Невропсихология на Покера (4) - Мотивация и учение
Въведение
В тази статия
- На какви механизми се подчинява учебният процес
- Как и от какво се влияе мотивацията
- Защо непрестанното подобрение е по-важно от краткосрочните цели
“Животът е пълен с илюзорни препятствия”. Вероятно Грант Фрейзър не е имал предвид точно твоята покер кариера, когато е произнесъл тези думи за пръв път. Въпреки това те важат и за теб. Всъщност, те са изключително важни за целите ти в покера. Твоят път към успеха и богатството като покер играч е непредсказуем и пълен с емоционални трудности, както повечето приключения, които си струват.
Каквото и да се надяваш да постигнеш като покер играч, със сигурност можеш да го направиш. Когато си представиш бъдещето, крайната цел може да бъде неясна или твърде трудна за достигане. Промени гледната си точка и започни да чертаеш ясен път за постигането на целите си, както на практика, така и на теория. Това, което учиш, ще те мотивира и с малко разход на енергия… добре, с голям разход на енергия, целите ти ще се превърнат в реалност.
Учебният процес
Откъде да започнем? Мозъкът ти се учи по различни начини. От психологическа гледна точка е трудно да се даде опрeделение на учението като такова, тъй като то обхваща множество различни процеси, които работят заедно. Както вече знаеш, процесите в мозъка не работят на взаимоизключващ се принцип. Механизмите работят заедно и формират познания и поведение, на които в последствие даваме определение. Има два конкретни механизма, които участват в учебния процес и които ще са от значение за покер играта ти. Първият е този, който отсега нататък ще наричам ‘невромедиатора на покера’, Допамин.
Може да си спомняш от част 3, че подкорови регион, наричан още базален ганглий, е силно замесен в допаминергичната активност на мозъка. Използвайки този невромедиатор, някои процеси в тази област играят много важна роля за учението ти в покера. Нивото на допамин се влияе от това колко добре мозъкът ти възприема наградите. Процедурата по научаване протича в 3 стъпки и започва, когато срещнеш стимул, който в последствие предизвиква реакция в теб, и завършва с възнаграждението, което тази реакция ти носи. Една диаграма би могла да помогне за изясняването на това:
Стимул -> Реакция -> Награда = Влияние върху нивото на допамин
Естеството на влиянието върху допамина зависи от наградата. Допаминът се покачва, когато получиш неочаквано добър краен резултат, а се понижава при неочаквано лош такъв. Колкото по-близо е крайният резултат до очакванията ти, толкова по-малък е ефектът върху нивото на допамина: доста просто и същевременно много важно за живота ти в покера.
Нека разгледаме един пример. Да кажем, че ти си начинаещ в покера (въпреки че в реалността тези принципи важат за всички покер играчи, тъй като винаги има какво повече да се научи) и току-що си започнал да се учиш как се играе. Кои отигравания са правилни и кои са непечеливши в дадени ситуации, все още е дълбока мистерия за теб. Мозъкът ти е готов да се учи. Разбира се, да бъдеш в такова състояние, е много добре. Както при новородено, което изучава света около себе си, наученото на този етап е изключително важно, тъй като то би могло да формира основите за голяма част от учението и поведението в по-късен етап.
И така, нека вземем един въображаем покер играч, който току-що е започнал да се учи и да предположим, че е започнал покер кариерата си, играейки, вместо учейки се. В крайна сметка учението е скучно, а играта е забавна. Възможно е да има основни познания за принципите префлоп и някои цялостни отигравания, които са печеливши постфлоп, но средствата, формиращи процеса на спонтанно взимане на решения на масата, са почти липсващи.
Когато този играч направи отиграване, което му носи неочаквано голяма печалба (повечето резултати би трябвало да са неочаквани, тъй като на този етап очакванията за диапазоните от ръце на този играч не се базират на кой знае колко реална информация), нивото на допамин се покачва и базалните ганглии дават начало на процес, който да затвърди научените принципи на базата на реакцията. Ако отиграването е такова, което може обективно да бъде определено като печелившо и, следователно, като добро, крайният резултат е много благоприятен. Ако обаче в действителност отиграването е било непечелившо, тоест лошо отиграване, то този процес на заучаване причинява доста щети на бъдещия потенциал на този играч.
Като играч се учи по такъв начин - с игра, давайки възможност на мозъка да реагира на резултатите, бъдещите очаквания се формират на базата на тези резултати. Това, което един нов играч би трябвало да прави, всъщност, това, което всеки играч би трябвало да прави, разбира се, е да формира очакванията си на базата на реално печеливши отигравания. Поради това е изключително важно начинаещите играчи да прекарват повече време в учене, отколкото в игра, след което постепенно да намаляват времето за учене и да увеличават времето за игра.
Това не означава, че първоначалното ти учение ще предизвика бум или край на покер възможностите ти за в бъдеще.
Синаптичните връзки се образуват и заздравяват, но могат да бъдат и отслабени. С други думи, каквото си научил, може да бъде забравено и пренаучено. Това, което обаче е от значение тук, е, че първоначалното формиране на очакванията по време на учебния процес ще образува силни синаптични връзки, които могат да се окажат трудни за промяна на по-късен етап. Предвид това, че работиш в дългосрочна перспектива, защо да не подобриш този факт още сега?
При дейност като онлайн покера, която много бързо може да те накара да разчиташ на автоматизирани процеси при взимането на решения, може да се окаже фатално, ако започнеш да учиш по грешен начин. Това е още един положителен аспект на това да не играеш на много маси и на автопилот. Колкото по-автоматизирано играеш, толкова повече ще разчиташ на възприетите очаквания, някои от които биха могли да са подвеждащи. Когато играеш на по-малко маси, имаш по-добра възможност да мислиш за наученото за конкретната игрова ситуация, както и за бъдещото пренасочване на синаптичните връзки.
Една от характеристиките на рибите, която ги прави риби, е отказът да научат правилните отигравания. Много от редовните играчи мислят, че рибите са просто нефункциониращи мозъци, ‘по-глупави’ хора, които не знаят как да играят покер, защото не са достатъчно умни. Това може и да е вярно за някои от тях. Казано по-точно обаче, рибите са по-малко заинтересовани от това да научат правилните отигравания, било то поради страстта към хазарта, или поради това, че стойността на залозите не ги притеснява. Каквато и да е причината, вероятно си виждал риби, като цяло такива, с които играеш често, които се приспособяват към състоянието на игрите, в които участват и играта срещу тях става по-трудна. Това не означава, че вече не е доходоносно да играеш срещу тях, те все още имат огромни пропуски, но умеят да се приспособяват към играта на редовните играчи и често могат да направят трудно / дори непечелившо да играеш срещу тях, без да се адаптираш.
Успешният професионален покер играч ще работи и извън масите, за да формира нови очаквания по време на етапите на пренаучаване и адаптация в своята кариера. Рибата ще продължи да формира очакванията си единствено на базата на самата игра, увеличавайки възможността да стигне до колебливи заключения в природния кръговрат на очакванията.
Мотивация
В по-ранна статия видяхме как подкорови регион, наречен хипокампус, играе важна роля за паметта. Освен това участва активно в учебния процес. Хипокампусното заучаване и това на мозъчната кора не се нуждаят от награда, за да запаметят наученото. Нужен е единствено самият стимул. Когато учиш покер, задействаш хипокампусния механизъм за научаване, а това може по-добре да насочи запаметяващото влияние на допамина, докато си на масите. Този начин на учене формира дългосрочна и прецизна (приемаме, че учебният материал и изводите от него са верни) памет.
Какво е общото между всичко това и мотивацията? Ти се мотивираш от наградата. Както това, което можеш да спечелиш, така и това, което можеш да загубиш, могат да те мотивират. Как се учиш, какво учиш и как възприемаш тази информация, могат да повлияят на представата ти за потенциалната награда и мотивацията ти.
Да дадем бърз пример - да предположим, че един начинаещ покер играч започва развитието си, като играе много и учи малко. Достигнатите изводи най-вероятно ще доведат до постоянни грешки в дългосрочен план и бързо ще се превърнат в демотивираща сила. Ако начинаещ покер играч учи много и играе малко, дори да се представя зле, когато играе, има по-голям шанс да се представи добре занаред, да играе добре и да е постоянен в дългосрочен план.
Има и друга полза от това да се съсредоточиш върху учението и напредъка, вместо да насилваш резултатите. Вече прочете, че непредвидените награди могат да помогнат на учебния процес. Както се оказва, те също така могат да увеличат мотивацията ти. Широко документирано е, че с нарастването на очакваните резултати, мотивацията ти намалява.
От гледна точка на психологията, това изглежда очевидно. Колкото по-близки са очакванията ти до реалните резултати, толкова по-малко допамин се синтезира. Както знаеш от предния път, колкото по-малко допамин се синтезира, толкова по-малка е активността на фронталния лоб и толкова по-малко физическа енергия имаш. Фронталният лоб ти помага да си представиш бъдещето и те мотивира чрез рационално мислене и планиране. Следователно, очакванията ти за награда влияят на мотивацията ти.
Ще играем покер най-вече заради парите. Дали те са основната двигателна сила на представянето ти, или са причина номер 3 или 7, те са фактор за мотивацията ти. Казано по-общо, голямото желание за пари би могло да намали мотивацията ти. Широко разпространено вярване е, че като цяло хората подсъзнателно желаят усилията им да са вътрешно мотивирани. Това означава, че си по-мотивиран, когато желанието ти идва отвътре, а не от външния свят. Да имаш истински интерес към нещо, означава, че си по-мотивиран да постигнеш напредък в него. Разбира се, това звучи много лесно.
Проблемът идва, когато вземем предвид един друг факт. Изглежда, че външната компенсация може да подкопае вътрешната мотивация, тъй като очакванията към нея са по-големи. Може да си гледал истории по телевизията или да си чувал вицове за надарени и отдадени хора, които губят мотивацията си, когато наградата им се струва осигурена. Това явление не е двупосочно; силата на влиянието е с различна степен и зависи от самия човек, както и от други фактори. Има обаче някои важни идеи, които би трябвало да извлечеш от тези заключения. Колкото по-жив е интересът ти, толкова по-висока ще остане мотивацията ти. Колкото повече внимание отделяш на външната награда и колкото по-очаквана е тя, толкова по-вероятно е мотивацията ти да спадне.
Това звучи малко противоречиво. Като започнеш да изкарваш много пари от покер, със сигурност ще си мотивиран да продължиш. Това стъпало обаче може да е краткотрайно и трябва много дисциплина заедно с всичко друго, за да продължиш да работиш толкова, колкото би трябвало. Когато поведението ти започне да изглежда контролирано от външни фактори, започваш да изпитваш ефекта на прекалената обоснованост. Когато започнеш да получаваш външни награди за неща, които така и така си обичал да правиш преди това, вътрешната ти мотивация намалява и започваш да се чувстваш контролиран от външни фактори. Това не означава, че мотивацията ти задължително ще изчезне изцяло, но със сигурност ще започнеш да губиш интереса си към съответната дейност.
Друг пример за това взаимодействие е недостатъчният обоснователен ефект. Това показва, че най-малкият жест, способен да доведе до желания резултат, е най-успешният мотивиращ фактор. Като цяло мотивацията има най-голям шанс да се задържи жива, ако наградата не е нито много малка, нито много голяма, а точно каквато трябва. Това вече наистина може да попречи на целите ти като покер играч. В крайна сметка, ти искаш най-добрия резултат, на най-високия лимит, което означава най-големите печалби. Можеш да преодолееш това психологическо несъответствие между мозъка ти и покер играта ти, като разбереш защо този феномен съществува.
Когато си принуден да държиш в главата си две несъвместими мисли, се създава напрежение, което може да бъде премахнато, като промениш гледната си точка, поведението си или и двете. Това се нарича когнитивен дисонанс и е следствие от недостатъчен обоснователен ефект. Когато наградата не е достатъчно голяма, мозъкът ти трябва да промени представата си за това защо извършва съответната дейност. Вместо да бъде външно мотивиран, което е невъзможно, когато външната награда е недостатъчна, мозъкът ти се самоубеждава, че причината е вътрешна. Дейност, която иначе не е приятна, може да бъде преодоляна чрез мотивация, породена от този принцип. Мозъкът ти е много добър в адаптирането и винаги ще намери начин.
И така, как да използваш тази информация, за да се мотивираш? Да обобщим, външната мотивация не е толкова силна, колкото вътрешната. Когато изглежда, че поведението ти е контролирано от външна сила, в този случай от парите, ти ще бъдеш по-малко вътрешно мотивиран. Може да останеш мотивиран от парите, но тази мотивация няма да е толкова силна особено ако започнеш да печелиш повече пари, отколкото са ти необходими.
Един от начините, по който мозъкът ти се опитва да преодолее това, е като те кара да харчиш повече пари, за да си мотивиран да спечелиш още. Когато парите станат основен мотивиращ фактор, може да има дори по-лош ефект от липсата на вътрешна мотивация, а именно това, че тези пари могат да станат средството, което изцяло диктува поведението ти. Във всеки случай, един от начините да премахнеш противоречието между ефекта на недостатъчната мотивация и желанието да увеличиш печалбите си, е да контролираш мотивацията си, като промениш целта си.
Проучванията са показали, че когато индивидът е мотивиран от това, че е възнаграден с похвала за представянето си, а не от крайния резултат, мотивацията се покачва. Казано по-точно: вътрешната мотивация се покачва. Индивиди, които са били наградени за представянето си като израз на напредък, тоест им е казано, че са станали по-добри и по-можещи в съответната дейност, са били по-мотивирани да продължат. Това е още една причина, поради която учението и подобрението са по-важни, отколкото графичната линия на резултатите. Напредъкът, сам по себе си, би трябвало да е главната ти цел. Ако направиш това, не само парите ще потекат, но и мотивацията ти ще се запази и резултатите ти ще са по-постоянни.
Заключение
Играеш покер, за да изкараш пари, това е разбираемо. Играеш и за предизвикателството, за упражнение на ума и за състезателния елемент. Колкото повече учиш и колкото повече работиш върху играта си, толкова по-добър шанс за подобрение във всяка една от тези области имаш. Ако се съсредоточиш само върху парите, могат да се случат хубави неща. Може обаче да ти е по-лесно и да си по-успешен, ако премахнеш парите като основна цел. Японците имат една важна дума - ‘kaizen’, която означава непрестанно подобрение. Кога беше последният път, когато реши да подобриш играта си просто заради самата идея?
