Статистики (1) - Основи

Въведение

В тази статия

• Как статистиките могат да помогнат на играта ти
  
• За кои проблеми трябва да си наясно
  
• Различни нива статистики и тяхната структура
  

Във всеки анализ на ръка, във всяко решение и на всяка улица статистиките играят много важна роля. Поради това би трябвало да знаеш както какво ти казват статистиките, така и какво не ти казват за даден играч в дадена ръка.

Какво са статистиките?

В англ. език често се използвa "stats" съкращение от "statistics".

Терминът статистики се отнася до всички статистически стойности, които събираш за опонентите си в твоята покер база данни с помощта на покер софтуер. Такъв софтуер би могъл да бъде PokerStrategy.com Elephant, Hold'em Manager или Pokertracker.

Като средни статистически стойности, обхватът от информация, който предоставят в дадена ситуация, е до някаква степен лимитиран, но все пак те често определят реакцията ти в специфични ситуации.

Тази статия стартира серия от статии относно статистиките, която ще се занимава с точно тези аспекти и връзките между тях. Ще научиш кои статистики се основават една на друга и как тълкуването им помага на решенията ти в играта.

В серията ще научиш за основите на пирамидалния принцип и как различните статистики взаимодействат помежду си. По-късно ще обърнем специално внимание на тълкуването и взаимовръзките на всяка отделна статистика, както и на влиянието на обема на извадката. В допълнение на това ще видиш каква роля играят статистиките в метаиграта ти.

Използваш статистики, за да ограничиш диапазона от ръце на опонента в дадена ситуация и да разбереш как очакваният дял на ръката или диапазонът ти би изглеждал срещу него. Освен това статистиките ти помагат да получиш идея срещу какъв тип опоненти си изправен и как обикновено играят те.

Статистиките са средни статистически стойности и ти трябва да имаш това предвид. Следователно, статистиките ти казват как даден опонент обикновено реагира в дадена ситуация, например колко често рейзва и колва префлоп.

Статистиките предвиждат тенденции. Има обаче и други фактори, които влияят на всяко решение, което опонентът ти взима. Ако не виждаш или не взимаш под внимание останалата част от информацията, използването на статистиките извън техния контекст може да доведе до грешни решения.

Следователно, статистиките не могат да са единственото основание за решенията ти в играта. Трябва да съобразиш тълкуванието им с цялостния контекст на ситуацията. В никакъв случай не би трябвало сляпо да разчиташ на цифровото им изражение.

Когато гледаш статистиките, съчетаваш две неща: Взимаш цифровото изражение на статистиката и на базата на него определяш диапазон от ръце, който опонентът би могъл да има.

Като цяло първоначално статистиките не ти казват нищо за силата на диапазона от ръце на Villain, въпреки че това може да звучи противоречиво.

Ако например опонентът ти има 3-бет статистика от 5%, това ти казва единствено, че този опонентът 3-бетва с 5% от ръцете, които играе. Нищо повече.

Сама по себе си такава статистика първоначално не позволява каквито и да било други изводи за диапазона от ръце на опонента, а представлява единствено честотата на специфична реакция/ситуация. Това е много важен аспект, който трябва да разбереш.

Статистиките показват само честотата на дадено действие или реакция. Статистиките не показват директно силата на диапазон от ръце.

Всяка ситуация в покера - и това се отнася както до теб, така и до Villain - зависи от множество фактори. Това включва игрови стил, емоционално състояние, информация за опонентите, история, другите играчи в ръката, динамиката на масата, позиция, имидж, лимит и много други. Тъй като всички тези фактори се различават във всяка отделна ръка, те неизбежно влияят на реакцията на Villain по един или друг начин.

Както вече може да видиш, решението в полза на определено действие или реакция зависи от много повече от скритите карти, които са ти били раздадени. Това важи за твоята игра, важи и за играта на опонента ти.

Статистиките като такива се характеризират с факта, че те винаги представляват статистически стойности извън техния контекст, докато не взимат под внимание останалите фактори, имащи значение за ситуацията, като например метаиграта. Това е още един аспект, който трябва да възприемеш.

Един пример за това е статистиката "continuation bet flop". Тази статистика ти казва колко вероятно е Villain да направи продължаващ залог, когато е проявил агресия преди флопа. Разбира се, Villain няма да направи продължаващ залог на всеки борд, от всяка позиция и срещу всякакъв брой опоненти. Следователно, той ще базира решението си на "възприетата сила", броя на опонентите в ръката, статистиките или информацията за опонентите, както и други фактори.

Гледането на тази статистика извън контекста, разбира се, няма да ти каже дали Villain често се озовава в благоприятна ситуация след флопа. Статистиката не ти казва нищо за състоянието, в което Villain е взел решението да направи продължаващ залог, което, от своя страна, е в основата на статистическата стойност, която виждаш.

Следователно, когато си имаш работа с такава статистика, не можеш да предположиш, че Villain винаги ще прави продължаващ залог на този борд, в тази ситуация, срещу този брой опоненти с процента, показан от статистиката. Ако искаш да използваш статистиките правилно, винаги трябва да взимаш под внимание всички останали фактори.

Най-добре е да гледаш на статистиката от гледната точка на цялостния контекст на ситуацията и да съобразиш доколко тя е валидна. Това се нарича 'тълкуване' на статистика. Идеята за тълкуването на статистика е друг важен принцип, с който ще се занимаем детайлно във втората част.

Villain има статистика за продължаващ залог на флопа от 70%. Ако Villain е в позиция и удари флоп като AQ7 от различна боя, срещу играч, който е колнал префлоп, най-вероятно той прави продължаващ залог в повече от 70% от случаите. Ако Villain обаче е извън позиция и удари флоп като 865 от две бои срещу няколко опоненти, то той ще прави продължаващ залог с много по-малко от 70% от ръцете.

Статистиката, съобразена с контекста на ситуацията, ти помага да взимаш решения по време на останалата част от ръката. Важно е да разбереш, че трябва специално да приспособяваш всяка статистика към дадената ситуация - трябва да я тълкуваш.

Припомни си горния пример, където опонентът 3-бетва в 5% от всички случаи. Вероятно е, ти автоматично да предположиш, че Villain 3-бетва с топ 5% от диапазона си. Това предположение обаче само по себе си не е правилно. Това е така, защото покерът е игра на непълната информация, тъй като често не виждаш скритите карти на Villain.

Както вече знаеш, статистиката за 3-бет представлява единствено честотата на това действие, но не ти казва в действителност колко силен е диапазонът от ръце за 3-бет на Villain.

Това означава, че ти знаеш само това, че Villain 3-бетва 5% от ръцете си префлоп, но това не означава, че това задължително са най-добрите 5%. Може би Villain предпочита да слоуплейва KK+? Или пък никога не 3-бетва AK, защото "така и така няма да удари". Дали е запознат с идеята за леките 3-бетове? Дали опитва да изолира специфичен тип опоненти със слаби ръце, или пък опитва да спечели пота префлоп срещу дадени опоненти, като генерира вероятност за фолд?

Освен това Villain би могъл да базира решението си дa 3-бетне на други фактори, които нямат нищо общо със скритите му карти. Това правиш и ти - и можеш да предположиш, че останалите играчи играят по същите принципи.

Виждаш, че понякога си правиш изводи от статистика, които просто не са част от статистиката като такава.

Друго, което е важно, когато си имаш работа със статистики, е да правиш разлика между размера на диапазона, например броя комбинации, и силата на диапазона, например броя на комбинациите, които са силни, в зависимост от действието на борда. Малък диапазон не е задължително да означава силен диапазон, а голям диапазон не е автоматично слаб диапазон.

Със сигурност най-често допусканата грешка при работата със статистики: Сляпо разчиташ на цифровата стойност, без да взимаш под внимание размера на примерната извадка, от която произлизат статистиките. Това става все по-зле, колкото по-рядко се случва дадена статистика. Особено когато това съвпадне със "синдрома на топ диапазона", много играчи имат навика да си правят изумителни заключения за диапазона на Villain.

Това е парадоксална грешка. Покер играчите обикновено базират собствените си статистики на примерна извадка от много хиляди ръце, но мислят, че могат да направят "точно" предположение за диапазона на Villain, когато имат примерна извадка от няколко ръце. Това е голям пропуск.

Статистиките и техните нива

За да ти бъде по-лесно да разбереш по-добре статистиките и техните взаимовръзки, ще използваме пирамидална схема, за да ги представим. Правим следните предположения:

• Колкото по-високо е нивото на дадена статистика, толкова по-рядко се случва ситуацията, която тя описва. Статистики, които се случват много рядко, са на върха на пирамидата.
• Колкото по-високо е нивото на дадена статистика, толкова по-голям би трябвало да бъде размерът на примерната извадка, за да си способен да я тълкуваш подходящо.
• Статистиките от горните нива се основават на статистиките от долните нива, директно или косвено.

Тази етажна система се базира на факта, че някои статистики могат да се проявят само когато по-ниски статистики вече са се проявили.

Един пример: Продължаващ залог на флопа може да се случи само когато Villain е рейзнал префлоп и е бил играчът, проявил агресия преди флопа. Поради това продължаващият залог е директно свързан с рейза префлоп.

В пирамидалната система статистиките са обозначени с римски числа, обозначаващи съответното им ниво. Пример: I отварящ рейз или II 3-бет.

Не всички статистики могат да бъдат поставени в дадено ниво на пирамидата, те по-скоро описват цялостен игрови стил или покриват няколко нива.

AF представлява съотношението на агресивните ходове (залог/рейз) към пасивните ходове (кол). Съответстваща формула обикновено е много проста: (Залозите + Рейзовете / Коловете). AF от 1.0 означава, че играч залага и рейзва толкова често, колкото колва. Ако AF е по-нисък от 1, пасивните му отигравания доминират, а ако AF е по-висок от 1, агресивните му отигравания доминират.

Статистиката went-to-showdown ти казва с какъв процент от ръцете Villain стига до шоудаун, когато е видял флоп. Тази статистика не зависи от агресивността и, следователно, не взима предвид дали Villain залага, колва даун или чеква бихайнд. Това означава, че когато тълкуваш тази статистика, трябва също да взимаш предвид кое действие избира той и каква е големината на неговия AF.

Това вероятно е най-важната статистика, но и най-пренебрегваната. Размерът на примерната извадка показва броя на скритите карти, които Villain е получил. Няма значение дали Villain играе ръката или я фолдва преди флопа.

Ако имаш примерна извадка от 100 ръце за 15/10 Villain, това означава, че този Villain е получил 100 начални ръце и е внесъл пари в пота с 15 от тях. Рейзнал е с 10 ръце, а с 5 ръце е колнал рейз префлоп или е доплатил от малкия блинд. Това вече показва колко малко всъщност казват тези 100 ръце за диапазона за кол на Villain например.

Следователно, размерът на примерната извадка играе решаваща роля, когато си имаме работа със статистики, тъй като ти помага да прецениш колко представителна е дадена статистика. Колкото по-високо е нивото на дадена статистика, толкова по-важен става размерът на примерната извадка. Както с всичко останало в покера, разпределението на скритите карти е под влиянието на вариацията и става все по-точно с увеличаването на изиграните ръце в базата данни.

Статистиките от първото ниво представляват първото възможно действие на опонента и, следователно, не се основават на други статистики. Като цяло би трябвало да имаш примерна извадка от поне 100 ръце, за да правиш предположения за тези тенденции.

VPIP е статистика номер едно. Тя ти казва с какъв процент от началните си ръце Villain е склонен да влага пари в пота. Това включва лимпване, рейзване или колване. Автоматичното поставяне на блиндовете обаче не се взима под внимание тук. Тази статистика оказва влияние на огромен брой други статистики и служи като основа за направата на оценка за диапазона на Villain след флопа.

VPIP съдържа и PFR статистиката, тъй като рейз, разбира се, също представлява доброволно допринасяне към пота.

PFR представлява процента от ръце, с които Villain е склонен да рейзне префлоп. Тази статистика включва отварящ рейз, тоест всеки първи рейз, който не е лимп, както и други префлоп рейзове (3-бет, 4-бет). Той е добър показател за агресия преди флопа.

Диапазонът за кол сам по себе си не е статистика, но е много лесно да бъде изведен. Този диапазон представлява процента от ръце, с които Villain колва залог префлоп. Може лесно да бъде изчислен, като се извади PFR от VPIP.

Статистиката attempt-to-steal е първата изцяло префлоп ориентирана статистика. Тази статистика ти казва какъв процент от ръцете Villain прави отварящ рейз от късните позиции (CO, BU, SB). При почти всеки добър играч тази статистика е по-висока от средната стойност на PFR. Това е така, тъй като колкото по-късно действа един играч и колкото по-малко играчи действат след него, толкова по-висока е честотата му на отварящ рейз.

Статистиката fold-to-steal представлява честотата, с която даден играч не защитава блиндовете си срещу кражба, а вместо това избира да фолдне. Това включва само ситуации, в които Villain е на блиндовете и е изправен срещу рейз от късна позиция. Неговата реакция от блиндовете - като например срещу отварящ рейз от UTG - не е от значение за статистиката fold-to-steal.

Статистиките от второ ниво се основават на статистиките от първо ниво. Поради това винаги трябва да взимаш предвид съответните статистики от първо ниво, когато тълкуваш тези статистики.

Тъй като статистиките от второ ниво се случват много по-малко по време на игра, имаш нужда от значително по-голяма примерна извадка. Би трябвало да имаш повече от 500 ръце, за да направиш точно предположение за тенденциите на Villain.

3-бетът е първата статистика от второ ниво. Следователно, се основава на предишното действие от първо ниво: отварящият рейз.

Следователно, един 3-бет винаги е реакция на друго действие и се случва само когато някой е рейзнал преди Villain. Следователно, този ход се случва по-рядко и се нуждаеш от по-голяма примерна извадка за смислено тълкувание.

• Взаимовръзка: I отварящ рейз от играч – II 3-бет от Villain

Статистиките fold to 3-bet / Call 3-bet са силно зависими от динамиката на даден лимит. Колкото повече агресия има преди флопа, толкова по-често Villain ще се сблъсква с 3-бет и толкова по-често ще трябва да вземе решение. На пасивните лимити обикновено се нуждаеш от по-голяма примерна извадка, отколкото на агресивните.

• Взаимовръзка: I отварящ рейз от Villain – II 3-бет от играч – II Фолд/Кол от Villain

Статистиката Cbet представлява процент, с който Villain прави продължаващ залог на флопа, след като е проявил агресия преди флопа. Тази статистика се изразява спрямо диапазона на флопа и, следователно, се основава на I PFR статистиката от първо ниво.

• Взаимовръзка: I PFR от Villain – I Кол от играч – II Продължаващ залог от Villain

Статистиката fold-to-continuationbet описва реакцията на Villain срещу продължаващ залог, тоест ситуациите, в които Villain колва преди флопа и на флопа е изправен срещу залог от играча, проявил агресия преди флопа.

• Взаимовръзка: I отварящ рейз от играч – I Кол от Villain – II продължаващ залог от играча, проявил агресия преди флопа – II Fold Villain

Донк залог е залог на флопа от страна на опонента, направен срещу играча, проявил агресия преди флопа. Съответната статистика ти казва колко често Villain донква на флопа. Важи и за рирейзнати потове.

• Взаимовръзки: I отварящ рейз от играч – I Кол от Villain – II Донк от Villain на флопа

Третото ниво включва статистики, които се проявяват дори по-рядко, тъй като се основават на статистики от предното ниво. Те се отразяват в малък брой от изиграните ръце на покер. Би трябвало да имаш примерна извадка от повече от 1000 ръце на Villain, за да можеш да направиш достатъчно точно предположение за тенденциите му. При почти всяка статистика от трето ниво няма лимит за тази примерна извадка. Нужно е да тълкуваш тези статистики много прецизно, което означава, че се налага да взимаш предвид и статистиките от по-ниските нива, както и текущата игрова ситуация.

Тази статистика показва колко често Villain рейзва продължаващия залог на флопа на играч, който е проявил агресия преди флопа. Това включва както чек/рейз, така и рейз в позиция. Статистиката може да бъде приложена и в рирейзнати потове. Статистиката raise-contibet е достатъчно надеждна и при примерна извадка от няколко хиляди ръце, в случай че играеш срещу много агресивен опонент.

• Взаимовръзка: I отварящ рейз на играч, проявил агресия преди флопа – I Кол от Villain – II продължаващ залог от играча, проявил агресия преди флопа – III рейз на продължаващ залог от Villain

4-бетът е реакция под формата на рейз срещу предхождащ II 3-бет. 4-бет обикновено е силен ход. Като цяло можеш да предположиш: Колкото по-нисък е лимитът и колкото по-пасивен е опонентът, толкова повече сила трябва да дадеш на 4-бета.

Тъй като 4-бет би могъл да бъде изигран единствено като реакция на I отварящ рейз и II 3-бет, тази ситуация се случва доста рядко. Колкото по-пасивна е играта префлоп на даден лимит, толкова по-рядко Villain получава възможността на направи 4-бет. Следователно, статистиката зависи от динамиката на дадения лимит.

• Взаимовръзки: I отварящ рейз от играч – II 3-бет от играч – III 4-бет от Villain

Флоут обикновено се отнася за отиграване, целящо да отнеме инициативата от играча, проявил агресия преди флопа. Това само показва честотата на такова отиграване. Заключения за силата на ръката и диапазонът от ръце могат да бъдат направени само когато вземеш предвид и други статистики. Флоутът често се използва на търна.

• Взаимовръзки: (Търн) I отварящ рейз от играч – I кол от Villain – II продължаващ залог на флопа от играча, проявил агресия преди флопа

– кол от Villain – III залог/рейз от Villain след чек/залог от играча, проявил агресия преди флопа

Вторият продължаващ залог е продължение на продължаващия залог от флопа на търна.

• Взаимовръзка: I отварящ рейз от Villain – I кол от играч – II продължаващ залог на флопа от Villain – II кол от играч – III продължаващ залог на търна от Villain

Статистиките от четвъртото ниво като цяло се проявяват много рядко, тъй като зависят от сравнително дълга верига от действия на по-ниските нива. Като цяло би трябвало да имаш много повече от 1,000 ръце в примерната си извадка, за да можеш да направиш добро предположение за игровите тенденции.

Трети продължаващ залог е продължение на втория продължаващ залог от търна на ривъра. Трети продължаващ залог може да бъде направен единствено когато играчът, проявил агресия преди флопа, е заложил на флопа и на търна.

• Взаимовръзка: I отварящ рейз от Villain – I кол от играч – II продължаващ залог на флопа от Villain – II кол от играч – III продължаващ залог на търна от Villain – III кол от играч – IV продължаващ залог на ривъра от Villain

Тези статистики се отнасят за други възможни реакции от страна на Villain срещу предхождащ III 4-бет. В зависимост от размера на стаковете, Villain може да колне, да влезе all-in или да фолдне.

• Взаимовръзка: I отварящ рейз от играч – II 3-бет от играч – III  4-бет от играч - IV f4b / c4b / ship срещу 4-бет/ол-ин от Villain

В зависимост от размера на стаковете Villain ще влиза директно ол-ин, ще 5-бетва или ще фолдва като реакция срещу 4-бет.

• Взаимовръзка: I отварящ рейз от играч – II 3-бет от Villain – III 4-бет от играч – IV 5-бет/ол-ин/фолд

Заключение

В тази част от серията научи какво всъщност са статистиките и какво те могат да ти кажат за играта на опонента. В допълнение на това получи преглед на основните статистики и научи за пирамидалната структура на статистиките от различните нива.

В следващата част ще задълбочим познанията ти относно статистиките, ще те научим как да ги тълкуваш и как да подходиш към идеята за размера на примерната извадка.