Постмодерна префлоп нагласа: информационни и адаптивни процеси в NLHESH
Въведение
В тази статия
- Предимствата и недостатъците на различните игрови стилове
- Важността на информацията и имиджът на масата
- Нагласата ти
Прочитайки тази статия, ще развиеш умението си да разбираш и да разсъждаваш върху динамиката на играта, специфична за късите маси. Ще научиш най-вече:
- различните стилове на No-Limit и специфичните за формата теоретични предимства и недостатъци;
- важността на информацията от гледна точка на игровата теория, както и еволюционната перспектива, отнесена до адаптивните процеси, случващи се на масата (в този контекст, по отношение и на еволюцията на различните стилове);
- значението на имиджа на масата и "смяната на скоростите";
- начинът на мислене, който трябва да носиш със себе си, когато сядаш на маса и който трябва да имаш, когато анализираш ръце.
Освен това ще ставаш по-устойчив на тилт/стрес, когато играеш покер, поради по-широката перспектива, която ще получиш, след прочитането на тази статия.
Въведение: "Хайде де, стандартно е."
Tова имаше да каже Том Дуан, още познат като durrr, за ръката от 2008 NBC National Heads-up Championship Duel, където пушва с ТТ срещу АА на Фил Хелмют в третата ръка от играта. Последният, след като бива съкаутнат, не се сдържа да направи няколко саркастични забележки за съмнителното отиграване на опонента и напуска гордо масата (хитрия "бърз рирейз"), но изгубил всичко.
Поради покер бума през последните няколко години, особено след 2003 (Крис Мънимейкър - "обикновен счетоводител" печели WSOP основния турнир), много нови и талантливи играчи изникват като страничен ефект на този бум, а също така и доста покер училища.
Tеорията на покера се разпространява, най-вече за No-limit Texas Hold'em. Като резултат от медийното внимание в интернет и по телевизията (реклама/предавания/телевизионни шоута/филми, например "Комарджии" (Rounders)) броят на обикновените, но и добри, играчи постоянно нараства.
С нарастващия брой играчи и съпътстващия ръст в качеството на игра от теоретична перспектива, от покер игра, в която каубои и мошеници си вземат парите един от друг, NLHE става игра на математика и психология, в която милиони хора се съревновават един срещу друг.
Желанието да се играе по-добър покер винаги върви ръка за ръка с мечтата за големите пари. Особено мечтата за лесни пари, които може да се изкарват с кликове на мишката от комфорта на дома.
Тъй като това не е нещо, което всеки играч може да смята за даденост, печелившите стратегии и игрови теории стават необходими. Тук важи едно правило: колкото по-добър е опонентът, толкова по-комплексна е печелившата стратегия. И това е предпоставка за развитие, което се изразява в различните стилове на игра в No-Limit Hold'em.
Различни стилове на игра
В повечето покер книги от старата школа (например "Super System" на Дойл Брънсън), промотираният и преподаван стил определено може да се опише като консервативен (внимание, рационалност, обмисляне, сигурност, пресмятане).
Двете определящи качества на този стил са ограничението на началните ръце, от една страна, и, от друга страна, относително големите размери на залозите. Консервативният играч, който играе на база очакван дял или по-скоро предимство в стойността, знае значението на позицията и взема предвид фактори на метаиграта (психологически аспекти) като имидж на масата и история.
Корените на този стил са в 50-те и 60-те години на последния век. Печалбата от него се корени във (тъй като по това време покерът се играе най-вече на живо, "в задния двор") възползването от марж критерия (gap concept) и ефекта от премахването на карти, loose-пасивната игра на слабите играчи и психологическото предимство да правиш големи залози (имайки предвид превеса в очаквания дял), за да оказваш натиск на емоционални, т.е. слаби играчи.
Що се отнася до специфичните характеристики на този стил:
Префлоп:
- tight диапазон за отварящ рейз (10-16%: 22+, A2s+, ATo+, KJ+, K9s+, Q9s+, QJo, JTs; в зависимост от позицията; аспект, заслужаващ да се отбележи: AQ от UTG почти винаги са само от една боя, аргумент: позиция/годност за игра);
- овър лимпове и колд колове с потенциални монстъри в позиция и извън позиция (8-10%: 22-JJ, A2s-A5s, ATs, 54s-KQs, 75s-KJs);
- много tight 3-бетове (2-3%: QQ+ AKo, AQs; аспект, заслужаващ да се отбележи: срещу опит за кражба от BU - и AJs/AQo);
- без 4-бет блъфове (4-бет/фолд): минимален диапазон за 4-бет (1%: KK+; аспект, заслужаващ си да се отбележи: АКs в зависимост от имиджа на масата, размера на стака и може би информацията, базиранана подсказки).
Постфлоп:
- рядко се забелязват селективни и ситуационни блъфове и отигравания:
- продължаващ залог на флопа, закъснял продължаващ залог на търна като префлоп агресор;
- чек/рейз на флопа извън позиция в хедс-ъп потове на бордове с чифт, бордове с ниски карти или с асо и ниски карти;
- кол на залог на флопа/рейз на търна в позиция в хедс-ъп потове като флоут; в битката на блиндовете: стоп енд гоу игра извън позиция или позиционен залог на флопа/търна в позиция.
- рядко хващане на блъфове с ръце с проблемна стойност:
- с AK или AQ висока карта на невзрачни бордове с пропуснали дроус;
- със слаби топ пеър ръце след пасивна игра (много напред, много назад) на флопа и/или на търна.
- като стандартна игра, големи размери на залозите на всички улици (големи стойностни залози):
- между 60% и 95% oт пота на флопа;
- между 75% и 90% от пота на търна и на ривъра.
Грубо характеризиран, консервативният стил се дефинира като праволинеен. Силните ръце се играят силно, слабите ръце - слабо. Блъфовете се правят рядко и само селективно. Постфлоп агресията се ограничава най-вече до потовете, в които си префлоп агресор или имаш предимство в стойността.
Стилът на игра като цяло се променя след появата на мащабните телевизионни продукции (които започват около края на 90-те), в които е възможно да се видят скритите карти на участващите играчи. Консервативният стил губи доходността си, поради предвидимостта си.
Като резултат много хора или играят с по-широк диапазон от ръце, или играят определени ръце различно. (А могат да играят същите ръце различно само понякога.)
Tова означава, че: при “по-модерния” стил предимството в стойността се губи като абсолютна основа за теорията на играта. За сметка на това, вероятността за фолд става по-важна и, от друга страна, понякога се опитваш да скриеш (замаскираш) силата на ръката си, за да поставиш капан на опонентите си.
Като резултат репертоарът от блъфове и отигравания на модерния покер играч нараства значително. Това създава уникална динамика в протичането на играта: играта става по-психологическа, агресивна и променлива.
Що се отнася до специфичните характеристики на този стил:
Префлоп:
- loose диапазони за отварящ рейз / голяма честота на опитите за кражба (PFR от 15-30%: 22+, A9s+, ATo+, K9s+, KJo+, QTs+, JTs като по-тесен диапазон, до 22+, Ax+, K9s+, KJo+, Q9s+, QTo+, J9s+, JTo, 54s+);
- по-голяма честота на 3-бет, в позиция, включително и срещу рейзъри от ранна позиция (в зависимост от PFR на 2-бета 2-12%: до 22+, ATs+, AJo+, KJs+, KQo, QJs, JTs) за стойност, инициатива и вероятност за фолд;
- селективни 4-бет блъфове като 4-бет/фолд в зависимост от размера на стака (от ефективни 120 ВВ) и вероятността за фолд (често минимален 4-бет от страна на UTG срещу 3-бет от късна позиция и от страна на BU/СО срещу 3-бет от блиндовете);
- пресираща игра (squeeze) като специфична форма на 3-бет, малко по-честа от обикновения 3-бет, поради голямата вероятност за фолд (в зависимост от позицията и склонността за кол на замесените играчи, до 16% 16%: 22+, A2s+, ATo+, K9s+, KJo+, QJs).
Постфлоп:
- по-голяма агресия на флопа и на ривъра:
- чек/рейз за стойност и чек/рейз като блъф в 2-бет/нерейзнати потове;
- донк с цел предизвикване на рейз в 3-бет потове;
- блъфове на търна, ривъра, извън позиция и в позиция под формата на залагане при опасни карти.
- флоут извън позиция като отиграване (обикновено при дълбоки стакове: 150BB+);
- три продължаващи залога на блъф или линии за блъфове (кол на флопа, залог/рейз на търна, залог/рейз на ривъра; чек/рейз на флопа, залог на търна, залог на ривъра);
- вариации в размерите на залозите: блокиращ залог (20-40% от пота) на всички улици извън позиция, стойностни залози на търна (55%-95% oт пота) и ривъра (30%-95% oт пота);
- прекомерни залози (overbets) на търна и на ривъра (обикновено като отварящ пуш извън позиция) като блъф или като стойностен залог.
Основното предимство на модерния стил на игра се състои в непредвидимостта (прикритието, заблудата) му, както ясно можеш да забележиш от описанието. Тук важи фундаменталната теорема на покера (Теорията на покера) на Склански, която гласи, че винаги регистрираш печалба, когато опонентът изиграе ръката си различно от начина, по който щеше да я изиграе, ако знаеше какво имаш. Като резултат значението на вариациите в ръцете, линиите на залагане и размерите на залозите се изразява в предизвикването на неправилно решение от страна на опонента ти.
Недостатъкът на това е, че често се озоваваш на флопа или дори стигаш до шоудаун с ръка, чийто очакван дял е по-малък от този на ръката (диапазона) на опонента - с други думи, инвестирал си пари като ъндър дог (underdog). Накратко: отклоняваш се от най-добрия начин на игра (оптимална игрова теория), за да накараш опонента си да направи същото. Позволяваш да станеш експлоатиран, за да създадеш възможност за експлоатация.
Допълнителен аспект на този модерен подход е това, че, от една страна, увеличаваш вариацията, а от друга, създаваш и по възможност използваш в своя полза предимства, които са на ръба. Например, при консервативен стил, ще фолднеш KJs на бутона срещу рейз от MP, докато модерният играч - вземайки предвид увеличената вариация и риска от грешки постфлоп - понякога печели няколко пота повече, ако опонентът не адаптира стила си на игра (или го направи, но не навреме).
Друга причина за доходността на модерния стил се крие в създаването на трудни решения, които оказват психологически натиск върху опонента, карайки го да вземе грешно, т.е. скъпо решение в някакъв момент. Следователно, нещата не опират само до шансовете за печалба.
Tова е от огромно значение, особено в No-Limit, където ключови са скритите шансове: предимството на модерния играч срещу консервативния играч се състои в опита в справянето с такива ситуации. Следователно, приема се, че: опитният модерен играч ще прави по-малко грешки постфлоп, отколкото консервативният играч.
Покерът от еволюционна перспектива - основите на постмодерното разбиране за играта
Tова изказване е запазена марка на Умберто Бренес, който забавлява масите на WSOP с малката си акула - протектор за карти. Колкото и забавно да е това сладко малко животинче, то е индикация за основополагаща истина за състоянието на покера, която ни позволява да си извадим задълбочени заключения за общественото и социално-културно състояние на поколението ни.
Наистина: сценарият да изяждаш и да бъдеш изяждан, акулата и рибката, както е известно сред покер играчите, има резон. Съвременният покер играч, включително и ти, който искаш да се обучаваш в покер училище, т.е. да се учиш да овладееш играта до съвършенство, е в постоянна битка за оцеляване. С покер термини: запазването и по-скоро растежа на собствената ти банка.
В твоята среда, покер масите, съществуват и други играчи, които искат да оцелеят; те са заплаха за теб и банката ти. Съществуваш в свят с ограничена възможност за живот. С покер термини - рейкът те "изяжда". Всяка битка, т.е. всеки пот, коства енергия.
За тази битка можеш да се подготвиш: от една страна, чрез теоретична подготовка (математически и аналитични знания, като например таблици) и ментална подготовка (психология, стабилност, устойчивост на тилт) и от друга, чрез разглеждане на отминали битки (прегледи на сесии / прегледи на ръце и анализи).
Като покер играч имаш свободата да вземаш решения, ограничени само от лимита на масата и ефективния ти стак. Имаш няколко източника като основа за решенията ти: случайност, емоция и калкулация/преценка. Дори ако някои играчи, включително и професионалисти, базират решенията си на хвърляне на монета, трябва да е ясно, че калкулацията ти дава най-големи шансове за оцеляване. Най-важният ресурс за калкулацията е информацията.
Имa две големи области като източници на информация: игровата теория, т.е. математическо-аналитичната основа на Texas Hold'em, и анализите на опонентите ти.
В началото опонентът от другата страна на масата за теб е "тъмна Индия". Не знаеш нищо за него освен размера на стака му и прякора му. Не можеш да вникнеш в неговите решения. Теоретично той дори може да е компютър, който "играе" на случаен принцип или по-скоро доста систематично, т.е. програмирано.
За да направиш добро решение на масата, което е базирано на информация, която е възможно най-пълна, трябва да приемеш, че опонентът ти също е рационален мислещ играч. Имайки предвид, че решенията му се базират на причини, които са разбираеми и са малко или много прозрачни.
Освен това трябва да си наясно, че твоят опонент може да не прави най-добрите отигравания от гледна точка на игровата теория и че не всеки играе по един и същи начин: всеки играч има своя собствена логика и обяснява действията си по свой собствен и индивидуален начин. Това може да е съобразено с оптималната игрова теория, но не е задължително. Следователно е важно да се научиш да разбираш решенията му, за да използваш тази информация срещу него.
Kaкто в природата, така и в света на покера има постоянна еволюция на системите: покер играчът, който иска да оцелее, трябва да се адаптира. Този, който го направи, оцелява, а който не - изчезва (губи всичко/пада надолу по лимитите).
В еволюционната теория говорим за принципа на разнообразието на видовете, вариациите. От тези различни видове природата или "ходът на нещата" ще избере тези, които ще оцелеят. Това се нарича естествен подбор. В крайна сметка продължителният подбор в света дава като резултат състояние на стабилност.
Ако приложиш тази теория към еволюцията на покера, можеш да начертаеш граница: започва се с тесте карти и правилата на играта. Някои играчи, които знаят малко или не знаят нищо освен правилата, създават основата за вариациите. Taка всеки играч е променливa в света на покера. Някои играчи печелят пари, докато други ги губят.
По-добрите играчи ще бъдат подбрани и ще оцелеят. Специфичното обстоятелство, че порция късмет, т.е. вариация, се включва в играта е аналог на феномена на случайността в природата. Реално обаче по-добрите (по-напредналите) играчи в дългосрочен план оцеляват и следователно са стабилизиращият фактор.
В покера мислещи хора играят един срещу друг, мерейки силите си един срещу друг въз основа на рационални решения (както е показано по-горе). Този, който взема по-добрите решения, ще е на върха. Доста се е случило в покера от 1950 година насам от гледна точка на теорията и тези технически знания са достъпни за множество играчи, благодарение на телевизията и интернет, особено покер училищата.
Oт гледна точка на еволюцията можем да преставим следното развитие:
- в среда на колинг стейшъни tight-агресивните играчи (ТАG-oве) биват подбрани, тъй като правят повече пари, отколкото губят, поради предимство в стойността ("консервативната ера": приблизително 1950-1990);
- в среда на TAG играчи и колинг стейшъни LAG-овете (loose-агресивни играчи) и ТАG-oвете биват подбрани; ТАG-овете имат стойностно предимство над колинг стейшъните и малко стойностно предимство (с голяма вариация) срещу LAG-oвете; LAG-овете имат предимство заради стойността и заблудата срещу колинг стейшъните и предимство заради заблудата с голяма вариация срещу TAG играчите ("модерната ера": приблизително 1990-2003);
- в среда на TAG-oве, LAG-ове и колинг стейшъни основният подбор се пада на играчите, които могат да се възползват от предимствата на LAG и TAG стиловете (LAG-TAG); Второстепенният подбор се пада на всички други играчи, които използват някои от тези предимства ("постмодерните такива").
Важни аспекти на постмодерната игра - познавай врага си
Определящо за характера на постмодерния играч е да познава силните и слабите си страни; нагласата, с която сяда на масата. Нека си наясно, че се намираш в конкурентна битка. Имаш една цел: да запазиш банката си и, ако е възможно, да я увеличиш. Имаш изобилие от информация, за да постигнеш това.
Следователно, от ключово значение за теб е да учиш теорията на играта (четейки други стратегически статии, гледайки видеоматериали, анализирайки ръце), от една страна, и, от друга, да трупаш опит по масите, така че да се усъвършенстваш в работата с информацията и преценката ѝ.
Ключово е да си наясно защо и с какво намерение предприемаш дадено действие и това да знаеш къде точно са предимствата ти спрямо опонентите.
Наясно си, че опонентите ти са на различен етап от еволюционната стълбица на покера. Това означава, че те играят пре-консервативен (слаб колинг стейшън), консервативен (TAG), модерен (LAG) или постмодерен (LAG-TAG) стил. Това са смислени описания на типовете играчи, които също ти помагат да се възползваш от слабостите им - както например донк, скала или маниак.
В онлайн покера трябва да си водиш бележки за възможностите за експлоатация на даден стил на игра и тенденциите при опонентите ти. По принцип играй със статистики, които правят по-лесно това да добиеш поглед над играта. Може да е опасно да маркираш даден играч като слаб за постоянно: хората се учат на нови неща!
Eволюцията не е статичен процес, който напредва със стъпки, а тече плавно. Грубо описаните стилове имат много малко или даже никакво значение за слабите играчи, които не играят по даден начин съзнателно, тъй като често вземат решения както им скимне. Така че не трябва никога да разчиташ на 100% на статистики или бележки, а по-скоро да правиш точна преценка на риска за печалба/загуба, стига информацията да ти е на разположение.
Веднъж щом си направил общо взето надеждна (значителен размер на извадката: няколко хиляди ръце) преценка за своя опонент, ще можеш правилно да го категоризираш, базирайки се на игровия му стил и да прецениш репертора му от отигравания. Знаеш дали можеш да 3-бетнеш в дадена ситуация, или не, кога е по-добре да колд колнеш, кога 4-бет не е печеливш, кога е възможен 4-бет блъф и т.н.
В по-широк смисъл предимството ти като постмодерен играч е, че си наясно със силните и слабите страни на различните стилове и можеш целенасочено да се възползваш от пропуските на опонента: той или фолдва твърде често, или колва твърде често. Може би той също е твърде агресивен.
Двете най-големи оръжия в покера са математиката, която се изразява под формата на шансове/аутове/тенденции/статистики/честота на дадени отигравания, от една страна, и, от друга, заблудата, т.е. предимството да имаш информация за силата на ръцете. Стойността на заблудата расте срещу консервативните играчи заради скритите шансове и увеличаването на потенциалните грешки, направени от опонентите ти. Предимствата, базирани на стойността, са по-важни срещу модерните играчи.
На този етап способността ти да вземаш решения става важна. Има доста постмодерни играчи в покера. Важно е да прилагаш премерено агресията си. Особено при префлоп играта ще откриеш огромен потенциал за грешки, особено с ръце с проблемна стойност в огромен 4-бет пот (JJ, QQ, AQ). Често е по-добре с тези ръце да играеш за контролиране на пота. Във всеки случай рядко ще имаш предимство срещу добрите постмодернисти. Затова трябва да подхождаш с внимание към потове с тях и да играеш според очаквания дял в големи потове.
От гледна точка на комплексността на префлоп oбстоятелствата и разнообразието на опонентите (типовете опоненти), трябва постоянно да преоценяваш кой компонент има превес спрямо другия: стойността или заблудата. Ако играеш няколко хиляди ръце срещу един и същ опонент, също така трябва да преценяваш до каква степен опонентът се адаптира към твоя стил на игра. Това по принцип личи по-малко от статистиките и повече от една или повече ръце, които са изиграни по доста различен начин.
Преди всичко префлоп ще наблюдаваш 3-бет поведението и колд кол склонността или специфичните отигравания, като популярния "кол на 3-бет" с АА от UTG срещу 3-бет от бутона.
Промяната на стила на игра, смесването на ръцете ти и намаляването или увеличаването на честотата на агресия, т.е. силов (power) покер срещу смол бол (small ball) покер, стават необходими особено когато винаги играеш срещу едни и същи опоненти: практически отклонявайки се от обикновените си диапазони, линии на залагане и размери на залозите, които те правят предвидим.
Като постмодерен играч ти комбинираш предимствата на различни стилове. Голямото ти умение е пресмятането на диапазоните от ръце на опонентите ти и идентификацията на възможни стойностни залози и блъфове, както и адаптивното възползване от пропуските на опонентите ти и тендециите при тях.
Основната информацията за оптимална игра от постмодерна гледна точка не винаги е ясно дефинирана и когато е, не винаги можеш да я потвърдиш за конкретната ръка. Човешкият капацитет за пресмятане е претоварен. Следователно, механизмът на еволюционния подбор важи и за неравномерното разпределение на таланта и за умението да се пресмята, за скоростта на адаптация и за изобретателността в откриването на пропуски, както и за идентификацията на печеливши ситуации.
Така че ще ти трябва доста търпение и опит, както и желание постоянно да анализираш и преминаваш през информацията. Това е ситуация, изискваща доста. Въпреки всичко, това е част от нагласата на успешния покер играч.
По различни причини не е възможно да дефинираме по-специфични детайли от постмодерния стил в рамките на тази статия, не и за да получим някаква пълна представа.
Следното може да бъде наречено дефинирища характеристика: обединението на всички игрови стилове, което се цели в пропуските на опонентите. Практически можеш да прегледаш статията на Нasenbraten (в момента само на немски), отнасяща се до префлоп играта. Там ще се научиш как да се запиташ правилните въпроси, за да клониш към вземането правилни решения.
Заключение
От еволюционна гледна точка, ти се намираш в борба за оцеляване с твоите опоненти. Опонентите ти играят рационално и по абсолютно индивидуален начин. Чрез събирането на информация за математическата основа на играта и игровия стил на опонентите, ти си способен да идентифицираш стила на игра и да се възползваш от слабостите му.
Като определяща посока в преценката за опонентите ти, ще ти помогне 4-стъпковият модел на еволюцията на покер играча (колинг стейшън, консервативен TAG, модерен LAG, постмодерен TAG-LAG). Използвайки бележките/информацията и проследените математически статистики, можеш да сбиеш и да адаптираш преценката си за опонента, за да променяш постоянно играта си, целейки се в слабостите му.
Колкото по-модерни са действията на твоя опонент, толкова по-важно за теб е да базираш играта си на очаквания дял. Колкото по-консервативно играе опонентът ти, толкова по-важен става аспектът на заблудата. Но тъй като никой не играе чист, идеализиран стил, трябва да интергрираш и двата елемента в своята игра и да обръщаш внимание на това кой от тях е по-важен с оглед на играчите на масата ти.
Що се отнася до специалния случай, в който играеш срещу опоненти, срещу които си играл често и които имат и използват информация за теб, понякога трябва да се отклоняваш от обикновената си игра и да превключиш една скорост по-нагоре или по-надолу, за да останеш непредвидим.
Важно е да подхождаш към масата с нагласа, която ти осигурява най-широката база информация, която е важна за играта ти. Тази статия ти показа как е възможно това от постмодерна перспектива. Вече опира до теб да развиеш това усещане.
С пожелания за много успехи!
| ЛИНКОВЕ | |||||
|
|||||
