Постфлоп: Полублъф и чист блъф
Въведение
Тази статия обяснява
- Двата типа блъфове
- Блъфовете са полезни, само ако опонентите могат да фолдват
- Колкото повече опоненти в ръката, толкова по-малък е шансът за успешен блъф
По телевизията често виждаме как най-добрите покер играчи опитват най-опасните блъфове, и как те често са успешни. Много от начинаещите искат да ги имитират и правят странни блъфове, губейки много в дългосрочен план. Тази статия ще обясни и двата типа блъфове, и кога подобен ход е печеливш.
Можем да разграничим два типа блъфове:
- Полублъф
Това е блъф с ръка, която по всяка вероятност е назад, но има добър потенциал за подобрение, например флъш дроу. Можеш да спечелиш пота или като изгониш от ръката опонентите си, или като завършиш ръката си. - Чист блъф
Tова е блъф с ръка , която по всяка вероятност е победена и има малък или никакъв потенциал за подобрение, така че с нея може да спечелиш, само ако изгониш от ръката опонентите си.
 Видео: Fixed Limit - Постфлоп: Полублъф и чист блъф |
|
| . | |
 |
Може също да гледаш съдържанието на тази статия под формата на видеоматериал. Просто кликни върху картинката, за да стартираш видеото. Ние все пак те съветваме да прочетеш и самата статия, за да си наистина сигурен, че си разбрал стратегията. Банката ти ще ти бъде благодарна. |
Полублъфът
Ти правиш полублъф, когато вярваш, че не държиш най-добрата ръка, но има достатъчно голяма вероятност това да се промени.
Причината за правенето на полублъф е проста. Залагайки или рейзвайки срещу един опонент ние се надяваме, че той ще фолдне ръката си и ще ни позволи да спечелим пота директно. В случай че това не стане, ние все пак имаме добри шансове да подобрим ръката си на търна или ривъра.
Можеш да изиграеш полублъф в почти всичките му вариации. Можеш да го играеш просто като залог или като рирейз. Чек/рейз е също възможен ход. Това, което определя полублъфът е, че ние залагаме единствено на дроу, който има вероятност да се развие до най-добрата ръка.
Съществуват много преимущества на полублъфа. Главното от тях е, че нашия опонент може да фолдне и да ни даде директно пота, който вероятно бихме загубили при други обстоятелства. Освен това обаче, има и други преимущества.
Ако полублъфираме с нашия дроу, вместо да платим залога на опонента, плащаме същата сума, каквато и когато колнем, но имаме допълнително процентно преимущество от възможността опонентът ни да фолдне. Тъй като отнемаме инициативата от опонента ни, това ни дава и възможността да вземем безплатна карта на търна. В допълнение, ако ударим дроуа си опонентът може да не ни повярва и да ни плати.
Става трудно единствено когато опонентът ри-рейзне нашия полублъф. Тогава би следвало да играем само спрямо шансовете и аутовете. Имаме ли аутовете за да колнем? В такъв случай можем да колнем, но иначе трябва да фолднем.
Чистият блъф
За разлика от полублъфовете, чистите блъфове могат да спечелят само ако опонентът фолдне, оттам и нашата очаквана печалба рязко спада. Това произлиза от малкия шанс ръката ни да спечели шоудауна.
Ако полублъф има ниска вероятност да успее, тогава трябва да бъдем дори по-предпазливи, опитвайки чист блъф. Особено в лууз (loose) игри, чистите блъфове често не са печеливш ход.
Можем да опитаме чист блъф, когато сметнем, че вероятността опонентите ни да фолднат е по-голяма от пот шансовете ни. В този случай блъфът ни има положителна очаквана печалба.
Какво значи това? Просто е. Нека си представим, че сме на ривъра срещу един опонент. В пота има $10 и трябва да заложим $1. Имаме пот шансове от 10:1. Ако опонентът ни фолдва поне в 10% от случаите (1:10), тогава блъфът ще бъде оправдан и печеливш. Както виждаш, блъфирането има много общо с опита и оценката на опонента.
Чистите блъфове са почти винаги печеливш ход само срещу един опонент. С повече опоненти в ръката шансовете ни падат пропорционално на покачващата се бройка на опонентите. Удвоявайки броя опоненти, намаляваш шансовете от успешен блъф приблизително наполовина.
Чистият блъф и полублъфът са важна част от играта, защото ни позволяват да добавим заблудата в стратегията ни. Това означава, че дегизираме ръката си и е важно, защото опонентите ни ще разберат играта ни ако винаги играем ръцете си праволинейно и залагаме с едно и също. Добрите играчи, които могат да ни анализират, ще могат да ни "четат" и повече няма да плащат на добрите ни ръце.
Обобщение
Блъфираме, когато мислим че има голяма вероятност опонентът ни да фолдне. Вероятността опонентът ни да фолдне трябва да е по висока от пот шансовете ни. Колкото повече опоненти има в ръката, толкова по-рядко трябва да блъфираме.
Не трябва да блъфираме твърде рядко или твърде често. Оптималната честота на блъфиране те представя в светлината на тайт (tight) играч, чиито блъфове са достатъчно плашещи, за да бъдат ефективни, но и не успяват достатъчно често, за да бъдат силните ни ръце изплатени. За да знаеш всичко относно ръцете и за да играеш с перфектната честота на блъфиране е необходим много опит.
| ВРЪЗКИ | |||||
|
|||||
