Полублъфове за напреднали играчи
Въведение
В тази статия
- Различните видове полублъфове
- Важни фактори за ефективни полублъфове
- Математиката зад полублъфовете
С увеличаването на популярността на покера се увеличи и общата агресия в игрите с ниски и средни залози. Добрите покер играчи не пропускат преимуществата на агресивната игра, както и възможността да се възползват от слабостта на другите играчи. Много от небрежните ти противници са видели доста различни отигравания, направени пък от техните опоненти. Често тези отигравания изглеждат изключително креативни и окуражават небрежния играч да пробва нещо подобно. Най-често те се основават на идеята на полублъфа.
Целта на тази статия е да предостави разбираема основа за вникването в същността на полублъфовете и това как и кога да бъдат играни. Вместо да правиш необосновани и неправилни решения в опитите си да изглеждаш като професионалист, ти ще знаеш кои фактори да търсиш при обмислянето на подобен ход.
Какво представлява полублъфът?
Очевидно трябва да знаеш какво е полублъф, преди да започнем. Нека дадем кратко определение:
Полублъфът е просто агресивен ход, направен с ръка, която най-вероятно в момента е назад, но има потенциала да се подобри на следващите улици.
Ти правиш полублъф, когато залагаш или рейзваш с по-слабата ръка, която все пак има определена доза очакван дял. Има два начина да спечелиш пота с полублъф:
- полублъфът може да накара опонента да фолдне по-силната ръка;
- подобряваш ръката си и печелиш шоудауна.
Полублъфът не може да бъде направен на ривъра, тъй като няма да имаш никакъв очакван дял и няма да има още карти, които да подобрят ръката ти. Повечето полублъфове се правят на флопа, но някои играчи използват това отиграване и на търна.
Също така трябва да опитваш полублъф само когато имаш достатъчно очакван дял (колкото по-голям е очакваният ти дял, толкова по-добри са шансовете ти с план Б). В най-добрия случай опонентът просто ще фолдне срещу залога/рейза ти. Това винаги е план А, тъй като почти винаги държиш по-слабата ръка в момента.
План Б изглежда така:
Удряш аут и имаш по-силната ръка.
Два вида полублъфове
Всъщност има само два основни вида полублъфове: ол-ин полублъф и не ол-ин полублъф.
Влизаш ол-ин, за да ограничиш действието на следващите улици. Това може да е с 4-бет пуш с Ахs преди флопа или силен дроу на флопа.
Преимуществото на това да влезеш ол-ин: максимизираш очаквания дял на дроу ръката си.
Влизането ол-ин също така не позволява на "замразяващи действието" карти да попречат да ти се плати на следващи улици. Ако играеш нът флъша пасивно и изведнъж заложиш, когато той се завърши, на опонента ще му е много по-лесно да фолдне силна ръка.
Влизането ол-ин не само кара противника да взима трудно решение, но може и да максимизира очаквания ти дял.
При този вид полублъф не рискуваш целия си стак. Математическият анализ показва, че трябва да генерираш повече вероятност за фолд, когато правиш по-големи залози, за да правиш печеливши полублъфове.
Има много ситуации, в които по-големият залог не генерира много повече вероятност за фолд от залог с нормален размер. Полублъф с по-малък размер на флопа достатъчно често може да генерира дори повече вероятност за фолд, отколкото ол-ин пуш.
Друга причина да използваш този вид полублъф е да събереш повече информация въз основа на реакцията на опонента. Това ти позволява да взимаш по-добри решения по-късно и да не свършиш ол-ин и много назад.
Когато не влизаш ол-ин, ти също така балансираш стойностните си залози и полублъфовете си, което ще подобри постфлоп играта ти. Също така трябва да обмислиш факта, че мислещите опоненти ще могат доста лесно да отгатнат ръката ти, ако пушнеш директно. Тъй като обикновено не би заложил повече от размера на пота със силна ръка като сет, този овърбет ще изглежда като дроу ръка, която я е страх да бъде колната.
Недостатъкът от това да не пушнеш ол-ин (естествено) е, че структурата на борда може драстично да се промени. Може също така да си изправен срещу по-опитен опонент, който да направи правилното отиграване, което да те обезкуражи, когато играеш за голям пот.
Каква е целта на полублъфа?
Тъй като вече знаем какво е полублъф и какви са основните условия, които трябва да са налице, за да направим този ход, вече е време да се занимаем с точните цели/причини на полублъфа и как най-добре да го изиграем.
Полублъфовете вършат няколко неща наведнъж. Дори и да имаш предвид точна цел, полублъфовете не са ограничени само до една цел в дългосрочен план.
Залагайки и рейзвайки, ти притискаш опонентите и ги караш да вземат решение, което често зависи от комбинацията от силата на ръката им и вътрешните им усещания. Много вероятно е да подценяваш напрежението, което оказваш със залози и рейзове.
Ако например направиш полублъф, без да влезеш ол-ин, ти изправяш опонента не само срещу сегашния размер на залога, но и го оставяш в неведение за възможността за по-големи залози на следващите улици.
Добрите играчи ще се опитат да преценят годността за игра на дадена ръка и ще планират ходовете си занапред. Много от тях ще фолдват по-силната ръка, когато са изправени срещу залог/рейз.
Ще започнеш да печелиш повече потове, ако внедриш полублъфовете в играта си. Опонентът ти се отказва от значителна част очакван дял, когато фолдва, тъй като диапазонът му обикновено се състои от ръце, които бият твоята за момента.
Полублъфовете са и начин да балансираш собствения си диапазон от ръце. По-силните противници просто са способни да те сложат на определен диапазон от ръце. Очевидно е, че опонент, който знае точно кои ръце са в диапазона ти, когато играеш дадена линия, ще може да се адаптира и да играе перфектно срещу теб.
Можеш да поляризираш диапазона си, като добавиш полублъфове в репертоара си, което ти дава и определен елемент на изненада. Ще губиш срещу опоненти, които винаги знаят какъв е диапазонът ти, тъй като няма как те да сгрешат срещу теб. Разнообрази нещата.
Нека погледнем лесен пример за това защо балансирането е толкова важно, като разгледаме диапазона ти на 4-бет преди флопа с 100 ВВ в стака.
Можеш да поставиш опонента си на QQ+, AK след 4-бет на ниските лимити. Взимането на правилното решение е лесно, след като сравниш очаквания си дял с пот шансовете си.
Можеш обаче да поляризираш диапазона си за перфектна 4-бет защита. 4-бетваш с ръце като поредни карти от една боя, които можеш да фолднеш лесно срещу 5-бет.
Полублъфовете ти позволяват да играеш с по-широк диапазон от ръце след флопа, което прави по-трудно за опонента ти да фолдне срещу продължаващите ти залози и да колне блъфовете ти. Също така извличаш повече стойност със силните си ръце.
Опонентите ти ще уважават твоите залози/рейзове, когато имаш солиден tight имидж. Това означава, че почти винаги генерираш достатъчно вероятност за фолд, за да бъдат полублъфовете ти печеливши.
Можеш да използваш полублъфовете си и като средство да промениш имиджа си за сесията. Няколко бързи полублъфа могат да създадат loose имидж, който да използваш, като играеш по-tight след това.
Това са само някои от причините за това защо полублъфовете трябва да са част от играта си. Съществува обаче друг игрови аспект, в който полублъфовете играят главна роля: ритъмът на игра.
Трябва да се възползваш от ритъма на игра и това обхваща не само имиджа ти на масата и другите вече споменати идеи. Трябва да събереш цялата налична информация, за да анализираш ръката възможно най-обективно. Задай си следните въпроси:
- В тилт ли е някой от опонентите?
- Как са изиграни последните няколко ръце?
- Колко бързо се играе на масата?
- Показвал ли е играч, че скоро ще напусне масата?
- Има ли нов играч на масата?
- Има ли моментум някой от играчите?
- Имаш ли някакви усещания за масата или за определен опонент?
Всичко това може да звучи малко абстрактно, но с трупането на опит ще започнеш да усещаш дадената ситуация, кога например опонентът е слаб и кога можеш да направиш печеливш полублъф (дори и на няколко улици).
Разбирането на ритъма на игра и способността да се възползваш от дадената ситуация трябва да са приоритет. Внедряването на полублъфовете в играта ти ще те разграничи от останалите.
За какво да внимаваш, когато правиш полублъф?
Трябва да имаш план и да си си поставил цел, за да правиш печеливши полублъфове. Важно е да знаеш защо взимаш дадено решение и как то ще се отрази на ръката. Следните фактори трябва да бъдат взети предвид при взимането на решението ти: вероятност за фолд, SPR, годност за игра на ръката ти, както и цялата информация, която си събрал досега.
Терминът "вероятност за фолд" се отнася за вероятността опонентът да фолдне ръката си. Това е важна част при полублъф, тъй като това е определящият фактор за това дали можеш да спечелиш пота директно и без шоудаун. Както може би очакваш, колкото по-висока е вероятността ти за фолд, толкова по-доходоносни ще са полублъфовете ти.
Въпреки че не можеш конкретно да определиш вероятността за фолд, която генерираш, има някои променливи, които оказват ефект.
Можеш да генерираш повече вероятност за фолд, когато потът е малък и оставащият стак на опонента ти е голям. Противникът ти ще се страхува, че няма да може да стигне до шоудаун, дори и да колне, и често ще фолдва ръката си.
Вероятността за фолд, която генерираш на различните бордове, зависи главно от опонента, срещу когото си изправен.
Можеш да генерираш много вероятност за фолд срещу някои опоненти на борд с много дроус, докато други ще заподозрат, че си на дроу и ще сложат парите си по средата с проблемни ръце.
Подобни размишления трябва да се направят и на сухи бордове. Някои опоненти ще фолдват често просто защото агресивният ти стил на игра може да означава само готова ръка. Други обаче ще знаят, че няма много ръце, които да можеш да играеш толкова агресивно на сух борд. Затова и тези играчи ще ти позволят да блъфираш отново и ще превърнат готовата си ръка в "ловец на блъфове".
Както винаги, важен аспект е относителната ти позиция на масата. Когато си в позиция ще можеш да генерираш повече вероятност за фолд, тъй като опонентът ти не винаги ще желае да продължи да играе в голям пот с посредствена ръка извън позиция. Затова и можеш да очакваш, че опонентите ще фолдват по-често срещу полублъфовете ти, когато си в позиция.
Преди да направиш полублъф с чек или рейз, когато си извън позиция, трябва да знаеш кои карти на търна биха те забавили и кои биха ти помогнат. Опонентът ти често само ще колва чек/рейза ти със силна ръка, за да може да колне и други блъфове. Необходима ти е добра честота на стойностни залози срещу полублъфове или ще започнеш да блъфираш твърде често и ще трябва да чек/фолднеш на търна.
Вероятността за фолд, която генерираш, когато се ангажираш с полублъф зависи от съотношението на стака ти към пота. Това е важен аспект при решението дали да направиш ол-ин полублъф, или не.
Нещо, което винаги трябва да имаш предвид: когато опитваш полублъф, противникът почти винаги ще има повече от 50% очакван дял. За теб това означава, че колкото по-голям е размерът на стака ти, толкова повече губиш, когато бъдеш колнат.
В зависимост от вероятността за фолд, която можеш да генерираш, ти все пак ще можеш да правиш +EV полублъфове. Трябва само да запомниш, че с висок SPR трябва да търсиш ситуации, в които имаш висока вероятност за фолд и достатъчно очакван дял срещу диапазона на опонента.
Както вече казахме, план А е директната печалба на пота. Това естествено не се случва винаги, затова и имаш план Б. Тук структурата на борда и силата на ръката ти стават дори по-важни. Ако преди това не си балансирал линиите си и опонентите могат да кажат какъв вид ръка имаш, то няма да можеш да разчиташ и на скрити пот шансове.
Пример за твърде прозрачна линия, която няма да ти се изплати: играеш рейз на флопа, чек бихайнд на търна, рейз на ривъра с флъш дроу, който се подобрява на ривъра. Твърде очевидно е, че си опитал полублъф с флъш дроу на флопа и си го завършил.
Структурата на борда може да има друг ефект върху ръката: по-добре е да се въздържаш от полублъфове, когато има немалко търн карти, които да направят ръката ти негодна за игра. Често ще се наложи да фолднеш ръка с доста очакван дял, когато опонентът ти колне и една от тези карти дойде на търна.
Полублъфовете ти ще са по-ефективни, ако имаш информация за опонентите. Опитай се да настроиш играта си спрямо дадения опонент. Полублъф срещу колинг стейшън или маниак очевидно ще е по-малко печеливш от полублъф срещу слаб tight играч.
Математика зад полублъфа
За да придобиеш по-добра представа за това кога полублъфът е доходоносен, важно е да разбереш математиката зад него. Това накратко означава да пресмяташ EV на всички възможни действия, за да вземеш възможно най-доброто решение.
Сега ще видиш факторите зад EV на полублъф и по какъв начин той се различава от чистия блъф.
Би трябвало да си запознат с основната EV формула за агресивни отигравания. Ето как да изчислиш EV на полублъф:
EV(полублъф) = Вероятност за фолд * Добавени пари + (1- Вероятност за фолд) * [Очакван дял * (Добавени пари + Размер на залога) - (1- Очакван дял) * Размер на залога]
Тази формула изчислява EV на залога ти само на една улица (и е идеална за ол-ин полублъфове). Има няколко други по-фини аспекта, за които да внимаваш, когато правиш не ол-ин полублъф.
Проблемът е в създаването на математически модел, който взима предвид годността за игра на ръката ти и възможните промени в структурата на борда. Поглед към нашата формула обаче ни показва най-важните фактори:
- вероятност за фолд;
- добавени пари -> размер на пота;
- очакван дял срещу диапазона на кол на опонента;
- размер на (полублъф) залога.
Нека погледнем как се променя формулата, когато правиш чист блъф на ривъра (което означава, че имаш 0 очакван дял срещу диапазона на кол на опонента):
EV(Чист блъф) = Вероятност за фолд * Добавени пари + (1- Вероятност за фолд) * [0 * (Добавени пари + Размер на залога) - (1- 0) * Размер на залога]
EV(Чист блъф) = Вероятност за фолд * Добавени пари - (1- Вероятност за фолд) * Размер на залога
Печалбата от чистия блъф произлиза само от вероятността за фолд, която генерираш. С чист блъф печалбата в дългосрочен план идва само от вероятността за фолд, която генерираш. Трябва да обърнеш повече внимание на съотношението риск: разход.
- Вероятност за фолд : f
- Добавени пари: d
- Очакван дял срещу диапазона на кол на опонента: E
- Размер на залога: b
Кое е по-важно при полублъфа - да накараш опонента да фолдне или да се опиташ да максимизираш очаквания си дял срещу диапазона на кол на опонента?
Ключово при балансирането на тези две цели е съотношението между размера на залога ти и добавените в пота пари.
Колкото по-голямо е тяхното съотношение, толкова по-голяма е вероятността ти за фолд и толкова по-малък е очакваният ти дял срещу диапазона на кол на опонента.
Ако например искаш да максимизираш очаквания си дял срещу диапазона на кол на опонента, то трябва да се въздържаш от залози и рейзове. Това, естествено, би означавало да не правиш полублъфове.
Също така важно за отговора на този въпрос е това да знаеш възможните стойности за e и f. Очакваният ти дял винаги ще е по-малък от 0.5, когато блъфираш, тъй като би би залагал за стойност с повече от 50% очакван дял.
Вероятността ти за фолд ще бъде между 0 и 1, тъй като опонентът ти може да фолдне или да колне с целия си диапазон.
- 0 < E < 0.5
- 0 < f < 1
Ако си поиграеш с тази формула ще видиш, че можеш да увеличиш вероятността си за фолд, като увеличиш размера на залозите си. Не можеш обаче да направиш нищо, за да промениш очаквания си дял. Имай предвид, че очакваният ти дял с дроу ръка обикновено е един и същ срещу силна готова ръка и срещу слаба готова ръка.
Вече имаме отговор на въпроса ни: Опитвай се да увеличиш вероятността си за фолд с по-големи залози, когато опитваш полублъф. Очакваният ти дял няма да се намали значително срещу tight диапазон на кол, за да неутрализира това преимущество.
Имай предвид, че този отговор се основава само на математика и не взима предвид другите фактори/цели на полублъфа.
Затова и можем математически да докажем твърдението си, че:
EV(полублъф) = f * d + (1-f) * [E *(d+b) - (1-E) * b]
EV(f) = (d-Ed-2Eb+b) * f + (Ep+2Eb+b)
Това линейно уравнение може да бъде показано графично като права линия с извивка на кривата m=( d-Ed-2Eb+b), пресичаща на ординатната ос Y в точка c=( Ep+2Eb+b) и независима променлива f. Сега ще се опитаме да опровергаем твърдението ни. Ако не можем да го направим, ще знаем, че то е правилно.
Да бъде опровергано: EV(f+x) >EV(f), когато x > 0
Това ще бъде опровергано, ако кривата достигне отрицателна стойност. Следователно d-Ed-2Eb+b трябва да е < 0
С малко трансформации получаваме следното неравенство:
d -E(d+2b)+b < 0
d+b < E(d+2b)
Следователно можем да кажем
d > 0, b > 0, 0 < E < 0.5
Сега просто добавяме екстремната стойност на Е и се опитваме да открием дали условието може да се приложи за определени стойности на d и b.
E = 0
d+b < 0
Toва няма как да стане, когато d > 0 и b > 0.
E = 0.5
d+b < 0.5(d+2b)
d+b < 0.5d +b
0.5d < 0
Това също така няма как да стане, когато d > 0.
Твърдението ни трябва да е правилно, тъй като кривата никога не достига отрицателна стойност.
Примерни ръце
Hero $200
BU $112
1$/2$ No-Limit Hold'em (6 handed)
Pre-flop: Hero is Big Blind with K
, Q
3 folds, BU raises to $7, SB folds, Hero calls.
Flop: (15$) 9 , 5
, 3
Hero checks, BU bets $12, Hero raises to $193 (All-In)
В тази ръка играем извън позиция и на флопа удряме флъш дроу + две овър карти + бекдор стрейт дроу. Това ни дава средно поне 46% очакван дял, дори и когато сме изправени срещу овър пеър.
Можеш да чекнеш и да се надяваш за безплатна карта или да се опиташ да вземеш инициативата на търна, дори и да не удариш. Също така можеш да чек/рейзнеш (също полублъф), ако той направи стандартен продължаващ залог, вместо да чекне бихайнд. Въпросът е колко да е голям рейзът ти? Опонентът ти е влязъл в ръката с малко повече от 55 ВВ. Стабилен рейз на продължаващия му залог би те ангажирал към пота; ще трябва да заложиш останалото на търна, тъй като дроуът ти е твърде силен, за да фолднеш.
Много играчи са склонни да пушнат ол-ин на флопа в подобна ситуация, тъй като очакваният дял на дроу ръката им в момента е най-висок. Ол-ин пуш също така генерира огромна вероятност за фолд. Решението дали просто да пушнеш ол-ин с толкова силен дроу в крайна сметка зависи от опонента, срещу когото си изправен.
Запомни какво казахме преди: никога не би пушнал ол-ин със сет в тази ситуация, което прави хода ти доста прозрачен. Трябва да внимаваш и за картите на търна, които биха те забавили (в този пример няма много). Затова и няма причина да не рейзнеш нормално. Това поддържа диапазона ти балансиран и намалява очевидността на ръката ти.
Другият въпрос, естествено, е колко вероятност за фолд можеш наистина да генерираш, когато пушнеш ол-ин. Добрите опоненти ще знаят, че си на дроу, когато го направиш, и ще са склонни да колнат с по-слаби готови ръце.
Друга причина за чек/рейз вместо пуш: нормален рейз дава шанс на опонента ти да пушне с по-слаб дроу (който би ти дал много по-добър очакван дял срещу диапазона му).
Пуш при този размер на стаковете не винаги е най-добрият начин да направиш полублъф.
Внимавай за опонентите си и техните стилове на игра и знай какво се опитваш да направиш с полублъфа си.
Hero $200
BB $200
1$/2$ No-Limit Hold'em (6 handed)
Pre-flop: Hero is CO with T , 9
2 folds, Hero raises to $7, 2 folds, BB calls.
Flop: (15$) K , J , 8
BB checks, Hero bets $12, BB calls.
Turn: (39$) 2
BB checks, Hero bets $25
Решаваш да заложиш отново, след като стандартният ти продължаващ залог на флопа бива колнат. Това може да изглежда като добра ситуация за полублъф, но не е.
Дори и да имаш много силен дроу и да генерираш повече вероятност за фолд с втори залог на търна, просто няма причина да опитваш полублъф в този пример.
Може би си отнемаш шанса да видиш ривъра за добра цена с втория си залог. Но какво ще направиш, ако опонентът чек/рейзне? Чекът бихайнд е по-добрият избор, тъй като не би желал да трябва да фолднеш толкова силен дроу.
Ако имаш ръка като A 9 на този борд и продължаващият ти залог бъде колнат, също би било по-добре да чекнеш бихайнд и да колнеш малък залог на ривъра, когато си изправен срещу агресивен опонент, тъй като те често ще блъфират с незавършени дроус, след като чекнеш бихайнд.
Hero $200
BB $95
1$/2$ No-Limit Hold'em (6 handed)
Pre-flop: Hero is CO with J , T
2 folds, Hero raises to $7, 2 folds, BB calls.
Flop: (15$) 9
, 8 , 2
BB bets $10, Hero raises to $32
Опонентът ти неочаквано донква на флопа. Твоят ОСД + овър карти е твърде силен, за да фолднеш. Въпросът е да колнеш ли (имаш скритите шансове), или да опиташ полублъф?
Преди да продължиш с четенето, опитай се да си отговориш сам. Помисли за различните аспекти, които дискутирахме досега.
Ако мислиш, че полублъфът е по-доброто решение, погледни отново размерите на стаковете. Опонентът ти има само $95 в началото на ръката. Какво ще направиш, ако той пушне ол-ин? Би ли колнал?
Ще имаш шансове от 2.41:1 и следователно би имал +EV кол с 29.3% или повече очакван дял. Затова и ще си ангажиран към пота и дори и да генерираш достатъчно вероятност за фолд, за да не влиза твърде често опонентът ти ол-ин на флопа, все пак доста често ще влизаш ол-ин на флопа, когато си много назад.
Оставяш си няколко възможности, когато само колнеш. Можеш да се опиташ да флоутнеш на много потенциални опасни карти на търна или да удариш аут за чифт и да се чувстваш по-сигурен в следващите инвестиции в ръката.
Целта на този пример е да ти покаже, че полублъфът на флопа не винаги е най-добрият избор с този размер на стаковете.
Hero $290
SB $250 добър редовен играч
BU $200 TAG рибка
1$/2$ No-Limit Hold'em (6 handed)
Pre-flop: Hero is Big Blind with A , 7
3 folds, BU raises to $7, SB reraises to $25, Hero reraises to $64
Това може би ще изглежда малко странно в началото, тъй като не виждаш как ще 4-бетнеш с ръка, която би фолднал в типична "защита на блиндовете" ситуация, дори и SB да е фолднал.
Това е една от ситуациите, в които главна роля играе метапокерът. С трупането на опит ще се научиш да ги разпознаваш. BU има много широк диапазон на отварящ рейз и най-вероятно се опитва да открадне блиндовете. SB, добър редовен играч на тези лимити, знае това и е решил да защити блинда си активно извън позиция.
В качеството си на много добър играч, който винаги се опитва да подобри играта си, ти си забелязал всичко това и знаеш, че нито един от играчите не трябва да има много силна ръка. Освен това имаш 130 ВВ ефективен стак срещу много добър редовен играч.
Решаваш да 4-бетнеш срещу тези играчи поради следните причини:
- BU често ще фолдва;
- SB също ще може да остане в ръката само с много силна ръка (поради размерите на стаковете);
- можеш да спечелиш немалко добавени пари, тъй като генерираш висока вероятност за фолд;
- искаш да балансираш диапазона си от ръце, така че играчите да не знаят, че винаги имаш QQ+, AK в тези ситуации;
- налице е "ефектът на премахване на карта", което означава, че е по-малко вероятно опонент да има АА или АК, тъй като имаш едно от четирите аса;
- лесно можеш да фолднеш, ако опонент 5-бетне.
Както можеш да видиш, има немалко добри причини за 4-бет в този пример. Това, естествено, не е стандартен ход, който да добавиш в играта си и е направен само в следствие на специфична информация за дадената ситуация (размер на стаковете, позиция и т.н.). Няма често да се намираш в подобна ситуация.
Този пример просто показва, че не трябва просто да натискаш "авто-фолд" бутона всеки път, когато BU направи отварящ рейз. Би пропуснал $30 в този пример.
Заключение
Тази статия те запозна с някои от по-фините идеи на полублъфовете. Винаги обмисляй внимателно възможностите си и знай какво искаш да постигнеш с действията си:
- полублъфовете винаги имат поне една цел;
- най-важната част от полублъфовете е вероятността за фолд, която генерираш;
- можеш да анализираш печалбата на полублъфовете си математически (особено ол-ин полублъфовете).
| ЛИНКОВЕ | |||||||
|
|||||||
