След флопа: основи на разчитането на ръце

Покерът е игра на непълната информация и смесената стратегия

Непълна информация

За разлика от шаха, където цялата информация е налице, в покера част от нея липсва и следователно не можем да вземаме перфектни решения. Не знаем ръката на опонента и какви ще са следващите общи карти.

Смесена стратегия

Въпреки че както в блекджека не знаем бъдещите карти, все пак можем да определим вероятности за тях. На базата на тези вероятности ще вземаме правилни решения. В покера обаче има донякъде по-голям "човешки" фактор, отколкото в блекджека. Играчите интерпретират еднакви карти по различен начин, според техните собствени преживявания и хрумвания и дори един и същи играч понякога ще подхожда към един и същи карти по различен начин от преди, тъй като обстоятелствата са се променили. Това може да е по психологически причини (играчът е в тилт) или по тактически причини. Последното е индикация за силен играч, който има гъвкавостта да се адаптира към променящи се ситуации.

Разчитане на ръце

За да компенсира липсата на информация, силният играч ще се опита да познае ръката на опонента или поне диапазона от възможни ръце. Това се нарича "разчитане на ръце". Има много индекси за определяне на противниковата ръка. Някои следват от профила на отделния опонент, а други от последователността на залагане и броя играчи.

Категориите

Има няколко основни белега, по които можеш да профилираш даден опонент. Тук ще използваме сила на игра, доколко е loose, агресия и способност за заблуда. Всеки член на покер обществото, който ползва съветите ни, ще има tight-agressive стил на игра. Такъв човек ще фолдва всички безполезни ръце префлоп и ще прекарва повече време извън ръцете, отколкото в тях. Това време трябва да бъде ползвано за наблюдение и категоризация на противниците. Трябва да си в състояние да причислиш всеки опонент към един от четирите основни типа: tight-aggressive, tight-passive, loose-aggressive или loose-passive. Напредналите играчи ползват анализиращ софтуер като PokerTracker и PokerAce, за да виждат информация за опонентите си директно върху масата. Това е много полезно, тъй като намалява усилията, необходими за наблюдение, и дава възможност да поддържаш игра на три или четири маси едновременно. Информация за анализиращия софтуер можеш да намериш в съответния форум.

Сила на игра

Силата на игра е най-важният критерий, който трябва да вземеш предвид, когато избираш маса. Добре известно е, че парите идват от слабите играчи. Бихме избрали слаб и пасивен играч, но слаб и агресивен (или маниак) също е интересен, тъй като ще вкара чиповете си по средата срещу нас, блъфирайки. Ако бъдем колнати от слаб играч на флопа, можем да заложим на търна, без да се притесняваме особено, стига да сме хедс-ъп с него и да имаме неподобрени АК. Неговият кол на флопа може просто да означава "Имам две карти."

Доколко е loose

Казваме, че играч е loose, ако играе твърде много стартови ръце и колва постфлоп с карти с ниска стойност. Леко loose играч вижда флопа в над 20% от случаите, а над 25% вече си е loose. Над 30% значително ще влоши резултатите. Тight играч ще стига до шоудаун в около 35% от всички случаи. Достигане до шоудаун в над 40% е индикация за много loose играч. Трудно е да поставиш такъв опонент на ръка. Може да играе 56 от различни бои префлоп и да получи стрейт на флопа, без това да е забележимо веднага. Това всъщност е малко предимство на това да си loose. Много по-лесно е да познаеш ръката на tight опонент, тъй като той няма да играе, ако ръката му не е основателна.

Aгресия

PokerTracker измерва агресията с фактора агресия (АF - agression factor). AF се изчислява по формулата AF = Залози + Рейзове/Колове. Стойност над 1.5 е агресивна, под 1.0 - пасивна, въпреки че силни играчи със стойност под 1.5 може да се смятат за пасивни. Tова обаче е рядко. Доста внимание трябва да се обърне, ако пасивен играч играе ръката си силно (рейзва), обаче ако го прави агресивен играч, може да означава рейз за безплатна карта или полублъф, базиран на дроу с висока стойност.

Стандарти за рейз

Стандартите за рейз са синоним на префлоп агресията. Добър играч рейзва 8-12% oт ръцете си. По-малко от 8% е твърде пасивно, повече от 12% е твърде агресивно. Много играчи са агресивни през цялото време, но има някои, които рейзват много преди флопа и тогава продължават по по-пасивен начин. Тук трябва да се правят тънки разграничения. Трябва да се внимава при рейз от ранна позиция на резервиран играч, такъв, който рейзва 5% от префлоп ръцете си. AQ e ясен фолд в този случай или в случай на непознат опонент. Опонент, който обаче рейзва 20% от ръцете си, вече определено прекалява. В този случай трябва да рирейзнем с AQ, обикновено също и с KQ.

Способност за заблуда

Има основно разделение между играчите - тези, които играят праволинейно, и тези, които хитруват. Агресивните играчи често са доста заблуждаващи и по-малко праволинейни. Те играят слабо своите силни ръце, а слабите си ръце - силно. Без значение от това, има i пасивни или средно агресивни опоненти, които обикновено никога няма да рейзват на блъф, но пък ще заложат, блъфирайки, срещу повече опоненти след плашещ флоп и плашеща карта. Следователно - агресията и способността за заблуда са две различни черти. Обикновено трябва да се играе праволинейно на ниските лимити при много колъри (трябва да направиш най-добрата ръка до ривъра), докато малко хитрост ще е по-ефективна на по-високите лимити. В тези игри има по-малко опоненти на флопа и те са по-склонни да се разделят със слаба ръка. В крайна сметка можеш да блъфираш само човек, който е развил чувство за опасност.

Четирите основни типа играчи

Tight-aggressive

Стилът на печелившите играчи! Те играят малко ръце, но когато го правят и ударят на флопа, знаят как да са агресивни и как да защитават ръката си. Ползват полублъфа, а в специални случаи и чистия блъф, когато са останали по-малко опоненти и моментът изглежда подходящ.

Tight-passive

Tака наречената "скала" e твърде боязлив за покера. Играе по праволинеен и некреативен стил и са най-лесни за разчитане от всички. Тъй като те играят само качествени карти и фолдват толкова често, не можеш да спечелиш много от тях. Tе са печеливши играчи в loose-passive игри, тъй като капитализират въз основа на очевидните груби грешки на опонентите си. Нямаш шансове обаче срещу по-силни играчи. Когато рейзнат, те печелят само малки пoтове, тъй като е лесно да ги избегнеш. Често картите им водят, но им липсва това да залагат с ръцете си. Следователно - те губят стойност, а понякога дори и пот, тъй като позволяват на слабите дроус да остават в играта. Лесни са за блъфиране и не защитават блиндовете си с достатъчнa убедителност.

Loose-passive

"Колинг стейшънът," както са известни loose-passive играчите, е предпочитаният опонент за всички печеливши играчи. Те играят твърде много ръце и стигат твърде далеч с тях постфлоп. Също като скалите те не успяват да извлекат много стойност от добрите си ръце. Понякога правят бед бийтове и предизвикват краткотрайно смайване. Тези чувства на раздразнение не са оправдани. Отнасяй се подобаващо към колинг стейшъните; ти искаш да играеш с тях. Не се опитвай да ги блъфираш, просто прави залози. Трябва да залагаш с топ пеър и среден кикър, тъй като колинг стейшъните често ще стигнат до ривъра със среден или най-нисък чифт.

Loose-aggressive

Tова е типът играч с най-голяма нужда да се самодоказва. Те играят твърде много ръце и рейзват прекалено много. Искат да спечелят всеки възможен пот и гледат на фолда като на поражение. По тази причина не е лесно да ги изблъфираш от ръка. Трябва да обмислиш сериозно кол даун, дори с посредствена ръка, макар да фолдваш срещу скала със същата ръка. Така те често биват хващани в блъфове. Особено екстремни случаи се наричат маниаци. Те често рейзват с абсолютно безполезни ръце. Ако имаш позиция спрямо маниак, възможно е да 3-бетваш със сносни ръце, за да изолираш маниака. В крайна сметка често си с по-силната ръка и с позиция.

Последователността на залагане

Префлоп действието

Нерейзнат пот

Oбикновено можеш да изключиш отличните ръце в нерейзнат пот, тъй като те по принцип биха рейзнали префлоп. Силните опоненти обикновено имат средни и ниски чифтове, поредни карти от една боя, асо с друга карта от една боя, високи едноцветни карти (КТs) или просто високи карти (KJ). Много слабите играчи могат да имат почти всичко.

Рейзнат пот

В рейзнат пот можеш да предполагаш, че рейзърът и колд колърът (с изключение на големия блинд) имат добри ръце. В такъв случай не трябва да се страхуваш, че си изправен срещу нътса, ако той се съставя от Т 8.

Лимп-рейз

Лимп-рейзът се появява, когато лимпът рирейзне рейзър. Това обикновено е индикация за слоуплей на монстър (АА или КК). Предположи, че играч лимпне, ние рейзваме, всички останали фолдват и лимппърът ни рирейзва. Ако не ударим флопа с АК или АQ, трябва да напуснем ръката. Вярно е, че опонентът може да лимп-рейзва с АК или АКs и да репрезентира по-добра ръка. Ще е жалко да се откажем от АК срещу друга АК ръка, но не можем да направим нищо по върпоса. В повечето случаи си изправен срещу покет пеър. Какво се случва, ако удариш попа с АК? Срещу АА и КК вече си назад. Фолд? Не може да се препоръча това винаги. Не е човешко да се откажеш от топ пеър/топ кикър ръка. Обикновено ще прибегнем до кол даун подход в този случай. Има много хора, които биха лимп-рейзнали с AK, AKs, QQ или JJ. Маниак може дори да опита това със средни чифтове, тъй като в своя оптимизъм той слага рейзъра на АК. Ако лимп-рейзът обаче е от много пасивен играч, имаш основание да не се чувстваш комфортно. В нашия пример с топ пеър/топ кикър можем да рейзнем на флопа, но да помислим отново при рирейз. След кол избери "чек търн, кол ривър", а ако той чекне на ривъра, тогава "чек търн, залог на ривъра". Опасността от "залог на търна, чек на ривъра" е, че той също така би могъл да чек-рейзне търна с АК. Всичко това е валидно за хедс-ъп двубои. Лимп-рейз срещу много опоненти почти винаги означава АА или КК. Изключение са маниаците и тилтнатите играчи, които просто искат да напълнят пота.

На този етап си заслужава да обсъдим и лимп-рейзът от активна гледна точка. Не препоръчваме лимп-рейз с КК. Опасността от ръце с асо е твърде голяма. Друга опасност идва от блиндовете. Виждаме КК твърде често да бъдат победени от откачени два чифта на блиндовете. Единствената ситуация, в която може да лимпнем от ранна позиция с КК, е, когато няколко LAG играчи, които рейзват всеки пот, стоят след нас. Опит за лимп-рейз с АА има повече смисъл, тъй като не са заплашени от овър карти. Следователно добра възможност може да изглежда така: масата е много tight, префлоп рейзовете от ранна позиция се уважават много и никой скоро не е имал добра ръка. В този случай опасността е, че може да спечелиш само 1.5 малки залога.

Действие на флопа

Тъй като на флопа играем само за малки залози, действието тук не трябва да бъде вземано толкова насериозно, колкото на по-скъпите улици. Често тук правим различни тактически маневри: проверяващи залози, блъфове, полублъфове, рейзове за безплатна карта и стойностни залози/рейзове със силни дроус (по изключение може да няма такива сблъсъци, но тогава няма да има и готови ръце).

Рейзове

Ако солиден играч рейзва на флопа, това предизвиква респект.

Чек/рейзове

Чек/рейз е по-силно отиграване, отколкото рейз в позиция. То получава още повече респект.

Водещ залог

Ако играч заложи (извън позиция) срещу повече от един играч, това е индикация за силна ръка.

Залог от бутона

Aгресивен играч винаги залага от бутона, когато е чекнато до него. Уязвими ръце като топ пеър без кикър могат да извлекат ползи от това. Нека приемем, че имаме Q3s на малкия блинд и флопът е QT7. Водещ залог ще е проблемен, тъй като ще загубим срещу по-голяма Q и не бихме отказали гътшот дроус. Тогава най-добре е да чекнем веднъж и да видим какво ще се случи. Срещу залог от ранна позиция фолдни веднага. Но ако се чекне до агресивния залагащ на бутона, това е добра възможност за чек/рейз, тъй като може да имаме най-добрата ръка и всеки слаб дроу ще е конфронтиран с 2 залога.

Колд кол

Ако играч колд колне рейз на флопа (2 залога наведнъж), има няколко възможности:
1) той има силен дроу (флъш дроу, отворен стрейт дроу);
2) той е слаб играч и колва със слаб дроу, например гътшот;
3) той колва с топ пеър и слаб кикър (това става по-често при слабите играчи);
4) He's slowly playing a monster to raise on the turn.

Що се отнася до процеса на разчитане на ръце: ако няма възможност да се направи флъш или стрейт, можеш да елиминираш възможности 1) и отчасти 2). Ако е силен играч, елиминирай 2) и 3).

Действие на търна

За разлика от флопа на търна "силата" наистина означава "сила". Залози и чек/рейзове от ранна позиция трябва да бъдат особено уважавани. При специални обстоятелства обаче и на търна съществува заблуда. Това се случва срещу агресивни играчи при хедс-ъп (а може би и при пот с трима играчи) ситуации на високи лимити, където чек/рейзове на блъф и рейзове за безплатен шоудаун са част от арсенала на професионалиста.

Брой на опонентите

Броят на опонентите е важен стратегически елемент. Ако си изправен само срещу един или двама опоненти, можеш да заемеш агресивна позиция и да вкараш блъфовете и полублъфовете в стратегията си. Противниците често няма да удрят флопа, тъй като нечифтова начална ръка ще направи чифт на флопа в една трета от случаите. Срещу 4 или повече играчи тези видове блъфове са безмислени, тъй като поне един играч ще удари добре на флопа. Срещу много опоненти трябва да играеш само добрите си ръце и да фолдваш лошите. Границата между агресивните и консервативните стратегии поставяме при трима играчи; макар че трябва да вземаш решението си за всеки случай по отделно.

При разчитането на ръце пот с повече опоненти е защитен от блъфове, ако опонент играе ръката си силно. Обикновено в този случай може да му се вярва. Ако потът обаче е с двама или трима играчи, тогава възможността за блъф не може да бъде изключена.

С течение на времето тук ще добавяме примери. Примери за добро разчитане на ръце може да бъдат включени в статията, ако се сметнат за подходящи.