Постфлоп: Структури на флопа

Видео: Кликни тук

Въведение

В тази статия се обясняват

• Важни структури на флопа

• Доколко си взаимодействат общите карти

• Колко ръце могат да ударят даден флоп

Важно качество, което всеки покер играч трябва да притежава, е способността бързо да анализира ситуацията на флопа и с точност да прецени ръката си и тази на опонента. Структурата на флопа играе важна роля в процеса на анализиране.

Една силна ръка преди флопа може да се превърне в една средна или дори безполезна ръка, благодарение на неблагоприятен флоп. Затова е важно да можеш да анализираш флопа и да разпознаеш кога ръката ти се е превърнала в монстър или в боклук.

Критерии за оценка

Съществуват три различни категории структури на флопа:

• Едноцветност
  Колко карти от една боя (едноцветни) има на флопа? Възможни ли са флъш дроус или готови флъшове?

• Свързаност
  Колко на брой поредни или близки една до друга карти има на флопа? Възможни ли са стрейт дроус или готови стрейтове?

• Високи карти
  Колко на брой високи карти, карти с картинки, или аса има на флопа? Високите карти са често играни. Колкото повече високи общи карти има, толкова по-голям е шансът някой да е ударил нещо.

  Първо трябва да анализираш едноцветността и свързаността на флопа. Следващият важен аспект е броят и силата на високите карти, както и чифтовете на флопа.

Видео: Fixed Limit - Постфлоп: Структури на флопа
.
	Може също да гледаш съдържанието на тази статия под формата на видеоматериал. Просто кликни върху картинката, за да стартираш видеото. Ние все пак те съветваме да прочетеш и самата статия, за да си наистина сигурен, че си разбрал стратегията. Банката ти ще ти бъде благодарна.

Разноцветни флопове

Първата стъпка при оценката на структурата на флопа е да прецениш колко карти от една боя има на флопа, и колко високи са те. Има ли възможни флъш дроус или готови флъшове?

В случая има три възможности:

• Разноцветни флопове - всичките три карти на флопа са от различна боя.

• Двуцветни флопове - две от картите на флопа са от една боя.

• Едноцветни флопове- и трите карти на флопа са от една боя.

В 40% от случаите флопът е разноцветен: от 3 различни бои. В тези случаи няма възможни флъш дроус. Бекдор (Backdoor) дроус, които имат нужда от подобрение и на търна, и на ривъра, се падат само в 4% от случаите.

Две типични разновидности на разноцветни флопове са флоповете с една висока карта (2.2.) и флоповете с три ниски карти (2.3.) от 8 надолу. Естествено,  възможно е на флопа да има повече високи карти или чифт.

Ако удариш относително слаб дроу като овъркарти (overcards), среден или най-нисък чифт на подобен флоп, имаш относително добри шансове да спечелиш, поради липсата на флъш дроус. С точните пот шансове можеш да се опиташ да стигнеш до шоудоуна на подобни флопове.

Разноцветен с една висока карта означава, че флопът съдържа три карти от различни бои и една от тях е висока карта. Този относително често срещан флоп рядко е полезен, тъй като не са възможни много стрейт дроус и никакви флъш дроус.

Много често топ пеър е силна ръка на подобни флопове, поради ниския шанс някой дроу да удари.

В случай че в ръката има само няколко играчи и на флопа държиш среден или най-нисък чифт, той най-често е най-добрата ръка и трябва да рейзнеш. Ако удариш сет (set) имаш толкова силна ръка, че понякога можеш да я слоуплейнеш (slowplay).

Все пак, ако потът вече е голям или пък в ръката има колинг стейшъни (calling station), не би трябвало никога да слоуплейваш, а вместо това директно да рейзнеш.

Поради факта, че разноцветният флоп с една висока карта рядко помага на ръцете на опонентите ни, той често е добра предпоставка за блъф.

Типичен пример: Намираш се в позицията на големия блинд и флопът е К75, разноцветен. Освен теб в пота са само още един лимпър (limper) и малкият блинд. Малкият блинд чеква и ти си на ход. Тук можеш да направиш полу-блъф или чист блъф. Тъй като в пота има 3 малки залога и трябва да инвестираш само 1 малък залог, за да го спечелиш опонентите ти трябва да фолднат само в 25% от случаите, за да може блъфът да е печеливш.

Този тип флоп рядко помага на някой, освен на играчите, видяли флопа безплатно (блиндовете), тъй като останалите най-често държат високи карти. Все пак лимпър може да е ударил сет или пък лууз (loose) играч да има поне един чифт.

Mного силна ръка тук естествено би бил сет, или два чифта ако си от блиндовете. С два чифта трябва винаги да заложиш пръв или да чек/рейзнеш (чекваш, след това рейзваш залога на противника), тъй като тези ръце са твърде слаби, за да бъдат слоуплейвани. Дори когато удариш сет, най-често също трява да залагаш и рейзваш директно на флопа, за да извлечеш максималната стойност oт ръката си.

Ако никой няма толкова силнаръка, тогава овърпеър (overpair) обикновено е най-добрата ръка. Овърпеърите на флопа са силни, но и уязвими ръце, и трябва да бъдат защитени чрез залагане и рейзване.

Блъфирането не е толкова успешно на подобни флопове, тъй като опонентите често плащат с всеки две карти, поради липсата на висока опасна карта.

Често ще удариш слаб топ пеър на флопа, ако го видиш  безплатно от големия блинд. Например Т6 на флоп 652, разноцветен. Срещу един или двама опоненти трябва винаги да заложиш, тъй като е много вероятно да имаш най-добрата ръка.

Срещу повече опоненти е най-удачно да чекнеш и да прецениш какво да правиш, ако някой заложи. В зависимост от това как е изиграна ръката, чек/рейз може да бъде добър ход, който да намали броя на противниците в ръката. Ако например е чекнато до бутона, който е агресивен играч и залага, тогава можеш да чек/рейзнеш, за да изгониш останалите опоненти от ръката. Ако някой преди теб чек/рейзне, имаш лесен фолд, тъй като рядко държиш най-силната ръка.

Двуцветни и едноцветни флопове

В малко повече от половината случаи (55%) флопът ще бъде двуцветен, с две от картите от една боя, а третата карта от друга. Това означава, че има възможни флъш дроус, ако някой има две карти от същата боя, като тази на двете на флопа. Ако имаш флъш дроу, най-често трябва да го играеш до ривъра.

Флъш дроус са силни ръце, които в 35% от случаите до ривъра ще станат много силни готови ръце.

Флъш дроус са значително по-слаби, ако на борда се появи чифт, тъй като има риск опонентите с два чифта или сет да са ударили фул хаус, с който да победят потенциалния ти флъш. Въпреки това, дори в този случай флъш дроу може да се играе, макар и да се налага да си по-малко агресивен.

Готовите ръце, а най-вече топ чифтът, са малко по-слаби на двуцветните флопове, отколкото на разноцветните, заради риска опонентът да удари флъш дроуа си. Въпреки всичко, топ чифтът принципно трябва да бъде игран агресивно още от флопа, чрез залагане и рейзване - дори опонентът ти да не фолдне флъш дроуа си, много е важно да го накараме да плаща, докато имаме по-силната ръка.

Заради възможния флъш дроу, по-слаби дроус трябва да се играят с по-добри шансове, отколкото на разноцветни флопове. Често овъркарти, гътшоти (gutshot), или ниски чифтове могат да бъдат контрирани, ако при удрянето им се появи и флъшът. Съществува и опасността да удариш ръката си на търна, но да загубиш защото някой е ударил дроуа си на ривъра. Поради това, трябва да се отказваш по-лесно със слаби дроус и да ги играеш само при добри пот шансове.

Играч с асо или поп от същата боя, като тази на двете карти на флопа, държи бекдор (backdoor) флъш дроу ( ще има флъш дроу на търна, ако и той е от същата боя), който ще удари до ривъра в около 4% от случаите. Бекдор флъш дроу сам по себе си не е достатъчно силен, за да бъде игран, въпреки че може да е малко по-силен от проблемните ръце.

Около 5% от всички флопове са едноцветни, което означава всичките три карти да са от ена боя. В този случай е възможен готов флъш още на флопа.

Ако извадиш късмет и удариш флъш директно на флопа, трябва винаги (освен с нът флъша (nut-flush) - най-високият възможен) да залагаш и рейзваш, за да можеш да защитиш ръката си от възможен дроу до по-висок флъш.

От друга страна, ако имаш нът флъша (nut-flush), държиш много силна ръка и трябва да прецениш кой начин на игра е най-удачен. Отново, тук е препоръчително да се играе агресивно, за извличане на стойност, ако някой е ударил по-нисък флъш или сет, и защото четвърта карта от същата боя на търна може да замрази действието. Ако обаче подозираш, че опонентите ти имат слаби ръце, слоуплей с нът флъша е понякога обоснован ход.

Ако държиш най-високата или втората по височина карта от същата боя, заедно с карта от различна боя, тогава най-често можеш да играеш ръката си до ривъра, а полу-блъф е често печеливш. По-малки флъш дроус обаче трябва да бъдат фолднати веднага срещу каквато и да е агресия от страна на опонентите, поради високия риск да загубиш, дори когато подобриш ръката си (например, когато на практика си без аутове).

Ако никой няма флъш, значи този със сет или стрейт често ще има най-силната ръка. Дори и топ чифтът е годен за игра на едноцветен флоп, въпреки че би следвало да бъде игран по-консервативно. 

Свързани флопове

Следващата стъпка при анализа на структурата на флопа е да разберем доколко е свързан той: колко близки са картите една до друга, какви възможни стрейт дроус има, възможни ли са готови стрейтове. Двата главни типа флопове са:

• 2-свързани - те имат две свързани карти, например JT.
• 3-свързани - те се състоят от три свързани карти, правейки стрейтът възможен.

В около 40% от случаите флопът ще бъде 2-свързан, правещ стрейт дроус възможни, а най-високи два чифта - по-вероятни, тъй като повечето покер играчи предпочитат да играят свързани карти.

Като за начало, отвореният стрейт дроу на разноцветен флоп е сравнително силна ръка. Той ще се подобри до стрейт в 32% от случаите.

Когато стрейт дроуът има и овъркарти, тогава той е много силна ръка на флопа и трябва да бъде игран агресивно.

Типичен пример е KQ на флоп JT2, разноцветен. Друга годна за игра ръка би била гътшот с две овъркарти, например АК на същия флоп.

3-свързаният флоп прави възможно играч да има готов стрейт. Поради тази причина, този тип флоп е мого опасен за всяка друга ръка.

Нът стрейтът (nut-straight - най-високият възможен стрейт) не е толкова силен, колкото нът флъша, тъй като може да загуби на шоудауна срещу флъш. Освен това, ако други стрейт-карти се появят на търна или ривъра, играчът с нът-стрейта би могъл само да раздели пота, или дори да изгуби срещу по-висок стрейт. Затова и флопнат стрейт трябва винаги да се играе агресивно.

Стрейт дроус трябва да бъдат играни само ако са откъм високия край на стрейта, а не отткъм ниския край (още наричан глупавия край). Иначе е много вероятно да загубим срещу по-силен стрейт.

Овърпеърите и топ чифтове трябва да бъдат играни предпазливо, тъй като съществува опасността да загубят и от два чифта (повечето играчи предпочитат да играят свързани карти).

Овърпеърите са значително по-силни, когато са комбинирани със стрейт дроу, например JJ на флоп 987. Понякога дори две овъркарти с гътшот могат да са годни за игра.

Флопове с чифт

В 17% от случаите на флопа ще има чифт. Естествено, трипс (trips - три еднакви) е много силна ръка на подобен флоп. Ако имаш три еднакви със слаб кикър (kicker) обаче и си изправен пред много агресивни действия, трябва да бъдеш внимателен, тъй като противникът може да има три еднакви с по-добър кикър или дори фул хаус.

Флъш и стрейт дроус губят много стойност, поради увеличения риск от фул хаус и дроус до по-силни ръце.

Много рядко (веднъж на всеки 425 ръце), на флопа ще има три еднакви карти. Естествено, играчът с каре (четири еднакви) ще има най-добрата ръка. В повечето случаи обаче, никой няма каре. В тези случаи, покет чифтовете са силни, и колкото по-високи са, толкова по-добре. Ако никой няма чифт, тогава асо с висок кикър ще бъде най-добрата ръка.

Особено опасен е флоп с висок чифт, тъй като високите карти са най-често играни. Ако няколко играчи в ръката инвестират пари, тогава в повечето случаи поне един от тях има три еднакви.

С малко играчи на флопа овърпеър, топ пеър или дори асо с висок кикър често ще бъде най-добрата ръка, тъй като флоп с чифт на него позволява комбинации с 5 карти, за разлика от 9 при другите флопове.

Обикновено, всичко от ситуацията с високия чифт е в сила. Не е толкова вероятно обаче за солиден играч от ранна или междинна позиция да е ударил три еднакви на подобен флоп. На флоп като Т44, тайт (tight) играч рядко държи 4. В подобни случаи, овърпеър може да бъде игран агресивно. От друга страна, ако в пота има лууз (loose) играчи или играчи от позицията на блиндовете, тогава ще се наложи  да добавиш три еднакви карти към техния диапазон от ръце.

С нисък чифт на флопа в нерейзнат пот имаш добра възможност за блъф от големия блинд, когато флопът е J44 например. Ако трима играчи в ръката видят такъв флоп и малкия блинд не е в ръката, или е чекнал, има основателен шанс никой да няма добра ръка и от позицията на големия блинд можеш лесно да репрезентираш трипс.

Флоп с три високи карти

Специален тип флоп е този само с високи карти, например AKT или QJ9. В подобни случаи, за да играеш ти трябва по-добра ръка, отколкото на други флопове.

Причината за това е, че повечето играчи обикновено играят високи карти и удрят висок флоп по-добре от нисък.

За да спечелиш шоудаун на флоп с три високи карти, обикновено ти трябва поне топ чифт с добър кикър.

Слаби дроус като среден или най-нисък чифт трябва да бъдат фолдвани, тъй като рискът да се подобрят и все пак да изгубят е твърде голям. Тъй като трите високи карти са доста близки една до друга и съществува относително голям шанс да си изправен срещу готов стрейт.

Обобщение

ВРЪЗКИ
Свързани статии: Префлоп: Стандартни стилове на игра срещу един опонент Постфлоп: Полублъф и чист блъф Дискусионен форум: Дискутирай съдуржанието на статията във форума