Актуализирано на 11 юни 26 от

Тилт: Страхът от загуба

Страхът от загуби

Ако те е страх да загубиш парите си, ти ще взимаш лоши решения.

Сплашените пари (scared money) е по-важна тема, отколкото можеш да си представиш. Фразата "игра със сплашени пари" се използва, когато те е страх да загубиш парите, с които играеш, пречейки си да взимаш оптимални решения. Не можеш да играеш освободено, тъй като парите, които залагаш, компрометират решенията ти. Играта със сплашени пари може да се разглежда като форма на тилт.

От една страна, искаме да предотвратим собствената си игра със сплашени пари, но от друга страна, бихме желали опонентите ни да действат точно така - да се страхуват за парите си. Ако забележим, че опонент участва на масата със сплашени пари и затова играе много tight стил, ние можем да го поставим под напрежение с по-агресивни ходове, карайки го да се отказва от много потове. Искаме опонентът ни да допуска психологически грешки в допълнение към математическите такива.

Парите имат личностно измерение

Трябва да гледаме на чиповете като на малки пластмасови кръгчета, а не като на еквивалента им в реални пари, които ни позволяват да купуваме стоките, които желаем или от които се нуждаем. Често се твърди, че това да не те е грижа за парите те прави по-добър покер играч. Това е вярно, но за щастие има много играчи, които ги е грижа за парите им, тъй като незаинтересуваността от този проблем обикновено предизвиква финансова нестабилност в живота на конкретния човек и тежи, както на него, така и на семейството му.

Отношението ти към парите зависи от собствените ти обстоятелства. Ако например печелиш 5 евро на час в сегашната си работа, то би ти било трудно да се справиш със загубата на целоседмична заплата в един вечерен мини даунсуинг. Човек с голяма заплата може просто да се присмее на загубите, които биха накарали други да се будят неспокойно през нощта.

 

Много за някои, малко за други.

Парите имат относителна стойност за всеки индивид в зависимост от неговата социално-икономическа среда; няма особено много смисъл в това да говорим за общата им стойност, без да вземем предвид именно отделния индивид. Ако основата ти за изчисление на стойността на парите бъде премахната или коренно променена, то съществува рискът да загубиш перспектива (ако например си на почивка в страна с различна валута, ти можеш да започнеш да харчиш повече от нормалното, или ако страна смени валутата си на евро, хората не са сигурни каква е стойността на парите им и т.н.). Липсата на стандартните референтни точки може да те накара да похарчиш повече пари от планираното.

Адаптирането към променените обстоятелства често отнема много по-дълго от очакваното. През деветдесетте например много от по-възрастните френски граждани смятаха цените в старите франкове, въпреки че валутната реформа през 1958 представи новия франк на стойност 1/100 от стария.

Несигурност може да се появи и когато финансовата ситуация на индивида изведнъж се промени драстично - например, когато някой спечели лотарията. Много хора, изпитали този вид промяна във финансовата си ситуация, не могат да се справят с нея, което често води до връщането им в предишната им финансова ситуация рано или късно.

Тези примери трябва да ти покажат, че стойността на парите зависи от финансовата история на индивида и от сегашните обстоятелства, което трябва да се вземе предвид при управлението на банката.

Управлението на банката има психологическа страна

 

Има и други фактори, освен числата.

Какво означава това за нас в качеството ни на играчи? Целта на управлението на банката е да ни даде повече стабилност на сегашния ни лимит и да намали до минимум риска да загубим всичко. Това е математическият и финансов аспект на управлението на банката, който има за цел да поддържа банката ти достатъчно голяма, за да се справи с ежедневните отклонения на вариацията. Не трябва да пренебрегваме обаче и психологическата страна на управлението на банката, което взима предвид и други аспекти. Математическото техническо управление на банката има праволинейни правила, без големи изненади: "Мини лимит нагоре, ако имаш необходимата банка, върни се на предишния, ако нямаш достатъчно капитал, за да останеш на сегашния си лимит.

Психологическата част на управлението на банката е малко по-сложно. Възникват съвсем различни въпроси. Недей просто да четеш следващите въпроси, вместо това си ги задай:

  • Кои лимити са в зоната ми на комфорт? Кога за последно се чувствах напълно комфортно относно парите, с които играех на лимит?
  • На кои лимити бях способен да взема правилните решения, без да мисля за въвлечените пари?
  • Колко стака/големи залога/бай-ина мога да загубя на сегашния си лимит, без да бъде застрашена играта ми и да трябва да се притеснявам ? Постоянно ли изчислявам дали банката ми е достатъчно голяма и как последната ми сесия и се е отразила?

Психологическо управление на банката

Зоната на комфорт

 

В зоната на комфорт.

Ако играеш в зоната си на комфорт, тогава парите, които залагаш на лимита си, не те карат да се чувстваш неудобно.

Способен си да избереш кое действие е най-подходящо, било то залог, рейз или дори ол-ин пуш в no limit игра. Дори загубата на няколко стака по време на сесията за теб е просто обикновена част от играта и вариация.

Можеш дори да понесеш няколко бед бийта, тъй като те не застрашават ориентираната ти към дългосрочния план игрова стратегия. Въпреки малките подобрения, които можеш да внедриш тук и там (винаги има такива), ти си убеден, че побеждаваш лимита си. Играеш с определена лекота, тъй като не застрашаваш банката си или дългосрочните си цели.

 

Извън зоната на комфорт

 

В зоната на битките.

Ако играеш извън зоната си на комфорт, то може би чувстваш, че нещо те дърпа назад дори когато седиш на масата. Мислите за възможни загуби и последствията от тях те контролират и измъчват.

Може би нарочно играеш особено tight и пасивно, избягвайки проблемните ситуации, за да минимизираш загубите и вариацията. Агресивните опоненти и ол-ин ситуациите те притесняват и в трудни моменти започваш да колваш и да фолдваш, вместо да избереш агресивния вариант, дори и обикновено той да ти харесва повече.

Загубите и няколко поредни бед бийта в една сесия могат бързо да те накарат да преминеш границата и играта ти да стане твърде импулсивна и емоционална. Вместо винаги да фолдваш, ти рано или късно ще станеш нетърпелив и ще опиташ луди губещи ходове, само и само за да спечелиш голям пот.

Внимавай за промени в играта си! Играеш ли по-различно от обикновеното? Играеш ли по-лошо, отколкото би трябвало, имайки предвид собствените си умения и знания за играта? Ако играеш различно, то се попитай какво именно по-различно правиш и кой начин на мислене е виновен за това.

 

Готов ли си за лимита си?

Някои биха се изненадали, че лимитът, за който се отнасят зададените горе въпроси, е един или няколко лимита под лимита, на който в момента играят. Или поне под позволения им от математическото управление на банката лимит.

Възниква въпросът за възможните различия между математическото и психологическото управление на банката. Не е ли -EV да се фокусираш върху психологическите аспекти, вместо просто да играеш на лимита, на който ти позволява банката?

На теория естествено линейното изкачване спрямо математическото управление на банката е оптимално и има най-висока EV. За играчи, на които не им е трудно да се изкачват през лимитите и винаги са в зоната си на комфорт, стандартното управление на банката определено е най-добрата възможност.

Трябва да се избягва и това да не се изкачваш изобщо и постоянно да пренебрегваш уменията си и размера на банката си при решението на кой лимит да играеш. (Например не мисли така: "Е, имам банката за NL400, но се чувствам много по-удобно, когато играя NL5, така че ще играя NL5.")

Целта е да добавиш още една идея към нормалното управление на банката и по-точно за кои лимити играчът е подготвен психологически. Страхът да загубиш парите, които залагаш и които често старателно си печелил малко по малко на по-ниския лимит, може да е пагубен за играта ти.

Ако подозираш или знаеш, че имаш проблем със страх от загуба, не се обвинявай, но отдели необходимото време, за да се настроиш стъпка по стъпка към психологическите изисквания на по-високите лимити. На много от най-добрите играчи са им трябвали години, за да се чувстват удобно след изкачване през лимитите.

За да ти покажем какви трудности са имали дори най-добрите професионални играчи при изкачването си през лимитите, ето част от прекрасната книга на Майкъл Крейг - "Професорът, Банкерът и Кралят на самоубийството", - в която той описва изкачването на високите лимити на Дженифър Харман.

"Между 1990 и 1995 Дженифър играеше $50-$100, $75-$150 и $100-$200 Texas Hold’Em в Рино, Лос Анджелис и Лас Вегас. В началото на деветдесетте тя за пръв път видя игра с високи залози, $300-$600 игра в казино Мираж, и реши, че наистина иска да играе в нея...Това беше началото на шаблон, който продължи от края на осемдесетте до 1997. Всеки път, когато Дженифър успяваше да събере банка, тя се пробваше на $200-$400 и $300-$600 игри, губеше всичките си пари и започваше отново да гради банката си. По нейни спомени тя е качвала лимита поне осем пъти, губейки достатъчно, че да й се наложи да играе на по-ниските лимити... През 1997 Дженифър Харман най-накрая направи пробив."

Бъди търпелив със себе си

Не очаквай много от себе си, дай си време. Наличните в PokerStrategy.com обучаващи материали улесняват бързото качване на лимитите. Това ти позволява да имаш големи успехи сравнително бързо. Ти обаче трябва да се справиш психологически с тях. Малко по малко ще усвоиш необходимите настройки за игра с големи суми пари. Може би трябва да опиташ и следното...

 

Имаш време.

Ако сегашният ти лимит и зоната ти на комфорт не са твърде отдалечени (например NL25/NL50 или NL200/NL400), то се попитай дали оставането на по-ниския лимит и следователно най-добрата ти игра без стресове няма да е +EV, сравнена с теоретично по-голямата печалба на по-високия лимит. По никакъв начин не трябва да подценяваш увеличения стрес и по-високата честота на грешките, допускани от продължителната ти игра извън зоната ти на комфорт.

Ако решиш, че се справяш добре на сегашния лимит, но имаш опасения за качването, то няма нищо лошо просто да останеш там, където си в момента. Можеш да се радваш на печалбите си и в същото време да продължаваш да подобряваш уменията си, без да си под допълнителния натиск от по-високите залози. Ако след това почувстваш, че си способен да се качиш лимит нагоре, то можеш да го направиш, когато сам решиш.

 

Равнища на развитие и научаване

Всеизвестен факт е, че прогресът в знанията, способностите и развитието на индивида обикновено не е линеен. Прогресът по-скоро прилича на показаното на фигура 2, а не на линейния прогрес на фигура 1.

Фигура 1 Фигура 2

Прогресът ни на научаване често достига равнище, където на пръв поглед за дълго време нищо не се случва, докато изведнъж прогресът избликва и ние забелязваме, че всъщност е имало прогрес.

Същото така не всеки има същата крива на научаване. Някои играчи започват бавно, прогресирайки съвсем малко за дълго време, и изведнъж навлизат в подем, правейки голяма стъпка към разбирането, както във фигура 3.

Други веднага реализират огромен прогрес и след това се забавят, и кривата им на научаване се изправя, както във фигура 4. Развитието на прогреса е индивидуално и неизбежно ще ти се наложи да правиш отклонения и да устоиш на сухи периоди.

Фигура 3 Фигура 4

Обзор

  • Внимавай за знаци, показващи, че играта ти е повлияна от твърде високия лимит.

  • Играй в зоната си на комфорт!

  • Инвестирай време в развитието си и разбери, че имаш собствен път и вид процес на научване.

 

Относно автора: Робър Лангър е психологически консултант и треньор в  Saarbrücken. Той също така преподава психология в голямо немско училище за алтернативна медицина и държи лекции и семинари по NLP, психология за разрешаване на конфликти и психологическа типология.