Хазартна зависимост - причини, следствия и изход

1. Въведение

От д-р Торстен Хед, медицински специалист по психотерапия, специализиран в областта на посттравматични болести.

Всички зависимости имат нещо общо, без значение е дали си пристрастен към алкохол, хероин и никотин, или към хазарт:

Използваният наркотик се консумира прекомерно по време на зависимостта, дори и усещането за радост да не се получава при консумация на наркотика.
Загубата на контрол се увеличава значително.
Наркотикът се използва за бягане от реалността.
Зависимостта продължава, дори и да е причинила няколко негативни последици или е увредила здравето на индивида.

Следващата статия разисква хазартната зависимост, нейните корени, как да определиш дали си зависим от хазарта и къде можеш да намериш помощ.

2. Какво представлява хазартната зависимост?

Патологичното залагане е записано като "анормално поведение или смущение при контрола на импулсите" в ICD-10 на интернационално установените болестни състояния и може да бъде определена по следния начин:

"Болестта се състои в често повтарящо се залагане, което контролира живота на пациента и води до загърбването на социални, материални и семейни стойности и ангажираности."

Прекомерното залагане на маниакални пациенти се нарича мания. Манията е дискретна болест, която върви редом със силна възбуда, идваща отвътре меланхолия, безпричинни позитивни промени в характера и неспираща потиснатост.

За хазартна зависимост се води и залагането при състояние на социален дефект, характеризиран с пренебрежение за социалните задължения и безсърдечно пренебрежение към чувствата на другите. Този вид поведение е често срещан в затворите.

Патологичното залагане се характеризира чрез постоянно, повтарящо се и най-често увеличаващо се поведение на хазартно залагане, въпреки негативните лични и социални последици като заеми, нарушаване на семейни връзки и ефектите върху професионалното развитие на индивида.

Преди някой да може да бъде установен като болен от патологично залагане, трябва да има два или повече случая на патологично залагане в период поне на една година.

Мисловните процеси на хазартно зависимите се споменават и в друга широко разпространена класация на заболяванията - "DSM-IV":

Специалната важност на парите за индивида.
Мисловни процеси, засягащи съревнованието.
Неумората на индивида.
Огромната му нужда от социално признание.
Склонността към мания за работа.
Честите появи на психосоматични стресови проблеми.

3. Как се развива хазартната зависимост?

3.1. Основният проблем

Развитието на хазартна зависимост е сложен процес, който се влияе от няколко фактора. Най-важните от тях са следните:

Дълбоко разстройство в самооценката на индивида ("нарцистично" заболяване).
Проблем с обвързването.
Неконтролируема възбуда.

Проблеми в самооценката
Сериозното самоподценяване е много важно заболяване, където индивидът се описва като празнота или нищо. Няколко дълбоко вкоренени чувства за низост, идващи от детството, се компенсират чрез илюзии за мегаломания.

Първоначалните печалби усилват егото и потвърждават, че индивидът всъщност е нещо специално. В началото често има "голям удар", привидна бърза и лесна печалба, която маркира старта на преминаването към света на фантазиите.

Проблем с обвързването
Британският детски психиатър Джойн Болби е създал теорията на обвързването през шейсетте. Той е забелязал, че в зависимост от чувствителността на майката се създават различни видове обвързване:

В "несигурния избягващ" вид обвързване, децата не са сигурни дали човекът, с когото са обвързани или лоялни, е наличен за тях. Те очакват, че желанията им по принцип няма да бъдат изпълнени; случаят често е такъв при деца, които често са били отхвърляни. Деца с подобен вид обвързване обикновено са по-склонни към психически разстройства, отколкото децата със "сигурен" вид на обвързване. Залагащите също често показват този вид несигурно обвързване. При хазартно зависимите често се срещат такива, които са били без истинско семейство и в ужасна връзка с бащите си. При тях също така може да има случаи на детско насилие.

Неконтролируема възбуда

Неспособността адекватно да регулира вътрешното напрежение и възбуда води до характерната за комарджиите неумора. Мотивацията за игра в началото често е приключение за успех и печалба, бягство от скуката и управление на негативни емоции, каквито се появяват след раздяла. Индивидът постепенно попада в омагьосан кръг, на който са жертва всички други сфери от живота му.

Зависимият изпада в състояние на наслада и възбуда, когато играе, и се опитва да намери логично обяснение за неконтролируемото си залагане. Възможно е да се появят суеверно поведение и магическо мислене. Индивидът все повече навлиза във фантастичния свят, пълен с илюзии за сила и печалба. Той се отдалечава от околните и малко по малко става самотен. Започват да се появяват болестни мисловни процеси. В края залагането става главната дейност в живота му. Това развитие води до физическо, личностно и социално отказване.

Зависимият накрая се отличава по намаления му контрол върху импулсите и няма как да устои на импулса за залагане. Такова поведение е подобно на това на алкохолиците, които не могат да устоят да се напият отново веднага, щом са изтрезнели. Въпреки многото негативни последици, желанието да се освободи от напрежението чрез залагане се засилва.

То има и неврологична основа. Наградната система на мозъка хронично се стресира, което води до контра настройка на мозъка. За да се защити от вредни възбуди, той започва да реагира по-малко на стимула за награда. Заражда се неврологична адаптация. За да получи индивидът желания ефект, залозите или времето за игра трябва да бъдат увеличени. Между другото, най-важната ситуация за този вид зависимост е шоудаунът.

3.2. Болестни мисловни процеси

Типични за хазартно зависимите са много болестни ирационални поведения:

Илюзията за контрол
Тя се появява при предположението, че върху залагането има повече лично влияние, отколкото всъщност обективно има.
Те казват, че печалбите се дължат на способностите им, а загубите - на лош късмет.
Ефектът Монте Карло ("заблудата на комарджиите")
Честотата на миналите случки определя доколко вероятно е да се случат бъдещите (например на рулетка: Имало е 3 черни номера подред, което трябва да означава, че вероятността за червен номер се увеличава.)
Грешна преценка за вероятността за печалба
Залагащият надценява нереалистично шансовете си за печалба. Например, 98% от лотарийните билети губят.
Ударите "за малко" (съжаление за пропуска "за малко")
Това се случва при ротативките, където трябва да се появят три еднакви символа, за да спечелиш награда, но получаваш само два еднакви символа. Резултатът е: "За малко да спечеля, затова и трябва да продължа да играя!".
Залавянето ("в окови")
Състои се във взимането на грешни решения с оправданието за минали инвестиции: "ОК, може би съм победен, но тъй като колнах до търна, ще видя и ривъра."

Доказано е, че много голям процент от нарушените мисловни процеси се създават по време на залагане.

4. Кой е застрашен?

Най-застрашени са мъжете от големите градове, чиято възраст е около 30 години. Началото на зависимостта обикновено се случва в юношеските години. Жените също са склонни към зависимост, но в средната фаза от живота си. Ако се запишат за лечение, зависимите най-често дължат много пари, има опасност да се самоубият и обикновено вече за извършили престъпления, за да намерят пари за залагане. Голяма част от тях (около една трета) също така имат и физически зависимости, например към алкохол или хероин.

Около 2-3 % от населението има проблем със залагането и около 1% страда от така нареченото анормално поведение на залагане. Има връзка между наличните предлагани методи за залагане (например, измерено в брой ротативки на 1000 човека) и честотата на патологични комарджии.

Причина за зависимостта може да бъде преживяване като голяма печалба ("голям удар") или проблеми в живота - като проблем с партньора, раздяла, бременност на половинката и професионални неволи.

Забелязва се и висока заболеваемост (паралелно съществуване на други болести). Почти 50% от хазартно зависимите имат проблеми с депресията, появили се от непреодолими разстройства, депресия и загуба на цялостен интерес.

25% от зависимите, потърсили лечение, вече са опитали самоубийство. Особено стряскаща е честата поява на личностни разстройства, които имат повече от 90% от лекуваните комарджии.

Личностното разстройство се характеризира с постоянно болестно поведение, което започва в детството и юношеството, оказващо сериозни проблеми на социалните контакти. Нарцистичното личностно разстройство се случва особено често, тоест когато индивидът развива прекомерно чувство за собствената си важност. Много пациенти например преувеличават собствените си постижения и таланти и са погълнати от фантазиите си за неограничен успех, сила, красота или идеална любов. Те мислят, че са много уникални и постоянно се стремят да получат прекомерно възхищение.

Това нарцистично личностно разстройство се лекува трудно, тъй като пациентът е склонен да не оценява терапевта или да спре лечението, ако той не потвърди фантазията му за величие.

5. Какви са последиците от хазартната зависимост?

Типична за тази зависимост динамика се развива, влияейки върху всички сфери на живота. Накрая тези хора имат ограничени възможности за регулиране на действията си.

Тази динамика, за която говорим, се проявява, когато хората се опитват да компенсират загубите си, увеличавайки залозите. Нарича се още "гонене". В покера подобна проява се нарича "състояние на тилт".

Постепенно нараства социалното изолиране. Появяват се чувства като срам и вина, а хората започват да крият залаганията си. Те все повече се интегрират в специфична околна среда с начин на живот, типичен за комарджиите, начин на живот, основан на непосредственото удовлетворяване на нуждите на залагащия. Това може да доведе до престъпления, за да се съберат средства за залагане.

Накрая залагащите биват финансово разорени, губят поддръжката на своите фамилии и работните си места. Могат да последват посещения в психиатрията след опити за самоубийство, дори някои от хазартно зависимите стават престъпници.

Последиците от постоянно и непрекъснато залагане могат да бъдат и физически. Това се случва чрез симптоми като стомашни язви, главоболия и сърдечни удари.

6. Как да разбера дали съм пристрастен?

Има много въпросници и тест процедури, които да проверят дали е налична хазартна зависимост и да разграничат патологичното залагане от други форми на залагане като социално залагане, професионално залагане, залагане в маниакална серия, залагане на антисоциална личност или патологично използване на компютър (игри, чат, интернет).

Най-разпространената система в света е SOGS (Хазартен екран на Саут Оукс). Съществуват и много други тестови процедури. Всички те проверяват едно и също, а именно дали си способен да контролираш нуждата си за залагане и да спреш, ако има негативни последици от това, като например преумора. Те също тестват дали са налице гореспоменатите нарцистични проблеми, дали има проблеми като заеми и дали залагащият е склонен да прибегне до криминална дейност, за да получи средства.

7. Самотестване

За да разбереш дали може да си пристрастен към хазарта, можеш да направиш следния тест. Той се състои от 19 въпроса, на които да отговориш с да или не. Ако отговорът на повече от 7 въпроса е да, то хазартната зависимост може да е проблем за теб.

1. Залагал ли си някога, докато всичките ти пари свършат?

2. Взимал ли си пари назаем, за да залагаш?

3. Теглил ли си заем от банката заради залагане?

4. Често ли преминаваш времевите и финансовите граници, които си си поставил, когато залагаш?

5. Обмислял ли си извършването на нелегални дейности, за да получиш пари?

6. Често ли мислиш за залагане?

7. Някога крал ли си пари, за да залагаш?

8. Трудно ли ти е да се фокусираш върху други неща, освен залагането?

9. Ако не можеш да залагаш, чувстваш ли се разстроен или агресивен?

10. Скучен ли ти изглежда нормалния живот в сравнение със залагането?

11. Намалява ли интересът ти за социален живот?

12. Залагаш ли, за да възвърнеш загубите си?

13. Криеш ли от семейството си колко често залагаш и колко пари си загубил?

14. Често ли се чувстваш виновен, след като си залагал?

15. Случвало ли ти се е да продължиш да залагаш, дори и да знаеш, че това ще нарани теб или други?

16. Залагал ли си, за да подобриш настроението си и да забравиш проблемите?

17. Породило ли е залагането кавги или раздори в семейството ти?

18. Пропускал ли си някога училище или работа, за да можеш да залагаш?

19. Мислил ли си или опитвал ли си да се самоубиеш, заради проблема ти със залагането?

8. Какво може да се направи относно залагането?

Първо трябва да определим дали имаме работа с патологично залагане. Трябва да се обърнеш към специалисти, виж също този уебсайт (англ. език).

След това трябва да избереш между външно и вътрешно лечение. Ако пациентът все още е добре интегриран в обществото, когато зависимостта все още не се е развила толкова много, препоръчваме посещение в център за консултиране за зависимости или психотерапия с квалифициран психолог или медицински психотерапевт.

Ако зависимостта е доста развита, трябва да се реши дали пациентът да отиде в специализирана психосоматична клиника или в клиника за лечение на зависимости. Aко психосоциологичните последици все още не са много сериозни или хазартната зависимост е била породена от силно стресови ситуации (като раздяла, загуба на работата и т.н.), би било препоръчително за лечение да се използва специализирана психосоматична клиника.

В напреднала фаза на зависимостта трябва да бъде избрана специализирана клиника за лечение на зависимости. Ако съществува и физическа зависимост към някои наркотици, като алкохолизъм или злоупотреба с наркотици, индивидът трябва да бъде откъснат от наркотика в психиатрична клиника.

Обикновено това е частта от терапията, където двете страни сключват договорено съгласие за примирение с отказването от залагане. Най-често не е достатъчно просто да се намали залагането. В частност, пълният отказ от наркотика обикновено разкрива проблема, който най-често се показва доста ясно и който всъщност е причината пациентът да се нуждае от наркотика.

Във всеки случай е важно да се намери истинската причина за хазартната зависимост и да се говори за смяна на типичните болестни мисловни процеси или да се направи план за предотвратяване на връщане на пациента за лечение. Трябва да се работи върху всички проблеми на зависимия, например разстройство в самоконтрола, контрола на емоции и проблеми с обвързването. Върху проблемите с обвързването може да се работи доста добре чрез групови терапии.

От особена важност е да се разгледа проблемът със заемите, за да се създаде програма за управление на заемите на пациента, вместо проблемът да се игнорира. Обикновено трябва да бъдат включени близките, тъй като най-често те ще помогнат на пациента с патологичния проблем като изплатят дължимите от него суми.

9. Къде да намеря помощ?

В този уебсайт (англ. език) има детайлно описание на проблема със залагането, който може да ти помогне. Има много други уебсайтове, записани във връзките, които също могат да те заинтересуват. Освен това можеш да позвъниш на следния горещ телефон, за да получиш професионален съвет:

1-800-522-4700

Анонимността ти ще бъде запазена. Близки на хазартно зависими също могат да звънят на този номер.