Актуализирано на 11 юни 26 от

Стратегия на малкия стак: Продължаващи залози за напреднали играчи

Въведение

В тази статия

  • Няма нужда продължаващият залог да проработва всеки път
  • Чекът понякога може да има по-голям EV
  • Условията за втори продължаващ залог на търна

Особено на по-високите лимити ти познаваш опонентите си много добре и те също знаят как играеш - като цяло рядко срещаш напълно нови играчи. Ако опонентът те познава, възниква въпрос - дали стандартната игра винаги е най-доброто решение?

В тази статия ще се занимаем с два типични проблема: от една страна, въпросът е дали винаги да правиш продължаващ залог, от друга страна, дали има смисъл от втори продължаващ залог (последвал залог на търна).

За разлика от другите статии, които се занимаваха с по-лесен материал, тук е невъзможно да се дадат детайлни инструкции за всички видове ситуации. Вместо това ще ти се наложи да се концентрираш върху индивидуалните си опоненти, за да си способен да взимаш добри решения.

Колко голям би трябвало да е продължаващият ти залог?

В първата част на тази статия ще разискаме казуса колко често трябва да проработи продължаващият ти залог, за да бъде печеливш, което става в случай, че той накара опонента ти да фолдне. Освен това накратко е обяснено защо размерът на залога не трябва да е повече от 1/2 до 2/3 размера на пота.

За начало тряба да погледнеш в математиката зад продължаващия залог, защото е важно да знаеш колко често той трябва да проработи, за да бъде печеливш. Размерът на продължаващия залог на по-високите лимити (започващи от NL200/400) трябва да е между 1/2 и 2/3 размера на пота. По-големи залози са изключение, тъй като ти или играеш срещу няколко опоненти (следователно почти винаги имаш готова ръка), или си хедс-ъп (където по-голям залог е безсмислен).

КОЛКО ЧЕСТО ТРЯБВА ДА ФОЛДВА ОПОНЕНТЪТ ТИ СРЕЩУ ЗАЛОГ ОТ 1/2 РАЗМЕРА НА ПОТА?

Решението всъщност е много просто и лесно за обяснение: за всеки залог, който правиш, ти печелиш два залога, ако той проработи. Така че залогът е печеливш, когато проработи всеки трети път.

Ако опонентът фолдва в повече от 33.33% от случаите, тогава продължаващ залог от 1/2 размера на пота вече е печеливш.
КОЛКО ЧЕСТО ТРЯБВА ДА ФОЛДВА ОПОНЕНТЪТ ТИ СРЕЩУ ЗАЛОГ ОТ 2/3 РАЗМЕРА НА ПОТА?

Тук стойността е 40%: ако опонентът ти фолдва в 40% от случаите след залог от 2/3 размера на пота, този залог също ще е печеливш. Но защо да залагаш толкова малко? За да отговорим на това, ще трябва да набързо да погледнем математически на проблема.

 

ЗАЩО ДА ЗАЛАГАШ ТОЛКОВА МАЛКО?

Ако бордът не предлага дроус като K72 разноцветен например, и ти държиш AKо, тогава опонентът ти в най-добрия случай има 5 аута срещу теб (Бекдор дроус могат да бъдат смятани за аутове само при ол-ин, тъй като те имат нужда от две карти на търна и ривъра, за да се подобрят. На търна ти обаче би могъл да заложиш отново.)

С 5 аута опонентът ти удря на търна в около 12% от случаите. Срещу залог от 1/2 размера на пота той обаче плаща 3:1. Това е значителна разлика, защото дори и със скритите шансове, когато удари, той рядко ще спечели достатъчно, за да оправдае този кол.

Ако бордът предлага няколко дроус, можеш просто да увеличиш залога си до 2/3 размера на пота. Ако си хедс-ъп обаче, би трябвало да има повече от един стрейт или флъш дроу, за да увеличиш размера на залога, тъй като иначе е малко вероятно опонентът ти да държи дроуа.

След като научи как да oразмеряваш правилно продължаващите си залози, както и как да смяташ необходимата вероятност за фолд, следващата част разисква проблема кога да правиш и кога да не правиш продължаващ залог.

Кога да направиш продължаващ залог?

БАЛАНСИРАНЕ НА ЛИНИИТЕ НА ДЕЙСТВИЕ

Без съмнение вече си чувал за балансирането на линиите на действие - то пречи на опонента да разпознава ръката, която държиш, само като погледне последователността ти на залагане. Би трябвало обаче и да отчетеш факта срещу какъв опонент играеш: ако играеш срещу рибки, които се концентрират само върху собствените си карти, най-често няма нужда да балансираш линиите си на действие.

Запомни: балансирането на линиите на действие е необходимо срещу внимателни опоненти, но намалява печалбите ти срещу безмозъчни такива, тъй като се отклоняваш от стандартната линия на действие с най-добра очаквана печалба. Освен това линиите ти на действие се балансират и ако играеш по един начин срещу един опонент и по друг срещу втори, тъй като нито един от тях няма да може да разбере какво имаш спрямо последователността ти на залагане.

ОПОНЕНТЪТ Е НЕПОЗНАТ

Тази ситуация не е често срещана на високите лимити, но дори и там ще се случва от време на време. В общи линии може да се каже, че няма нищо грешно в това да направиш продължаващ залог: както видяхме преди малко, продължаващият залог трябва да проработи само понякога, за да е печеливш ход. И тъй като не знаеш нищо за опонента, не е грешно да заложиш.

Винаги прави продължаващи залози срещу непознати играчи. 
ПОЗНАВАШ ОПОНЕНТА

Тази ситуация всъщност е единствената, където вероятно можеш да решиш да не направиш продължаващ залог - както преди малко видяхме, продължаващият залог трябва да проработи само понякога, средно в около 33% от случаите, за да е печеливш. Това е важен факт, тъй като показва, че ситуациите, в които няма да направиш продължаващ залог, ще са рядкост.

Дали да направиш продължаващ залог или не, зависи от стила на игра на опонента ти и от позицията ти. Нека погледнем най-важните стойности на Elephant, които трябва да отчетеш при взимането на решението си:

ВАЖНИ СТАТИСТИКИ

Трябва да знаеш на кои статистики да обръщаш внимание. Като цяло говорим за следните четири стойности:

  • Фактор на агресия AF

    AF показва колко агресивно играе опонентът след флопа. В същото време Flop-/Turn-AF показват колко агресивно играе опонентът съответно на флопа и търна.

  • Диапазон на колд кол и диапазон на лимп/кол

    Tези две стойности показват с какъв диапазон опонентът колва твоя рейз.

  • Fold to Conti-bet

    Колко често опонентът фолдва срещу продължаващия ти залог?

  • Raise Conti-bet и Call Conti-bet

    Колко често опонентът ти рейзва или колва продължаващия ти залог?

С помощта на тези четири стойности можеш да добиеш впечатление как би реагирал опонентът на евентуалния ти продължаващ залог.

ИЗВЪН ПОЗИЦИЯ СИ

Когато си извън позиция, трябва да правиш продължаващ залог много по-често отколкото, когато си в позиция. Това отчасти се дължи на факта, че не можеш да видиш търна безплатно или просто да чекнеш бихайнд срещу много агресивен опонент. Тогава кога да се откажеш от продължаващия залог, когато си извън позиция? Ето един пример, където опонентът лимп/колва.

NL $1,000
Hero: $200

Hero is SB/ BB with KQ
Preflop: UTG+1 calls $10, 8 folds, Hero raises to $50, UTG+1 calls

Flop: 234
Hero???

Нека предположим, че имаме три типа играчи:

  • Играч x: 20/10/2/20 (VPIP/PFR/AF/WtSD)
  • Играч y: 10/7/2,5/23
  • Играч z: 40/20/0,8/28

Срещу опонент х трябва да правиш продължаващ залог винаги, както вече споменахме. Той трябва да проработи само в 33.33% от случаите. Опонентът има голям диапазон, с който играе лимп/кол: той включва покет чифтове, понякога монстър ръце и също така поредни карти. Със сигурност трябва да приемеш, че този опонент е способен да фолдне поредни карти и също така някои слаби покет чифтове (не винаги, но все пак понякога). Като цяло той ще фолдне повече от 33% от диапазона си.

Как да играеш срещу опонент у? Ситуацията тук е различна. Този играч е много tight и рядко ще има поредни карти в диапазона си, така че той ще държи главно покет чифтове и дори понякога монстър ръце. Дори и да има Ах ръце, той рядко ще фолдне, тъй като има дупчен дроу и овър карти. Тъй като диапазонът му е толкова малък и ще ни колне с покет чифтове, Ах ръце и монстър ръце, в тази ситуация не е препоръчително да направиш продължаващ залог.

Тъй като твоя KQ не е напред дори и срещу блъф с висока карта Асо, това е една от малкото ситуации - ако имаме достатъчно статистики - в която можеш да се откажеш от продължаващия си залог извън позиция от време на време (но не винаги!). В този случай, най-добре е просто да играеш чек/фолд.

При опонент z веднага става ясно, че няма как да се откажеш от продължаващия залог: диапазонът му е толкова голям, че много често ще му се налага да фолдва, въпреки високия му WtSD. Между другото, ако той колне на флопа, ще имаш добра възможност да продължиш да залагаш на търна.

Естествено, има и други ситуации, при които има смисъл да се откажеш от продължаващия залог; те обаче не трябва да бъдат обобщавани твърде много. Възможни ситуации са:

  • Имаш ръка с аутове и опонент, който рядко залага. Може би е по-добре да се опиташ да видиш безплатно следващата карта. Естествено, в този случай се отказваш от продължаващия залог само ако има отрицателна или минимална положителна очаквана печалба: преимуществото да не правиш продължаващ залог, въпреки че има малка очаквана стойност, е, че ще спечелиш повече пари срещу колващия на всичко опонент.

  • Балансираш линиите си на действие със силна ръка. Срещу агресивни опоненти е по-добре да играеш чек/кол или чек/рейз, вместо да заложиш сам.

Заключение: Когато си извън позиция, има съвсем малко ситуации, в които можеш да се откажеш от продължаващия залог: помисли какъв диапазон може да има опонентът и определи дали можеш да го накараш да фолдне в необходимия брой случаи; това обаче, спрямо диапазона на опонента ти, често ще се случва. Друга ситуация е тази, в която опонентът ти е пасивен, но почти не фолдва: тук е възможно и да чекнеш, ако имаш голям брой аутове, за да подобриш ръката си.

В ПОЗИЦИЯ СИ

Докато играта извън позиция беше сравнително лесна, когато си в позиция имаш много възможности, с които да разнообразиш нещата. Тъй като вече имаш различни линии на действие, които можеш да предприемеш, опциите също така са да избереш да видиш безплатни карти, когато те биха ти помогнали най-много.

Трябва да играеш и сегашната ситуация, докато си в позиция. Въпреки това, няма ясна таблица, която да ти казва кога да заложиш и кога не. Как да разбереш тогава - чек бихайнд или залог?

Правиш продължаващ залог на флопа само ако опонентът ти фолдва достатъчно често и няма друга линия на действие с по-висока очаквана печалба.

Горното изречение попада точно в същината на проблема: или чекваш бихайнд, защото нямаш достатъчно голяма вероятност за фолд с продължаващия си залог, или го правиш, защото ще извлечеш повече стойност, предизвиквайки блъф, отколкото с продължаващия си залог. Във всеки друг случай просто залагаш на флопа.

Както вече споменахме, не трябва да правиш продължаващ залог, ако опонентът ти не фолдва достатъчно често. Примерите са подобни на тези, споменати в главата относно играта извън позиция. Трябва просто да внимаваш за дадени стойности на опонентите си: ако например, опонентът ти има много висок Flop-AF и рейзва продължаващия ти залог много често, може би е по-добре да се откажеш от него. Не бива да забравяш, че продължаващият залог трябва да е ефективен в много малко от случаите, за да има положителна очаквана печалба.

Ако продължаващият залог има само малка положителна очаквана печалба (защото например, опонентът ти фолдва само в 40% от случаите), тогава може да е по-добре просто да чекнеш бихайнд, ако имаш добри аутове, особено срещу агресивни опоненти. Ако удариш, ще ти се плати добре и очакваната ти печалба нараства. Ето пример за това:

NL $1,000
Hero: $200

Hero is BU with KQ
Pre-flop: 5 folds, MP 3 calls $10, CO folds, Hero raises to $50, 2 folds, MP3 calls $40

Flop: J92

На този флоп можеш със сигурност да си дадеш поне 8-9 аута, а в зависимост от опонента може да е по-добре само да чекнеш бихайнд. Нека предположим, че опонентът фолдва само в 40% от случаите, тогава продължаващият ти залог от 1/2 размера на пота е +EV, но е възможно опцията чек бихайнд да има и по-висок EV. Ето по-детайлно изчисление:

Потът е грубо казано $100 (така се улеснява изчислението). Продължаващият ти залог струва 50$ и печели пота в 40% от случаите.

EV= Вероятност за фолд * Пот – (100-Вероятност за фолд) * Разход
EV= 40% * $100 - 60% * $50
EV= $40 - $30
EV= $10

Следователно, ако направиш продължаващ залог, средната ти печалба е 10$.

Нека видим как изглежда ситуацията срещу агресивен опонент: на този борд, можеш със сигурност да си дадеш 8 извадени (чисти) аута - с 8 аута ще удариш на търна в около 17% от случаите. Във всеки друг случай, ти фолдваш срещу залог на търна, или съответно колваш в зависимост от шансовете и аутовете. За да улесним изчислението, опонентът ще залага на търна всеки път. И залогът му ще е винаги 2/3 размера на пота.

EV = 17 % * $166 + 83% * $0

Първата част на изчислението показва EV, aко удариш, втората част показва EV, когато фолднеш на търна (тя естествено е 0, тъй като няма да инвестираш повече пари). Може опонентът да влезе ол-ин, след като рейзнеш, така че можеш да предположиш, че имаш дори по-високи скрити шансове. За улеснение обаче ще използваме залога от 2/3 размера на пота като средна печалба, за да балансираме ситуациите, в които не си напред, въпреки че си ударил на търна.

EV = 17% * $166 + 0
EV = $28.22

Както забелязваш, EV на чек бихайнд е по-голям от този на продължаващ залог в тази ситуация, което означава, че съществуват ситуации, в които чек бихайнд е по-доходоносният стил на игра. Очакваната печалба от 2/3 размера на пота е променливо предположение. На практика ще трябва да вземеш под внимание и факта, че опонентът няма да залага всеки път.

Разбира се, има още ситуации, в които чек бихайнд може да е по-добрият ход: опитай се сам да намериш други такива въз основа на обсъдените точки на размисъл. Помни обаче: не е възможно да си 100% сигурен дали една или друга ситуация е по-добра, тъй като много фактори трябва да бъдат взети под внимание; въпреки всичко, ще успееш да добиеш усещане за това. Твоята цел всъщност не е да направиш ход с положителна очаквана печалба, а да направиш хода с най-високата очаквана печалба.

Кога има смисъл от втори продължаващ залог на търна?

Със сигурност си се запитвал кога можеш да заложиш отново на търна? И тук всичко зависи от това колко често опонентът фолдва на търна: от една страна, това зависи и от самия опонент, от друга страна, зависи и от картата на търна и цялостната структура на борда.

Стойностите “Fold to Conti-bet” и “Fold to Turn bet” са добри показатели, защото има опоненти, които ще колнат много често на флопа, само за да видят реакцията ти на търна. Ако обаче стойността “Fold to Turn bet” е много висока, очевидно е, че втори залог е препоръчителен. Така че ако намериш играч, който на практика има FBS (фиксирана последователност на залагане) и винаги колва на флопа, значи трябва да продължиш да залагаш и на търна, тъй като срещу този тип опонент търнът е "истинският флоп".

Много по-трудно е, когато нямаш такъв опонент. Ако той не фолдва достатъчно често на търна, тогава е важно да обърнеш внимание на току-що показалата се карта, тъй като, ако тя е "празна карта", вероятността ти за фолд няма как да се увеличи. Ако обаче е карта от диапазона ти, със сигурност можеш да спечелиш още вероятност за фолд, превръщайки втория залог в печеливш ход.

Вероятността за фолд може да бъде изчислена както и при продължаващия залог на флопа: първо трябва да определиш диапазона на противника и каква част от него той ще фолдне на търна, след това да изчислиш дали ще фолдва достатъчно често, за да си струва залагането на търна. Ако случаят не е такъв, можеш да чекнеш и да се надяваш на безплатна карта.

Интересно изключение тук е пасивен опонент, който само колва - тъй като ще се наложи да добавиш и аутовете си в изчислението. Ако например той фолдва само в 30% от случаите, но имаш 5 аута и удряш в 12% от случаите, тогава EV е положително, тъй като получаваш останалата част от нужното ти EV посредством аутовете.

Като цяло можеш да определиш EV на втория продължаващ залог по следния начин:

EV = Вероятност за фолд * Пот – (1-Вероятност за фолд) * Разходи + (1-Вероятност за фолд) * (Аутове * 0.02) * Пот

Първата част ти показва колко ще спечелиш с продължаващия залог, а втората - колко често опонентът колва. Има и трета част, с която да се съобразиш: колко често ще удариш и какво ще спечелиш, когато удариш? Тук даваме на всеки аут 2% шанс да спечели ръката, оттам и множителят от 0.02.

Заключение

Основното е, че продължаващите залози (в качеството си на блъфове) не трябва да проработват твърде често, за да са печеливши, тъй като, ако направиш продължаващ залог от 1/2 размера на пота, опонентът трябва да фолдне само в 33.33% от случаите, за да бъде това печеливш ход. Това означава, че особено срещу непознати играчи трябва винаги да правиш продължаващи залози. Срещу познати опоненти обаче понякога е по-добре да не правиш продължаващ залог - особено в случаите, когато чекът има по-голям EV от залога.

Такава ситуация може да се случи, ако имаш аутове и си в позиция срещу опонент, който рядко фолдва. Ако си извън позиция, отново има ситуации, в които трябва просто да се откажеш от продължаващ залог, особено ако опонентът рядко залага, или защото искаш да балансираш линиите си на действие срещу агресивен опонент. Затова и можеш да направиш няколко чек/кола или чек/рейза, вместо винаги да залагаш пръв.

Въпреки това продължаващият залог си остава едно от най-ефективните ти оръжия: трябва да се въздържаш от него само когато имаш много добра причина за това и трябва внимателно да прегледаш ситуациите, в които не го използваш.