Сделки в МТТ
Въведение
В тази статия
- Различните видове сделки
- Сделка или не?
- Коя сделка с какъв стак?
Вместо да завършат турнира, оставащите играчи на финалната маса на МТТ могат да се съгласят да разделят парите помежду си. Възможността за сделка се появява веднага, щом се достигне финалната маса, но е най-често използвана, когато останат само двама или трима играчи.
Фактът, че блиндовете и антетата са сравнително високи в сравнение със средния стак в края на турнира, прави сделката доста атрактивна. Тази статия разглежда плюсовете и минусите на сключването на сделки в МТТ турнири.
Различните възможности за сключване на сделка
Популярен метод, който изглежда справедлив, е да се раздели наградният фонд спрямо броя чипове. Оставащите пари в наградния фонд за отворените места се събират, минималната сума за всеки играч е извадена и остатъкът е пропорционално разделен между играчите спрямо броя чипове, които те имат.
На финалната маса има трима играчи. Наградите за оставащите места са:
- 1-во място: $ 50.000
- 2-ро място: $30.000
- 3-то място: $20.000
Общо: $100,000
Чиповете на всеки играч са:
- Играч A: 200.000
- Играч B: 120.000
- Играч C: 80.000
Общо: 400,000
Пропорционално на общия брой чипове те имат:
- Играч A: 50%
- Играч B: 30%
- Играч C: 20% от чиповете.
Тъй като третото място получава гарантирани $20,000 от наградния фонд, те се използват за основата на сделката, тъй като всеки играч получава тази сума така и така. Затова и първо се изваждат $60,000 от $100,000, разделени между играчите, и оставащият $40,000 награден фонд се разделя спрямо броя чипове. Играч А получава 50%, играч В 30%, а играч С 20% от парите.
Накрая наградите изглеждат така:
- Играч A: 40.000$
- Играч B: 32.000$
- Играч C: 28.000$
Както видяхме в примера, методът с преброяване на чиповете предлага доста справедлива подялба. Случаят е такъв обаче, само ако стаковете на играчите са почти равни. В този пример играч С печели повече като малък стак, отколкото ако отпадне веднага, а чип лидерът получава по-малко, отколкото би спечелил с нормална победа.
Това обаче се променя, щом броят чипове на индивидуалните играчи стане небалансиран.
Пример, основан на наградната структура на PartyPoker:
$11 ($10 + $1 такса) Редовен турнир с 500 участници, 3-ма играчи остават
Награден фонд: $5,000
- 1-во място получава $1,250 (25%)
- 2-ро място получава $700 (14%)
- 3-то място получава $413 (8,26%)
Играчите имат:
- Играч A: 80%;
- Играч B: 10%;
- Играч C: 10% от общия брой чипове в игра.
Оставащият награден фонд е общо $2,363. Тъй като третото място получава $413, те са извадени от наградния фонд. Следователно остават $1,124 ($2,363 - $1,239), които да се разделят спрямо броя чипове. Така че Играч А получава още $889.20, а Играчи В и С още $112.40.
Накрая наградите изглеждат така:
- Играч A получава 1312,20$
- Играч B получава 525,40$
- Играч C получава 525,40$
В този пример чип лидерът е в по-добра позиция от двата малки стака. Докато с нормална структура той би спечелил 25% от наградния фонд, тук получава 26%. Това доказва, че методът с преброяване на чиповете, тоест разделянето на наградния фонд спрямо размера на стаковете, е по-доходоносно за чип лидера, ако стаковете не са равни.
Изчисляваш стойността на чиповете с помощта на ICM калкулатор и разделяш оставащите пари. Тези стойности са по-справедливи от сделката с преброяване на чиповете. Можеш да разбереш кой метод е по-правилен и да се опиташ да убедиш опонентите да се присъединят към решението, което е по-доходоносно за теб. Обикновено само няколко опоненти всъщност ще знаят кое наистина би било справедливото решение.
За предишните примери резултатът би бил:
Пример 1 със стакове от 50%, 30%, 20% (методът с преброяване на чиповете е в скоби):
- Играч A: $38,392, ($40,000)
- Играч B: $32,750, ($32,000)
- Играч C: $28,857, ($28,000)
Пример 2 със стакове от 80%, 10%, 10% (методът с преброяване на чиповете е в скоби):
- Играч A: $1,133, ($1,312)
- Играч B: $614, ($525)
- Играч C: $614, ($525)
Ясно можеш да видиш, че големият стак е по-зле, междинният е по-добре и малкият стак много по-добре, отколкото при сделката с преброяване на чиповете.
Друг метод, наречен метод с игра след сделката, разделя поравно наградния фонд между оставащите играчи и те продължават да играят за остатъка. Този метод често е използван в еднакви чип стакове, тъй като всеки получава една и съща част от наградния фонд и остатъкът се разиграва. Играчите сами решават кой ще получи допълнителните пари - дали победителят, или всички оставащи играчи ще печелят.
$11 ($10 + $1 такса) Редовен турнир с 500 участници, 3-ма играчи остават.
Награден фонд: $5,000
- 1-во място получава $1,250 (25%)
- 2-ро място получава $700 (14%)
- 3-то място получава $413 (8,26%)
Оставащият награден фонд е $2,363. Играчите избират метода с игра след сделката и разделят наградния фонд на три еднакви части с остатък. Затова и всеки получава 700$, а останалите $263 ($2,363 - $2,100) се връчват на победителя.
Накрая наградите изглеждат така:
- 1-во място получава $963
- 2-ро място получава $700
- 3-то място получава $700
Ясно е, че този метод е по-доходоносен за малките стакове. Третият този път ще спечели парите за второто място. Освен това все още има възможност да спечели $263 за първото място. Ако си чип лидер на този етап обаче, този метод за сделка не е най-добрият, тъй като си по-зле, отколкото с метода с преброяване на чиповете, дори и да спечелиш.
Tози метод просто комбинира метода с игра след сделката и метода с преброяване на чиповете. Първо, всеки играч получава фиксирана сума за мястото си - за това, че все още е на масата и има чипове, както и при метода с игра след сделката. От друга страна, оставащата сума няма да бъде разиграна, но ще се раздели чрез метода с преброяване на чиповете.
Този метод е създаден, защото малките стакове често не искат да приемат сделки с преброяване на чиповете, тъй като не само техните чипове са от значение, но и мястото, което заемат. Защото чрез него те все още имат възможността да спечелят турнира. ("Всичко, което ти трябва, е чип и стол.")
ICM изчисленията са по-справедливи, но малко хора ги разбират, камо ли да могат да работят с тях в главата си. Колкото по-малък е собственият ти стак, толкова повече печелиш от награда за мястото си. Ако си много малък стак, трябва да предложиш такава сделка.
Сделка или не?
Естествено, зависи само от теб дали да приемеш сделката или не, без значение в коя позиция си. Въпреки това има няколко обстоятелства, при които сделката е благоприятна и няколко, при които не е; и в зависимост от дадената ситуация трябва да обмислиш тези обстоятелства, когато взимаш решението си.
Плюсове:
- Голям стак си и ще получиш точно толкова или повече, колкото ако спечелиш турнира.
- Твърде неопитен си в турнири и финални маси и оценяваш опонентите си като по-силни.
- Изморен си или нямаш време.
- Блиндовете и антетата са толкова високи, че можеш да бъдеш погълнат от тях преди да получиш годна за игра ръка.
- Играеш за твърде много за теб пари и би предпочел малко сигурност вместо максималната EV.
Минуси:
- Като малък стак рядко получаваш повече чрез сделка, отколкото ако отпаднеш следващата ръка.
- Като чип лидер печалбата от сделката е много по-малка, отколкото при разделяне с преброяване на чиповете или от наградата за първото място.
- Опонентите са много по-слаби от теб и е силно вероятно да спечелиш турнира и без сделка.
Коя сделка с кой стак?
Няколко общи правила за това коя сделка да избереш и с кой стак.
Като чип лидер с високи блиндове и срещу опоненти с по-малко от 10 BB ти трябва да приемеш само сделка, която осигурява почти цялата награда за първото място или отговаря на сделката при преброяване на чиповете. Това произлиза от факта, че просто можеш да поставиш всеки опонент под напрежение с ол-ин пуш. Ако опонентите имат около 15-20 BB, ситуацията е по-сложна, тъй като рискуваш твърде много с незабавен ол-ин, а агресивните играчи могат да противодействат на рейз. Следователно зависи и от пасивността на опонентите ти.
В тази ситуация трябва да се опиташ да сключиш сделка с преброяване на чиповете. За теб е добре, тъй като имаш възможността да получиш повече пари, отколкото е наградата за първото място, което е огромно преимущество, тъй като може никой да не забележи този факт, или дори да го направят, другите може да предпочетат допълнителната сигурност. Ако опонентите играят за твърде много за тях пари, играта след сделката може да има негативния ефект те да играят по-добре, тъй като вече ще имат повече пари. Затова и методът с преброяване на чиповете е по-добър за нас от метода с игра след сделката.
Дали сделката е добра или не, често зависи от ситуацията и стиловете на игра на опонентите. Ако си поставен под напрежение от големите стакове и не искаш да отпаднеш преди малките стакове, често нямаш друг избор, освен да играеш много tight и да гледаш как стакът ти се стопява. В подобна ситуация по-скоро трябва да се съгласиш със сделката. Ако е възможно, трябва да се опиташ да използваш ICM метода.
Като малък стак всъщност никога не трябва да се съгласяваш на сделка с преброяване на чиповете. Наградният фонд трябва да бъде разделен или чрез ICM метода, или с награда за мястото. Стойността на малкия стак често е подценявана от повечето играчи, а той обикновено е много по-лесен за оптимална игра. Ако например си единственият играч с по-малко от 10 BB, можеш да пушваш ол-ин с проблемни ръце срещу чип лидера, докато междинните стакове често трябва да фолдват при ри-рейз от големия стак. Много често можеш да въвлечеш малък стак в подобен хедс-ъп и да опиташ късмета си, тъй като повечето играчи просто са твърде невнимателни с чиповете си.
Заключение
Дали да търсиш сделка с другите играчи или не, най-често е индивидуално решение. Обикновено въпросът просто е: колко вероятно е да спечеля повече, ако няма сделка и турнирът продължи, и склонен ли съм да рискувам толкова високи суми?
Ако искаш да сключиш сделка, чип лидерът по принцип трябва да избере стандартния метод с преброяване на чиповете, докато на междинния и малкия стак се препоръчва ICM методът.
| LINKS | |
Игра на финална маса