не можеш да се справиш постлфоп.

Виждаш, че всъщност е възможно да се определи стандартен диапазон. Трябва обаче да разбереш, че стандартният ти диапазон е с тенденция към по-tight, тъй като позицията ти не е в твоя полза постфлоп. Ако по-късно придобиеш информация за опонента си, можеш съответно да напаснеш диапазона си.

Как да се напасваш към различните размери на стаковете?

Mного хора забравят, че играта им трябва да се напасва спрямо различните размери на стаковете. В следващата секция отбелязваме тези напасвания.

Съществуват две ситуации, към които трябва да можеш да се адаптираш - тези, в които ефективният стак е по-голям от 100 BB и тези, в които е по-малък от 100 BB.

С толкова големи размери на стаковете трябва да се отбележи, че постфлоп позиционната ти вреда има огромен негативен ефект, тъй като добър играч ще колва твоите префлоп рейзове по-често, знаейки, че ще бъде компенсиран с позиционно предимство постфлоп.

Предвид стила на игра на опонента, трябва да адаптираме своя диапазон, така че да правим отварящи рейзове с повече спекулативни ръце, за да експлоатираме големите скрити шансове. Някои играчи смятат топ пеър - топ кикър за нътс ръка при битка на блиндовете, без да се вземат предвид размерите на стака. Ползвайки този по-различен диапазон от ръце (по-различен в смисъл, че рейзваш повече спекулативни ръце и по-малко ръце, които е вероятно да са доминирани), можеш да експлоатираш липсата на адаптация от страна на опонента. Ще решиш с кои ръце ще играеш в голям пот извън позиция и ще намалиш вероятността да бъдеш с доминирана ръка без позиция.

Следвателно в такава ситуация трябва да се въздържаш от откриващи рейзове с ръце като A6, K9 или подобни, с които често ще печелиш малки потове, но при съпротива съществува рискът от доминация. Изкушаваш се да стигнеш евтино до шоудаун, но рядко ще успееш. За да стоиш далеч от тези проблемни ситуации, фолд префлоп определено е за предпочитане!

Ако играеш срещу опонент, който 3-бетва много, когато са замесени големи стакове, не трябва да се поддаваш на изкушението да колваш с много ръце извън позиция, просто заради скритите шансове, ако възнамеряваш да изиграеш останалата част от ръката по праволинеен начин. Скритите шансове, които можеш да си дадеш, зависят много от позицията ти. Тъй като си извън позиция, ще е много по-трудно да инвестираш целия си стак в ситуации, които са благоприятни за теб. Следователно не трябва да колваш твърде много 3-бетове със спекулативни ръце.

Тук опира до нас да открием колко далеч би стигнал опонентът префлоп. С добре премерен размер на 4-бет можеш да зададеш въпроса на опонента дали иска да играе за целия си стак или по-скоро ще фолдне. В зависимост от това дали опонентът иска или не да влезе ол-ин префлоп с ръце като 88 или AJ за 140 ВВ, трябва по-често да го 4-бетваш (това важи, ако той НЕ е склонен да влиза ол-ин с тези ръце), в противен случай ограничи диапазона си за отварящ рейз, така че по-често да си в позиция, от която е благоприятно да вкараш всичките си чипове в средата.

Друг възможен отговор на играч, 3-бетващ редовно, е следната идея, която трябва да се прилага с внимание. Можеш да започнеш да колваш 3-бетовете префлоп. Тук не колваме на база скрити шансове. Целта ни е да печелим някои средно големи потове като правим донк залози с размер между 1/2 и 2/3 от пота на флопа и/или на търна.

Когато премисляш това, трябва да си сигурен, че си обърнал внимание дали опонентът ти е склонен да прави блъф рейзове постфлоп. Ако може да прави блъф рейзове в 3-бет потове срещу такива донк залози, само ще си хвърляш парите на вятъра.

Ако опонентът е доста слаб и праволинеен, тенденцията ще е той да фолдва на донк залога ти в 3-бет пот или поне ще се отказва с голяма част от диапазона си. Продължаването на търна обаче обикновено ще те ангажира към пота, следователно трябва да правиш това отиграване с доста балансиран диапазон, включвайки не само чисти блъфове, но и сетове и нът флъш дроус, правейки много трудно за опонента да разбере какво правиш.

Особено слабите tight опоненти в големи потове по-скоро ще фолдват, отколкото ще пушват, което прави това отиграване печелившо срещу тях, като ограничава и префлоп 3-бетовете им. Ако правиш това отиграване с балансиран диапазон и включваш и ръце като АА и КК, можеш да си създадеш доста +EV ситуации.

Трябва обаче да си внимателен, когато правиш това отиграване. Има голям риск oт лоши отигравания, ако опонентът ти забележи, че правиш това твърде често - твоите донк залози ще бъдат по-малко уважавани на много бордове и ще започнат да се правят блъф пушове.

Трябва да помислиш срещу кои опоненти и на какви бордове можеш да правиш това отиграване. Ще разбираш по-добре кога да прилагаш такива отигравания, ако обмисляш всяка възможна твоя и на опонента линия, предвид това, което знаеш.

Когато играеш с дълбоки стакове, важно е да следиш тенденциите при опонента и според тях да напасваш диапазона си. Ако продължиш да играеш със стандартния си диапазон и продължително биваш надиграван, съществува възможността за тилт, което е много лошо за уинрейта ти.

Ако играеш срещу стакове с размер от сорта на 95 ВВ или 80 ВВ, не е належащо да променяш много играта си. Ако обаче играеш срещу 50 ВВ стак или дори срещу малък стак с 25 ВВ, със сигурност ще трябва да помислиш за напасване на играта си.

Съществуват два различни начина, по които можеш да се адаптираш, и те могат да се комбинират.

Единият е да запазиш своя диапазон същия, но да напаснеш размера на залозите си.

Другата възможност е да запазиш размера на залозите същия и да промениш диапазона си от ръце. Методът, който ще избереш, зависи от опонента ти и от теб самия.

В битка на блиндовете малкият стак е перфектен за експлоатиране на рейзове, възползвайки се от широкия си диапазон за противодействие на опит за кражба, така че ще трябва да адаптираш диапазона си към тях. Сега можеш дори да помислиш за ол-ин пуш пръв в пота или да структурираш диапазона си, така че да имаш лесно решение между рейз/фолд или рейз/кол. И двата подхода имат своите предимства.

Ползвайки пуш, използваш перфектно своята вероятност за фолд, тъй като - какъвто е случаят в турнири - малкият стак ще трябва да колва само с приемливи ръце. От друга страна, ако продължиш да рейзваш нормално, това ще ти позволи да поставяш капан на опонентите, когато те пушват с ръце, които имат доста по-малък очакван дял от твоя диапазон за рейз/кол.

Можеш да вземеш предвид следното, когато избираш между двете опции: ако смяташ, че опонентът ти е "професионален" малък стак, трябва по-скоро да избереш пуш вместо нормален рейз, тъй като той вероятно е по-запознат с идеалния диапазон за противодействие и не можеш да си оптимистично настроен към това той да прави грешки в тази ситуация.

Директният пуш го кара да преценява твоя диапазон и да избира между кол и фолд, който избор ще му е труден, тъй като "професионалният" малък стак обикновено играе на много маси и му е трудно да разчита играта на другите. Колкото по-компетентен е малкият стак, толкова по-склонен трябва да си към директен пуш. Ако играеш срещу пасивна риба, която не oползотворява малкия си стак, можеш да правиш нормален отварящ рейз, тъй като все още ще имаш голяма вероятност за фолд постфлоп.

Засега това не звучи зле, но все още е неясно кои линии са най-добри срещу кои опоненти. Следователно ще направим следния математически анализ.

За начало трябва да изброим важните за тази ситуация променливи.

S: размер на стака на малкия стак, след като извадим блиндовете (измерен в големи блиндове)
pH: нашият диапазон за пуш (в %)
cH: диапазон за кол на опонента (в %)
E: очакван дял на нашия диапазон за пуш срещу диапазона за кол на опонента

Вероятност за фолд: f = 1 – cH

В началото на такива ръце има три различни опции:

• a) фолдваш от малкия блинд -> малкият стак печели 1,5 BB, ти губиш 0,5 BB;
• б) пушваш и малкият стак фолдва -> печелиш 1,5 BB, малкият стак губи 1 BB;
• в) пушваш и малкият стак колва -> очакваният ти дял определя колко ще спечелиш/изгубиш.

Следващата стъпка е да пресметнем трите очаквани стойности, една за всеки отделен случай, така че да можем да ги съберем заедно и да получим общата очаквана стойност при пуш или фолд стратегия срещу даден опонент с малък стак:

• a) EV₁ = (1-pH) * (-0, 5 BB);
• b) EV₂ = pH * (1-cH) * (+1,5 BB);
• c) EV₃ = pH * cH * [E * (S + 1,5 BB) – (1-E) * (S + 0,5 BB)].

EVобщо = EV₁ + EV₂ + EV₃

Ако сега заместим в това уравнение с горните, можем да го опростим, така че да е необходимо по-малко пресмятане, но подробностите за това не са важни.

Крайното опростено уравнение следователно е:

EV_общо = pH * [2 – 1,5*cH + cH * (2*E*S + 2*E – S –0,5)] – 0,5

Пример

Размер на стака след като извадим блинд залозите - S = 20 BB
Предполагаем диапазон за кол на опонента - cH = 77+, A9s+, AJo+, KJs+, KQo
Твоят диапазон за пуш - pH = 55+, A2s+, A2o+, K9s+, KTo+, QJ

Ползвайки това, можем да проверим нашето EV. За да направим това, чрез Equilator определяме процента на диапазона си и очаквания ни дял.

cH = 9.35%
pH = 24.13%
E = 40.185%

Можеш или да пресметнеш трите очаквани стойности и да ги събереш, или да използваш формулата за общото EV. За да демонстрираме, че и двата метода дават идентични резултати, представяме и двете пресмятания по-долу.

EV₁ = (1-0,2413) * (-0,5BB) = -0,37935BB
EV₂ = 0,2413 * (1-0,0935) * (+1,5BB) = 0,328107675BB
EV₃ = 0,2413 * 0,0935 * [0,40185 * (20BB + 1,5BB) – (1- 0,40185) * (20BB + 0,5BB)] = -0,081724702BB
EV_общо = -0,37935BB + 0,32810BB – 0,08172BB = -0,132967BB

Или

EV_общо = 0,2413 * [ 2- 1,5 * 0,0935 + 0,0935 *(2 * 0,40185 * 20 + 2 * 0,40185 – 20 –0,5)] –0,5 = -0,132967BB

Ако предположението ти за диапазона за кол на опонента е правилно, тогава твоят диапазон за пуш вероятно не е перфектен, тъй като можеш да очакваш загуби в дългосрочен план. Диапазонът ти за пуш обаче не е напълно погрешен, тъй като все още имаш по-голямо EV, отколкото стратегията, по която просто фолдваш 100% от ръцете си (EVфолд = -0.5ВВ).

Целта ти не трябва да е само да надделяваш над 100% фолд стратегията със своя диапазон за пуш, а да максимизираш твоето EV във всяка ситуация. За да получим по-добър резултат тук, ще си поиграем с различните диапазони от ръце и ще видим как се представят индивидуалните им EV.

Aко сега решиш да пушнеш горните 50% от всички ръце, получаваме следното EV:

pH = 49.32% = 22+, A2s+, K2s+, Q2s+, J6s+, T7s+, 98s, A2o+, K2o+, Q6o+, J7o+, T9o
E = 35.345%
EV_общо = +0.15684BB

Ако пушнеш всеки 2 (pH = 100%, E = 31,505%), получаваш следното:

EV_общо = +0.6802BB

Вероятно е това да е максималното EV, което може да бъде достигнато, тъй като трябва да си сигурен, че не губиш твърде много пари, правейки отварящи фолдове срещу малки стакове. Поради по-малката сума под въпрос можем да си позволим намаления в очаквания си дял и следователно е правилно да разширим диапазона си от ръце. С нарастването на стаковете идва момент, в който твоята загуба на EV, поради по-нисък очакван дял, е по-голяма, отколкото това, което иначе би спестил, ако имаш широк диапазон.

Ползвайки този метод, можеш да експериментираш с различни диапазони за пуш срещу опоненти с различни диапазони за кол и размери на стаковете, за да откриеш кога твоето EV ще е най-голямо.

За да опростим процеса, ще ти предоставим Excel таблица, която да използваш: Excel таблица за EV при пушове пръв в пота.

Просто промени трите стойности в таблицата и EV автоматично ще се промени. С малко работа ще можеш да си осигуряваш най-добрия диапазон за пуш срещу различни опоненти с дадени размери на стаковете.

Освен този метод, който ти дава специфични за опонента диапазони, които са +ЕV за пуш от малкия блинд, съществува и друг метод, който можем да ползваме, за да определяме безопасни диапазони за пуш срещу всички опоненти.

Визираме така наречените числа на Склански и Чубуков, който използваме, за да определим дали трябва да пушнем дадена ръка, или не.

Tази концепция и откъде идва тя е извън рамките на тази статия. Можеш да научиш повече за Числата на Склански-Чубуков и префлоп пушове от тук.

Въпреки че е написана от гледна точка на стратегията на малкия стак, ние можем да се възползваме от тази стратегия и като голям стак, когато сме първи в пота на малкия блинд, защото като ефективен размер на стака ние всъщност играем с малък стак.

Все още обаче е интересно да погледнем математически линиите рейз/кол и рейз/фолд.

Отново изброяваме параметрите.

S: размер на стака на малкия стак след като извадим блиндовете (измерен в големи блиндове)
rH: собствен диапазон за рейз (в %)
r: размер на отварящия ти рейз (в BB)
cH: диапазон за кол на опонента (в %)
pH: диапазон за пуш на опонента (в %)
pcH: твоят диапазон за кол на пуш (в %)
E: очакваният ти дял с твоя диапазон за кол на пуш срещу диапазона за пуш на опонента

Вероятност за фолд: f = 1 – cH – pH

Сега относно различните резултати:

• a) фолдваш от малкия блинд -> малкият стак печели 1,5 BB. Ти губиш 0,5 BB;
• б) рейзваш, малкият стак фолдва -> печелиш 1,5 BB. Малкият стак губи 1 BB;
• в) рейзваш, малкият стак пушва, ти фолдваш -> малкият стак печели 1 BB+r. Ти губиш r;
• г) рейзваш, малкият стак пушва, ти колваш -> твоят очакван дял определя колко печелиш;
• д) рейзваш, малкият стак колва -> нямаш идея колко ще спечелиш или загубиш в дългосрочен план постфлоп и нямаш предположения за това.

Така виждаш, че сега има 5 различни възможности. Tова ни създава голям проблем - тъй като не можем да изчислим EV за всяка от различните възможности. Комплексността на възможните постфлоп сценарии е твърде голяма, без да правим някои необосновани предположения (като това, че опонентите винаги ще играят пуш-или-фолд от големия блинд), в смисъл, че имаме изопачени резултати.

Следователно сме изправени пред немалък проблем. На базата на тези предположения не можем да изготвим качествени твърдения за нашата очаквана стойност, дори да знаехме диапазона от ръце на опонента, тъй като постфлоп играта просто е твърде сложна, за да се представи и реши математически.

Като цяло обаче, ако си в тази ситуация, имай предвид, че да играеш винаги рейз/фолд с ръце като QTo или A6o е грешен подход, без приблизителна преценка за диапазона на опонента и това как той ще действа постфлоп. Преди да се въвлечеш в такива отигравания, помисли за потенциалния пуш и кол диапазон на опонента и си изготви добър диапазон за пуш пръв в пота. За тази стратегия вече имаш необходимите математически основи.

Ако обаче малкият стак е много tight, що се отнася до диапазона му за пуш, и е склонен да колва префлоп и постфлоп да играе "удрям или бягам", можеш да продължиш да правиш нормални отварящи рейзове, тъй като опонентът няма да те изгонва твърде често от ръката префлоп. Срещу такъв опонент има две възможни напасвания, които можеш да прилагаш по отделно или едновременно.

• Разширяваш диапазона си за рейз
• Увеличаваш своите префлоп рейзове

И двата подхода преследват една и съща цел по малко по-различни начини. Искаш да накажеш по най-добрия начин опонента си за неговия слаб-tight стил на игра, като го накараш да фолдва, когато и двамата не ударите нищо, но може би той има най-добрата ръка и изоставя огромна част от очаквания си дял от пота.

Първата опция ти позволява да крадеш много повече потове. Втората ти дава шанса да крадеш по-големи потове.

Трябва обаче да имаш приблизителна идея за ръката на опонента ти в тези ситуации и да знаеш как изглежда очакваният ти дял на флопа срещу готова ръка, така че да не правиш лоши светкавични фолдове срещу пуш на опонента. Ако шансовете са добри, тогава трябва да колнеш.

Ето пример за ситуация, в която не трябва да фолдваш прекалено бързо и знаем, че опонентът играе "удрям или бягам".

1/2 No-Limit Hold'em (5 handed )

BB: 35$, слаб-tight малък стак
Hero: 200$

Preflop: Hero is SB with A , T
3 folds, Hero raises to $7.00, BB calls $5.00.

Flop: ($14.00) K , 8 , J (2 players)
Hero bets $10.00, BB raises to $28.00, Hero ???.

Трябва да колнеш $18, за да спечелиш $52, така че получаваш пот шансове от 2.88:1 и следователно ти трябва 25,7% очакван дял срещу ръката на опонента, за да бъде този кол +EV.

Тъй като знаеш, че може да се очаква от опонента да държи само готови ръце, неговият диапазон вероятно е:

• сетове (JJ, 88);
• два чифта (KJ, K8, J8);
• тoп пеър (KQ, KT, K9);
• среден чифт (AJ, QJ, JT, J9);
• най-нисък чифт (A8, T8, 98);
• средни покет чифтове (TT, 99, 77).

Твоят общ очакван дял срещу този диапазон е 30,1%. Колът тук е +EV, така че не трябва да фолдваш!!

Отвреме навреме ще попадаш на сет, но това не означава, че колът е бил неправилен. Ако нашата преценка за целия му диапазон за пуш е точна, случаят винаги е такъв, че кол тук е +EV.

Забележи, че не сме включили полублъфове в неговия диапазон (например стрейт дроус), срещу които нашият очакван дял ще е дори по-голям.

Ако играеш срещу опонент със стак около 50 ВВ, трябва да адаптираш играта си към неговите специфични тенденции постфлоп. Ако играчът знае как да оползотворява добре размера на стака си, флоутвайки в позиция, ще ти е трудно да продължиш, тъй като всяко отиграване от твоя страна ще изисква да инвестираш целите 50 ВВ, така че е препоръчително да ограничиш диапазона си за рейз и да не правиш продължаващи залози в 100% от случаите, когато удариш флопа.

Тук е добре да стигнеш до шоудаун в средни и малки потове, тъй като, ако удариш, това ти дава добри шансове да спечелиш. Ако опонентът обаче желае да играе за целия си стак, когато удари, трябва да залагаш всичко срещу него със своите топ пеър ръце, тъй като си в благоприятна позиция да спечелиш шоудауна. Следователно, зависи от опонента какво ще правиш, но внимавай, тъй като той има идеален размер на стака, за да прави полублъф пушове постфлоп, разчитайки на огромната си вероятност за фолд.

Може да се опиташ да се защитиш от такова отиграване на опонента срещу теб, ако го поставиш пред решение за ол-ин кол и вероятността за фолд премине от твоята страна.

Как да играеш срещу колинг стейшъни, които колват всеки флоп и търн със среден чифт?

Ако играеш срещу някого, който много често колва префлоп рейзове и не фолдва средняшките си готови ръце на флопа или на търна, трябва да разбереш как играе той, когато му дадеш инициативата. Няма смисъл да играеш стандартно с продължаващ залог, ако нямаш нищо, преди да решиш дали да изстреляш втори залог на търна.

Следователно, временно трябва да оставиш агресивния си стил на игра и да видиш как той реагира, когато на флопа започнеш да чекваш до него. Той или ще е склонен да се опитва да краде потове, или по-скоро ще е чек бихайнд. Чеквайки на флопа, можеш да извлечеш повече информация за своя опонент.

В зависимост от това как реагира опонентът ти на твоя информационен чек, можеш да адаптираш играта си. Ако откриеш, че той често прави чек бихайнд на флопа, намираш добър механизъм за контролиране на пота, когато ти самият имаш проблемни ръце, с които искаш да стигнеш до шоудаун. Ако опонентът залага често на флопа, отваря се възможността за чек/рейзове. Не само можем да чек/рейзнем за стойност, но това отиграване има и потенциал за блъф.

Ако опонентът ти е способен да колва със своите средни чифтове, когато играеш линията "чек/рейз на флопа, залог на търна", вече имаш идеална линия, с която да извлечеш максимална стойност от топ пеър ръцете си.

Ако опонентът ти се изнерви от блъф рейзовете ти на флопа, може да започне да прави чек бихайнд със средно силните си ръце, което също е полезно за теб, тъй като прави по-лесно евтиното достигане на шоудаун извън позиция.

Идеята за чек/кол игра като префлоп агресор е до известна степен опасна, тъй като не получаваш информация за качеството на ръката на опонента и решението ти на търна е трудно. Като цяло не бихме препоръчали тази линия, когато играем срещу този тип опонент, тъй като тя има най-голяма очаквана стойност срещу агресивен (полу-)блъфьор, където можеш да я използваш, за да предизвикваш блъфове срещу своите средно силни ръце.

Ако обаче забележиш, че колинг стейшънът няма никаква постфлоп игра, тогава трябва да ограничиш своя префлоп диапазон, така че често да имаш топ пеър ръце, с които да правиш тънки стойностни залози. Целта ти е да залагаш и на трите улици за стойност с тънки залози, така че в крайна сметка да накараш опонента да започне да фолдва средни чифтове още на флопа или търна.

Kaк да подхождаш към прословутия рейзващ на флопа или флоутващ на търна?

Някои опоненти обичат да колват много често префлоп и тогава често да правят рейзове на полублъф или чист блъф, за да откраднат твоите стандартни продължаващи залози. Тук важи, че трябва да отвърнеш със същото директно на флопа или да използваш добрите си ръце за хващане на блъфове, ако опонентът продължи да изстрелва залози на търна.

Колкото по-безопасен е бордът за твоята ръка, толкова по-оправдан е колът на рейза на флопа и чек/кол играта на търна и ривъра за хващане на блъфове. Ако бордът на търна стане опасен за теб, можеш да чек/рейзнеш и да вкараш стака си в средата на масата, показвайки, че опонентът ти не може да прави лесни пари в битки на блиндовете.

Ако обаче бордът вече е богат на дроус и ти имаш средно силен чифт, следният пример е уместен.

1/2 No-Limit Hold'em (5 handed)

BB: 200$, агресивен блъфиращ постфлоп
Hero: 200$

Preflop: Hero is BB with A , T
3 folds, Hero raises to $7.00, BB calls $5.00.

Flop: ($14.00) T , 8 , 5 (2 players)
Hero bets $10.00, BB raises to $34.00, Hero ???.

Трябва да клониш към директен 3-бет на флопа. Тъй като си напред спрямо всякакви дроус, по-добре е да направиш нормален 3-бет, отколкото да пушнеш ол-ин. Предимството на това е, че караш опонента да мисли, че все още има вероятност за фолд и така той понякога би рейзнал с дроус. Ако пушнеш директно, макар че понякога ще фолдне някои от своите дроус, никога няма да фолдне по-добра ръка от твоята.

Ако имаш само нът флъш дроу в тази ситуация, трябва да се държиш по същия начин, тъй като тогава можеш да накараш отчасти доминирани флъш дроус да влязат ол-ин. Освен това, ако опонентът ти види, че играеш дроус по този начин, може да го примамиш в такава битка за стака му със солидна ръка, когато той държи среден чифт с добър кикър, който би имал добър очакван дял срещу дроу, но всъщност ще е много назад.

Вече е ясно, че срещу такива опоненти можеш да играеш агресивно ръце като добри дроус и топ пеър. Какво трябва да правиш със средно силни ръце? Целта ти трябва да е да стигнеш до шоудауна.

Следващият пример е в ситуация срещу играч, който с удоволствие блъф рейзва на флопа или флоутва на търна в позиция.

1/2 No-Limit Hold'em (5 handed )

BB: 200$, агресивен блъфиращ постфлоп
Hero: 200$

Preflop: Hero is SB with K , J
3 folds, Hero raises to $7.00, BB calls $5.00.

Flop: ($14.00) Q , J , 5 (2 players)
Hero чеква и колва залог на флопа.

Turn: ($X) 9 (2 players)
Hero чеква и колва средно голям (например ½ от размера на пота) втори залог.

River: ($X) A (2 players)
Hero чеква и колва нов залог.

Tази линия "чек/кол на всички улици", която бе представена преди, не е ефективна срещу колинг стейшъни, но е най-добре пригодена за този опонент. Правим това с цел да запазим пота малък и да стигнем до шоудауна с възможно най-малки разходи. Трябва обаче да имаш предвид, че тази ситуация не може да се сравнява с кол даун ситуацията във Fixed Limit Hold'em. Тук е важно да уважаваш размерите на залозите на опонента, иначе колът на ривъра може да е много скъп.

Също така е важно да отчиташ как се променя бордът. В този пример асото на ривъра е важна карта, тъй като е плашеща карта за твоята ръка и опонентът знае това. Следователно това е перфектната възможност той да блъфира с ръце, които нямат стойност при шоудаун.

Ако ръката бе протекла така, че противникът ти да избере чек бихайнд на дадена улица, пак не трябва да вземаш инициативата. Ако заложиш в някакъв момент, няма да извлечеш никаква стойност от по-лоши ръце и може да се наложи да се откажеш от ръката си или да направиш някои скъпи колове, тъй като опонентът показва изключителна сила с рейза си. На този борд ръка като Q8 ще се играе по същия начин и ще имаш същите проблеми с нея, каквито и с KJ.

Aко играеш срещу такъв агресивен опонент и не удариш нищо на флопа, трябва да помислиш дали продължаващият залог наистина е правилното действие. Не е голяма грешка да играеш чек/фолд в такава ситуация, след като си рейзнал префлоп, ако ръката ти има малък потенциал за подобрение и/или не може да устои на сериозна съпротива.

Срещу тези опоненти ти искаш да превърнеш тяхната сила в тяхна слабост. Те не трябва да прибират потове само с чиста агресия, когато имат ръце, които могат да спечелят само с блъфиращ рейз или флоут. Искаш те да блъфират срещу по-добрите ти ръце и на практика да ти дават парите си.

Следователно трябва да ограничиш своите блъфове. Опцията за реблъф трябва да бъде взета предвид само ако мислиш, че опонентът няма смелостта да продължи с флоут на търна срещу малък чек/рейз. В тези ситуации трябва да внимаваш да не действаш твърде разсипнически и да губиш пари в дългосрочен план.

Как да играеш срещу добри редовни играчи в битка на блиндовете?

Добрите редовни играчи се характезират с адаптивността си в такива ситуации. Фактически, може да се каже, че всички концепции за напасване от статията за битката на блиндовете от големия блинд важат. Следователно не трябва да създаваш много конфронтации, тъй като можеш да се озовеш в много трудни постфлоп ситуации.

Тъй като знаеш, че нямаш голямо предимство срещу добър редовен играч, трябва да се опиташ да ограничиш загубите си. Трябва да си сигурен, че диапазонът ти за отварящ рейз е много tight. Тогава трябва да играеш своите силни ръце праволинейно за стойност, опитвайки се да излезеш на чисто от малкия блинд. Тази възможност за напасване със сигурност е най-лесната за прилагане и има малка вариация, когато ти се налага да играеш срещу редовен играч.

Не трябва обаче да правиш грешката да класифицираш всеки играч, който играе редовно на твоя лимит, като добър и да преминаваш в стандартен режим на игра. Тук описваме два типа редовни играчи, с които трябва да се запознаеш.

Единият тип редовен играч е този, който обикновено играе 8 маси едновременно и прилага tight aggressive стратегия. Можеш да си сигурен, че този играч не обръща пълно внимание на всички маси и е склонен да играе по праволинеен начин в ситуации на битка на блиндовете.

Съществуват средно добри редовни играчи, които поради играта си на много маси няма да колват често твоите отварящи рейзове, защото "нямат време" да се замесват в такива проблемни ситуации, които могат да доведат до трудни постфлоп решения.

Срещу такъв играч не трябва да чакаш, докато започнеш да разширяваш диапазона си за отварящ рейз, а всъщност трябва да го разшириш веднага. Тези опоненти обикновено нямат времето да напаснат играта си към това и просто ще прилагат рейз-фолд стратегия, което означава, че ще фолдват блиндовете си твърде често.

Стига това да не се промени, може да ти стане навик да крадеш блиндовете им или да прибираш потове на флопа чрез продължаващи залози.

Хората започват да те познават доста добре, ако играеш често с тях на един и същи лимит. Същесвуват редовни играчи, с които ще си създадете уникална история и срещу които играта има специфична динамика. Това може да е поради информация, събрана от предишни префлоп 3-бетове и 4-бет битки или постфлоп (полу-)блъф рейзове.

Ако играеш срещу такъв играч от малкия блинд, трябва да имаш предвид тази специална история. Тъй като играеш извън позиция, както префлоп, така и постфлоп, трябва да се придържаш към tight и праволинейна игра, докато не разбереш как да се адаптираш. Причината за това е, че ще откриеш, че опонентът много често прави срещу теб отиграване, на което единственият отговор е самият ти да направиш отиграване, но поради неговата специфична информация за теб, той често ще може да направи по-loose кол с негова готова ръка.

Блъфирането в тази ситуация много често няма да е успешно. Ако играеш tight, често ще изпадаш в ситуация, в която имаш добра ръка и няма нужда сам да правиш отигравания, а по-скоро да хванеш опонента си да прави такива. Често такъв редовен играч няма да разбере, че играеш особено tight в тази ситуация и ще разглежда рейзовете ти като блъфове, които може да хване с неговия топ пеър топ кикър.

Какви грешки трябва да избягваш на всяка цена?

Tази част е особено важна, тъй като има две стандартни грешки, които TAG играчите правят по време на битка на блиндовете от малкия блинд.

Първата стандартна грешка е грешката на единия залог. Това е, когато правиш продължаващ залог на всеки флоп и тогава избираш или чек/фолд, или чек/кол на търна. Добра идея от страна на големия блинд ще е да колне продължаващия залог със слаб пеър или дори висока карта асо, тъй като ръката му има стойност при шоудаун. Ако просто искаш да видиш къде се намираш, изстрелвайки продължаващ залог без бъдещ план (чек/фолд на всеки търна не е план), в дългосрочен план играеш губещо в битката на блиндовете.

Плашещите карти на ривъра и на търна са чудесни за оказване на натиск на опонента, докато със средно силните готови ръце желаеш да контролираш размера на пота и да стигнеш до шоудаун.

Отдели си време, помисли за ръката, текстурата на борда и опонента и не прави продължаващи залози като в последствие оставяш ръката, ако е неподобрена. Ако правиш това, опонентът ти винаги ще знае дали си ударил нещо.

Втората фундаментала грешка е предизвикана от отношението на играчите към битката на блиндовете. Много солидни TAG загърбват солидната си игра и се държат много агресивно. Идеята им често е такава, че имат голяма вероятност за фолд срещу един опонент и могат да го откажат от ръцете му с все повече безполезни ръце. Агресивният стил на игра не е погрешен, но ситуациите трябва да се избират внимателно.

Ако играеш ръка като блъф, бъди сигурен, че ръката ти има приемлив очакван дял срещу диапазона на опонента, ако той колне. Следната ръка служи за пример какво не трябва да се прави.

1/2 No-Limit Hold'em (5 handed )

BB: 110$
Hero: 200$

Preflop: Hero is SB with K , J
3 folds, Hero raises to $7.00, BB calls $5.00.

Flop: ($14.00) Q , 7 , 3 (2 players)
Hero bets $10, BB calls $10.

Turn: ($34) A (2 players)
Hero checks, BB bets 23$, Hero raises to 66$, BB calls 43$ (All-In)

Вярваш, че имаш известна вероятност за фолд в тази ръка, но си много назад, ако той колне. Такъв блъф е изключително разсипнически в дългосрочен план.

Ако променим ръката така, блъфът може да е подходящ.

1/2 No-Limit Hold'em (5 handed )

BB: 110$
Hero: 200$

Preflop: Hero is SB with K , J
3 folds, Hero raises to $7.00, BB calls $5.00.

Flop: ($14.00) Q , 7 , 3 (2 players)
Hero bets $10, BB calls $10.

Turn: ($34) A (2 players)
Hero checks, BB bets 23$, Hero raises to 66$, BB calls 43$ (All-In)

Cравни двете ситуации и виж разликата в очаквания ти дял. В първия пример, очакваният ти дял срещу следните ръце е:

• сет: 9%;
• два чифта: 9%;
• един чифт (Ax, Qx): 12%.

Във втория пример е:

• сет: 22.7%;
• два чифта: 22.7%;
• един чифт (Qx, Ax): 29,4%.

Tова е огромна разлика, тъй като в случай на чист блъф често си без аутове. Може да си мислиш, че може да блъфираш често при битка на блиндовете, но трябва да го правиш с ръце, които няма да са почти без никакви аутове, ако бъдеш колнат.

Заключение

Tази статия ти показа как да се справяш с битките на блиндовете от малкия блинд. Важно е да не правиш стандартни отигравания, а да се адаптираш към специфичните обстоятелства в отделните ръце. Стилът на игра на опонента е много важен.

Играта от големия блинд при битка на блиндовете е представена в тази статия: "Битка на блиндовете - игра от големия блинд".

Ето и линк към Еxcel файл, който можеш да ползваш при пушове пръв в пота: Excel таблица за EV при пушове пръв в пота.

ЛИНКОВЕ
Свързани статии: Битка на блиндовете - игра от големия блинд Числа на Склански-Чубуков и префлоп рейзове Дискусионен форум: Дискутирай съдържанието на статията в нашия форум