За теб ли е професионалният покер?

Въведение

В тази статия

• Предимства на професионалния път
  
• Недостатъци на професионалния път
  
• Каква е цената да си професионалист?
  

По-голямата част от нашите членове играят покер само в свободното си време и ще продължат да го правят и за в бъдеще. Aко това е така, тогава какво е основанието за тази статия?  От една страна, не можем да пренебрегнем екзистенциалната значимост на чисто академически интерес. Освен това има малка група от членовете ни, за които тази тема е точно на място. Решението дали да станеш прo или не, е достатъчно тежко, така че на възможните проблеми трябва да се обърне внимание. За кого това е от значение? Oт една страна, това са професионалистите, които са култивирали нашата общност, но това е и за тези, които са готови да направят тази стъпка. Това са тези, които наистина играят като странично занимание, но вече са започнали да печелят от покер толкова, колкото от нископлатена дневна работа. Tе вече биха могли да живеят с парите от покера, ако са готови да направят известни жертви. Освен това налице е и типът млади играчи, които едва наскоро са започнали да навлизат в материала, но въпреки това мечтаят за бляскавия път към покер милионите. Такива мечти често са подхранвани от звездните събития по телевизията. Не би навредило такива мисли още от началото да бъдат разгледани и от рационална гледна точка.

Предимствата на професионалния път

Почти всички членове имат афинитет към чистото забавление от покера. Забавлението обаче идва от много източници. Успешният покер създава успешни преживявания. Много хора получават своята дневна доза адреналин. Покерът дава много и в научен аспект. Има доста добра литература по темата и така играта дава доста възможности за нови знания. За много преследването на знания съвпада с преследването на забавления. И нека не забравяме състезателния дух. Професионалният покер играч може да е на всякаква възраст. Тези със "синдрома Питър Пан" обикновено намират покера за добър начин да продължиш да се чувстваш млад.

С достатъчно талант и отдаденост покерът може да е доста печеливш. Под въпрос е обаче дали от покер можеш да направиш повече, отколкото в свободна икономика като мениджър или бизнесмен. Повечето от най-добрите играчи в покера може да имат възможност за алтернативна кариера в света на бизнеса, благодарение на интелигентността им.

В зависимост от характера хората биват склонни да се подчиняват до различна степен. Като служител на работа, трябва да се вместиш в йерархична система. Това почти автоматически означава да не оставаш верен на себе си, тъй като не винаги можеш да изразяваш мнението си пред колегите, особено пред шефа. Освен това често се появяват ситуации, в които се изисква да не си искрен. Независимият покер играч може да се освободи от този натиск, макар че не всички се възползват от това.

Разбира се, никой не е имунизиран срещу тормоз от страна на колеги и шефове. Този феномен започна да се дискутира по-усилено едва наскоро. Много физически и психосоматични болести (като язвата) могат да произтекат от такова поведение.

Работата от вкъщи е доста комфортна. Можеш да спестиш доста време, защото не е нужно да пътуваш до офиса. Можеш да се оправиш и изцяло без кола и по този начин да спестиш пари.

За доста хора това е блазнещ фактор. Разбира се, хубаво е да можеш да си поспиш след вечер навън, но съществува и опасността да преместиш живота си в непродуктивните часове на нощта. Стабилен режим, комбиниран с ранно ставане, има доста предимства, макар че има и доста нощни птици сред професионалистите, които стоят будни заради многото онлайн клиенти по това време (американци). Такъв режим е нездравословен; за мен лично е трудно да изпускам слънцето. Във всеки случай трябва да се опитваш да избираш маси и през деня. Предполагаме, че тогава по принцип сондираш за информация.

Покер професионалистът може да упражнява занаята си както от вкъщи, така и от яхта в Карибите. Свободен си в планирането на живота си.

Работните часове се напасват лесно, което прави по-лесно това да обръщаш внимание на партньора и на социалните си контакти.

Не съм броил колко точно висшисти над 50 са принудени да карат такси, но броят им може би е станал доста висок. Поради динамиката на пазара на труда днес вече няма сигурни неща. С покера не е така. Веднъж щом си се установил, трудно ще станеш безработен. Трябва обаче да си готов да се преместиш по законови причини.

Животът в бизнеса зависи не само от шефовете, но и от клиентите, доставчиците и състоянието на икономиката.

Недостатъците на професионалния път

Който спре просто да играе, а започне да гледа на играта като средство за постигане на цел (изкарване на пари), рискува да достигне момента, в който играта става също толкова скучна, колкото монотонна офис работа (разбира се, не целим да кажем, че всяка офис работа е скучна).

За да играеш покер, ти е нужен капитал. Капиталът в последствие е предмет на известна доза риск.

Графично, финансовото развитие на печелившия професионалист изглежда горе-долу като това на пазара на акции: от по-ниско вляво, до по-високо вдясно, но на зигзаг. Доходът понякога ще е негативен. Макар че в дългосрочен план борсовите сривове изглеждат като малки отклонения в графиката, в краткосрочен план ефектът им може да е груб. Всеки потенциален професионалист трябва да е наясно с възможността за даунсуинг.

Обикновените работещи получават пенсии от държавата и от работодателя си, които да им помагат, когато остареят. Покер играчите трябва сами да се грижат за себе си.

Никой не може да замести покер играча, когато той излезе във ваканция.

За тези, които обръщат внимание на позицията си в обществото, трябва да е ясно, че хората ще гледат критично на теб, щом си се изтъкнал като комарджия. Но да се надяваме за истинския играч това да е без значение.

Mного хора се нуждаят от лидерство и солидна структура. Липсата на такава ги кара да се чувстват дезориентирани. Покер играчът трябва да се мотивира сам и да създаде собствена структура на живота си. Иначе има опасност той просто да си седи и да се мотае.

Почти всяка кариера, която на практика е интензивна, бива придружена от риск да превърне човека в маниак. Проблемът с покера е, че той не се споделя. Действително - научаваш доста полезни неща; самодисциплина, самоопознаване, управление на финанси освен други. Но за разлика от други професии, работата остава интровертна. Не се научаваш на особено много неща, които могат да се нарекат екзистенциално значими.

Почти при всеки е налице склонност към промяна на настроението в следствие на краткосрочни успехи или провали. Този тип поведение трябва да се потиска по време на игра, за да не се превърне човек в роб на прищявките на собствените си емоции.

Покерът изисква сериозна емоционална енергия. Нуждаеш се от сила, кураж и силно его. Човек си втълпява тези чувства все повече и повече, което в случай на успехи може да доведе до загуба на реална преценка. Така че е необходимо едно постоянно самонаблюдение, за да се избегне това.

Каквo е необходимо, за да си професионалист?

Същите качества, които правят добрия хоби играч, формират основата и на професионалиста.

Освен тези качества човек трябва да свикне с нестандартния лайфстайл и финансовите особености на професията. Като цяло трябва да обичаш свободата и да не се нуждаеш от усещане за сигурност. Любовта към играта, aмбицията и мотивацията също са важни.

Колкото по-интелигентен е човек, толкова по-лесно е да се разберат законите и принципите, които ръководят играта. На високите лимити ще срещнеш хора, които наистина са си научили урока, но не е необходимо да се казваш Стивън Хоукинг, за да си професионалист на по-ниските лимити. В действителност сама по себе си интелигентността не е достатъчна, за да имаш съвършена игра. Доста хора срещат трудности в приложението на теорията на практика. Умението да направиш това се нарича талант.

Tалантът дава резултат. Само този, който е показал, че в дългосрочен план (поне 6-12 месеца) може да изкарва достатъчно, за да живее, поне в рамките на по-ниските лимити (FL 2/4 или FL 3/6), може да мисли за превръщане на играта в професионална кариера.